Джеймс Стивън пише: "Разпятието Христово е най-съдбовният акт в човешката цивилизация; казано иначе, възловото събитие в човешката история е един съдебен процес." В същото време обаче може да се каже, че това е най-обърканият съдебен процес, логиката на който вероятно никога няма да бъде разгадана.

ВЪПРОС ПЪРВИ: защо изобщо е съден Христос?

В очите на прокуратора Пилат Понтий Той е смутител на реда в Римската империя. Според Синедриона - заплаха за еврейската религия и народа. Според освирепялата тълпа - самозван месия и лъжлив чудотворец. Присъдата му е изписана върху кръста: "Цар Иудейски".

Пита се - защо никой и дума не обелва за твърденията на Христос, че е Син Божи?Това го няма в "обвинителния акт", а точно това би могло да бъде мотивирана причина за наказание.


ВЪПРОС ВТОРИ. Иисус знае, че ще бъде предаден и съден. "... истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде" (Мат. 26:21). На вечерята в Гетсимания той неколкократно намеква за това. Той знае дори кой точно е предателят. Но не прави нищо да избегне своята горчива участ - защо?

ВЪПРОС ТРЕТИ: защо все пак Иуда предава Христос? Това е може би най-тъмната част от събитието, но точно тя има решаващо значение за по-нататъшното развитие на човешката цивилизация. Ако Иуда е вярвал в божествената природа на Иисуса, защо го е предал? Ако не е вярвал, защо изобщо Го е следвал с учениците Му?

Трийсетте сребърника са най-елементарното обяснение. Иуда веднага ги захвърля - защо? След това в дълбоко покъртително разкаяние се обесва - защо? Ако не е вярвал, че Учителят е Син Божи, тогава защо се разкайва? А ако е искал да угоди на властта, защо се отказва от облагите?

Будното въображение би могло да намери някои по-различни обяснения.

ВАРИАНТ ПЪРВИ: Иуда предава Учителя, за да го спаси от линча на тълпата. Това е уговорка между него и римската администрация. Бил е убеден, че в затвора Той ще се чувства по-защитен; но когато научава, че са го измамили и Иисус ще бъде разпнат, се обесва.

ВАРИАНТ ВТОРИ: Иуда е искал да види Христос на кръста, защото е вярвал в Неговата божественост и защото е вярвал в Неговото възкресение. Чрез това последно чудо той искал Учителят да докаже на невярващата тълпа, че наистина е Син Божи.

ВАРИАНТ ТРЕТИ, радикален: предателство изобщо не е имало! То е прибавено по-късно, за да се сбъдне реченото от пророците. Десет века по-рано пророк Захария слага следните думи в устата на предателя: "И ще им кажа: ако ви е угодно, дайте ми заплатата ми; ако ли не - не давайте; и те ще ми притеглят за отплата трийсет сребърника" (Зах. 11:12-13).

Нима Захария е знаел хилядолетие предварително дори цената на предателството? По-разумно е да се предположи следното. Всички събития от живота на Спасителя са описани преди това в книгите на пророците. Когато Иисус започва мисията Си, всичко се сбъдва точно.

Значи ТРЯБВА да се сбъдне и предателството. Ако няма предателство, значи Иисус не е Син Божи. И затова е измислено предателството.

Точно както казва Петър в "Деяния...": "Мъже, братя! Трябваше да се сбъдне написаното, що бе предрекъл Дух Светий..." (1:16)

ВЪПРОС ЧЕТВЪРТИ: защо точно Иуда да е предателят? Още на съдбовната вечеря Иисус знае, че и Петър ще се отрече от него. "...истина ти казвам: че тая нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене" (Мат. 26:34) Което и става: Петър три пъти отрича да е ученик Христов. Не е ли това предателство?

Освен това Иуда изпитва угризения на съвестта и се самоубива. Петър не само не изпитва абсолютно никакви угризения, но и става след това стълб на Християнската църква и двайсет века е сред най-почитаните Първоапостоли. Иуда е най-низвергнатият, Петър - най-почитаният. Защо?

