|
(продължение)
 Бил: Това просто е една от многото забележки на Хенри.
Кери: Хенри ни каза да се свържем с Артър Кларк, Бен Пийч, Ричард Хоугланд. Каза ни да съберем тези хора заедно в една стая. Спомена още няколко имена, спомняш ли си ги?
Бил: Скантана.
Кери: Точно така. Всички те имат парченце от пъзела и идеята е да ги срещнем, както ние сме се събрали и да ги заснемем.
Бил: Важното в случая е да се извиним от името на Хенри заради незнанието му кой е русият мъж. (Има предвид Дейвид).
Дейвид: (смее се)
Бил: Разбира се, голяма част от работата по сайта на „Мисията Ентърпрайс” (има предвид сайта на уфолога Ричард Хоугланд) е свършена с твоя помощ.
Дейвид: Очевидно документът, който е направил толкова голямо впечатление на Дийкън, е промяната в климата на другите планети. Ричард обяви публично, че аз съм извършил изследването. Става въпрос за над 120 отправки към данни на НАСА, които директно твърдят, че в момента в цялата Слънчева система текат климатични промени. Не само Земята преживява глобално затопляне, подобни процеси се случват и на останалите планети. Промени в яркостта, магнитните полета и температурата се наблюдават в цялата Слънчева система. Това не е измислица, а документиран факт. Информацията е оповестена публично, но все още никой не е успял да събере отделните парчета на пъзела. Аз обаче го направих и затова той бе толкова развълнуван, понеже това доказва, че нещо наистина се случва.
Бил: По време на работата си в Националната асоциация по океанология и метеорология, Хенри се е натъкнал на всички тези данни.
Дейвид: Всъщност „Даниъл” ми каза същото. Той сподели, че асоциацията е открила, че Слънцето се развива точно противоположното на това, което учените очакват от звезда от неговия тип. То ставало все по-ярко и светлината му ставала все по-синя. Те са наясно с климатичните промени, които текат в Слънчевата система, но крият това от хората и от една страна го правят, защото не искат да пренаписват учебниците с новата информация за това как може да се развива една звезда. Тоест напълно обратно на очакваното.
Бил: Едно от нещата, които Хенри ми каза преди няколко дни е, че начинът, по който Слънцето функционира, изобщо не е това, на което те учат в училище.
Кери: Освен това ни каза, че в системата ни има кафяво джудже и второто слънце е общоизвестен факт.
Бил: Да, той ни каза, че именно затова телескопът „Хъбъл” обикаля в орбита. За да може да заснеме този обект, който ще се вижда от южното ни полукълбо, когато планетата ни се доближи до него.
Дейвид: Лично аз смятам, че версията за Планета Х, която влияе на климата, не е вярна. Промените в климата всъщност се дължат на навлизането ни в различна енергийна област на Галактиката и ако мога ще цитирам казаното от Дан Бъриш. Той твърди, че през 2012 г. миниатюрни червейни дупки ще бъдат излъчени от Слънцето и това ще окаже междуизмерен трансформационен ефект върху всички жители на планетата.
Бил: Всичко, което Хенри би казал е, че едновременно ще се случат много различни неща. Това са мои думи, не негови. Аз виждам нещата по този начин. Най-различни фактори ще повлияят на биоритмите ни едновременно. Влияние ще ни окаже галактическата равнина, звездната активност, всички фактори ще окажат влияние – проблемът със земната популация, действията на някои хора, които ще искат да се възползват от хаоса, който ще настъпи, всичко ще се случи едновременно, както при развръзката на някой филм. И само допреди малко ние коментирахме дали този филм ще бъде с щастлив край или не. Този филм ще има хепиенд, но трябва да стоим здраво на местата си, тъй като през следващите 2-3 години събитията ще бъдат стихийни.
Дейвид: За тези от вас, които гледат записа без да са написали домашното си, гледайки другия, е важно да знаят, че цялата философия на това, което проповядвам, се намира в книгите “The Law of One” („Законът на единството” „Материалите Ра” линк към книгите на английски в PDF формат: http://www.llresearch.org/library/the_law_of_one_pdf/the_law_of_one_pdf.aspx). Попаднах на тази информация през 1996 г. и тя съдържаше препратки към всичко, което бях прочел през последните три години.
