Банер
БЕРЕГИНЯ.jpg

ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"

Банер

ВАЖНО!

Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.

Екипът на "Окултен Център Селена"

ПОСТИТЕ
Написано от Катерина Найденова   
Неделя, 25 Ноември 2007 00:00
Целта не е телоубийството, а страстоубийството.

Като постим телесно, нека постим и духовно. Kато очистваме тялото с  въздържание от храна и питие, нека очистваме душите си от суетни и  нечисти мисли. Hека се украсяваме с милосърдие, кротост, смирение,  примиряване с враговете.
 
Бъди всякога смирен и кротък. Защото каква полза, ако измъчваш тялото  си с неядене, а душата ти се надува от гордост? Каква полза имаме от  това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист? Що за  добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза? Или да не ядем  риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети?

Освен отказ от определени храни, човек трябва да се раздели и с лошите мисли и дела.

В чисто исторически план, постът е най-старото култово предписание,  целящо да се изпроси Божията милост. Той е практикуван както от  старозаветните евреи, така и от източните народи, древните елини и  римляни.

Практикуването на поста е от изключителна важност за  старозаветните евреи. Те правилно са разбрали, че чрез него човек на  дело показва смирението си пред Бога и вярата си в Неговата милост и  Всемогъщество. Затова в дни на беди и скръб, при покаяние, при  започване на важно и трудно дело, повсеместно се въвежда именно поста. 

Преди да получи Божиите заповеди св. пророк Мойсей пости четиридесет  денонощия на планината Синай (Из 34:28). Естир предотвратява пъкленото  дело на Амала чрез пост, като заедно с нея постят и сънародниците й  (Естир 4:16). Пости и св. пророк Илия на планината Хорив (3 Цар 19:8).  Забележителен е и постът на ниневийците (Йона 3:1-8). Наредба за пост е  дадена и на пророк Иоил: "Чуйте това старци и внимавайте всички жители  на тая земя… назначете пост. (Иоил 4:2-14)

В по-късно време се  утвърждава обичай да се пости два дни седмично - в понеделник и  четвъртък. Така установеният и урегулиран пост в Стария Завет,  преминава по линията на естествената приемственост и в Новия Завет.  Свързващото звено между тях е великият постник и Кръстител Господен -  св. Иоан Предтеча, чийто изключително строг начин на живот е описан в  св. Евангелие - (Мат. 3:1-4).

За нас, православните християни,  постът е утвърден от нашия Спасител чрез Неговия личен пример. Преди да  започне Своето спасително дело и обществената си дейност, Божият Син се отдава на 40-дневен пост в пустинята, подложен  на неспирните изкушения на сатаната (Мат.4:1-3). Освен това, Господ  допълнително разяснява необходимостта от поста в борбата срещу дявола:  "Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост" (Мат. 17:21).

При оформянето на църковния пост, св. апостоли приемат за критерий  живота, страданията и Възкресението на Господ Иисус Христос.  Първоначално постът е практикуван в понеделник и четвъртък, както е  свойствено и за фарисеите. Но, за да се разграничат от тях, предали  Христа за разпятие, св. апостоли изместват поста в други дни - сряда и  петък, за да се споменат предателството към Божия Син (сряда) и  Неговата кръстна смърт (петък).

Постепенно постът приема нов  облик. Дотогава изпълняван чрез отказ от всякаква храна до 15 часа, а  при специални случаи в продължение на три дни, то сега практикуването  му се свързва с отказ от определен вид храни - месо, млечни продукти,  яйца, риба и олио. В дните сряда и петък е утвърден строгият пост,  който изисква въздържание и от олио. Постепенно църковният канон отделя  дните събота и неделя, в които постът е облекчен, а по време на  богослуженията в неделя се забранява и колениченето (Правило 20 на І  вс. Събор).

Това се прави с цел да се отличи празничният характер на  събота и неделя, защото в съботния ден Бог си почива от делата Си, а  неделя е денят на Христовото възкресение. Уважавайки особения и  празничен характер на тези дни, св. Църква определя по време на пост в  събота и неделя да се разрешава употребата на олио и вино. Единственото  изключение е Велика събота - ден на строг пост, защото тогава Господ  Бог е лежал в недрата на земята.

Защо е необходим постът и какво се постига с него?

Постът е пречистване най-напред на душата, а после и на тялото. Св. Василий Велики нарича поста "лекарство срещу врага".

Същността на поста е в т.нар. духовен пост, при който е наложително да се въздържаме от всички грехове на езика (осъждане на другите, празнословие, сквернословие, клевета и интригантство, неприлични разговори и т.н.); грехове на сърцето (завист, злоба, гняв, пожелаване на чуждото, себелюбие, алчност и най-вече - гордост); грехове на мисълта (блудни помисли, самомнение, пошли въображения и волнодумство); грехове на волята (злорадство,  мързел, инат). Духовният пост се практикува най-вече с усърдни молитви  и с осъзнаване на собствената греховност; с колкото е възможно по-често  посещение на богослуженията, особено на св. литургия; с четене на св.  Библия с посещаването на болни, самотни хора и затворници; с утешаване  на скръбни и нещастни хора; с благотворителност и милосърдие.

Колкото  повече и най вече от сърце се спазват изискванията на духовния пост,  толкова по-лесен за изпълнение е и телесният. Трябва добре да се  осъзнае, че ако спазваме духовния пост, толкова по-лесен става  телесният. Духовният пост стои над телесния, защото Сам Господ  определя, че "не това, що влиза в устата осквернява човека, а онова, що  излиза от устата, го осквернява". (Мат.15:11)

Като най-явна  проява на духовна борба, постът е трудно дело, което изисква желание,  усилия и голяма доза търпение. По време на постенето изникват  най-неочаквани и всевъзможни трудности, целящи отказ от него:  подигравки от околните, упреци срещу поста и убеждаване, че той е  излишен или пък е вреден за здравето; въвличане в открито богохулни  спорове и др. Често постещият се възгордява от мисълта, че е  по-съвършен и възвишен от другите. Среща се и противоположния вариант –  човек се отчайва при мисълта, че е толкова грешен и, че каквото и да  прави, не би могъл да омилостиви Бога.

