Aвтор-K4.BIG

Еддата и “Сага за Инглингите” съдържат достатъчно свидетелства за индоиранската културна самоличност на асите. В този смисъл значителна част от германската митология следва да се разглежда като възникнала на индо-иранска основа. Оттук не бива да ни учудват удивителните съответствия между божествата от Еддата и ведическия пантеон: Один – Вишну; Тор – Индра; Хеймдалур – Шива; Фрей и Ньорд – братята Ашвиня (Насатия); Фрея – Сарасвати. Тези успоредици са по-скоро тясно-индоирански, отколкото индо-германски, т.е. общо-индоевропейски. Ние също така забелязваме, че митовете на асите нямат подобия в наследството на познатите ни ирански народи, обитавали степите на Източна Европа – скити и алани, ако ще последните да са известни и като аси. Няма го в Еддата митът за прародителите на скитите – Скитския Херсулес и Змиеногата богиня; за тримата им сина, единият от които – Липоксай, е успял да поеме в ръцете си небесните дарове – като посвещение за цар на Скития. Няма ги и историите за хероите-нарти от осетинския народен епос. В този епос, считан за наследство от аланите, срещаме емблематичната идея за меча, изваден от камък. Това определено ни отпраща към келтската митология – към завладяващия мит за посвещението на Крал Артур. Това наследство дава основание на някои британски изследователи да изведат произхода на Крал Артур от аланите, но то не води към следите на Один и неговите аси.

Съществен елемент от индо-иранското наследство на асите е митът за сътворението на Света от жертвоприношението на великана Имир. Същият мит е известен от ведическите предания на мидо-персите и индоариите – там великанът е наречен съответно Гайомарт или Пуруша. Има го и в наследството на далечен Китай. Според китайските предания и легендарният китайски прародител Фу-си произхожда от народа И, т.е. от асите, съгласно уточненията на руски изследователи.

Космогоничният мит за жертвоприношението на великана е имал основополагащо значение във ведическата духовна традиция. На него ведическите жреци-брахмани са основавали своята идеология и авторитет. Затова именно в метежа си срещу ведическото жречество религиозният пророк Заратустра така категорично преосмисля доктрината за космическото жертвоприношение, преобръщайки с краката нагоре първоначалния й смисъл.

Друга ведическа традиция откриваме в погребалния ритуал на Одиновите аси. След установяването си в Скандинавия, Один е въвел същите закони, които асите са имали в старата си родина: “ Той постановил всички мъртви да се изгарят заедно с имуществото им. Той казал, че всеки е длъжен да пристигне във Валхала с това добро, което е било с него в огъня, и да не се ползува от това, което той сам е закопал в земята. А пепелта трябва да се хвърли в морето или да се закопае в земята, а в памет на знатните хора да се насипва могила, а на всички обикновени да се поставя надгробен камък.”10 От законите на Один научаваме, че асите са спазвали обичая на трупоизгарянето – определено индоирански по своя произход. И до днес в Индия разхвърлят пепелта на покойниците над свещени местности като Хималаите и реките Инд и Ганг. Один изтъква и идеологическата основа на трупоизгарянето – вярата в пречистващата стихия на Огъня, освобождаващ душата на покойника от кармата на земния живот. В наследството на асите срещаме ведическата доктрина за Изначалния Огън, от който всичко е произлязло и всичко се завръща в него. Следи от трупоизгаряне са открити в най-ранната индоиранска култура, възникнала в нач. на II хил.пр.Хр. в Средна Азия – точно там, където през антично време са живели племената на асите. Трупоизгарянето е било разпространено и сред част от древните българи, доколкото сред тях е имало племена от иранско потекло, съхранили народностните си обичаи. За погребалните обичаи на асите се споменава и още нещо съществено: издигането на могили в памет на знатните хора. Тази традиция е особено характерна за индоевропейските конни народи – траки, кимери и скити.

Още една следа към ведическите традиции на асите е космическото число 432000, закодирано в мита за Валхала. Получава се, като сметнем, че от всяка от 540-те врати на Одиновия дворец излизат по 800 воини: 540 х 800 = 432000. За космически кръговрат от 432000 години разказва бабилонският жрец Берос – толкова според него са царували царете преди Потопа. За кръговрат от по-голям порядък, но на същата основа – 4 320000 г., се споменава в древноиндийския епос Махабхарата. Според индийското учение за времето, толкова години е продължителността на една божествена махаюга, равняваща се на 360 земни (човешки) махаюги – кръговрати от 12000 г.

Обичаите и митовете на Одиновите аси свидетелствуват за културната им близост до мидо-персите и индоариите, а не до всички народи от иранската езикова група. Изобщо в езиковото понятие ирански народи се включват разнородни в културно отношение народи: с номадски или уседнал начин на живот, със самодържавно или теократично управление, с различни митове и вярвания. А съгласно нашето схващане, духовната култура много повече свидетелствува за самоличността на народите, отколкото езика, който е податлив на изменения.