В действителност мозъкът не е причината да имаме съзнание, мозъкът е следствие от фракталната природа на съзнанието. Това не означава, че мозъкът е ненужен орган, който само заема място и ни тежи – напротив.
ЛОГИКА Досега разгледахме как съзнанието се структурира по нивата на намаляваща честота на вибрация на енергията до приемане на сравнително стабилна материална форма, но ние знаем, че сме нещо повече от материално тяло. Хората имат самочувствието, че са интелигентни същества, които благодарения на големия си мозък превъзхождат всички други форми на живот на планетата. Мозъкът ни дава възможност да мислим, говорим, да решаваме сложни задачи и какво ли още не. Съвременните науки полагат големи усилия, за да разберат как работи мозъкът, как благодарение на него можем да правим нещата, които правим и най-вече - как от топката пихтиеста материя в главата ни произлиза феномена наречен съзнание. В действителност мозъкът не е причината да имаме съзнание, мозъкът е следствие от фракталната природа на съзнанието. Това не означава, че мозъкът е ненужен орган, който само заема място и ни тежи – напротив. Мозъкът е начина по-който изглежда съзнанието ни, когато достигне ниските (материални) честоти на вибрация. Всяка мисъл, всяко усещане е по-високочестотно фрактално ниво, което когато се разгърне за да се раздроби на ниските си честоти се структурира като мозъчна активност на материално ниво. Разбира се, връзката е двупосочна – ако променяме структурата на мозъка на материално ниво, ще изпитаме това като съзнателно усещане. Това може да стане например, чрез интоксикацията с алкохол. В тази глава няма да говорим за самия мозък, а за съзнанието, както ние го изпитваме. Какво представлява нашето съзнание? Съзнанието ни може да се разгледа като цяла гама разнообразни усещания. Всичко в съзнанието е усещания. Когато видим човек, първо получаваме зрително усещане, това зрително усещане се свързва с усещането за това кой е човекът, ако той е познат от това усещане изплува цял контекст с усещания свъразни с него от които може да изберем какво да правим по-нататък. На следващта илюстрация схематично е показана фракталната структура на съзнанието ни. Настроенията са високочестотни контексти, които имат най-голямо отражение върху нас. Лесно може да разберем, кога някой е тъжен или радостен. Настроението се структурира към по-ниските нива включително и материалното тяло, където се проявява, като изражение на лицето например.
Емоциите са в контекстът на настроението.
Структурата на времето ясно си личи в съзнанието ни. Настроенията обхващат сравнително продължителни периоди от време и могат да се проявят по много разнообразни начини. Емоциите са по-нискочестотни фрактални нива в съзнанието и обхващат по-кратки интервали от време. Те от своя страна могат да се раздробят във времето на мисли. Тъй като честотите намаляват, усещанията носят все по-малки порцийки информация, те се усещат като отделни фрагменти. Думи, числа, знаци – всички те представляват нискочестотни фрагменти създадени, чрез раздробяване на високочестотните съзнателни нива.
Мисленето на съвременния човек се състои от подреждане на нискочестотни фрагменти в последователности и от различни действия между фрагментите. Най-често хората мислят с думи. Сигурно сте забелязали гласчето в главата си, с което прекарвате основната част от живота си. Това е вашето гласче и представлява мисловния процес изграден от подреждане на фрагменти в последователности. Да преположим, че усещате чувството на глад. Това чувство е някакво фрактално ниво в съзнанието ви, което представлява усещането за глад. Това усещане може по желание да разгърнете във времето, като го разбиете на последователност от нискочестотни фрагменти, например във вида “Гладен съм”.
Самите думи в случая са в контекста от усещането. Но вие усещате, че сте гладен и без да си го казвате на ум. Защо тогава се налага да раздробяваме усещането на части?
