Банер
1508650_1607588082786016_7066274021345149782_n.jpg

ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"

Банер

ВАЖНО!

Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.

Екипът на "Окултен Център Селена"

ФАЛШИВИТЕ ДВОЙНИЦИ
Написано от Маг Селена   
Четвъртък, 25 Октомври 2007 00:00
Все повече хора се "разболяват" от синдрома на двойниците.

Мистериозна "болест" превзема умовете на физически здрави мъже и жени, обявиха американски психиатри.

Все повече хора се "разболяват" от синдрома на двойниците. Той не е психиатрично заболяване или просто психическо състояние, обяснимо от медицината. При всички пациенти историята му се развива по един и същ начин.

В един хубав ден те се събуждат с мисълта, че някой е подменил близките и приятелите им. Двойниците носят дрехите на оригиналите, говорят с техния глас, дори маниерите им са същите. Те обаче не са истински. Те са копия.

"Тази убеденост не е параноидна или шизофренична. Напротив, след "прозрението", че близките са подменени, действията са строго логични и последователни. Пишат се жалби до полицията, правят се опити "натрапниците" да се прогонят, и най-накрая, когато "копията" се опитат да ги затворят в лудница,"болните" сами идват при нас с молба за помощ.

Голяма част от тях имат по няколко образования, добър бизнес и стабилни до този момент семейства", разказва психиатърката от Манхатън Керъл Берман, клиничен инструктор в Медицински център на Нюйоркския университет.

Нищо и никой не може да убеди покосения от странните илюзии, че съпругът, любимата, детето, бащата или майката са истински, а не "клонинги" на автентичните му роднини. В 97% от случаите "заболелият" няма психиатрични отклонения и по здравен картон е умствено съвършено здрав.

Феноменалното "прозрение" за подмяната се нарича синдрома на Капграс. Носи името на френския психиатър Жан Мари Жозеф Капграс, който през 1923 г. описал невероятните премеждия на мадам М. Жената настоявала, че цялото й семейство е сменено с чужденци - копия на истинските близки.

Французойката не искала да спи в една стая с мъжа си, който според нея бил многократно подменян с дубли. Копията се различавали по интонация и жестове, а разликите в сексуалните им фантазии били фрапиращи.

"Развилите "Капграс" обитават виртуална реалност. В нея познатите лица от миналото са само маски, с които са се преоблекли чужди същности. Те са двойници, клонинги. В САЩ живеят хиляди с този проблем, а ежедневието им е най-често ад, от който няма как да избягат", убеден е Клиф Пикоувър, молекулярен био-физик и биохимик от Ню Йорк.

В отделни случаи покосените от "Капграс" се съмняват дори и в собствената си идентичност. 37-годишен архитект се убожда с игла по рамото в кабинета на д-р Берман, за да си докаже, че самият той не е копие на себе си. Мъжът обяснил на психиатърката колко трудно му е сутрин да се познае в огледалото.

"Проблемът с огледалата е още по-необясним - коментира Берман. - Усещат себе си нормално до момента, в който не се погледнат. А от другата страна, по техни думи, ги гледа непознат."

Причините за подобни илюзии могат да бъдат най-различни неврологични, емоционални, психиатрични, включително шизофрения, Алцхаймер, мозъчни травми, инсулти. Теориите са толкова много, колкото са и разновидностите на синдрома, но засега стройно научно обяснение няма.

Не е открито и адекватно лечение, а и психиатрите не знаят какво точно да лекуват. Особено при онези 97% "заболели", които нямат ментални увреждания. Общото при всички, развили "Капграс", е че се високоинтелигентни, свръхчувствителни и имат ясно съзнание за това, което се случва със сетивата им. Никой от тях не смята, че е болен.

"Синдромът е просто по-крайна форма на възприятие на света и хората, които познаваме или с които живеем. Когато близък или приятел ни измами, си казваме: това не е той, не е възможно да е той. Усетим ли двуличие и лъжа, в нас се включват абсолютно същите механизми на отрицание, каквито и при "Капграс".

Той ни учи, че собствените ни идентичности не са неизменни. Променяме се всеки миг", обобщава психиатърът и неврологът Тод Фейнберг от медицинския университет "Алберт Айнщайн", Бронкс, Ню Йорк.


КРАДЦИТЕ НА ТЕЛА
"Кой сте вие?" -попита тя. Непознатият носеше панталоните на мъжа й, обувките му, дори и ризата беше същата.

