ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"
ВАЖНО!
Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.
Екипът на "Окултен Център Селена"
|
|
Написано от Маг Селена
|
|
Четвъртък, 24 Януари 2008 00:00 |
По хранителните продукти и ястия, които човек предпочита или отказва, могат да се разберат много неща - кажи ми какво ядеш, за да ти кажа какъв си!
 ПРИ ХРАНОСМИЛАНЕТО се извършва нещо твърде подобно на дишането. Чрез дишането поемаме в себе си околна среда, усвояваме я и пак предаваме неусвоеното. Същото става и при храносмилането, но храносмилателният процес прониква по-дълбоко във веществеността на тялото.
Дъхът се владее от елемента въздух, храносмилането принадлежи към елемента земя и е по-материално. За разлика от дишането, храносмилането е лишено от ясен ритъм. Ритмиката на поемането и отделянето на хранителни вещества губи своята яснота и острота в тежко подвижния елемент земя.
Храносмилането има прилива и с функциите на мозъка, понеже мозъкът (съзнанието) преработва и смила невеществените въздействия от този свят (защото човекът не живее единствено само от хляба). При храносмилането трябва да преработваме веществените въздействия. Храносмилането обхваща:
1) Поемането на външния свят под формата на веществени въздействия
2) Различаването на „поносимо" и „непоносимо"
3) Асимилирането на поносимите вещества
4) Отделянето на несмилаемите вещества
Преди да разгледаме по-подробно проблемите, които могат да се появят при храносмилането, полезно е да хвърлим поглед върху символиката на храната. По хранителните продукти и ястия, които човек предпочита или отказва, могат да се разберат много неща (кажи ми какво ядеш, за да ти кажа какъв си!).
Добро упражнение е очите и съзнанието така да се изострят, че и във всекидневните, и в най-обичайните прояви да се разпознават взаимозависимостите, скрити зад конкретните форми, които никога не са случайни. Когато някой има апетит за нещо специално, това изразява точно определен афинитет и е показателно за самия човек.
А когато нещо „не му е по вкуса", тази антипатия подлежи точно толкова на интерпретация, колкото и вземането на решение при психологически тест. Гладът е символ на „искам да имам, искам да поема", и изразява определен ламтеж. Яденето е задоволяване на искането чрез интеграция, чрез поемане и засищане.
Изпитва ли някой жажда и глад за любов, без те да бъдат адекватно утолени, в тялото му се появява глад за сладкиши. Ненаситният глад за сладкиши и постоянното желание да се хруска нещо винаги изразяват незадоволена любов. Думи като сладко и хрускам използваме и когато говорим за сладко момиче, което на човек му иде да изхруска.
Любов и сладкиш са тясно свързани. Лакомията за сладкиши у децата е ясно указание, че те не се чувстват достатъчно обичани. Родителите прибързано протестират срещу такава възможност с оправданието, че те „наистина биха направили всичко за децата си". „Правя всичко" и „обичам" обаче не са непременно равнозначни. Който непрекъснато хруска сладки неща, копнее за любов и утвърждаване.
На това правило човек спокойно може повече да вярва, отколкото на собствената си преценка за своята способност да обича. Някои родители отрупват децата си със сладкиши като сами се издават, че не са готови да дарят любов на детето си, затова му предлагат компенсация на друго равнище.
Хората, които активно мислят и се занимават с интелектуален труд, жадуват за солена храна и пикантни ястия. Строго консервативно настроените хора предпочитат консервирана храна, особено пушена, обичат силен чай без захар (изобщо храна, съдържаща танин). Хора, които предпочитат ядене с доста подправки, дори люто, търсят нови дразнители и нови впечатления, те обичат предизвикателствата, дори ако понякога са трудно поносими и трудно смилаеми.
Съвсем различно е при хората, които ядат диетична храна – пазейки се от сол и всякакви подправки, те се пазят преди всичко от нови въздействия. Избягват страхливо всички предизвикателства, страхуват се от всяка конфронтация. Този страх може да доведе до консумацията на кашеста храна при стомашноболния, чиято личност ще разгледаме по-подробно след малко. Кашестата храна е бебешка храна.