Отговора е, че разбиваме високочестотните си усещания на нискочестотни фрагменти (думи), защото така е изградена вербалната комуникация, която нашата цивилизация използва. За да могат съзнанията ни да обменят информация за вътрешните си състояния едно с друго, предците ни са изобретили езика. Ето как изглежда диалогът между съзнания: Едното от съзнанията разбива определено съзнателно ниво (усещане) на последователност от думи и ги изговаря, чрез подходящите си за целта органи (устата, език, гласните струни). Гласните струни създават звукови вълни, които се разпространяват през въздуха и евентуално достигат до ушите на другия човек. Звуковите вълни се преобразуват от ухото в мозъчна актовност. Тази мозъчна активност, съзнанието усеща, като думи. Самите думи представляват нискочестотни фрагменти в съзнанието. При условие, че отделните думи имат едно и също значени за човека който слуша и за този който говори (т.е те говорят на един език), то съзнанието на слушателя може да открие контекст, който да обедини нискочестотните фрагменти (думите) в по-цялостна структура. Тази по-цялостна структура се усеща, като смисъл на цялото изречение. Ако съзнанието не открие подходящ контекст, който да обедини фрагментите в цялостна структура, съзнанието разбира смисъла на отделните думи, но не разбира смисъла на цялото изречение. Дори сега, когато четете този текст, може да чуете вашият глас да изговаря всяка дума. Ако до края на изречението не сте забравили първите думи, евентуално съзнанието ви ще открие подходящ контекст, който да обедини отделните думи в по-цялостен високочестотен контекст, който ще ви даде усещането за смисъл на цялото изречение. Този смисъл се изпитва, като цялостно усещане и ако решите да го обясните, от него обратно може да разгърнете време и да подредите смисъла в нискочестотни фрагменти (думи). Самият начин по който се раздробяват по-високите съзнателни нива също е шаблон за действие. Движенията на устата, езика и гласните струни могат да се управляват поотделно (като фокусираме съзнанието си към съответните им нискочестотни нива).
Всеки звук, който може да изговорим е шаблон за действие, който съдържа подходящо структурирна комбинация от отделните физически движения. Когато изговаряме дума, активираме шаблон за действие, който разгръща последователност от по-нискочестотни нива (звуци), които от своя страна активират тези на физическите движения. Нормално ние не обръщаме внимание на подробностите при говорене.
Възрастните хора имат доста високочестотни шаблони, които им позволяват да направляват идеята, която искат да изкажат, а шаблоните структурират цели изречения автоматично. Децата създават шаблоните си, като заучават първо думите (бебетата усещат емоционалните контексти на думите телепатично, а в последствие правят асоциация на смисъла със самата дума), по-късно формират кратки изречения и постепенно стигат до по-високочестотни шаблони с които могат с лекота да разказват цели истории. Колкото повече детето разчита на думите за да комуникира, толкова повече то "забравя", че всъщност може да резонира с другите съзнания, докато накрая тотално загуби вяра в тези способности.
Когато едно изречение се повтаря много пъти, се получава шаблон за действие, който може да разгърне смисъла му винаги в една и съща последователност от думи. На този принцип се заучават стихотворения и песни. Шаблоните за действия, с които разгръщат произволни усещанията в думи, обуславят езика на който говорим. Ако владеем няколко езика можем да избираме от различни шаблони за действия. Самият смисъл е универсален - той е еднакъв за всяко съзнание, различни са само начините за разбиване на смисъла на думи. Майчиният ни език е най-добре развит, тъй като го "тренираме" от както сме се родили.
Ако учим втори език, първоначално търсим съответствия на всяка чужда дума с дума от родния ни език. Едва когато си преведем цялото изречение дума по дума, използвайки буквалния превод, може да открием смисъла му.
