По въпроса за Пратяхара, т.е. за отдръпването на съзнанието, има съвсем оскъдни сведения в йогичната литература.

От една страна, за индуса, привикнал още от детинство към упражненията по дишане, това умение да се отдръпва съзнателно съзнанието от външните неща идва само по себе си, като последица от упражненията в Пранаяма, чиято роля се свежда към това, че като създава в тялото особения ритъм на дишането, възбужда нервните токове и, овладявайки ги, управлява съзнанието.

От друга страна, както ми писа Свами Рагхавананда: ”Пратяхара, Дхарана и Дхияна са части от един постепенно вдълбочаващ се процес” – именно съсредоточаването на мисълта или Самадхи в широкия смисъл на думата. И затова всички практични указания се свеждат главно било към упражнения с дишане, било към съсредоточаване на мисълта, давайки само неясни намеци за практикуване на Пратяхара.

Аз ще се постарая да запълня тая празнина, но поради особената тънкост на неврологичните процеси, свързани с упражненията, предлагам да се отнесете много внимателно към всяка дума. Впрочем, моите указания ще бъдат разбрани само след личен опит.

Преди всичко, аз категорично предпазвам от обичайния опит, още в самото начало да се съсредоточава мисълта, като се възвръща към желаната точка, колкото и да се е отклонила тя. Това е толкова безполезно, колкото да се гребе вода с решето: колкото повече връщате насила мисълта в желания улей, толкова повече тя се бунтува и отклонява.

Наистина, почти във всички книги по тоя въпрос, а също и във Bhagavad Gita, ще намерите подобно указание – но това трябва да се разбира в общ смисъл, сиреч като настойчивост в упражненията. Но в никой случай не трябва да се почва с насилие на ума, иначе вие ще се мъчите дълги години и ще достигнете нищожни резултати. “Няма никакъв смисъл да се опитвате да съсредоточавате съзнанието си” – казва Свами Вивекананда, - “надзорът над мисълта ще дойде сам по себе си”.

Наистина, както ще се убедите, Самадхи (висшето съсредоточаване) също така незабелязано и естествено изтича из Дхарана (размисълът), както Дхиана из Дхарана (съсредоточаването), а тази последната – из Пратяхара. Естествено, че и при тая част на Йога (Дхиана Йога) не трябва да се залавяме изведнъж за “медитацията”, както това се практикува навсякъде – и никъде не довежда до нищо, но да се почне от самото начало, т.е. от Пратяхара.

Първата стадия на Пратяхара е съзерцаване на хаоса на незадържимите мисли (Това е непрекъснатото преминаване на обектите без техните прояви, без тяхното конкретизиране.).

Дайте воля на съзнанието, като да отпускате поводи, и предоставете на мислите да се носят където си искат. Вие ще забележите, че това е много мъчно. Обикновено мислят, че е трудно да се задържи съзнанието. Но не по-малко мъчно е да му се даде пълна свобода. Седнете изправени (може да се упражнявате и лежейки, но така, че да не заспите) и позволете на мислите да блуждаят, без да ги изпускате нито за минута. Съзерцавайте това, което вашите мисли ще представят на умствения ви поглед. Вие ще се ужасите от това доколко нелепи, диви, понякога отвратителни мисли ви идват.

Не се смущавайте и не противодействайте, а просто съзерцавайте целия този хаос. Ще се убедите, че мисълта може без никаква логична връзка да прескочи от един предмет към съвършено друг, например от някакъв изглед към комедиите на Молиер, а след две-три секунди се пренася към… атмосферното налягане в Аляска или какво и да е друго от този род. По силата на постоянното практикуване на логичното мислене ние заставяме мислите да следват една след друга в известна връзка. Но щом като им дадем свобода, те, като диви зверове, пуснати от клетка, започват да се мятат от една страна на друга.

И така, първото упражнение се състои в това да се даде на мислите стихийна свобода. Спомнете си известния мотив в руските приказки, където Иванчо-глупакът, за да обуздае дивата кобила, само здраво се заловил за гривата й, оставяйки я да скача и да беснее до изнемогване. Направете същото: здраво хванете “за гривата” вашите мисли и не ги изпускайте. В това е цялата тайна на успеха да се държи здраво нишката на несвързаните мисли. И тогава ще почувствате, че като че ли и вие, подобно на Иванчо-глупака, скачате заедно с вашите мисли. Ако обаче ги изпуснете из ръцете си - ще трябва да започнете всичко отначало.

