Пред Рожедство Христово - празни църкви, пълни МОЛ-ове

Българите не сме вярващи, затова не празнуваме раждането на Христос, а берекета, твърди етнологът Веселин Тепавичаров

Oля Желева

Майка с дете пред коледна атракция в софийски мол. Търговските обекти в София са истинските коледни центрове. Снимка: авторката

„Известно е, че ние българите не сме вярващи и мнозинството не вярва в Христос. Или тези, които вярват, повече са убедени в някаква сила, а ходенето на църква, спазването на християнски обичаи, е далеч от тях." Така ръководителят на катедрата по етнология в Софийския университет - доцент Веселин Тепавичаров, обяснява нагласата на българина към отбелязването на Рождество Христово.

Ръководителят на катедрата по етнология в Софийския университет доцент Веселин Тепавичаров. Снимка: авторката

По начало, още от възрожденските години българите не са много вярващи, категоричен е доцент Тепавичаров. Той припомня, че когато през Възраждането се подема движението за създаването на самостоятелна Българска църква, това не се прави от религиозни чувства. „Тъй като за религиозния човек няма значение каква ще бъде църквата – гръцка, българска, руска, дори не му трябва и църква, за да вярва в Господ и да се помоли или да говори с него. Църквата е била претекст, за да бъдат българите национално признати. Църквата е била използвана за решаването на един чисто политически въпрос", казва доцентът.

Според него християнските празници за българското семейство, в условията на османската империя, са били един от най-ярките белези на идентичността. „Ние сме християни, ние сме българи, ние изповядваме нашата вяра. Това ни разделя от завоевателя, от османците и тяхната държава и се идентифицираме като българи-християни. Дълго време сме се идентифицирали повече като християни, а чак по времето на Възраждането - като българи", обяснява той.

„Известно е, че този празник е в чест на раждането на Спасителя, но в народната култура се примесват и много езически обичаи и традиции", уточнява доцент Тепавичаров. На Бъдни вечер по стар обичай се слага голямо дърво - бъдник, което трябва да гори през цялата нощ, да поддържа жив огъня. То символизира младия Бог, който ще се роди в коледната нощ. В Кюстендилско, например, при внасянето на бъдника стопанинът на къщата казва: „За много години! Дошъл е Божик, носи ни берекет – агънца, ярета, бяла пшеница и големи гроздове!" Пепелта на изгорялото дърво се запазва, за да се разпръсне по нивите и градините за плодородие.

Обреден коледен хляб Снимка: "Български традиционен календар". Илюстрована енциклопедия

„Голяма част от семантиката на празника е свързана с плодородието – да има берекет през годината, което е по-далеч от християнската философия и смисъла на раждането на Христос. Това не е чак толкова християнско, а в по-голямата си степен езическо", обяснява Веселин Тепавичаров.

Той добавя, че това е свързано с житейския годишен цикъл на българския народ. „Ние сме били аграрен народ и празниците са имали смисъл, доколкото те са били подчинени на идеята да се измоли от светец, сакрална личност или покровител берекет. От друга страна, самото рождество Христово е предхождано от една поредица празници, като се почне от света Варвара, Никулден, Игнажден – това е една прелюдия към най-важния празник в християнството.

Всичките тези празници също се празнуват с една голяма доза езически остатъци и преживелици. Тъй като навсякъде, където и да погледнем, е свързано с берекета, успешната година. А под успешна година се е имало предвид здраве, живот, фамилията да се плоди и да има какво да се яде", разказва доцентът.

Що се касае до яденето – хлябът е най-святото за трапезата на българина на Бъдни вечер. Нареждането на обредните хлябове е задача на стопанката. Според традициите хлябът се замесва с „мълчана вода", налята мълчешком от момата или младата булка в семейството. От тестото се правят купните на нивата и домашните животни, както и „вит-превит кравай", който се дава на коледарите.

На трапезата се слагат пълнени чушки, боб, сарми с ориз, леща, жито, ошав и орехи. Колкото са повече ястията, толкова по-богата ще е годината.

След подреждането на трапезата най-възрастният в семейството има задачата да сложи тамян в палешника за ралото и да мине с него из цялата къща, в оборите и двора. Според обичая въглените се наричат за лозето, нивите, бостаните и домашния добитък. Другата задача на стопанина на къщата е да раздаде хляба на семейството около трапезата, като разчупването му също е съпроводено с молитви за „раждане на пшеница под път и над път и да се плодят животните".