Явно стомашноболният е деградирал до недиференцираното състояние, присъщо на детството, когато на човек не му се налага нито да различава, нито да анализира и може дори да се откаже от (ах, толкова агресивното) отхапване и раздробяване на храната. Той просто избягва твърда храна.
Подчертаният страх от рибени кости символизира страх от агресии. Страхът от костилки издава страх от проблеми - на човек не му се ще да се сблъска с ядрото на нещата. Но и тук има една противоположна група: макробиотици. Тези хора търсят проблемите. Те искат на всяка цена да опознаят ядрото на нещата и затова налитат на твърда храна. Стигат дори до там, да избягват най-безпроблемните области на живота.
При сладки десерти те искат още нещо, което могат здраво да захапят. По този начин макробиотиците проявяват известен страх от любов и нежност, съответно затруднени са и да приемат любовта. Някои хора успяват да доведат ненавистта си към конфликтите до такава крайност, че в последна сметка ги хранят интравенозно в интензивно отделение - несъмнено най-сигурната форма безконфликтно вегетиране без собственото им участие.
Зъбите
 Храната постъпва първо в устата и там се раздробява от зъбите. Със зъбите захапваме и отхапваме. Хапенето е много агресивно действие, израз на „мога да хвана", „мога да сграбча", „мога да нападна". Както кучето показва зъбите си, за да демонстрира своята агресивна заплаха, така и ние „се зъбим някому", като имаме предвид решимостта си да се отбраняваме. Лошите или болни зъби са указание, че някой трудно изразява, съответно не съумява да прояви своята агресивност.
Тази взаимна връзка не отслабва от факта, че в днешно време почти всички имат лоши зъби, което може да се установи още при малките деца. Това несъмнено е вярно, но колективни симптоми показват само колективни проблеми. Агресията стана един от централните проблеми във всички социално високоразвити култури на нашето време. Изисква се „социално приспособяване", което се дешифрира като „потискай агресивността си!".
Всички тези потиснати агресии на нашите мили и миролюбиви, социално тъй добре приспособени съграждани излизат отново на бял свят като „болести" и тормозят социалната общност: в тази видоизменена форма точно толкова, колкото и в първичната. Поради това клиниките са модерните бойни полета на нашето общество.
Там потиснатата агресивност води безмилостни битки със своите притежатели. Там хората страдат от своята собствена лошотия, която цял живот не са се осмелили да открият у себе си и да я преработят съзнателно.
Не би трябвало да ни учудва, че в почти всяка картина на заболяването отново и отново попадаме на агресивността и сексуалността. И двете са проблемни сфери, които съвременният човек най-много потиска. Може би някой би възразил, че както увеличаващата се криминална престъпност и многото насилия, така и сексуалната вълна противоречат на нашата аргументация.
Отговорът обаче е, че както липсата, така и избухването на агресивността са симптоми за потисната агресивност. Двете са само различни фази на един и същи процес. Едва когато не е нужно повече агресивността да бъде потискана и й се отреди подходящо място, така че човек да може да набира опит с тази енергия, е възможно агресивната страна на личността да се интегрира съзнателно.
Тогава интегрираната агресия е на разположение на цялостната личност като енергия и виталност, без да се стига нито до сладникава кротост, нито до диви агресивни изблици. Такова състояние обаче първо трябва да бъде подготвено, като се осигури възможност с натрупването на опит то да узрее. Потиснатата агресивност води само до образуването на сенки, с които човек трябва да се справя в трансформирания им вид - болестта. За сексуалността, както и за всички други психични функции, аналогично важи току-що казаното.
Да се върнем пак на зъбите, които в животинското и човешкото тяло олицетворяват агресия и желание за надмощие (боря се със зъби и нокти). Често се приема, че здравите зъби у някои първобитни народи са свързани причинно с естествения им начин на хранене. Тези народи обаче съвсем другояче се отнасят към агресията.
Наред с колективната проблематика, състоянието на зъбите все пак подлежи на индивидуална преценка. Покрай споменатата агресия зъбите ни показват и нашата виталност, нашата жизнена сила (агресия и виталност са само два различни аспекта на една и съща сила, но двете понятия извикват у нас различни асоциации).