Упражнявайте се така в продължение на няколко седмици, докато не забележите, че сте се научили здраво да държите мисълта. Тогава – а не по-рано – пристъпете към следната стадия – обуздаване на тоя див кон.

Връхлетялата мисъл не трябва да се прогонва, но да се проследи до край, без да се прекъсва устрема й, без увлечения, но и без противопоставяне. Хората изпадат постоянно в една от двете крайности – ту се залавят за нещо, ту пък се противопоставят на всичко – и губят самообладание. Но да се заловиш за околното и по такъв начин да се забравиш в непосредственото – е Tamas; веднага да се противопоставиш на всичко, да се противопоставиш на окръжаващото и да загубиш ума си – е Rajas.

Но Sattva е самообладание, самосъзнаваща се реакция. Това именно учи Пратяхара. И когато животът се обърне в непрекъснато упражнение в Пратяхара, тогава се постига истинско самообладание: тогава човек съзерцава всичко окръжаващо го, без да се отдава и да губи ума си – но и без да се противопоставя много непосредствено. Това е истинската мъдрост на “бездействието”. С други думи, не мъдростта трябва да бъде бездейна, а бездействието трябва да бъде мъдро.

Пратяхара е потъване във всеки мислен образ. Потънете в дадена мисъл и се оставете тя да ви носи, като на вълна, но трябва някак си с цялата си тежест да се опрете на нея. Вие наистина ще почувствате “тежестта” на своя ум – и като чувствате това, ще бъде по-лесно да се удържите на дивия кон на вашите мисли. Друго правило няма.

Третият стадий – намотаване на кълбо с поглед започва, когато откриете някой забележителен факт. Ще забележите, че погледът на вашите очи (които са затворени през време на упражнението) не успява да се задържи през всичкото време в една точка. (Можете да се убедите в това, като устремите погледа си върху черна окръжност, нарисувана на бял фон. Само след няколко секунди погледът започва да се изморява и изплъзва от кръга. През всичкото време той се изплъзва на страна и всяко преместване на погледа предизвиква промяна в течението на мислите.

Ако се съсредоточите на едно нещо, ще ви се удаде да задържите мисълта си на една точка само до тогава, докато очите не се отместят настрана. Затова, като започвате третата редица от упражнения, възползвайте се от тези явления по следния начин: старайте се да следите движенията на очите. Това движение напомня чертането на безкрайна забъркана линия, без да се откъсва молива от книгата, подобно на намотаване на безкрайно кълбо. Мислено намотайте с очи невидимо кълбо.

С течение на времето движенията ще започнат да се опростяват и да се забавят, а едновременно с това и мисълта ще престане да се мята от една страна на друга. И така, когато погледът на затворените очи престане да се мята от мисъл на мисъл, настъпва последната стадия от Пратяхара. За постигането й е необходимо отначало да се застави погледа да следи безкрайното извиващо се движение. Така постепенно трябва да се забавя движението на мисловния образ. Това е, което се нарича Ekagrata (съсредоточеност). Тогава е постигната Пратяхара и се започва Дхарана.

Обаче преди да пристъпите към упражнение в Дхарана, направете още едно много важно упражнение, което ще послужи за проверка на постигнатото в областта на Пратяхара. Направете мислено разходка по добре познат вам път. Отначало не ще успеете да преминете целия път с всички подробности, без да се отвличате в страни. Без да гледате на склонността на ума да прескача подробностите, вървете бавно, стъпка по стъпка, и задържайте в паметта си цялата картина на пътуването до най-малки подробности.

След няколко крачки съзнанието вече ще се отвлече настрана. Вървете след него все по-далече и по-далече, напускайки прежния път, като в никой случай не възвръщайте насилствено мислите си. Постепенно ще се отвличате все по-малко и по-малко в страни. Когато се научите да изминавате изведнъж целия набелязан път, без отклонение в страни, вие сте вече овладели Пратяхара.

Когато Пратяхара стане съвършена, умът като че ли се вцепенява, “спирайки се с цялата си тежест” на усещането (обекта на съсредоточението). В това състояние няма нито мисли от вътре, нито противодействие от вън, макар усещането (външно) да остава. Това е онзи миг, когато трябва да стане прехода към Дхарана. Това състояние понякога идва независимо от упражненията, когато погледът се спира на предмета, за който не мислим, а умът, погълнат от друго, се устремява върху един обект (Ekagra).

Като развива такова състояние на “безмислие” и като се вдълбочава в чувстването на обекта, на който умът се опира и от който той не може да излезе сам, човек влиза в състоянието Дхарана.