Знаеше твърде много за нея. Беше негово копие, но го издаваха малките детайли...".

Това са редове от професионалните дневници на д-р Берман. Нейният подход е да прави "очна ставка" между пациентите си и "двойниците", подменили оригиналите. Като всеки психиатър Берман изписва антипсихотици и хоспитализира по-тежките случаи.

Според нея синдромът е реакция, при която отхвърляме себе си или любимите същества, за да не бъде "Аз-ът" или "Те" натоварвани с негативни емоции, и да се разрешат вътрешни конфликти. Не е напълно убедена в хипотезата си и прави уговорката, че дори и тя може да се окаже невярна.

"Имаше един филм на ужасите от 1956 г. - "Инвазията на крадците на тела". Нещо средно между научна фантастика и трилър. Действието се развива в приятното градче Санта Мира, Калифорния.

Местният доктор Майлс Бенел разбира, че една от пациентките му мисли своя чичо за някой друг. Жената усещала как през очите му я гледа чужденец, някаква зла сила. Бенел не е особено впечатлен и забравя историята.

Съвсем скоро при него се изсипва половината град, оплаквайки се от същото - някой е подменил техните годеници, деца, близки и съседи. Докторът осъзнава бързо, че Санта Мира е завладяна от нашественици - точни копия на истинските й жители...

Ето какво чувстват и хората със синдрома Капграс. Но докато актьорите от филма са знаели, че играят роля и всичко свършва с финалните надписи, пациентите ни не могат да избягат от ежедневния си ад", разяснява Берман.


СИНДРОМЪТ НА КАПГРАС В СЪДА
"Тя не е жена ми, а аз съм невинен!8, заяви в съда на 5 септември 2007 г. Тони Росато, бивш водещ от нощното шоу на ЙВС "Събота вечер".

Росато е обвинен в системен тормоз над жена си Лея. Зад решетките е от май 2005 г. Тогава се оплакал в полицията, че съпругата и дъщеря му са сменени с двойници. Последвал арест. "Снимките от сватбата ни доказват измамата. От тях става ясно, че жената, която се представя за моя съпруга, прилича на нея, но всъщност не е тя", пише Росато до най-добрия си приятел -актьорът Дерек Макграт, месец след задържането си.

"Работя с него от години, той е добър човек. На сцената се шегуваше, че е страж на светлината. Двамата подготвяхме комедииното тв шоу "Вторият град". Идвам на всяко съдебно заседание, за да му давам кураж", споделя Макграт.

Заключението на психиатрите е, че шоуменът е развил синдрома Капграс и затова не разпознава близките си. Адвокатът Даниел Бродски пледира невменяемост и призовава съда да го освободи от наказателна отговорност. Според съдия Гордън Томпсън от Върховния съд на Кингстън, Онтарио, актьорът е съзнавал какво причинява на семейството си и не е невменяем. Докато чака присъдата Росато продължава да е убеден, че в дома му живеят копия на истинската Лея и малката му дъщеря.


СКОК В ПАРАЛЕЛЕН СВЯТ
Друг уникален синдром носи името на швейцарския философ Чарлз Боне.

През 1760 г. той описва как слепият му дядо "виждал" фантомни птици и сгради. Феноменът се наблюдава при хора с отслабващо зрение или напълно слепи, които " прескачал и" в непознати светове.

Зрящите-Боне, както ги наричат, разказват за мънички човечета, странни създания, светлини, дори цели градове с техните улици, градинки и къщи, изплували от мъглата на слепотата им. Посени пейзажи с поляни, дракони, ангели от светлина, цветя, водоскоци и чудни животни.

"Хората-Боне сякаш преминават в друга реалност. Синдромът не е свързан с психични отклонения. Ето защо за някои изследователи виденията са халюцинации. Има и такива учени, според които състоянието е подобно на медиумично свързване с паралелни вселени“, обясняват от Кралския национален институт на слепите, Лондон.

За съжаление синдромът е слабо изследван, а и реално не се знае до каква степен е разпространен. Причината е банална - "Боне" се страхуват да не им бъде поставена друга диагноза - че са луди. Лечение няма, тъй като медицината не е наясно кои са причините за "халюцинациите" и доколко те са нереални.



Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
 
Сходни статии
За сайта
© 2022 selenabg.com. Този сайт е притежание на Окултен Център Селена. Всички права запазени .