Да си припомним израза: „На харизан кон зъбите не се гледат!" Поговорката има предвид, че при покупка на кон по състоянието на зъбите се преценява неговата възраст и жизнеспособност. Психоаналитичното тълкуване на сънища интерпретира падането на зъб на сън като указание за загуба на енергия и сила.
Има хора, които нощем редовно скърцат със зъби, понякога толкова буйно, че се налага със специални шини да ги възпират, за да не протрият тотално зъбите си. Символиката е очевидна. Скърцането със зъби е утвърдено понятие за безсилна агресия. Който денем не може да признае желанието си да хапе, нощем трябва да скърца със зъби, докато сам ги изтрие и притъпи тези опасни оръжия...
Който има лоши зъби, не му достига виталност и съответно способност да сграбчва и да се бори със зъби и нокти. Неговите проблеми са свързани с това, че бавно и трудно ги предъвква докато се смелят и че дори когато трябва да се защити му е трудно да захапе. В една реклама на паста за зъби желаната цел гласи: „... за да можете отново силно да захапвате!"
Така наречените „трети зъби" ни дават възможност да се преструваме пред външния свят, че притежаваме виталност и сили, каквито вече нямаме. Както при всяка протеза, този акт си остава измама и съответства на трика със страхливото, галено домашно кученце, заради което сме окачили на градинската ограда табела: „Внимание! Кучето хапе". Изкуствената челюст е само „купена хапливост".
Венците са основа и легло на зъбите. Аналогично те олицетворяват основата на виталност и агресия, първично упование и самоувереност. Липсва ли на човек тази доза първично упование и самоувереност, той никога няма да успее активно и жизнено да се справя с различни проблеми, да захапва костелив орех, никога няма да има смелостта да се залавя с трудни задачи или да се отбранява.
Увереността в себе си трябва да дава необходимата опора на тази способност, както венците дават опора на зъбите. Венците обаче не могат да изпълняват тази роля, ако самите те са толкова чувствителни и раними, че при всяка дреболия започват да кървят. Кръвта е символ на живота и кървящите венци пределно ясно ни погазват как при най-малкото предизвикателство жизнената сила изтича от първичното упование и самоувереността.
Гълтането
 След като храната е раздробена от зъбите, гълтаме пропитата със слюнка хранителна каша. С гълтането ние интегрираме, поемаме; гълтането е инкорпориране. Докато едно нещо е все още само в устата ни, ние можем и да го изплюем. Глътнем ли го обаче, процесът вече става трудно обратим.
Трудно гълтаме големи залъци. Ако залъкът е твърде голям, не можем да го преглътнем. Понякога в живота човек трябва да преглъща нещо, макар всъщност да не иска, например уволнение. Има лоши новини, които човек също трудно преглъща.
Тъкмо в такива случаи по-леко ни е да преглътнем нещо, като прибавим малко течност, особено ако сръбнем порядъчна глътка. За някой, който много пие, казваме, че му се е отворила глътка. Глътката алкохол обикновено трябва да улесни или дори да замени преглъщането на нещо друго, по-трудно за преглъщане.
Човек гълта течното, защото в живота му има нещо друго, което той не може и не иска да преглътне. Така алкохоликът замества яденето с пиене (много пиене води до липса на апетит); той замества гълтането на твърда, корава храна с по-мека, по-лесна глътка - глътката от бутилката.
Съществуват голям брой смущения, свързани с гълтането, например чувството за буца, заседнала в гърлото, или болки в гърлото, като ангина. Всички те ни създават чувството, че не можем повече да преглъщаме. В такива случаи потърпевшият би трябвало веднага да се запита: „Какво има в живота ми, което не мога или не искам да преглътна?"
Сред тези смущения има и един твърде оригинален вариант - „гълтането на въздух", наречено „аерофагия", което буквално значи „ядене на въздух". Изразът ясно погазва какво става в случая. Човек не иска да гълта, да инкорпорира, обаче симулира готовност, като „гълта въздух". Тази потулена съпротива срещу гълтането се проявява малко по-късно като уригване и ректални газове (сравни: „На звук го докарва, но не и на миризма").
