Между отделните измерения има преходни пространствено времеви континиуми. В музиката те се наричат хармоници. В природата всичко се движи, всичко трепти. Така се изявява активността на духа чрез енергията и материята.

Вибрацията е процес, при който някоя от величините, които го характеризират, периодично повтаря стойностите си. Разновидност на понятието вибрация са понятията, трептение, осицилация, оборот, цикъл, пулсация.

Материята, енергията и духът са специфични качествени проявления на трептения с различна честота. Духът се представя количествено от трептенията с най-висока честота, а плътната материя - от трептенията с по-ниска честота. Топлината, светлината, чувствата, желанията и мислите, също като звука, са вибрационни процеси, макар и с по-различен характер.

Органите и клетките на човешкото тяло функционират на определени честоти. С други думи, вибрацията се представя от най-различни носители. Всеки вибриращ обект или система излъчва вълни, чрез които се осъществяват дистанционно информационни и енергийни връзки.

В личния и колективния ни живот явленията също са свързани с вибрацията. Може да се каже, че здравето, успехът и щастието са резултат от определени "високочестотни" вибрации с положително въздействие. Вибрационните спадове пък пораждат здравословни и социални проблеми: депресии, страх, нерешителност, конфликти и др.

"Цялата природа е проникната от музика. И само онзи човек, който е развил музиката на своето съзнание, той ще може да влезе в Божествения свят и да разбере музиката като път, по който Разумното е създало всичко в света."

"На октавната подредба са подвластни периодичностите в обиколките на планетите, елементите от Менделеевата таблица, ритмите на мозъчните вълни, тоновете от музикалния обхват, светлината, невидимите лъчи, чувствата, мислите и духа."

Всеки тон в съответната музикална октава си има определена честота, само че това е чистия тон, който на човека му звучи като обикновена пищялка. Липсва му богатство, плътност, характер...Всеки тон във Вселена представлява отделно измерение. Но...между отделните измерения има преходни пространствено времеви континиуми. В музиката те се наричат хармоници.

Всеки инструмент, когато изсвири даден тон - заедно с неговата (основна) честота генерира и редица от честоти, кратни на основната (хармоници). Затова и тоновете на интервал една октава звучат почти еднакво, защото горния е хармоник (част от обертоновете) на долния. Хармоници има на точно определени места, някои се чуват по-силно, някои по-слабо.

Характерното звучене на всеки един инструмент се получава заради обертоновете, които вървят в комплект с основния тон. Заради това човешкото ухо може да различи цигулка от тромпет например. Дори и пианото, което се смята за най-чистия и аналитичен инструмент, звучи с множество обертонове, които се различават с една идея от точните хармоници. Една от първите стъпки сигурно би била да се направи "звукова картина" на различните видове инструменти (духови, струнни).

Картината обаче се усложнява значително, когато се изсвири не един тон, а акорд от 3, 4 или повече тона. Още повече когато свири не само един инструмент, а едновременно няколко, включително и ударни - които вкарват невъобразим шум от аналитична гледна точка.
Всичко това е за тоновете.

В радиотехниката, хармоничните честоти се подтискат, разбира се това не са звукови честоти, а носещата честота,която пренася полезния сигнал. За това в приемника и предавателя има система от филтри....да това е голяма тема, но какво искам да кажа. ри различните инструменти заедно с основната честота, наистина се образуват и много хармоници, които образуват тембъра на инструмента.

В реалността, аудиосигнала е съставен от безкрайно много честоти и тази "смеска" утежнява ефекта на интермодулационните изкривявания, а този ефект е особено неприятен за ухото на слушателя, защото тези паразитни честоти не са хармонични, както при хармоничните изкривявания. Хармоничните изкривявания са друг вид, не толкова неприятен, но пък с драстично по-голям дял от интермодулационните изкривявания. Наричат се хармонични, защото паразитните честоти са хармоници на реалните.