Българска трапеза на Коледа. Снимка: "Български традиционен календар". Илюстрована енциклопедия

В днешни дни голяма част от българите не спазват обичая за постните гозби на Бъдни вечер. Или пък изчакват на масата дванадесетия час, за да се почне голямото месно плюскане.

Век назад 25 декември е бил свързан колкото с яденето, толкова и с коледарите. Групите ергени тръгват в полунощ по къщите, водени от възрастен мъж, знаещ всички коледни песни. Пред дружината, която има задача да обиколи домовете в селището, тичат малки момчета - „котета", които чукат по къщите, мяучат, за да известят идването на коледарите. Други момчета, наричани „магарета", вървят зад коледарите и събират даровете и краваите.

В по-малките градове и села обичаят все още е жив и по Коледа телевизиите показват в новинарските си емисии репортажи от различни краища на България, където преоблечени момци, с калпаци на главите, припяват: „ Ой ви, момци коледарци…" В София това обаче не може да се види. А и кой ли от панелните столичани би отворил на непознат с овчи калпак и дървена тояга в ръка, колкото и добронамерено да звучи коледарската му песен?

За „Мръсните дни" едва ли пък са чували много от суетящите се около Коледа днес. Периодът, който се нарича така, е от Игнажден или Коледа до Богоявление (Йордановден, 6 януари). Той е свързан с представата за „нечистия", следродилен период на Света Богородица, продължаващ до кръщението на Младенеца. В различни части на България този период се нарича „Глухи дни", „Каракончови дни", „Поганите дни". В цялата етническа територия на на българите този период се смята за особено опасен.

Според народните поверия трите световни сфери – небе (горе), земя (среда) и подземен свят (долу) „са се слели в едно хаотично пространство без времеви граници и социален порядък". В този период се появява караконджолът, който броди с вампири, таласъми, върколаци и самодиви. За да се предпазят от тях, вярващите носят в дрехите си скилидка чесън. (Този начин на предпазване от зли сили е много популярен сред ползващите градския транспорт в София, дори в дни, далечни от „Каракончовите".)

Според обичая през „Мръсните дни" съпрузите трябва да се въздържат сексуално. Би било много страшно, ако жена зачене в този период. А църквата забранява венчавката, кръщаването и опелото. „Мръсните дни" приключват с кръщаване на водата на Богоявление. Тогава настъпва новият космически и социален порядък.

Съвременният българин е далеч от тези и от останалите многобройни обичаи. Далеч е и от религиозността на празника. Но доцент Веселин Тепавичаров е категоричен, че комунизмът не е допринесъл много за този атеизъм, както обясняват мнозина от по-възрастното поколение. „Може би повлия по някакъв начин на моето поколение и ако трябва да говорим за генерация, която не е вярваща - това е именно нашата. Това, че много хора сега ходят в църквите, молят се, палят свещи, не значи че те са вярващи, приемам го като тенденция. Сега, когато забраните паднаха, е нормално да избухне манията да се правим на религиозни."

Той е категоричен, че не само при християните се забелязва тази тенденция. „В помашките райони, след 1989 година се изградиха много джамии, не защото те са много вярващи – и те ядат свинско, пият вино, но това е начин да демонстрират своята идентичност. Дори строителството на църкви напоследък за мен по-скоро е белег на идентичност, отколкото вяра в Бог. Но нищо не се знае, може след време да се възвърне вярата в Бога. Хубаво е човек да вярва и да има страх от Бога. Когато човек се бои от Бог, той е по-добър", уверен е доцентът.

Според него, далеч по-важното е, че чрез празнуването на християнските празници ние демонстрираме нашата българска идентичност. Така е било и след, и преди Освобождението. „В съвременните процеси на глобализация, на интеграция в Европейския съюз, където текат много интензивни и сложни икономически, политически, етнически процеси, празнуването на тези празници може да е едно от средствата да запазим нашата идентичност", смята доцент Тепавичаров.

*По препоръка на ръководителя на катедрата по етнология в Софийския университет - доцент Веселин Тепавичаров, в материала са използвани информация и цитати от "Български коледен календар" на Рачко Попов.

e-vestnik.bg