За да съществуват, е необходима енергия. Ако няма възможност да се получи енергия направо от Бога, се налага да се изхитрят и да я вземат от хората около тях.

 Затова е необходимо хората да бъдат доведени до състояние на дисхармония и объркване. Това се постига чрез насаждане на мисли и чувства, които не са в синхрон с  Бога.

Защо да почитаме онзи, когото не виждаме и не чуваме? Защо да не използваме живота за получаване на удоволствия за себе си ?

Хората започнали да се откъсват от божествените истини и да постъпват така, както ги учели коварните подстрекатели. При това те губели светлината си и на хоризонтално ниво я вземали падналите.

По-нататък автоматично влизал в сила законът за възмездието или законът за кармата. Ако допускаме в съзнанието си небожествени мисли и чувства, ако извършваме небогоугодни действия, ние неизбежно се сблъскваме в живота с обстоятелства, когато сме принудени да правим избор, като проявим същото качество, което сме изкривили. Например, допуснали сме в ума си съмнение в това, че има Бог. Ние ще трябва да демонстрираме вярата си  в много по-лоши условия.

Както вече знаем от описанието на Златния Век, хората можели да ходят по вода. Със загубата на вярата те изгубили това качество, както и способността да получават  храна, предмети. Тези способности си отивали постепенно и сега било нужно отново да повярват в Бога, в справедливостта на Неговия Закон, а да се направи това станало много по-сложно.

Съзнанието на хората постепенно се стеснило, станало смъртно. Появила се завеса, отделяща висшите, божествени октави от света на формата. Била загубена връзката между безсмъртната, божествена част на човека и неговото низше съзнание, което постепенно се ограничило само с видимия за човешкото око свят.

А в ушите постоянно се набивала лъжата на падналите за това, че хората сами по себе си са богове и те със сила ще заставят да им се покорява природата, а и самият Бог. И в тази борба ще победи най-силният, а целта оправдава средствата.

Постепенно чувството на любов към всяко творение – от Бога до хората наоколо и даже буболечките – било подменено с крайна враждебност, завист, злоба, въжделение.

Падението било бързо. След няколко стотици години на планетата не останал нито един човек, който да се придържа към предишните правила за поведение.

„ Засега една задача остана незавършена – това е разрушаването на най-губителната от всички богословски догми, именно догмата за проклятието, под тежестта на което човечеството страда от времето на предполагаемото непослушание на Адам и Ева в тяхното убежище в Рая“.

Описанието, съдържащо се в Библията, по утвърждението на Тайната Доктрина евреите заимствали от по-древни източници, в частност от халдеите. Да си спомним какво е казано в Библията за Падението на Адам и Ева.

„ Змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог създаде.  И рече тя на жената: истина ли каза Бог, да не ядете от никое дърво в рая? Жената отговори на змията: плодове от дърветата можем да ядем, само за плодовете на дървото, що е посред рая, рече Бог: не яжте от тях и не се докосвайте до тях, за да не умрете.

Тогава змията рече на жената: не, няма да умрете; но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло. Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание, взе от плодовете му и яде, па даде и на мъжа си, та яде и той. Тогава се отвориха очите на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листи и си направиха препасници“.

Тайната Доктрина казва: „Разбира се, „Дървото“ е самият човек, а Змията, обитаваща всяко дърво, е съзнателният Манас, свързващото звено между Духа и Материята, Небето и Земята“.

„Падението е резултат от знанието на човека, защото „очите му се отворили“. Действително, на него му била дадена Мъдростта и Скритото Знание от „Падналия Ангел“, защото последният от този ден станал негов Манас, Ум и Самосъзнание“.

„...и значението на алегоричната „Змия“..., въобще не се отнася за  физиологичното падение на хората, а за получаването от тях на Знанието за Доброто и Злото; и това знание дошло при тях преди падението им. Не трябва да се забравя, че едва след  насилственото му изгонване от Рая „Адам познал жена си Ева“.

По някаква причина ревнивите Елохими и богове – обитатели на рая - не искали човекът  да стане един от тях. Аз дълго не можех да разбера що за богове са това, които не искат създаденото от тях дете – човекът - да се развива. Както винаги „случайно“ ми попадна Апокрифът на Йоан – ученика на Иисус, в който е обяснен смисълът на станалото.

Доколкото този Апокриф е написан от ученик на Иисус, става ясно, че знанията, които Иисус давал на учениците си, не се отличават от учението на Тайната Доктрина. И не би могло да бъде иначе, тъй като Иисус е бил Посветен. Наистина, по-късно същността от тези учения била изцяло иззета, а много неща в трактовката на църковните отци придобили напълно противоположно значение.

По-долу ще имаме възможност да се запознаем с този Апокриф. А засега ще продължа с разясненията  на Тайната Доктрина по повод „падението“ на човека.

И така, човекът получил ум. Огън на Разума. Интелект. Знание. Но всяко от тези качества може да бъде използвано както за добро, така и за зло.

„Големият интелект и твърде голямото знание са нож с две остриета в живота и оръдие както на доброто, така и на злото.