Пример:

Реалната честота е 100 херца, но се появяват и честоти от 200, 300, 400 херца и т.н. Ако реалната честота е 20 херца, се появяват и честоти от 40, 60, 80, 100 херца и т.н. (40 херца е втора хармонична, 60 е трета...). Забелязвате, че тези хармонични паразити представляват реалната честота умножена по две, по три, по четири и така до безкрай.

Големи количества хармонични изкривявания ще чуете, ако усилите докрай усилвателя си или пък извикате много силно в микрофон или просто чуете китара с дисторшън. Защо се получават тези хармоници? Сигнала става прекалено голям и излиза от работните напрежения на усилвателя, затова се получава "отрязване" на върховете на синусоидата. Затова колкото по-тихо е "пуснат" усилвателя, толкова са по-малки хармоничните изкривявания.

Ако изсвирите Ла на третата струна и второто прагче на вашата китара, ще изсвирите тон с честота от 440 Hz (приблизително, в зависимост от настройката). Поради визическите характеристики на вашата китара обаче, това няма да е единствената честота, която китарата ще произведе.

Различни части от китарата и струните ще вибрират с честоти, които са различни от 440 Hz. Ако тези честоти са по-високи от 440 Hz, те са наречени обертонове (нем. Obertöne, англ. Overtone). Ако тези честоти са по-ниски от 440 Hz, на английски те носят името "undertones" (букв. "подтонове").

Най-вероятно ще чуете и двата типа. Честотата 440 Hz се нарича основна честота. Някои обертонове са специални, тъй като звучат добре с основната честота. Може да получите тези честоти ако умножите основната честота по 2, 3, 4, и така нататък. Това са хармониците на основната честота.


Хармониците на една честота са честоти, които са получени като тази честота е уможена по цели числа.

Честотите 880, 1320, 1760, и така нататък например са хармоници на основната честота от 440 Hz. Хармониците звучат добре с основната честота. Ако 440 Hz е Ла, тогава 880 Hz е Ла в по-горната октава, 1320 Hz е приблизително Ми (петата степен на Ла в по-горната октава, 1760 Hz е още едно Ла, и така нататък.


Четни хармоници и нечетни хармоници

Четните хармоници на някаква честота (основната честота) са честотите, които са 2, 4, 6 и така нататък по-големи от основната честота. Нечетните хармоници на една честота се получават, като тази честота се умножи по 3, 5, 7 и така нататък.

Хармониците (четни и нечетни) на Ла от 440 Hz например са 880 Hz, 1320 Hz, 1760 Hzи т.н. Четните хармоници на 440 Hz са 880 Hz, 1760 Hz, 2640 Hzи т.н. Нечетните хармоници на 440 Hz са 1320 Hz, 2200 Hz, 3080 Hz и т.н.


В синхрон с промяната

Космичното и земно пространство, което ни заобикаля, е наситено с вибрации и познанието ни за тях е от изключително голямо значение за нас. За да се избавим от неблагоприятното влияние на заобикалящата ни среда, е необходима физическа, емоционална и духовна самодисциплина.

Ритъмът е движение, което представлява редуването на различни по сила и трайност тонове. Съществени за него са пространственовремевите акценти. Чрез ритъма се внася раздвиженост в музиката, в цветовете и във формите. В ритъма е закодирана магията на естетическото възприятие и емоционалното въздействие.

Процесите във Вселената, в звездите, в Слънцето, в планетите, в природата, в човека и в цивилизацията са ритмични. Приливи, отливи и застои се забелязват в чувствата ни, във възможностите ни и в ситуациите, в които попадаме. В микро- и макросвета действа сложна синхронизирана система от водещи, индивидуални и подчинени ритми. Всички живи същества са зависими от Космичните и биологичните ритми, изменящи се във времето.

Живеем в обятията на пулсиращата с 11 годишен основен цикъл Слънчева активност, чийто пореден максимум е сега, в 2000 - 2001 година. Все още недостатъчно използваме методите за справяне със злополучните влияния на тези максимуми върху нас. Ако не можем да променим условията, имаме възможността да променим някой свой параметър или да променим своя ритъм.