Толкова много специфични препратки, че бях убеден, че попадам на нещо автентично. И приблизително 11 месеца, след като започнах да чета книгите, започнах да осъществявам контакт с това, което нарекох Сънен глас – събуждах се сутрин и чувах някакъв шепот дълбоко в ума си и се опитвах да направя смислени изречения от информацията, независимо дали бе разбираема или не, и ги записвах, но важното в случая е, че по никакъв начин не анализирах получените дани.
Обикновено това, което средностатистическият човек нарича ченълинг е записването на данните, но след обработката им, за да се получи смислен текст, тоест умът участва по някакъв начин в написването на текста. Каналът знае конкретно как трябва да е оформен текста и умът му участва в процеса. В моя случай посланията бяха много закодирани и звучаха почти шизофренични. Това се дължи на факта, че това съзнание общуваше със символи. Така, че като резултат на това, което сега споделям с вас, знанието, което ми бе предадено, започна да ме убеждава, че като за начало Вселената има един създател и тя е интелигентен, жив организъм.
Тя е безкрайна, но самият организъм (Вселената), е предоставил свободна воля на всеки съ-творец. Ние сме тези съ-творци. Хората, звездите, планетите са отделните нива на съзнанието в цялото, което представлява Вселената. И на всички нас е предоставена свободна воля да правим избор. И впоследствие чрез свободната си воля ние обединяваме с единния Творец.
Тоест, това е програмирана еволюционна спирала, през което ние преминаваме. Като се започне с едноклетъчните организми, животинското царство, това на хората и след това нагоре. От книгите „Законът на единството” става ясно, че Галактиката ни има свое собствено съзнание и е нещо като свръх творец, наречен „логос”. И в книгите се посочва, че именно Галактиката е създала човешките тела като съда, в който разумният живот се въплъщава на дадена планета в нея. Докато си говорехме, преди да започнем записа, какво бе казал Дийкън за извънземните в тази марсианска база? Че те всички са хора...
Бил: О, да. Всички са с хуманоидна форма. Връщайки се към коментара за инопланетяните в марсианската база, понеже той е бил там, Дийкън каза, че те са 670 000 на брой.
Дейвид: Това е невероятно!
Бил: „670 000 и всички от тях са хора?”, попитах аз. И той каза с характерния за него двусмислен стил: „Зависи какво разбираш под хора”. 
Дейвид: (смее се)
Бил: Картината, която Хенри винаги ни е описвал е, че между отделните посетители съществува комплексна взаимовръзка във всяко едно отношение. Всяка група има своите планове – има добронамерени същества, има и злонамерени, някои от тях само наблюдават. Всяка система, а има много, много, много системи – стотици и хиляди системи, е населена от хуманоиди, това е основната форма.
Дейвид: Това е невероятно!
Бил: Това е базовата форма на живот.
Дейвид: Добре, започвам да чувам публиката, от която започват да валят въпроси. Предполагам, че имате милиони въпроси. Това звучи като абсолютна научна фантастика и ако не можете да го приемете, просто слушайте, това е главозамайваща информация. Добре, база на Марс?! Откъде се е появила, как са стигнали дотам, защо я поддържат? Какъв, по дяволите, е смисълът? Защо се нуждаем от звезден портал, за да се доберем дотам?
Бил: Базата съществува от десетки хиляди години.
Дейвид: Десетки хиляди години?!
Бил: Да, десетки хиляди години или по-дълго.
Дейвид: Под земята ли е?
Бил: Под земята е. На дъното на древно море и това ме заинтригува, защото Хенри не го каза направо, но намекът му бе, че е построена, когато все още е имало море. Марс е преживял множество катастрофи както причинени от човека, така и природни. Самата Слънчевата система е преминавала през множество катастрофални цикли. Можем да ги наречем пътешествия през бурните води на Млечния път.