По този повод Жозеф Изорни пише: "Двамата (Иуда и Петър) са предатели на Христа. Иуда е прокълнат, Петър става глава на църквата... Чудесното издигане на Петър ни вкарва в бездна от размишления - колко малко всъщност влияе вината върху съдбата на човека". Прекрасно казано.

ВЪПРОС ПЕТИ, логичен: не е ли предателството приписано на Иуда по-късно? И от кого? Кой е имал влияние да го направи? Юда го няма, но Петър...

ВЪПРОС ШЕСТИ. В своето Първо послание до коринтяните апостол Павел подробно описва Тайната вечеря - защо не споменава нито дума за каквото и да е предателство?

ВЪПРОС СЕДМИ: след Възкресението Си Христос се явява пред учениците Си "... на които и представи Себе Си жив след Своите страдания" (Деяния, 1:3). Защо той не споменава нито дума за предателство и нито дума за предател? Защо не споменава, че един от тях вече се е обесил заради греха си?

ВЪПРОСП ОСМИ: "Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха" (Марк, 14:50). "Тогава всички ученици го оставиха и се разбягаха" (Мат. 26:56). Защо бягат? Тяхната реакция е още по-неразбираема, като се има предвид, че Иисус изобщо не се опитва да се скрие. "Иисус отговори: казах ви, че съм Аз; и тъй, ако Мене търсите, тях оставете да си идат" (Йоан, 18:8). Иисус се опитва да ги запази, а те позорно се разбягват. При това без никой да ги търси - защо?

ВЪПРОС ДЕВЕТИ: "Учителят казва: де е стаята, в която трябва да ям пасхата с учениците Си?" (Марк, 14:14). Значи Последната вечеря е била в стая, а не навън. Чия е тази стая?

Гетсиманската маслинена градина е на около километър от стените на Иерусалим. "Get szemanin" на арамейски означава "преса за маслини". Значи там е имало преса за зехтин и някаква пристройка.

Как тъй Иисус и учениците Му са били в частна собственост? Чия е тази собственост? Защо стопанинът не е привикан на съдебния процес? Защо за него не се споменава нито дума?

ВЪПРОС ДЕСЕТИ. Ето какво четем: "И като Го оставиха, всички се разбягаха. Един момък, обвит с платнище по голо тяло, вървеше подире Му; и войниците го хванаха" (Марк, 14:50-51). Кой е този дързък момък, който е по-верен от учениците Му?

Отговорът може би е в тези редове: "И като се поогледа (Петър - бел. авт.), отиде към къщата на Мария, майката на Йоана, наричан Марко, дето бяха сбрани мнозина и се молеха" (Деяния, 12:12). Значи става дума за богаташки дом, в който могат да сбират мнозина да се молят.

И още, "Йоан, наричан Марко" - нищо ли не говори това? Та това е авторът на въпросните редове!

Значи момъкът, който върви подир Иисус с платнище, е Марк Евангелистът. В своето собствено съчинение съзнателно скрива това. Но той не е сред учениците Иисусови. Пита се тогава: а що чини на Тайната вечеря?

Логично е да се вържат трите факта: градината с преса за маслини, бягащият момък и голямата къща, в която се сбират за молитва. Тогава нещата идват на мястото си. Тайната вечеря е била в имот на "Йоана, наричан Марко". Марк не е бил ученик, но е бил домакин. Точно той е момъкът, който върви подире Му, обвит с платнище.

Точно в неговия дом се сбират първите християни за молитва. И това е Марк Евангелист. Просто скрива този факт от скромност. Но нека се върнем към най-загадъчния съдебен процес на всички времена - процесът срещу Иисус. Вече почти две хилядолетия човечеството се пита: за какво точно бе осъден Той? И от кого?

Защото върховният съдник в лицето на Пилат Понтий го смята за невинен. Значи е осъден от тълпата, което е в пълно противоречие с римските закони. Никой не формулира никакво обвинение срещу Него, а присъдата е от две думи: "Разпни Го!" И Той тръгва по Via dolorosa към Своята Голгота. Вместо Него е помилван разбойникът Варава.