Колкото повече практикуваме чуждия език, толкова по-цялостни шаблони за действие се формират - тези шаблони откриват контекст (смисъл) директно от чуждите думи т.е избягваме превода към роден език. Вербалната фрма на комуникация има съществен недостатък. Когато разбием дадено усещане на думи, ние избираме само един от многото възможни варианти за това разбиване. В съзнанието цялото винаги е повече от частите поотделно и затова е пракрически невезможно да опишем нещо по такъв начин, че другият човек да получи абсолютно същото усещане, като това, което описваме. Това е очевидно и при двусмислиците. Колкото по-високочестотно е усещането, толкова повече информация съдъжа то в себе си и съответно ще са нужни все повече думи, за да се опише. Ако сме изживяли нещо много интересно и искаме да разкажем на приятел, може да използваме много думи и да обясняваме дълго. Приятелят ни ще схване смисъла на чутото, но думите никога няма да са достатъчно, за да пресъздадат абсолютно същото усещане, което ние се опитваме да опишем. Раздробяването на усещанията на думи се превръща в начин на мислене, а за повечето хора и единствен. Причината за това е, че хората още в детството си спират да мислят за неща, които са твърде сложни и абстрактни (високочестотни мисли), за да се разбият на думи, тъй като дори и да искат те не могат да споделят за тях с други хора, които разчитат на думите.
Постепенно хората до такава степен свикват да мислят единствено с думи, че мисленето се превръща в линейно. Ясно се осъзнават само самите думи, а високочестотоните контексти остават в “периферията” на съзнанието. ДУАЛНОСТИ В източните философии Yan-Ying символизира дуалната натура на материалния свят, а окръжността - състоянието на просветление При достигането си до ниските честоти (от 4D към 3D) енергията проявява способността си да се поляризира. Може да си представите това (съвсем условно), като раздвояване на двойната спирала на енергията, при което двете спирали вече не вибрират синхронно, а извън фаза (несинхронно) една српямо друга.
Това състояние на енергията ще наричаме дуалност. Нарича се дуалност, защото енегирята в това състояние представлява две страни на едно и също нещо (подобно на огледални образи). В по-нискоизмерно състояние двете страни изглеждат отделни и самостоятелни, но в по-вискоизмерно състояние е очевидно, че са част от едно цялостно състояние на енергията. Съзнание, което е навлязло в честотите на дуалностите осъзнава винаги само едната страна от дуалностите (едната от двете противоположностти).
Тези дуалности са причината на най-елементарните нива да съществуват противоложни електрически заряди (+/-), частици и анити-частици (когато частицата и античастицата се слеят, дуалността се разрушава и енергията преминава отново в синхронно, високоизмерно състояние).
Дуалностите се всички противополижности, които познаваме: добро/зло, нападател/жертва, богат/беден, енергичен/депресиран, мъж/жена. На следващата фигура може да видите, условно как се проявяват дуалностите. Съзнание изпаднало в състояние на дуалност се фокусира въвху единия полюс на дуалността. Тък кото този полюс е контекст, за ниските си честоти, всички мисли ще бъдат в резултат от него. Със същата вероятност съзнанието може да приеме и дугия полюс на дуалността. Без значение е кой от двата плюса е поело съзнанието - същественото е, че поемайки единия полюс, съзнанието остава лишено от усещането за другия. В повечето случаи съзнанието не разбира, че е попаднало в дуалност. Единствения начин да разбере това е, като се фокусира върху високочестотното ниво от където започва раздвояването, тогава съзнанието веднага осъзнава, че до момента мисленето му е било фокусирано на един от два противоположни полюса. Да си представим, че двама човека са попаднали в противоположни полюси на една и съща дуалност и спорят. Логическите мисли на всеки от тях са резултат от собствения му полюс на дуалността. Гледната точка на единия изглежда "грешна" за другия и обратно. Така могат да спорят вечно. Единственият начин да се разреши спора е да се осъзнае дуалността. В този момент, от това по-високо съзнателно ниво, човекът вече може да разбере логиката на опонента си, но по-важното е, че той вече не се ограничава в собствената си гледна точка, а има един по-обективен поглед, който осъзнава и двете страни на дуалността и вижда, че е безмислено да се ограничава в едната. Предразсъдъците са дуалности, които по една или друга причина са станали част от съзнанието. Голяма част от мислите ни се базират, на неосъзнати дуалности (предразсъдъци). Ако в момента не вярвате, че сте жертва на предразсъдъци, погледнете отново горната фигура. Когато си зададете въпроса дали сте жертва на предразсъдъци, задължително съзнанието ви ще изфабрикува куп логически доказателства в подкрепа на гледната ви точка, но си спомнете, че за друг човек вашата гледна точка е точно противоположна на неговата. Това, че се познаваме добре не е доказателство, че сме безгрешни и гледните ни точки са напълно обективни. Единствения начин да разберем това е като се опитаме да приемем гледната точка на противоположната страна, а за да сторим това трябва първо да осъзнаем източника на дуалността.