Взаимната синхронизация на биологичните единици в организма е изключително важно условие не само за нормалното му функциониране, но и за неговата адаптивност и резистентност. Целостта на една организация е немислима, ако не се синхронизират непрекъснато цикличните промени на индивидуалното с общото.

"Когато движенията на тялото, мислите и духа не са координирани, човек губи способността си да се самоорганизира. Мислите му бързо се сменят една с друга, чувствата - също, вследствие на което той е недоволен от всичко. В него чувството за време е слабо развито и той постоянно е изложен на неразбиране, болести и страдания."

"Ако някоя клетка не се е синхронизирала в процеса на деление, тя се изражда. Липсва ли синхрон в съкращението на сърдечните мускули ще има сърдечен проблем." И в двата случая избирателната способност на клетките към полезните сигнали спрямо смущаващите не е тренирана.

Подобни състояния се забелязват при слънчеви изригвания, пълнолуние и критични дни. В литературата се препоръчват физически упражнения за активизиране на организма в тези дни, но липсват препоръки за такива като колективна форма с музика или песен. А играчите на колективни спортове, танцьори, музиканти и др. са с по-малък рисков фактор. В своята дейност хората от тези групи са активирали и усъвършенствували усета си за синхронизираност и приспособимост.

Синхронизация се осъществява и по хармоници. Принципът на синхронността действа навсякъде и във всичко, като всеки има възможността да се ползува от него. В човека са отразени цикличните закономерности на Космоса - доказано е, че дадена терапевтична манипулация не действа по еднакъв начин 6 различните часове и сезони. Нашият биологичен часовник е синхронизиран с ритмите на природата и космичните тела.


И още...за езикът на багрите

Според нас висшите ментални и духовни вибрации в недрата на Слънцето и звездите все още не са обогатили енергийната скала на знайното. Видимата светлина е кондензирана мисъл и носи послания от "вътрешното слънце". Светлината ни подтиква към емоции, мисли и действия, които са следствия от енергийното й въздействие.

Посредством вибрации на физическата светлина, ние се свързваме с подобни вибрации на духовното слънце, което ни дава вътрешна светлина. За декодиране на тези послания ще си послужим с нашето око - едно от най-чувствителните сетива, относно хармоничните и дисхармонични съчетания. Психологичното и физиологично въздействие на цветните комбинации съответства на тоналности в музикалните гами. Направените заключения чрез принципа на съответствието може да пренесем и към други октави.

По известния на художниците цветен кръг, в 12-те сектора са нанесени тоновете и полутоновете на една гама за музикалните, астралните, менталните и духовни (добродетелни) обхвати. Също така са нанесени и дисбалансните състояния наличността, като със знак (+) е отбелязан резултатът от прекаленото въздействие на тоналните или цветни вибрации в полето на съответния сектор, а със знака (-) - резултатът от липсата на вибрации от същите тонове.

За състоянието на човека може да се съди по недостига или излишъка на енергията от дадено качество в сектора. Например, оранжевият цвят гради самочувствие, подтиква към правдата като добродетел. Този топъл цвят премахва пасивността и страха. Благоприятно влияе върху бъбреците и стимулира апетита. Същото се отнася и за плодовете с този цвят. Пристрастяването към тази вибрация поражда егоизъм, а страхът идва от липса на вибрации в полето на оранжевия цвят.

И така, енергийното въздействие на един тон е еднопосочно. Включването на съседните тонове създава леки колебания на енергията, като подсилва ефекта на средния тон. Цветът или тоновете от сектора влияят стимулиращо на органите, а контрастният цвят - успокояващо или пък подтискащо. Контрастните цветове стоят един срещу друг на 180°.

