КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА СОРУБА САМАДХИ?!

Достигането на СОРУБА САМАДХИ представлява показател за това, доколкото индивидуалното “аз” се е отдало на Божествената Воля и е позволило да се спусне и да преобразува неподатливата човешка природа във всички планове. Проявявайки се по този начин, Бог след това действа в безмълвие на грубия физически план, като поддържа всекиго, който се стреми към висшия живот. Достигайки това състояние, Бабаджи си поставил целта да помага на затъналото в страдание човечество в стремежите му към реализация на Бога. Обикновено това той го извършва без да се разкрива. Хората, на които е помогнал, най-често нямат представа кой е източникът свързан с оказаната им помощ и от къде точно е дошла помощта. В мисията на Бабаджи влизала и помощта за пророците. В специални случаи той лично се явявал на великите души, като Ади Шанкарачария, Кабир, Лахири Махасая, Рамаях и Нилакантан и им давал посвещение. Бабаджи обещал да остане във физическото си тяло, видимо само за някои хора от този свят.

АДИ ШАНКАРАЧАРИЯ (788-820 ГОД.)

Ади Шанкарачария получил от Бабаджи посвещение в крия кундалини-пранаяма (техника за дишането) и дхияна (техника за медитацията). За това Бабаджи е казал на своите непосредствени ученици Лахири Махасая и Рамайях. Ади Шанкарачария бил инициатор на велики реформи в хиндуистката религиозна практика. Той пишел книги, провеждал диспути, извършвал поклонения и основал четири големи манастира: в Шрингери (Южна Индия) и в Джошиват (Северна Индия), а също така и ред други центрове. В резултат от дейността на Шанкарачария будизмът, а също и деморализиращите хиндуистки секти, практически изчезнали от Индия. Някои храмови обреди, например жертвоприношението на животни, също били отменени. Ясните монотеистични (единобожни) философски идеи на Шанкарачария дали интелектуален импулс на индийските мислители за много векове напред. Ади Шанкарачария говорел за това, че пътят на саниасиня, т.е пожизнено безбрачие, аскетизъм и отшелничество, е подходящ само за някои от последователите и, че животът на семейния човек, който достойно и без привързаности изпълнява своя дълг, може да баде идеален път за развитие за по-голяма чест от хората.

КАБИР (1407-1518 ГОД.)

През XV в. Бабаджи дал посвещение в йога на великия светец и поет Кабир, който се борил за

 обединението на мюсюлманите и хиндуистите (независимо от кастовата им принадлежност). Сред учениците му имало и от едните, и от другите, което било въплащение на учението му за единството на Бога. Кабир проповядвал вегетарианско хранене, отказ от употребата на наркотици и аскетически начин на живот. Той призовавал учениците си да се считат за слуги на хората и да не чакат от тях помощ или служба. В основа на йогическата му практика била медитацията на божествения звук НАДА.

ЛАХИРИ МАХАСАЯ (1828-1895 ГОД.)

От втората половина на XIX в. Започнал втория етап от мисията на Бабаджи. През 1861 г. той дал посвещение в крийя йога на Лахири Махасая и му заръчал да обучава истински търсещите. Едновременно с това, Бабаджи го помолил да продължи да води семеен живот и с личния си пример да показва възможността за духовно развитие в обикновения живот. По-късно Лахири Махасая дал посвещение в крийя йога на стотици ученици, от които най-малко четиринадесет предали знанията си на други. Веригата от няколко поколения ученици, заедно с нейните разклонения, е прекрасно проследена до днешни дни в книгата на Свами Сатиешварананда “Лахири Махасая, бащата на крийя йога”.

Именно и от тук започва великото си начало самата династия ЛАХИРИ. Впоследствие Лахири Махасая посвещава в крийя йога своя син Тинкори Лахири, а той пък посвещава по-късно и своя син Сатия Чаран, внук на Лахири Махасая, който пък от своя страна посвещава вече собствения си син и правнук на Лахири Махасая самия ШИБЕНДО ЛАХИРИ, които от дванадесет години насам посещава най-редовно България.

ЙОГАТА РАМАЙЯХ (1923-…)

С. А. А. Рамайях бил втория син на Аннамалай Четтияр – един от най-богатите бизнесмени в Южна Индия, и Таивани Ачи, дълбоко одухотворена жена, почитала странстващия светец и ДЖИВАНМУКТИ Челасвами. Дживанмукти е човек, който е достигнал пълно освобождение още по време на телесния си живот. След като завършил Мадраския университет, младият геолог Рамайях се канил да замине за Америка, за да продължи обучението си. Непосредствено преди заминаването, обаче, той се разболял от костна туберкулоза и му се наложило да прекара шест години в гипс, за да спре развитието на болестта. През този период се занимавал с медитация, под ръководството на Парамаханса и Свами Омкар – знаменити йоги светци. В същият ден, когато Парамаханса Йогананда напуснал тялото си, Рамайях се срещнал със светеца Мауни Свами, който се прекланял пред великия сидх Сай Баба от Ширди.

Скоро след един разговор с Мауни Свами, пред Рамайях се явил като видение Ширди Саи Баба. На въпроса на Рамайях дали той му е учител, Саи Баба казал че не е , но ще му покажи неговия гуру. И тогава Рамайях видял Бабаджи. След известно време болестта се изострила и страданията хвърлили Рамайях в дълбоко отчаяние. Той се опитал да се самоубие като спре дишането си. Когато започнал да изпълнява намисленото, внезапно чул приятен и мелодичен глас, който произнесъл: “Сине мой, не прекъсвай живота си. Отдай го на мен.”

Изумен, Рамайях вдишал дълбоко и решил да се остави в ръцете на Бабаджи, чийто глас ведната бил разпознат от него. Така Бабаджи лично дал посвещение на Рамайях в различните техники на крийя йога. Това станало около 1955 г. недалеч от Бадринат. Рамайях практикувал тези техники с дълбока искреност, поверявайки съдбата си изцяло на своя велик сатгуру. Благодарение на помощта и благословията на Бабаджи, неизлечимо болния станал йога.

НИЛАКАНТАН (1901-…)

Випусникът на Мадраския университет В. Т. Нилакантан бил известен журналист, приятел на Джавахарлал Неру, а още преди това – близък ученик на Анни Безант от Теософското общество. Бабаджи за първи път се появил пред Нилакантан в плът на 26.07.1952 г. в дома на Рамайях по време на групова медитация. В течение на няколко месеца Бабаджи почти ежедневно материализирал тялото си в определената за провеждане на пуджи (молитви) стая на Нилакантан. Така Бабаджи на глас или пък телепатично му продиктувал цели три книги. Често ставало дума за неща, с които Нилакантан тогава въобще не бил запознат. По онова време Нилакантан страдал от множество различни заболявания, включително диабет, дизинтерия, температура, рани по краката и целулит. Няколко пъти Бабаджи провеждал с него лечебни сеанси и това му позволявало да продължи да пише книгите. Бабаджи бил дълбоко трогнат от предаността на Нилакантан.