Защо животът ни понякога изглежда по-лош и от черна магия?

- Маг Живин в предишното ни интервю говорихме за черната магия и много наши читатели откликнаха с интерес на темата. Бихте ли ни казали нещо повече за това как тя вгорчава живота ни?

МАГ ЖИВИН: Как вгорчава живота ни черната магия е ясно на повечето хора. Всякак и на всички равнища, които са взети на прицел от черномагьосника. Все пак там нещата са по-ясни – има магия и отивате при магьосник (или при петима-шестима, каквато е реалната практика, защото в повечето случаи попадате при някой световноизвестен мошеник, та се налага да ходите допълнително при други, докато случите на някой истински). Той разваля магията и вече няма магия... Но в някои случаи животът на човека след това не се променя особено. Това може би е по-вълнуващото. Защо животът ни понякога изглежда по-лош и от черна магия и ни тласка през месец-два да ходим при всякакви мошеници, „величия”, „наследници на този и онзи” и прочие измет да си даваме парите, за да ни чистят от нещо, което го няма, след като бихме могли сами да се справим. В този смисъл, според мен по-интересно за читателите ни ще е да разгледаме как самите ние вгорчаваме живота си или как можем да го вгорчим чрез така наречената „бяла магия”. И какво е оръжието ни за справяне в подобни ситуации – тоест как бихме могли да подобрим живота си.

- Изненадвате ме, както винаги, но темата наистина е интересна. Наистина читателите ни изпращат доста писма, че след изчистена магия животът им не се променя. От какво зависи това?

МАГ ЖИВИН: От отсъствието или наличието на основното ни оръжие за борба с нещастния живот – житейската мъдрост. Житейската мъдрост, както и нейното отсъствие намират изражение в естеството и качеството на желанията ни, на житейските ни цели – по-едри или по-дребни и несъществени. Именно тя прави живота ни качествен, добър и щастлив, а отсъствието й го прави по-лош и от черна магия. Нека да не прекалявам с голословието, а да ви дам конкретен пример от практиката ми. За помощ при мен дойде г-н Г. от едно затънтено селце. Оплакваше се от траен неуспех във всяко възможно начинание. Откакто се помнел, все не му вървяло. Всички му мислели злото и не само го мислели, ами го и правели. Направили му били поне сто магии. Ходил тук и там, разваляли му черни магии, гонили демони – с две думи имал пари, хвърлял ги на вятъра. По време на магическия анализ му казах, че единствените действали някога и действащи понастоящем магии, са онези, които си е поръчал сам по време на митарствата си по всякакви величия. Посъветвах го да изчистим целия този боклук и да вземе живота си в ръце. Попитах го как вижда живота си занапред. Отговорът му беше: „Искам животът ми да се промени като цяло. Да има щастие и сполука в него.” Изчистих безполезните магически въздействия и заедно с него набелязахме най-печелившия за него курс на действие, който беше да намери работа в близкото градче и да си живее на село, както и преди. След около два месеца ми се обади по телефона и каза „не издържам вече, никой не ми намира работата, за която говорихме”. Опитах се да му предложа да отиде да потърси сам, но беше толкова обиден от думите ми, че затвори. След около месец ми звънна пак и ми каза, че намерил работа в сферата на услугите, както бяхме говорили, но не му харесвало: парите били добри, но по цял ден блъскал, хората му били неприятни – всичките били мръсници и негодници, и само го тормозели. След още месец беше отново при мен – напуснал работата. Беше дошъл за магическа помощ: да съм направел нещо да се премести в областния град, там щял да бъде добре, имал такова усещане... С помощта на един-единствен ритуал осигурих желаното от него установяване в големия град. След първите възторзи от новата работа замлъкна за три месеца. След това се обади и заяви, че не това искал – заплатата била прилична, прибирал се на село поне три пъти в седмицата, стабилизирал се, но не се чувствал щастлив. Това не било всичко. Животът му нямал смисъл, всичко било толкова тягостно, мислел дали да не се върне на село за постоянно и там да си открие работилница. Там се чувствал много по-добре. Опитах се да му напомня, че когато дойде за първи път, смяташе че именно животът му на село е голямата пречка в живота му. Тресна ми телефона и се изгуби за още месец. След това направо дойде и вика: „Правим ли магия да ми потръгне с работилницата или не”... Примирих се с решението му. Работих му и след два месеца работилницата му беше факт, завъртя клиентела, дори някаква жена от съседното село беше започнала да се навърта на често. След три месеца ми звъни по телефона и казва: „Маг Живин, да ви кажа честно не съм доволен, не се чувствам щастлив....” Казах му само две думи, затворих му слушалката и поне престана да ме тревожи. Това, че продължава да е нещастен и да прави околните такива, е извън всяко съмнение. Просто това е човек, който не желае нищо друго освен това животът му да е подреден и щастлив. Това е и човек, който не желае да се опре на собствената си житейска мъдрост, и да си построи поне някакъв най-общ план какво иска, и как да го постигне. Това е човек, който се противи на общата житейската мъдрост, че при меда винаги има и жило.Това е човек, който не желае да направи никакво усилие, за да постигне нещо. Това е човек, който просто не желае. И се опитва да постигне желаното чрез нежелание. Така не става в този живот.