Гадене и повръщане
 След като сме погълнали храната и сме я поели в себе си, тя може да се окаже трудносмилаема и да натежи като камък в стомаха. Камъкът - подобно на костилката - е символ за проблем (така например казваме препъни-камък). Всички знаем как един проблем може да кара стомаха ни да се присвива и да ни разваля апетита, който в най-голяма степен зависи от психическото състояние.
Много изрази изтъкват тази аналогия между психичните и соматичните процеси: това напълно ми уби апетита или при мисълта за това ми се гади, или пък: прилошава ми само като го видя. Гаденето сигнализира отхвърлянето на нещо, което не искаме, и поради това ни тежи на стомаха. Безразборното ядене също може да доведе до гадене. Това важи не само на физическо ниво; човекът може едновременно да натъпка съзнанието си с твърде много неподходящи неща, които да не му понасят и да не може да ги смели.
Гаденето прераства в повръщане на храната. Човек се освобождава от нещата и въздействията, които не иска да има, да инкорпорира, да интегрира. Повръщането е масиран израз на отбрана и отблъскване. По повод на порядките в политиката и в изкуството след 1933 г. художникът от еврейски произход Макс Либерман казва: „Не мога да плюскам толкова много, колкото бих искал да повръщам!"
Повръщането е „неприемане". Тази взаимозависимост става пределно ясна при известното повръщане през бременността. Тук се проявява несъзнателният отпор срещу детето, съответно срещу мъжкото семе, което жената не е искала да „инкорпорира". Като продължение на тази мисъл повръщането през бременността може да изразява отказ от присъщата женска роля (майчинството).
Стомахът
Следващото място, където достига нашата (неповърната) храна, е стомахът с основната си функция - поемането. Той поема всички въздействия, които идват отвън, приема каквото има за смилане. Умението да се поема нещо навътре изисква отвореност, изисква пасивност и готовност, в смисъл на способност за отдаване. С тези свойства стомахът олицетворява женския полюс.
Както мъжкото начало се характеризира със способността за излъчване и за активност (елемент огън), така женското начало се свързва с готовността за поемане, способността за отдаване, възможността за импониране и способността да се приема и да запазва (елемент вода). На психично ниво това е способността да се чувства, светът на чувствата (не на емоциите!), който олицетворява женския елемент.
Ако човек изтласка способността да чувства от своето съзнание, тази функция слиза в тялото и тогава стомахът, наред с храната, трябва да приема и „да смила" чувствата. В такъв случай, както се казва, не само любовта минава през стомаха, но и от яд стомахът ни се обръща, (или болен не яде - кахърен добре си похапва), а по-късно всичко това избива наяве с натрупана от грижи сланина. Покрай способността да приема, в стомаха откриваме още една друга функция, която пак би трябвало да отнесем към мъжкия полюс: произвеждането и изпускането на стомашна киселина.
Киселината атакува, разяжда, гори, разлага - безусловно е агресивна. Човек, на когото нещо не му отърва или му обърква сметките, е кисел. Не успее ли съзнателно да превъзмогне тази неприятност или да я превърне в агресия, или пък предпочете да преглътне яда, неговата агресивност, неговото кисело настроение се соматизира в стомашна киселина.
Тогава стомахът реагира кисело, като на материално ниво произвежда агресивна течност, за да преработва и да смила нематериалните чувства - трудно начинание, при което нещо избива и напира нагоре, за да ни напомни, че е по-добре да не преглъщаме чувствата и да не ги предоставяме на стомаха за смилане. Киселината се издига нагоре, понеже й се иска да се изяви. Това създава проблеми на стомашноболния.
Липсва му способността съзнателно да се справя с яда си и със своята агресивност и по този начин сам да поема отговорността да решава конфликти и проблеми. Човекът със стомашно заболяване или изобщо не изразява своята агресивност (самоизяжда се), или демонстрира прекалена агресивност. И двете крайности обаче не му помагат истински да решава проблемите си, защото му липсва предпоставка за доверие в самия себе си и чувство за сигурност, като база за самостоятелно овладяване на конфликтите - въпрос, с който вече се занимавахме, когато разглеждахме темата за зъбите и венците.
