Предлагам ви поредният материал относно ефективното псиманипулиране, което ще ви просветли как да се пазите от подобни недоброжелатели.

Преобладаващото мнозинство сред хората по своята природа са имитатори и едва около 5% - са инициатори, фактори. Повечето хора смятат своето поведение за правилно, ако виждат други хора със сходно поведение и възгледи.

Ние автоматично допускаме, че след като повечето хора правят нещо по един и същ начин, или постъпват по сходен начин, те явно са наясно с нещо, което ние не знаем. В повечето случаи подобно допускане е действително оправдано. Но

„ПСИХОСПЕКУЛАНТИТЕ“

много ефективно използват нашата механична склонност да приемаме, че нещо е правилно, ако го вършат повечето хора и да го приемаме като нещо, съответстващо на общоприетите норми.

Още в дълбоката древност ловците открили, че могат да убият голям брой животни, като погнат стадото към пропаст. Препускащите по-назад в стадото животни се водят от поведението на тези пред тях, макар да не виждат пред себе си и по такъв начин решават съдбата си. Заслепени от подражанието в общия поток, те тласкат предните в пропастта, в която после падат сами, за да станат храна на племето.

ТЕРМИНЪТ „МЮРЕ“ ОЗНАЧАВА

животно, което е дресирано или просто поставено да примамва други животни от своя вид на прицела на ловджиите. Подобни обучени животни се използват в месокомбинатите за подмамване на стадото в скотобойната.

Професионалните просяци „посоляват“ шапката, чашката или дланта си с монети, които уж са хвърлени от други добродетелни хора, за да последвате примера им. Рекламата не напразно набляга върху общественото доказателство, чрез твърдения от рода на – стоката е закупена и одобрена от множество клиенти от всички континенти и страни, или стоката се купува от хората „като топъл хляб“, а

КОЛИЧЕСТВАТА ЗА СЕГА СА ОГРАНИЧЕНИ

Потенциалните купувачи на жилище се „ентусиазират“ много лесно от подмятането, че подобен апартамент в съседния вход, обявен за продажба през миналия месец е бил купен за два дни – едва го обявили в агенцията и веднага бил грабнат. Подобен ефект има и фразата: „Нямате представа, колко хора от бизнеселита купиха жилища в този квартал, само за последната година...“

Често за блокиране на нежелателно поведение от страна на клиента, хората в бизнеса, търговията и в сферата на услугите често използват сравнението с другите: „Толкова години работим, такова нещо не сме виждали... Такава глупост още никой досега не е измислял...“

Политиците непрестанно поръчват

„РЕЙТИНГИ ЗА ПОПУЛЯРНОСТ“

и „резултати от допитване с обществеността“, които се обнародват в медиите и чрез резултатите си служат за формиране на отношение у електората към този или онзи лидер или партия.

Забавните и хумористични предавания и филми рядко са без озвучение със смях зад кадър, който да ни показва къде точно е смешното.

В месеца след публикуването на поредица от статии за самоубийства, броят на хората решаващи да посегнат на живота си, скачат десетократно.

ПРОФЕСИЯТА НА КЛАКЬОРА

човек продаващ на оперните театри услугите си за „заразяване“ на публиката с желание за бурни аплодисменти и викове „Браво!“, хвърляне на цветя и всякакви други форми на ентусиазиране на хората в залата, датира от 1820 година.

Детските психолози и психиатри много ефективно избавят децата от различни страхове, като им дават за пример другарчетата им, които правят с лекота и веселие онова, което е трудно и страшно за проблемното дете.

Политическите движения и партии с много по-голяма охота се доверяват на ефекта на митингите, отколкото на този от телевизионните предавания, защото е много по-лесно да внушиш каквито и да са идеи на тълпа, отколкото на сам човек пред телевизора.

ОБЩЕСТВЕНОТО ОДОБРЕНИЕ

много често се „подготвя“ от политиците и политическите стратези преди вземането на „необходими мерки“. Така например, в международната политика е традиция при подготовката на военни действия срещу някой режим или държава, предварително да се изнася „истината“ - показват се картини и кадри със зверства, издевателства, нещастни дечица, екзекуции, разчленени или непогребани човешки тела.

След достатъчно количество „нагледна агитация“ обикновените хора са готови да одобрят всякакакъв род военна намеса. А политиците от законодателната и изпълнителната власт, след като бъдат запознати с нецензузираните версии на снимковия, филмов и свидетелски материал по случая, са готови да одобрят и ядрен удар по злодеите.

В някои случаи склонността на хората да се ориентират по поведението и реакциите на другите може

ДА НАНЕСЕ НЕПОПРАВИМИ ВРЕДИ

Ако на някого, например, му прилошее на улицата, тълпата няма да се втурне да му помага. Всеки гледа, че другите не реагират и след като не чувства обществената поддръжка от околните е склонен да подмине с увереността, че всичко е нормално. Въз основа на гореизложеното, може би е редно да се доверите на съвета ми:

При подобни ситуации, си изберете конкретен човек и се обръщайте само към него: „Ей, Вие, със зеленото яке! Да, да – точно Вие! Трябва да ми помогнете! На този човек тук му е лошо! Веднага извикайте бърза помощ!“

Какво представлява ефективното манипулиране чрез принципа на авторитета?!