- Бяхте споменали, че можем да си навредим чрез така наречената бяла магия? Как става това?

МАГ ЖИВИН: Като използваме уж безвредна магия, за да наложим нашите виждания и разбирания за добро насила някому. Сигурно сте чували израза: „Аз го правя за негово или нейно добро, а той или тя се дърпа като магаре на мост. Толкова ли е прост този човек?” Тук спадат всички възможни ситуации: от любовните и семейните до чисто финансовите. И във всеки подобен случай някой спасява някого от нещо спасява някого от нещо много лошо. Нека ви дам един пример. При мен беше дошла за помощ г-жа В. Ставаше въпрос за сина й. Младият мъж се запознал с някаква жена. Влюбили се и оттам започнали проблемите. Г-жа В. решила, че момичето не е за сина й. Не била „от сой”, дори нямала висше. На какво приличало това? Знаела от баба си (което в нашия географски район със силни магически традиции не е рядкост) какъв ритуал да направи и какво да каже, за да раздели „неподходящите един за друг” млади, тъй като имала собствена готова оферта за снаха – красиво момиче от имотен род, за което синът й нехаел. Направила ритуала според традицията свещи, горене, кадене, заклинание – всичко. Още на другия ден младежът зарязал жената, в която бил влюбен и се отдал на професията си, като все така не обръщал никакво внимание на набелязаната от майката бъдеща снаха. След месец започнал отново да се вижда жената, която зарязал и любовта им се разгоряла все едно нищо не е било. Майката седнала и направила ритуала втори път. За втори път сина й се разделил за месец, а после се събрал отново с жената, в която бил влюбен. Г-жа В. направила ритуала за трети път. Резултатът – никаква разлика от предишните два опита. Беше дошла при мен, защото беше убедена, че онази „малка мръсница ходи някъде да разваля и да му прави любовни магии”. Ако било възможно да й помогна като професионалист и да направя такова разделяне, че „онази” да изчезне завинаги от живота му. Направих магически анализ, при който установих, че между младите наистина имаше истинска любов, която оцеляваше и се възобновяваше след всеки удар на черната „бяла” магия на г-жа В. Обясних й, че там, където има истинска и споделена любов магията няма място и може само да навреди лошо. Казах й го, но дори окото на жената не трепна: „Не съм дошла тук да ви слушам мнението, а за да поръчам магия и да постигна най-доброто за сина ми!” Обясних й най-кротко, че тук не е шкембеджийница, в която да си викне, каквото си пожелае и я отпратих по живо по здраво. След около три месеца ми се обади по телефона и ме помоли да запише час, всичко щяла да направи, само и само да се оправят нещата. Когато дойде започна да говори още от вратата. Направила онзи ритуал още два пъти и след това ходила още на три места, където всеки й работел. Връзката всеки път се възобновявала, но след последния ритуал при един от поредните майстори, синът й се разболял лошо и вече трета седмица не бил ставал от леглото. Лекарите не можели да поставят дори диагноза и били вдигнали ръце. Да съм направел нещо. Обеща ми, че повече няма да прави, да ходи, да разделя. Захванах се и изчистих всички магически „натурии”. Скоро след това синът й беше изписан от болницата. После направи годеж с жената, за която беше влюбен, а преди година се ожени за нея. Животът им си върви нормално, поне така ми съобщи г-жа В., когато ме посети по друг повод. Не беше доволна, но поне беше примирена. Житейската мъдрост е нещо, с което се сдобиваме главно чрез личен опит. Този опит не винаги е приятен за нас.

- А как да сме сигурни, че в дадена ситуация действаме от позицията на житейската мъдрост, а не по други подбуди?

МАГ ЖИВИН: Другите подбуди не са чак толкова много. Можем да ги обобщим с една единствена дума – егоизъм. От него иде и заслеплението, и мързелът, и прекомерната алчност, и непостижимите желания и всички глупости и вреди, които си нанасяме. Всеки притежава егоизъм в една или друга степен. Единственият начин да не му позволим да ни навреди е като го контролираме чрез житейската мъдрост, която притежаваме и с която постоянно се сдобиваме. Житейската мъдрост е добронамереността при всякакви обстоятелства. Тя е тази, която ни позволява да се държим на ниво и да поемаме своята собствена отговорност, синхронно с другите. Можем да предложим, но не и да налагаме виждането си за нещата, света, хората... Всеки човек знае кое е добро и кое зло, но не на всеки му е изгодно да подходи добронамерено спрямо дадена ситуация в живота си и да признае „това е по-добро за мен, а другото за другия” и да потърси разумен житейски компромис, ако позициите са противоположни. А търсенето на изгода е пряко свързано с онова, което в крайна сметка ни изяжда главите – егоизма.