ВЪПРОС ЕДИНАДЕСЕТИ: кой всъщност е Варава? От ранната християнска литература научаваме, че той се е казвал Иисус Варава. Още теологът Ориген (185-255) пише, че "Варава не може да носи толкова свято име".

В английската редакция на Новия завет той наистина носи това име. Освен това в Евангелието на Матея (27:16) е наречен "затворник", в Марко (15:6) и Лука (23:17) - също. А това са първите по време писания за живота на Иисус. Навсякъде той е "бунтовник", защо тогава по-късно е наречен "разбойник"?

Варава означава "син на Ава", а в свещената книга на евреите Талмуда "Ава" означава Бог. Следователно името на въпросния "разбойник" е "Иисус, син на Бога". В своята книга "Революцията в Иерусалим" Х. Макоби заключава: "Иисус от Назарет и Иисус Варава са един и същи човек". Кой тогава е освободен и кой разпнат?

ВЪПРОС ДВАНАДЕСЕТИ: когато в неделята преди Пасха Иисус влиза в Иерусалим, тълпата го посреща френетично с "Осанна! Спаси ни!" Само пет дни по-късно същата тълпа крещи "Разпни Го!". Какво толкова голямо зло може да се стори за пет дни?

Тук може да има само една приемлива хипотеза. Когато влиза в Иерусалим, тълпата посреща своя бунтовник и освободител (Иисус Варава). За няколко дни обаче се убеждава, че това е също и Иисус от Назарет, за когото се говори, че е Месията. Евреите не си представят така своя Спасител, затова настояват да бъде разпнат. Предположението изглежда логично, но само внася още повече объркване за последвалите събития.

ВЪПРОС ТРИНАДЕСЕТИ. Ето какво четем при Лука: "И дигна се цялото множество, и Го поведоха към Пилата, и почнаха да го обвиняват, говорейки: намерихме тогова, че развратява народа ни и забранява да се дава кесарю данък, като казва за себе си, че е бил Христос Цар. А Пилат го попита и каза: ти ли си Царят на иудеите? А той отговори и му рече: ти казваш. Пилат рече на първосвещениците и на народа: аз не намирам никаква вина у Тогова Човека" (23:1-4). Тук историята или се изяснява, или се обърква съвсем.

Първо: появява се политическо обвинение - да не се плащат данъци. При това редом с обвинение за религиозно кощунство. Никъде обаче Иисус не споменава за неплащане на данъци, неговите завети имат съвсем друг характер. Дали тълпата го измисля, за да подсили вината Му? Или объркват бунтовника Иисус Варава с проповедника Иисус от Назарет? Или двамата наистина са един и същи човек?

Още: неплащането на данък е сред най-тежките престъпления в Римското право. Защо тогава Пилат го обявява мигом за напълно невинен? Ето какво пише Йоан за твърденията на първосвещениците:

"Ако Го оставим тъй, всички ще повярват в Него - и ще дойдат римляните, та ще ни разорят и страната и народа" (11:48). С какво един скитащ проповедник представлява опасност за Римската империя, ако не е бунтовник? И ако представлява опасност, защо въпреки това върховният представител на тази империя го обявява за невинен?

ВЪПРОС ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ: според Матей и Марко Христос два пъти е изправян на съд пред Синедриона, а според Лука и Йоан - само веднъж.

ВЪПРОС ПЕТНАДЕСЕТИ: Ето думите на върховния представител на Рим Пилат: "Невинен съм за кръвта на Тоя Праведник, вие му мислете" (Мат. 27:24). Ако Иисус е бунтовник срещу властта, защо прокураторът Го нарича "праведник"? И тук още едно пълно отстъпление от логиката: а щом Той е праведник, защо същият този Пилат нарежда да бъде изтезаван и разпнат на кръст?