Нека се разберем още в самото начало – принципът на авторитета не е властта на главатаря на банда, а доста по-широко понятие. Думата авторитет произлиза от латинската Аuctoritas – власт, влияние. Необходимостта от безусловното подчинение на нечий или на някой авторитет е вкореняван много дълбоко в човешкото съзнание още от детските години.

И дори нещо повече – от време оно, та до наши дни на подрастващите се втълпява, че неподчинението на авторитетите е нещо неправилно, извън нормата и дори наказуемо.

Разбира се, не можем да отречем, че подчинението на заповедите и

ПРЕДПИСАНИЯТА НА ИСТИНСКИТЕ АВТОРИТЕТИ

е доста удобно за самите нас: те са действително мъдри, знаещи и силни хора и следователно знаят какво правят и заповядват. Те вече са премислили и решили всичко вместо нас. Тези техни качества предизвикват единствено уважение. Затова и нашето подсъзнание си е изработило нагласа – подчинението на авторитетите е нещо разумно.

В много области на живота авторитетът играе решаваща роля. Например без уважаването и подчинението на властите, нямаше да има нито държава, нито общество. Но трябва да осъзнаем, че да контролират поведението ни и да оказват влияние могат не толкова авторитетите, колкото обкръжаващата ги атмосфера – авторитетността.

АВТОРИТЕТНОСТТА СЕ ДЕМОНСТРИРА

чрез символите на авторитета. А подсъзнанието е привикнало да реагира именно на символите, а не толкова на авторитета. Главните символи на авторитета са титлите, дрехите, маниерът на поведение и атрибутите.

Ако говорим за истински титли (както и звания, длъжности, знаци за заслуги), те се постигат с тежък, постоянен труд, умствени усилия или дори проява на героизъм. Но титлата може да се подправи, като си прикачим сами нужния етикет (купуваме си фалшиви или невалидни удостоверителни документи или просто се представяме за нещо което не сме). По такъв начин автоматично си осигуряваме необходимия ни респект. Не са един и два подобните примери в историята, литературата и в действителността ни. Другият

„АВТОМАТИЧЕН ПОДЧИНИТЕЛ“

са дрехите – по-пряко въздействащ, а поради тази причина и по-често използван с манипулативна цел. Измамниците с „роля“ се обличат като проверяващи полицаи, инспектори, като новобогаташи, а при нужда дори и като „мутри“.

За високия статус на човека говори не само елегантното и модно облекло, но и атрибути като престижен автомобил, телохранители, скъпоценности, удостоверения, скъпи визитки, луксозни бланки; фотографии, на които човекът е редом с известни и влиятелни хора; скъпа писалка или химикал, и ред други „дребни“ детайли в общата представа, която си изграждаме за даден човек.

За авторитетния начин на поведение можем да говорим безкрайно. Достатъчно е да сме наблюдавали поведението на униформените контролни органи, например КАТ, контрольорите в градския транспорт и т.н., за да си дадем сметка доколко социалната роля на човека го променя като поведение.

За друг един вид авторитет можем да кажем, че е завоюван с действителни знания в съответната област. С неоспоримо заслужен авторитет се ползват известни учени, писатели, юристи, лекари, чийто принос в обществения живот е общопризнат.

АВТОРИТЕТЪТ НА СЕРВИТЬОРА

когато ни препоръчва това или онова блюдо от менюто, е породен от убеждението ни, че той може би знае, кое ядене си струва да поръчаме. Но той може да използва тази наша подсъзнателна нагласа, за да ни набута не вкусни, а просто скъпи блюда.

Ако по телевизията някой „спец от кварталната градинка“ започне да излага икономическата си „теория“ за излизане на държавата ни от кризата, ще го послушаме, колкото да се посмеем и след пет минути няма дори да помним, че сме го гледали.

Ако обаче става въпрос за мнението на доктор на икономическите науки или на прочут банкер, задължително ще обърнем внимание и ще се вслушаме. Но ако „спецът от кварталната градинка“ ни бъде представен като ново откритие, „нешлифован диамант“, надарен човек с бъдеще, и освен това в изказването си борави вещо с материята – може да разчита на пълното ни и заинтиригувано внимание. На същия принцип се основава и механизмът на „прочуването“ на млади музиканти и певци. Към авторитетния маниер на поведение можем да отнесем и

НАМЕЦИТЕ ЗА ВРЪЗКИ ВЪВ ВЛИЯТЕЛНИ КРЪГОВЕ

Как да се предпазим от набедените авторитети и от самопровъзгласените псевдоавторитети? Учете се да подлагате на съмнение всичко, което виждате. Най-напред си задайте въпросите: „Дали този авторитет е истински познавач в своята сфера?“ и „Дали този авторитет е напълно честен и почтен?“

Отговорите на тези два въпроса ще ви помогнат да осъзнаете и оцените истинната власт, и ценност на демонстрирания пред вас авторитет. Освен това е добре да си изработите нещо като правило да подхождате внимателно към авторитетите: при възможност тактично проверете документите, поразпитайте тук-там, посъветвайте се поне с неколцина компетентни в дадената сфера хора.

Желая ви успех!

МАГ СЕЛЕНА