Всъщност това е метод по който може да откриваме причините за всевъзможни проблеми в ежедневието ни. Помнете, че думите са резултат от раздробяване на по-общо състояние. Ако тръгнем по обратния път може да достигнем до източника на проблема (най-често някоя дуалност). Ако имаме усещането, че нещо ни "тежи на съвестта", това означава, че сме поели една страна на дуалност и напрежението от това раздвоение не ни дава покой - всички мисли в тази насока са резултат от полюса на дуалността, който осъзнаваме в момента. Когато двата полюса се слеят (осъзнаят едновременно) дуалността престава да бъде част от реалността ни. Понякога източника на проблема се открива лесно и е достатъчно само да осъзнаем дуалността, за да решим проблема. Друг път не е толкова лесно и отнема повече време. Основният източник на дуалности в съвременния човек е егото. Егото представлява дуалността Аз/Не-Аз. Хората разделят всичко на Аз и на това, което и извън тях.
Това не е изненадващо, тъй като съвременното обучение разпространява идеята, че съзнанието на човека е продукт на мозъка му, а щом мозъкът е част от неговото тяло следователно и съзнанието си е негово. С такова разбиране, човек трудно може да прояви истинско разбиране и съпричастност към друг човек или живо същество.
Алчност, завист, омраза - това са резултати от разделението на Аз-ът от всичко останало. Егото е една от най-трудните за осъзнаване дуалности. Трябва да разберете, че егото не е същото нещо, като Вашата личност. Личността сте вие - вашето висше Аз - душата.
Егото е маска от логически знания, за самият вас. Егото са раздробените на фрагменти висши състояния на съзнанието. Всички тези фрагменти са резултат от единия от полюсите (Аз-ът) и затова те не са обективни знания. Егото включва само мисли от нашата гледна точка. Както вече знаете, логическите думи не могат да пресъздадат цялото. Вие не сте егото. Вие сте висшото съзнание, което винаги сте били. Едва когато преодолеем дуалността не егото може да бъдем истинските си личности, а не тези, които си мислим, че сме. Когато осъзнаем дуалността на егото откриваме, че съзнанието се простира извън пределите на главите ни т.е осъзнавайки Аз/Не-Аз дуалността съзнанието ни навлиза в едно по-високо ниво, където вече осъзнаваме по-ясно това, което допреди е било непознато и външно за нас. Започваме да усещаме, че всъщност никога не сме били отделени от цялото. Това, което ни е карало да си мислим че сме заключени в телата си и собствените си глави са купчина предразсъдъци, начело на които е егото. Егото също така ни кара да се държим по начина по който се държим. Хора, които са твърде вглъбени в егото си трудно могат да се отделят от него и да се вживеят в роля. Артистите от друга страна, имат достатъчно освободени съзнания, за да могат без проблем да излизат от контекста на егото си и да трансформират поведението в желано от тях. Хора, които се опитват да играят роля, но не могат да забравят за ролята си в реалния живот, постоянно превключват между двете роли и резултатът е изкуствена и неубедителна игра. cosmicc.hit
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|