Оказва се, че трихомоните могат да разбиват чрез ферментите си междуклетъчното вещество и да шестват из целия ни организъм.

Химичката Тамара Свищева откри най-после истинския на смъртоносните болести на ХХ-ти век – рака, СНИН-а и инфаркта. Това е трихомоназата.

„Сама дойдох да извода, че рака и инфаркта – това са инфекциозни болести, които са заразни.“ Светът се е забързал. Ако в началото на века от рак умираха 3% болни, сега умират 30%. Не по-малко напускат този свят „от сърце“, диабет и инсулт. За останалите хора може да се каже, че умират от болести, които спокойно могат да се считат за „предракови“ и „прединфарктни“: цироза на черния дроб, нефрит и т.н. Но всички тези болести се обединяват под нещо общо – липсва техния възбудител!

По-рано се считаше, че след като има болест, то трябва да съществува и нейния биологичен възбудител, т.е има следствие, значи има и причина. Медиците след като не открили такава при много от болестите се усъмнили в съвършенството на Природата и за всичко обвинили човека. И тъй като раковите клетки се развиват от нормалните поради простата причина, че обичаме канцерогените, а всички тромби пък от нервно пренатоварване. А всички останали от преяждане, пушене, алкохолизъм и наркотици.

Но ето един факт: на нито един онколог в света не му се е отдало да превърне в лабораторни условия нормалната клетка в ракова, както и на нито един кардиолог не е успял да обясни как под формата на нервно пренатоварване се образуват тромбите. А това означава, че епидемиологочното разпространение на болестите на ХХ столетие няма да бъде преустановено и е възможно всичко да приключи с измирането на цялото човечество.

Така и ще стане, смята химичката Тамара Яковлевна Свищева, ако не си припомним, че още през средата на века много руски лекари предположили, че болестите при човека именно от силните атаки и присъствие в организма му на паразити. Тук естествено не става въпрос само за глистите и бълхите, а за „живи“ общества, видими единствено под микроскоп. За паразитната форма на рака през 50-те години говореше известния онколог М. Невядомский. Но до толкова, доколкото борбата за „Медицинския Олимп“ няма нищо общо в борбата против болестите, тази територия на братята-онколози беше задушена.

И именно с тази идея изцяло се е захванала Свищева след като е узнала за предположението на учените. По нейна молба в Института по микробиология „Пастьор“, в НИИ поа онкология „Петров“, Института по вирусология „Ивановско“ и други НИИ, специалисти провели експеримент /ход, който заляга в основата на току-що излязлата книга на Свищева „Вървя по следата на убийците“/, който доказал, че почти всички причинители на „болестите на века“ са причинени от скромен паразит – трихомоната. На днешно време с нея се занимават единствено венеролозите, но ... съвсем напразно.

В нашият организъм се „угояват“ три вида трихомони – устна, чревна и вагинална. Пародонтозата, язвата на дванадесетопръстника, безплодието при жената и ранната импотентност при мъжа – това е тяхна работа. Туй обаче е само малкото начало. Оказва се, че трихомоните могат да разбиват чрез ферментите си междуклетъчното вещество и да шестват из целия ни организъм. И там, където им хареса тези „зверчета“ просто образуват колонии за сметка на незавършеното си размножение /това е началото, когато дъщерните клетки, които не са се отделили от майчините, дават началото на нови клетки/. Точно това разрастващо се „поколение“ онколозите наричат тумори, а кардиолозите – тромби.

Причинителят на трихомоназата е най-поразителния представител на живия свят: той се е появил на Земята още тогава, когато живота се е зараждал. Но когато първите микроорганизми се събрали, за да си поделят представителите на растенията и животните, част от тях усъвършенствайки свойствата на клетките, са успели да се запазят на ниво едноклетъчни: свободно живеещи и паразити. Така трихомоназата се е съхранила и е доживяла до наши дни.

Защо все пак нашите медици не са успели да я разпознаят?! Просто защото, смята Свищева, те преди 70 години гордо и високомерно са се отделили от Голямата Биология и много от болестите са започнали да се разглеждат извън зависимостите от останалия свят, в това число и съществуващия в организма на човека. А тясната специализация на медиците просто е „извадила“ от мислите им, че множеството и различни болести са проявление на общото заболяване на организма. Някои усложнения добавили към тяхната неспособност да различават възбудителя, а носителят на трихомоназата има няколко стадия на съществуване.

И ако трябва да докажем, че туморната клетка – това е маскирала се трихомоназа, то тя трябва да се направи разпознаваема. Свищева е направила точно това. Ако не се впускаме в подробностите на нейните експерименти, които могат да бъдат оценени единствено от специалисти, Свищева сложила в хранителната среда на трихомоназата туморни клетки. Те се размножили, образували колонии и ... преминали в амебовидни и пръчковидни форми. При други експерименти на учените им се отдало да научат за такива свойства на тихомоназата, че не само ние хората, бихме избягали от тези паразити, ами дори и саблезъбите тигри биха направили това.

Например Свищева в своята трихомоназна теория е доказала: при СПИН ние имаме работа със свръхпаразитизъм. Поради този факт СПИН-а протича много жестоко и ни убива много по-бързо и сигурно, отколкото рака и инфаркта, време през което „малкият вампир“ се държи съвсем спокойно. Дори нещо повече - чрез експериментите си тя е стигнала до извода, че рака и инфаркта са инфекциозни и заразни болести. И ако не настъпи всеобща профилактика на рака, инфаркта и СПИН-а, това хилядолетие може да остане последното за човечеството.

И именно поради това хората са длъжни чрез своя интелект да се противопоставят на безсмъртната трихомоназа. Медицината е длъжна да пристъпи към нетравмиращи методи на лечение и към създаването на ваксина. За такава вече са правени опити, но не са успели нито онколозите, нито паразитолозите.

Време е да се събудим и да поискаме това, защото днес „официалната“ онкология е в явна безизходица, защото на смърт са обречени двама от трима раково болни. И този процент, за жалост, никак няма да се снижава! Обаче, прочитайки всичкото това, не е задължително да тичате при паразитолога и да викате „Помощ“!

Както винаги става в живота, ние можем да носим в себе си много потенциални възбудители на хиляди болести, но през целия си живот да останем здрави и да умрем от спокойна старост. Така е и с трихомоназата: всичко е твърде банално и ако водим здравословен начин на живот и не позволяваме на този ужас да ни атакува, всичко ще бъде наред.

А как да постигнем това?! Ами „Голямата наука“ трябва да забрави своята гордост и да се захване с паразитната етиология на рака, СПИН-а и инфаркта. Второ – да концентрира всичките си сили в борбата с възбудителя на тези болести, а да не си „играе“ с човешкото тяло. А всички ние трябва да се заемем много сериозно със своето здраве и преди всичко имунна система – така, че това нека не ни звучи прекалено банално, защото просто е твърде наложително.

- Ето, наистина здравите хора са много малко – казала Свищева. - По моя молба бяха изследвани групи от хора от възрастовата граница от 21 до 82 год. за устна трихомоназа и във всички случаи са открили трихомоназа.

Как да се търси врага?! Огледало за здравето на човека е неговата кръв. По състоянието на белите и кръвните телца, и наличието на трихомоназа в нея може да се постави диагноза в ранния стадий на болестта на ХХ век.

Така, че смята Свищева, трихомоназата е главния биологически съперник на човека и това трябва да бъде осъзнато напълно, докато не е станало съвсем късно. А иначе, така както ние сме останали след динозаврите, така след нас ще остане „планетата на трихомоноидите“ ...

превод: Н.Т.Н.-СЕЛЕНА