 Всеки знае, че лошо сдъвканата храна особено тежко се понася от раздразнен и свръхкисел стомах. Дъвченето обаче е агресия. Отсъствието на агресивното дъвкателно поведение пак е за сметка на стомаха и той произвежда повече киселина.
Човекът с болен стомах не иска да си позволи никакъв конфликт. Той несъзнателно копнее за безконфликтното детство. Стомахът му отново иска кашеста храна. Стомашноболният се храни с пасирана храна, която вече е претрита през сито, минала е през филтър и така е доказала своята безопасност. Вече не може да има корав залък. Проблемите остават в ситото. Хората с болен стомах не понасят сурова храна. За тях тя е прекалено груба, примитивна и опасна.
Храната трябва първо да бъде умъртвена чрез агресивния процес на готвенето, преди човек да се осмели да пристъпи към нея. Пълнозърнестият хляб също трудно се поддава на смилане, защото създава прекалено много проблеми. Всички пикантни храни, алкохол, кафе, никотин и сладкиши твърде много дразнят, за да си ги позволява човек. В живота и в яденето не бива да има предизвикателства. Стомашната киселина води до чувство на тежест и възпрепятства по-нататъшното приемане на нови впечатления.
Когато се вземат медикаментозни киселинни буфери, обикновено се предизвиква уригване, което носи облекчение, тъй като е агресивна проява, насочена навън. На човек му олеква и тежестта малко намалява. Често прилаганата от академичната медицина терапия с транквиланти (например валиум) показва същата взаимовръзка. С медикамента химически се прекъсва връзката между психиката и вегетативната система (т. нар. психовегетативно освобождаване).
В по-тежки случаи това се прави хирургически, като на болния от язва оперативно се разделят определени нервни разклонения, които отговарят за произвеждането на стомашната киселина (ваготомия). И при двете интервенции на академичната медицина се прекъсва връзката чувство -стомах, за да не трябва стомахът занапред соматично да смила чувства. Стомахът се предпазва от дразнения.
Тясната връзка между психиката и стомашната секреция е достатъчно известна от експериментите на Павлов. (Чрез синхронното подаване на храна и звук от звънец Павлов успява да формира т.н. условен рефлекс у своите опитни кучета, така че след известно време само звукът на звънеца да е достатъчен за стомашна секреция, обичайна при вида на храна.)
Основното поведение, при което чувство и агресия се насочват не навън, а навътре, срещу самия себе си, логично води, в края на краищата, до язва на стомаха, до образуване на улкус (стомашната язва не е язва в смисъл на ново образуване или вегетация, а представлява перфориране на стомашната стена). При стомашната язва, вместо външни въздействия, се смила собствената стомашна стена -човек се самосмила, - правилният израз е саморазкъсване. Стомашноболният трябва да се научи да осъзнава своите чувства, съзнателно да обработва конфликтите и съзнателно да смила впечатленията си.
Освен това, пациентът с язва трябва да осъзнае и да си признае своите желания за инфантилна зависимост, майчинска защитеност и копнежа да бъде обичан и обсипван с грижи, тъкмо когато тези негови желания са добре прикрити зад фасада от привидна независимост, честолюбие и способност да се налага. Тук отново стомахът демонстрира истината.Стомашни и храносмилателни смущения
При храносмилателни страдания и смущения човек би трябвало да си постави следните въпроси:
1. Какво не мога или не искам да преглътна?
2. Преглъщам ли нещо навътре в себе си?
3. Как се справям със своите чувства?
4. Защо съм кисел?
5. Как се справям със своята агресивност?
6. До каква степен избягвам конфликтите?
7. Съществува ли у мен потиснат копнеж към безконфликтния рай на детството, в който да бъда само обичан и да се полагат грижи за мен, така че да не е необходимо да се разкъсвам сам?
"Болестта като път"
Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|
|