Дейвид: Извинявам се, той спомена ли изобщо за доклада на Ал Гор (относно глобалното затопляне). Не знам дали вие сте чували за това, но в едно от предаванията си Раш Лимбоу (известен консервативен радио коментатор) коментира доклада на Ал Гор. Имам запис на предаването. Той казва, че Марс някога е бил населен с хора като нас. Открити са огромни останки и купчини тела като в Помпей. Хората са били буквално обгорени и сварени. Направени са им ДНК тестове и се оказало, че марсианската ДНК има много общо с човешката. Освен това каза, че Слънцето се програмира от радиочестоти. Това не е шега, но веднага, след като той каза това, информацията се потули. Текстът на записа бе изтрит от сайта му, но дори и днес имам линк към руски сайт, от който можете да изтеглите предаването в MP3 формат.
Бил: Добре, дай ни този линк.
Дейвид: Добре, ще ви го дам.
Бил: Ние ще направим всичко възможно да го разпространим.
Кери: Хенри Дийкън ни каза, че поддържа контакт с Бриска - дете индиго от Русия, което интервюирахме наскоро. Той има съзнателни спомени от предишния си живот на Марс. Бриска ни каза, че там е имало гигантски катаклизъм, който е унищожил живота на планетата и оттам ние правим връзката с казаното от Дан Бюриш (учен от Зона 51) за лицето на Марс и неговите разследвания по темата. Основната му теза е, че цивилизацията, изградила лицето, всъщност сме ние в бъдещето. И че всъщност, когато ние гледаме към лицето, виждаме себе си в бъдещето.
Дейвид: Стана много заплетено. (смее се)
Бил: Аз попитах Хенри и той ми каза, че не знае нищо по въпроса, защото когато е бил там, е бил в настоящето време. Когато го попитахме пътувал ли е до бъдещето на Марс, той ни отговори, че всички пътувания са ги отвеждали в настоящето.
Кери: Ние го попитахме какво е правил на Марс и той ни отговори, че е играл много пинг-понг. (смеят се) Това е, което ни каза.
Бил: Аз продължих да го разпитвам и той каза, че е вършил абсолютно същото, което е правил тук на Земята. Бил е там в качеството си на технически специалист и работата му е била да наблюдава определена част от оборудването. Не е излизал на повърхността, за да изследва какво се намира там. Мечтаел си е да излезе навън, но е виждал за какво става въпрос само от малки илюминатори. Разговорът ни бе провокиран от снимка на Големия каньон в моя кабинет. Той просто се взираше в снимката със замечтан израз на лицето. Каза ми: „Знаеш ли, това ми напомня за Марс”.
Дейвид: На Марс има една местност, наречена Валис Маринерис, която всъщност е един огромен каньон.
Кери: Разкажи ни за това как Хенри е бил назначен и от кого.
Бил: В един момент от кариерата си Хенри е бил назначен в Националната асоциация по океанология и метеорология. Или по-скоро е бил нает за един от многобойните им проекти. Човекът, който го е назначил, преди това също е бил на Марс. По думите му преживяването на Марс действа много травмиращо. Той ми каза, че с двама от колегите си, се затваряли заедно в кабинета си и плачели. Какво е било това, което са преживели? Той не можа да ми каже. Отстрани изглежда като голяма забава – отиваш на Марс за обяд, преглеждаш някакво оборудване, което така или иначе правиш и на Земята.
Дейвид: Играеш пинг-понг с извънземно.
Бил: Играеш пинг-понг с извънземно. Играта там е по-лесна, тъй като гравитацията е по-слаба. (смеят се). И след това се връщаш, което звучи много забавно. Не можа да ми отговори. И всеки път, когато аз го питах какъв е проблемът, той посърваше, но не можеше да ми даде отговор. И това не се дължеше на нежеланието му да говори, просто не можеше да ми каже. Предполагам, че там се случва нещо, за което той няма спомен или не му е позволено да си спомни. Но засега това са само наши предположения, не знаем какво се случва там.
Дейвид: Добре, но защо се нуждаем от база на Марс? Какъв е смисълът? Например за евакуация, ако нещо се случи на Земята ли?
Бил: Да, това е едно от нейните предназначения. Точно затова Хенри не иска нищо да попречи на продължаването на проекта. Той каза: „Ние пътуваме на кораб и е възможно той да потъне”.
Дейвид: Значи това е идеята, ако нещо се случи, някои хора да могат да се измъкнат от тук.