Православната Църква определя четири постни периода в годината:

Рождественски,

- св. Четиридесятница,

- Петров и

- Богородичен ден.

Като най-дълъг и най-строг от тях е Великият пост, наричан още св.  Четиридесятница. Той е най-стар по време и се нарича Велик, не само  защото се отличава от другите по продължителноста си, но - и поради  строгостта и усилната духовна подготовка. Още в Стария Завет Господ  повелява всяка година да се дарява една десета част от придобитото, с  което да се получи благословение за всички бъдещи дела. Знаейки това,  св. апостоли постановяват една десета част от годината да се посвещава  на Бога. Това именно е и времето на Великия пост.

Великият пост  се предшества от 3 подготвителни седмици, които постепенно въвеждат  християните в постния период и насърчават духовния им живот за  предстоящите изпитания. Това са: Неделя на митаря и фарисея; Неделя на  Блудния син; неделя Сиропустна, на която се приканват всички вярващи да  се опростят взаимно (Мат.6:14-21).

Всяка неделя през времето на поста е  посветена на точно определени събития или светци, като с това отново се  призовават вярващите към покаяние и надежда в Божието милосърдие.  Непосредствено след св. Четиридесятница следва Страстната седмица,  наречена така заради припомнянето на последните дни от земния живот на  Спасителя - Неговите страдания, Кръстна смърт и погребение. Особено  емоционална наситеност има в последните три дни от седмицата - Великия  четвъртък, свързан с Тайната вечеря, молитвата на Христа в  Гетсиманската градина и предателството на Иуда; Велики петък, който ни  приобщава към най-трагичното събитие в историята - Кръстните страдания  на Спасителя, Неговата смърт и погребение! И Велика събота, свързана  със слизането на Божия Син в ада.

Изключително важно  значение има заключителния етап на поста – задължителната изповед и  приемането на св. Причастие, което е най-великото тайнство на  Христовата Църква. При него участващият приема Тялото и Кръвта  Христови под видимата форма на хляб и вино - духовно спасение и телесно  здраве. Църквата е запазила многобройни свидетелства за изцеление след  приемане на св. Дарове, но най-великото чудо се извършва в човешката  душа. За пръв път Тайнството се извършва от самия Христос по време на  тайната вечеря: "Вземете, яжте, това е Моето тяло. Даде им и рече:  Пийте от нея всички; тази е Моята Кръв на новия Завет, която за мнозина  се пролива за опрощаване на греховете" (Мат. 26:28). Каква е огромната спасителна сила на най-великото Тайнство, отново сам Господ определя: "Който яде Моята плът и пие Моята кръв има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния един" (Иоан 6:54).

Първото условие за причастие е правилната и сърдечна вяра, основана на  Символа на вярата. Второто условие е свързано с подготовката и  изпитанието на душата и тялото - чрез молитва, пост и въздържание.  Третото условие е изповедта пред свещеник, при която се извършва  другото църковно Тайнство - Покаяние.

Като се има предвид  истинската същност и цел на поста, той не би трябвало повече да се  възприема като здравословна диета, макар съчетан с духовното начало да  укрепва и телесното здраве. Ако човек не е готов да приеме всички  условия на поста – по-добре е да си направи една временна диета. Но да  не си внушава, че тя е равносилна на пост и да не я нарича така.

Не бива да се забравя, че постът е преди всичко изпитание за духа и  волята на човека, и в основата му стои молитвата. Той прочиства чрез  покаянието и въздържанието на християнина и го възвисява духовно за  великия празник. В този смисъл, се смята, че постът е борба между духа  и плътта на човека. По време на тази борба телесното тлее, а духовното  начало в човека става силно. Целта не е телоубийството, а  страстоубийството. По телевизията гледайте предимно новинарските емисии  и избягвайте да гледате развлекателни програми, зрелища и порнофилми.

Мярката на въздържанието не се ограничава с храната и питието, а се  простира и върху разговорите, сънищата, чувствата, поведението,  облеклото. Във всичко това трябва да има въздържание. Постът не е  самоцел. За започването му се нуждаем от благословението на духовник.  Постът е таен личен подвиг, затова не демонстрирайте пред околните, че  постите. Нека въздържанието да е умерено и разумно, да не се прави по  принуда и да не се нарушава дадената от Бог свобода на всеки  християнин.

Наблегнете на любовта (в християнския смисъл),  милосърдието, помощта към изпадналите в беда, обичта, вниманието към  близките, дарителството, меценатството…

Православното  християнство е снизходително спрямо децата, бременните жени, болните и  възрастните и ги освобождава от строгия пост. Останалите не трябва да  ядат нищо от това, което се коли – месо, яйца, сирене, мляко, кашкавал,  извара, сметана. Църквата разрешава да се употребяват олио, зехтин,  масло и вино, но без дните сряда и петък. На Никулден (06 декември) се  яде риба. Рибата е символ на Иисус Христос. В този период може да се  сключват само граждански бракове, защото Светият Синод забранява и  църковните венчавки в този период.

Намерете време да  прочетете отдавна отлагани книги, предимно – литеретурни шедьоври. Така  ще възпитатечувствата и помислите си. Може да се отдадете и на научни  занимания.

 pravoslavieto 



Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
 
Сходни статии
За сайта
© 2024 selenabg.com. Този сайт е притежание на Окултен Център Селена. Всички права запазени .