Недостигът на енергия в полето на даден цвят (тон) най-вероятно се дължи на излишъка в контрастния му цвят. Ако прекаленото влияние на червеният цвят се прояви като враждебност или агресия, това ни подсказва, че сме лишени от присъствието на зеления цвят - тона "Фа", спокойствието, обичта, градивността или надеждността.

Липсата на червени тонове създава депресия. За да се регулира излишната енергия от даден тон, цвят, чувство, мисъл или добродетел, е необходимо наличието на някакъв акцент от контрастният му като средство или метод за разтоварване. Физическата активност на червеното има нужда от спокойствието на зеленото.

Изпаднем ли в несигурност заради прекомерна щедрост под влиянието на жълто-оранжевите вибрации - значи отсъства енергията на индиговия цвят, на вдъхновението или на вярата. Вярата ще ни избави от меланхолията и несигурността, но липсват ли сърдечността, толерантността или щедростта, затъваме в педантизъм и алчност.

Контрастната стратегия е по-ефективна, но не винаги е за препоръчване поради възможно противодействие. По-благоприятни са методите, свързани с завъртане на енергиите през 3 или 4 тона по схемата. Така два цвята или тона, разположени на 120°, създават нестабилност. Добавянето на трети, отстоящ на 120° спрямо двата, ще успокои напрежението, като затвори в кръг хода на енергиите. Изберем ли цветове от сектори, където се намират върховете на равностранния триъгълник, ще разполагаме с балансирани комбинации.

"...човек, който притежава добродетелите на любовта и истината (червен и син), без да познава мъдростта (жълт цвят), става предимно себичен и егоистичен. Той е изцяло под влияние на виолетовия цвят в материалната среда. А човек с любов и мъдрост, без да му е позната истината, изпада под влияние на зелената краска, т.е. на физическия растеж и материалния свят. Липсата на любов го лишава от любвеобилност, щедрост и духовност."

Добре е да развиваме добродетелите у нас. Но за да не си навредим е задължително да ги развиваме балансирано. Липсата на условия за тяхното проявление и балансираност води до отклонения. Например, небалансираното развитие на Любовта води до агресия.

Два цвята, разположени на 90° един от друг, се нуждаят от още два - на 180° и 270° от първия. В противен случай се създава непоносимост. Разположението на четирите цвята срещу върховете на квадрата овладяват конфликта. Отсъствието на един цвят от комбинациите по триъгълника или квадрата възпрепятства въртенето на енергиите и създава дисбаланс. Художниците много добре знаят правилата за съчетаване на багрите, но не винаги ги спазват в творческия си процес.

Даден енергиен център може да се подхрани от енергиен център с по-ниска вибрация. Например, жълтата тоналност се подхранва от оранжевата или червената. Страхът подхранва алчността, несигурността подхранва догматизма. Гневът уврежда черния дроб и подхранва емоционалния стрес, който пък е вреден за сърцето. Разтоварването става с отдаване на енергия на по-ниско вибрационно ниво, като жълтото отново се разтоварва чрез оранжевото или червеното.

Агресивността се успокоява чрез властта, а тя се обезсилва чрез комплимента към егото. Неуправляемите качества могат да се трансформират в управляеми. Споменахме, че контрастните цветове и състояния взаимно се поддържат. Педантизмът като грижа за подсигуряване усилва несигурността. Страхът и съмнението са лявата и дясната страна на махалото.

Взаимно се крепят любовта и надеждата, също така мъдростта и великодушието. Свръхнапрежението у хората се снема и от релаксиращи движения и танци, които служат и за пречистване на тялото и духа от токсини. Спортът, танците и упражненията повишават жизненият тонус, създават радостно настроение и ни измъкват от депресията. Физическата активност, за разлика от заседналостта, абсорбира енергията на дисбаланса.

Материята се подчинява на закони. Истинският живот на духа не е в догмата, а в свободата на избор и промяна. Правилен избор и промяна има този, който е овладял законите и принципите, за да вдъхне нов живот в себе си и в цялото.


Съставено по материали от интернет