Бил: Да, определени хора. Нека ти кажа повече. Тези хора са избрани. Има група от висококвалифицирани, умни и способни млади представители на човешката раса, които вече са избрани и ще са тези, които ще оцелеят, ако със Земята се случи нещо извън нашия контрол. Всичко това звучи като научнофантастична история, но нека ти кажа повече преди да ни изхвърлят от ресторанта (смее се). Нека се върнем на момента, когато го запитах за катастрофата или катастрофите, случили се на Марс и превърнали планетата в скалиста пустош. Казах му: „Знаеш ли, има от какво да се поучим като планета, виж какво се е случило там”. И той ми отговори: „Земята е защитена”. Аз го попитах: „И как е защитена?”, а той ми отговори, че в древни времена около Земята е била разположена защитна мрежа, която да предпази изключителното разнообразие на биосферата й, този невероятен и удивителен живот на планетата! Аз попитах под каква форма е тази защита. И той ми каза, че това е Радиационният пояс на Ван Алън. Този пояс не е природен феномен, той е поставен там.
Дейвид: Това е радиационният пояс около Земята, който предпазва планетата от вредните космически частици, които биха ни причинили рак на кожата в много по-голяма степен, ако поясът го нямаше. Ние не бихме били тук, ако Поясът на Ван Алън го нямаше.
Бил: Попитах Хенри дали поясът е поставен там от предците ни или от нашите създатели. И той ми отговори: „И двете”. Казах му: „Разкажи ми повече, защото ми стана много любопитно и този въпрос никога не е бил дискутиран”. Много хора са си задавали въпроса дали мисията „Аполо” изобщо е успяла да достигне до Луната. Според тях капсулата не може да премине през Пояса на Ван Алън без радиацията да засегне астронавтите, а ние не разполагаме с такава защитна технология. Как е станало това, то е невъзможно, те не биха стигнали до Луната, смятат те. И аз казах на Хенри: „Това е налудничав въпрос, но кацали ли сме изобщо на Луната?” и последва най-дълбоката тишина. След това той отговори: „Да, но не е толкова просто, колкото се представя”. Тогава аз си помислих същите неща, за които ти си мислиш в момента. Хенри ми каза: „Да, кацнахме на Луната, но отидохме там с чужда помощ”.
Дейвид: Около всяка мисия „Аполо” са наблюдавани НЛО-та, които обграждат кораба и това е документирано. Освен това е факт, че почти всички от астронавтите, участвали в мисиите, са масони.
Бил: Той ми каза, че създаден от извънземните свръхлек нанощит е бил поставен около капсулите „Аполо”, за да предпазва хората вътре. Някои хора казват точно това, че е невъзможно да се премине през радиационния пояс без около капсулата да има близо 610 метра оловно покритие, което би направило излитането невъзможно. Учените ни са получили извънземна технологична подкрепа.
 Дейвид: Може и да съм ви казвал това преди, но това, което „Даниъл” ми каза е, че съществува малка кутийка, създадена от корпорацията „Монсанто”, от която цяла къща може да черпи енергия и тя не се изтощава. Става дума за неизчерпаема енергия. Те са разполагали с тази технология още през 60-те и са оборудвали с нея мисиите „Аполо”.
Бил: Разполагали са с нещо като пренасочвател на радиацията, имали са тези две устройтва – нанощита и пренасочвателя. Също така са разполагали и с устройство, за което той не влезе в подробности, каза, че то е направило възможно лунният модул да се приземи и след това да излети отново. Попита ме какво съм забелязал, когато модулът е излитал.
Дейвид: „Даниъл” ми каза абсолютно същото. (Показват с ръце как се е поклащал модулът, докато излита)
В този момент звукът прекъсва, тъй като батериите на аудиооборудването им се изтощават. Продължават да говорят за мисиите „Аполо”. Някои от астронавтите са знаели за извънземната високоразвита технология, с която мисията е станала възможна. Въпреки това само няколко от тях са били наясно с тайната космическа програма. Те обаче не желаят да бъдат интервюирани и да говорят публично по въпроса. Техният гняв към хората, които твърдят, че те никога не са били на Луната е разбираем, защото те наистина са успели да стигнат дотам. Те са много смели мъже, но им е била оказана помощ.
Превод: Петър Чергаров Източник: www.youtube.com/watch?v=VMwJmIRF7ZE Интервю на Дейвид Уилкок
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|