Когато се съчетаят със самостта, те ще направят от цялото човечество подножие за възвеличаване на този, който ги притежава, и средство за постигане на неговите цели; докато ако са употребени за алтруистични, хуманитарни цели, те могат да станат средство за спасението на мнозина. Във всеки случай липсата на самосъзнание и разум ще направи човека идиот, звяр в човешка форма“.

Само по себе си притежаването на Разум задължава човека осъзнато да прави избори между Доброто и Злото. Сега той може да избира. Разумът в човека всъщност е неговият посветител. И като се ползва от този инструмент, човекът може реално да стане сътворец с Бога или да употреби ума си за постигане на някакви  илюзорни цели в този свят.

Този творчески огън се използва от човека за създаването на потомство сега вече по полов път.

„Разделянето на половете влизало в програмата на Природата и естествената еволюция; и творческата способност на  мъжа и жената била дар на Божествената Мъдрост“.

Встъпването на мъжа и жената в сексуални отношения не било грях. Това е мит. Но в нашия дуален свят и тази способност била извратена, а това вече било и е грях. Ще приведа дълъг цитат от „Тайната Доктрина“, но по-добре, отколкото е казано там, аз все едно няма да мога да го кажа.

„Творческите сили в човека били дар на Божествената Мъдрост, а не резултат от грях. Това ясно е доказано от парадоксалното поведение на Йехова, който отначало проклина Адам и Ева (или човечеството) за извършения предполагаем грях, а после благославя своя „избран народ“, като казва: „плодете се и се множете, и пълнете земята“.

Проклятието не било навлечено на човечеството от Четвъртата Раса, защото сравнително безгрешната Трета Раса, допотопни гиганти  с още по-големи размери, загинали по същия начин; следователно Потопът не е бил наказание, а просто резултат от  периодичния  и геоложки закон.

Също така проклятието на Кармата не се е стоварило върху тях заради опитите им за естествено съчетаване, както това се прави от целия животински свят, лишен от разум, в подходящото за това време през годината; а за злоупотреба с творческата мощ, за оскверняване на божествения дар и разпиляване на жизнената субстанция без всяка друга цел, освен за лично удовлетворяване.

Когато третата глава на Книгата Битие бъде разбрана, ще се види, че тя се отнася за Адам и Ева от края на Третата Раса и началото на Четвъртата. В началото раждането за жената било също толкова леко, колкото и за всички животни. Никога не е влизало в плана на Природата жената да ражда в „страдание“.

Но от този период, от времето на развитието на Четвъртата Раса възникнала вражда между нейното семе и семето на „Змията“, семето или плода на Кармата и Божествената Мъдрост.

Защото семето на жената или похотта смазало главата на семето на плода на мъдростта и знанието, като превърнало свещената тайна на размножаването в животинско удовлетворение; затова Законът на Кармата „смачкал петата“ на Расата на Атлантите, като постепенно изменил физиологично, морално, физически и умствено цялата природа на Четвъртата Раса на човечеството и човекът от здрав цар на животинския свят в Третата Раса стана в Петата, нашата Раса, жалко скрофулозно същество и се оказа сега на нашето земно кълбо най-богатия наследник на болести телесни и наследствени и най-съзнателно хитрия  звяр от всички животни!

Такова е истинското Проклятие от физиологична гледна точка, почти единственото, за което има намеци в кабалистичния Езотеризъм. Разглежданото в този аспект Проклятие е несъмнено, защото е очевидно“.

Получило Разум, човечеството е принудено постоянно да съществува в  борба, битка, която  се води вътре в него и естествено се отразява на околния свят. Ние сме принудени да горим в огъня на страстите, желанията, подтиквани от илюзия и все повече и повече затъвайки в тази илюзия.

Сътворената карма води до страдание и страданието ни заставя да се променяме, да си спомняме за Бога и да спазваме  Неговия Закон.

„Тази война ще продължава, докато Вътрешният и Божествен Човек не уравновеси външната си земна самост с духовната си природа. Дотогава тъмните и свирепи страсти на тази самост ще се намират във вечна борба със своя Повелител, Божествения Човек.

Но един ден животното ще бъде усмирено, защото природата му ще се промени и още веднъж  ще царства хармонията между двамата, както това е било преди „Падението“, когато даже смъртният човек е бил „създаван“ посредством стихията и не е бил раждан“.

В заключение на този раздел бих искала да цитирам описанието на едно халдейско изображение от Британския музей, дадено в „Тайната Доктрина“ :

„На това изображение на събитието Падение… има също две фигури, седящи от двете страни на „дървото“  с повдигнати към „ябълката“ ръце, а зад дървото е Драконът-Змия. Езотерично тези две фигури изобразяват двама „халдеи“, готови за посвещение, като Змията символизира Посвещаващия;

докато ревнивите Богове, проклинащи тези тримата, представляват екзотеричното невежо свещенство. Това не прилича много на „библейското събитие“ в буквалното му значение, както може да се убеди в това всеки окултист“.