В този случай чрез сгъстяването на вибрацията, той ще се възнесе в степен на друго измерение и ще преживее духовно извисяване вместо смъртта. Такъв човек ще може да помогне и на другите, готови да се обърнат към Светлината на вибрационното преместване.

В районите по Земята, където протичат мощни природни катаклизми и има страх, неразбирателство, ненавист, алчност, злоба, омраза, насилие, убийства, войни, ще се създаде аморфна плътност на нискоастрален енергиен план, като при смърт душите ще попадат в плен на тази илюзорна реалност.

Съществата на Светлината обаче ще се намират винаги там, където има нужда от помощта им и съответно ще я оказват на всички, които искат да се освободят. А при възнасянето си, вместо да изпитат физическата смърт, хората ще извисят цялата област около себе си в Полето на Светлината.

Всеки, който би желал да се развива и да пребивава в нея, може да намери собствено пристанище, посредством плавен преход. Когато приживе се отдава на подобен род „служене", човекът е направил личния си избор още преди въплъщението, т.е. преди раждането. Обикновено в предшестващия си живот той е имал положи­телен опит в работата с душите, все още подвластни на смъртния преход.

Тук няма място за страх. Искрено преданият на Светлината и пребиваващ в нея последовател просто ще се премести в следваща, по-висша алтернативна реалност. Той може да избира и прогресира духовно чрез своя опит или да остане да живее в страх и илюзии.

Много е важно „съденето" на отделните индивиди, чиито тела ще загинат при земните промени да бъде по-уравновесено. Някои ще изберат естествената „катастрофа" като способ за отпътуването дотолкова, доколкото висшето им съзнание разбира, че човешката им същност е отишла твърде далеч в илюзията и не могат да се променят в този живот.

Други, както вече говорех, ще напуснат Земята, помагайки на човешките същества да се преместят в Светлината по време на смъртния преход и да се вместят в канала на Възнесението. Но ще има и такива, които ще изберат начин на смърт, чрез който да изоставят Земята и да преминат на следваща планета в еволюционния си избор.

Ще има и други, при които физическата смърт ще доведе до извънредни генетични и клетъчни мутации. Реализацията им на тази планета в оставащото време ще бъде изключително трудна.

Оказва се, че независимо от причината за смъртта на физическото тяло (дори и в случаи на Възнесение) колективното Висше съзнание има достатъчно влияние върху личността, за да я убеди, че няма случайности. На тези, които ще напуснат физическия свят ще им бъде предоставена възможността за убеждение.

А хората, които ще останат на Земята, ще поемат отговорността за оказване на помощ на другите, както във физическото, така и в духовното им оцеляване.
Обитателите на Земята през 2013 год. ще трябва да владеят и разбират четирите еволюционни принципа:

1)Целта на човека на Земята се явява: неговото физическо, емоционално, ментално и духовно развитие.

2)Всяко човешко същество притежава Божествена Същност, създадена от Светлина и Любов, чиято природа е Доброто.

3)Свободната воля е абсолютно универсално право, като безупречността призовава „Аз-а" да я подчини на Божествената чрез вяра и доверие.

4)Цялото мироздание е Свещено, независимо от това, доколко е удовлетворило нуждите на отделния „Аз".
Някои хора ще получат „съобщения за принципите чрез книгите, филмите, други - чрез клиничната смърт. Много от тях ще бъдат посвещавани от Ангели, от Богородица и Възнесени учители. И всичко ще се свежда до пробуждането на човешкия дух.

Участието на човека в процеса се състои в следното: да живее правилно, да изучава и практикува еволюционните принципи, да моли за познание Божествения план да изцелява и изчиства себе си на всички нива.

За да се пренагласим към „танца" на Галактическите закономерности е необходимо да обърнем внимание и на колективното равнище, където съществуват седем главни Кармични структури, подлежащи на отстраняване и трансцендиране.

Те трябва да бъдат осъзнати от всеки един индивид, и после колектив, като напълно се асимилират и трансформират. Седемте Кармични структури не представляват низ от специални технологии. Те са качества, нагласи, стремежи, пороци, разбирания, схващания, начин на мислене.

Имената им са: високомерие, пристрастие (алкохолизъм, наркомания), превзетост, ненавист, убийства, жертви, позор.

Съществуват много частни варианти на проявление на основните кармични структури. И ако се огледате, ще видите, че днес всеки един източник на Земята, е свързан именно с тях. Те съпровождат навсякъде човешкото незнание.

И именно тук е мястото да спомена, че е взето решение от Главния център на Галактическите съвети, да се сложи такава специална енергийно-решетъчна структура около Земята, щото да се осигури нейното „меко кацане във величествения и космичен полет като осма планета в съзвездие „Плеяди". За реализацията му действат, Сирианците.

Това би могло да ни даде надежда за възможно забавяне на преместването, но нека не забравяме, че явлението е прецедентен случай във Вселената и че никой не гарантира за успешния му завършек. Можем все пак да се надяваме, че времето ще забави своя ход, но най-късно до 2160 год.