Тук наистина е много трудно да се разбере поведението на съдията. Първо Го смята за невинен, после Го обявява за праведник, после Го осъжда на смърт (само той има това право). Но никъде не казва нито защо е невинен, нито защо е праведник, нито защо трябва да бъде осъден на смърт. Ха де!

ВЪПРОС ШЕСТНАДЕСЕТИ: дали в цялото непоследователно поведение на Пилат има нещо общо и жена му? Това е ново лице в сюжета. Трима Евангелисти мълчат, само Матей (най-ранното писание) споменава: "Между това, когато той (Пилат) седеше на съдийския престол, жена му прати да му кажат: не прави нищо на Тоя Праведник, защото днес насъне много пострадах за Него" (27:19).

И нищо повече - нито как се казва, нито какво е пострадала, нито защо иска Иисус да бъде спасен, щом тя е пострадала. От един по-късен апокриф "Acta Pilata" научаваме, че името й е Клавдия Прокла. Ориген твърди, че тя познавала отлично юдаизма и знаела, че евреите очакват Месията.

Бащите на християнската църква пък открито споменават, че била тайна последователка на Иисус. А римският хронист Йосиф Флавий обяснява, че била излекувана от Него на смъртно легло. Три съвсем различни версии, но и трите могат да обяснят обърканото поведение на съдника Пилат.

ВЪПРОС СЕДЕМНАДЕСЕТИ: тази хипотеза налива масло в светилника на онези, които смятат Иисус Христос за бунтовник и освободител на народа. Свежда се до следната питанка: защо Той прогонва търговците от Храма Господен?

Храмът е наченат по идея на цар Давид и построен от Соломон. Изграждан е многократно и многократно разрушаван. От него днес е останала само западната стена, наричана Стената на плача. През всички тези десетки векове Храмът е свещеното място на евреите и символ на тяхното общуване с Бога.

В онези времена Храмът е свърталище на търгаши и прекупвачи, лъжци и измамници. Тях Христос иска да прогони - защо? Логичното обяснение е: за да прочисти святото място, седалище на Неговия Отец.

Но има и друга версия: онзи, който държи Храма, управлява народа. Иисус е искал Храмът да стане Неговата опора в борбата срещу римския поробител; казано на наш език - зародиш на бунта и щаб на грандиозни метежи срещу Рим. И за да убеди народа да Го последва, признава открито, че е Пророк и Месия. Това също може да е обяснение, нали?

ВЪПРОС ОСЕМНАДЕСЕТИ: Развитата по-горе теза обикновено среща упорита съпротива: Иисус не може да бъде бунтар, Той е смирен, Той проповядва кротост, благост и любов. Но дали тази представа не ни е внушена през следващите 2000 години? Дали не слиза от иконите и стенописите?

Когато римските войници идват да Го арестуват, за да Го разпознаят, Юда го целува, "понеже такъв знак им бе дал". И нататък: "Тия, които бяха с Него, като видяха какво ще стане, рекоха Му: Господи, да ударим ли с нож?

И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо" (Лука, 22:49-50). Значи Иисусовите ученици са били въоръжени, при това са използвали въпросните оръжия. А този, който отрязва ухото на слугата Малх, е апостол Петър. Дали пък не заради това после се отрича от Него - за да скрие престъплението си?

Или: "... защото казвам ви, върху Мене трябва да се изпълни и това писано: "и към беззаконниците бе причислен". Понеже това, що се отнася до Мене, се привършва. И те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. Той им отвърна: достатъчни са" (Лука, 22:37-38). Тук Иисус сам признава, че е причислен към беззаконниците (бунтарите срещу властта) и не отхвърля ножовете като някакво решение.

Негови са думите: "Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч" (Матей, 10:34). И тези: "Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал" (Лука, 12:49).

И тези: "Тогава им рече: но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехите си и да купи нож" (Лука, 22:37). Не са ли това призиви към бунт? Не са ли това предизвикателства за метежи срещу реда и властта?

Значи не е изключено Иисус Христос да е бил бунтовник за освобождението на родината си. Което в никакъв случай не Го омаловажава като Син Божи, дори напротив - въздига Го още по-високо в очите ни.