И все пак дали не бихме могли чрез един нов начин на мислене да предотвратим предстоящия катаклизъм и като променяме себе си, да променим и Вселенската предопределеност.

Като говоря за посвещение чрез „клинична смърт", бих желала да ви разкажа за моята собствена. Предсказах я абсолютно точно - причината, начина и дори времето на събитието, което я предизвика. Представете си издигнат смерч, приближаващ се към вас.

Нямате време за реакция, защото накъдето и да се отклоните, ще бъдете поразени от него. Това е чувството и усещането, когато човек е уловил предстоящо в кармично-събитийния план действие. Не можеш да го промениш, защото вече е твърде късно.

И тогава „нещото" се случва...

Беше слънчев майски ден, 1985 год., 19 часа. Знаех, че ще оцелея, още докато пламъците ме обгръщаха от кръста нагоре. Горях като факел. Стисках много силно очите си за да не изтекат от огъня...и тогава започнах да „виждам”. Това ми даде възможност да се самозагася. Дойде „Бърза помощ". Не дадох да ме докосне никой.

Сама слязох от третия етаж, сама се качих в колата и помолих да не тревожат лекарите от „Пирогов". Сама стигнах до шоковото отделение за съответните манипулации. По-късно разбрах, че това по принцип е невъзможно при подобно изгаряне, защото шокът извежда организма извън възможностите му.

Шокът ме хвана едва, когато ми сложиха двойна упойка (трудно ме ловят подобни). През следващите три дни четях разкази и бях в пълно съзнание. Единственото нещо, което не си спомням от престоя ми в „Пирогов" бяха болките.

На четвъртия ден те явно са започнали да стават непоносими, защото едва тогава ги усетих и настоях за обезболяващи средства. Разтичаха се и ми сложиха, естествено по-висока доза, при това напълно неподходящи.

Получих силна алергична криза, нарича се по-скоро анафелатичен шок, разтичаха се и отново ме вкараха в шокова зала, а на мен ми ставаше така хубаво... Тогава се сетих за баба ми. Спомних си, че тя ми разказваше, как всеки човек преди смъртта си изпада в това състояние.

А на мен ми ставаше все повече и повече „странно хубаво"... Усетих, че си отивам. Сетих се за децата си. Губех се. Отделих се... Чух, че някой каза: „Губим я! Дайте „шока"! Стана ми смешно, исках да им кажа, че ще отида „там" само за малко, просто да видя какво е и ще се върна бързо, говорех им, но те не ме чуваха. Бяха обезумели от страх и тичане около мен, когато чух след трите „тласъка" (вероятно шоковете): „Край, няма сърдечна дейност!"

Астралното ми тяло стоеше над физическото. Виждах и чувах всичко. Погледнах монитора, линията на сърдечната дейност беше права, погледнах апарата за дишане... Той спираше да работи. Чух: „Край, спря да диша!" Стана ми мъчно... Те не ме виждаха, не искаха да ме чуят и взеха да прибират апаратурата... Боже, тръгваха си! „Залепих" се за тавана и преодолях „привличането" решена все пак да видя отвъдното"...и се понесох.

Озовах се в Голямото призрачно-сиво пространство, пълно с безкрайна пустота... Продължих нагоре и напред, сякаш се движех през нещо като долина. Стигнах до много висока „стена". Беше изградена от особена материя, сякаш беше сгъстен вакуум.

Навсякъде около мен струеше прозирно-светла резеда, сякаш се намирах се в хомогенна мъгла, само стената" имаше по-тъмен резедав цвят. Трябваше само да мина през нея и съм „там"... Напънах се. Стената ме отблъсна. Започнах да падам.

Хвана ме същество, изградено от по-плътна резедава „мъгла". Отскубнах се от него и опитах пак. Повтори се отново същото, хвана ме второ същество. Потрети се с трето същество... Тогава „те" се сляха в едно и ме обгърнаха, превърнаха се в мен... И видях Светлината, която ми каза:"Какво търсиш тук? Не си си свършила работата долу.Върви си!".

Гласът му беше много сърдит. Засрамих се и поех бързешком „надолу".

Когато видях мъртвото си тяло никак не исках да се връщам в него, но нямах избор. На вратата стоеше медицинската сестра, излизаше последна. Погледна ме, напъхвах се вече в „себе си" и трепнах с очи. Тя забеляза това и върна лекарския екип. Отворих очи, погледнах ги усмихната, оживях...

След три месеца се прибрах в къщи. Децата ми заявиха, че не съм тяхната майка, била съм „различна" от предишната. Същото след време го установих и аз - имах други навици, странни познания и съждения, липсваха част от предишните ми спомени.

След няколко години разбрах какво точно е станало там „горе". Била съм обвързана в симбиоза с духа на посветен тибетски монах. От този момент нататък започнаха да ме посвещават Учители от Висшата Йерархия.

МАГ СЕЛЕНА