Минералните води (МВ) , приети вътрешно чрез пиене, упражняват своето действие върху лигавицата на храносмилателния тракт , където са заложени многобройни механо- ,химио- , термо- и други рецептори.

Кората на главния мозък преработва получените “сигнали” в референтни импулси към различните органи и системи, които променят функционалното им състояние. Обикновено минералните води оказват бавно своя ефект!

С оглед на това се налага продължителното им приемане. МВ се задържат главно в черния дроб и мускулите, а по-малко в съединителната тъкан, вътрешните органи и кожата.

Отделят се чрез бъбреците и по-малко чрез белите дробове и кожата. Пътят на МВ в организма поради разнообразния им химичен състав се съпровожда от сложни промени в йонното му равновесие. Едни йони се въвеждат в организма , а други се изнасят извън него. Това става с различна скорост за различните йони, вследствие на което организмът се обогатява на едни йони, а обеднява на други.

Тази “трансминерализация” също променя функционалното състояние на нервната система и оттам реактивността на целия организъм. МВ могат да се приемат както в курортна обстановка / при самия извор/, така и в бутилки далеч от курорта. Най-пълно МВ се съхранява в термоси или добре затворени стъклени бутилки ,които трябва да се съхраняват на хладно и тъмно в хоризонтално положение. При определяне индикациите за питейно лечение с минерална вода трябва да се подхожда строго индивидуално - съобразно общото състояние на болния, активността му, вида и фазата на заболяването.

Характерно за дозирането на минералните питейни води е, че се започва с малки дози /50-100 г еднократна доза/ и при поносимост се увеличава до пълната доза /150-250 г/. Броят на отделните и дневното количество на приетата МВ зависи от индивидуалните особености на болния, състава на водата и целта на питейното лечение. Пълният курс на питейното лечение с МВ продължава от 3-6 седмици. Прекъсване се прави, ако има обостряне на страданието.

За стомашните заболявания са показани главно алкални води: Хисаря , Горна Баня , Софийски минерални бани ,Велинград , Баня /района на град Левски/ .

За чревните заболявания са показани различни МВ в зависимост от конкретното заболяване. При упорит запек се прилага пиенето на МВ от Меричлери, Брезник и Брястово. При хроничните колити са показани хидрокарбонатни- хлориднонатриеви и особено калциеви води - Биримирци , Меричлери , Ямбол , Сапарева баня , Брезник , Брястово , Сливенски минерални бани , Нареченски бани , Овча Купел , Момин проход.

Питейното лечение на чернодробните и жлъчни заболявания се осигурява от МВ на Хисаря , Горна Баня , Баня / района на град Левски /, Момин проход, Брястово , Белчин ,Сапарева баня ,Брезник.

Показани за затлъстяване са хидрокарбонатно-хлориднонатриеви води от Провадийско , Банево /Бургаско/, Ямбол , както хидрокарбонатно-сулфатно-натриеви – Нареченски бани ; Велинград; Банкя; Хисаря; Горна Баня ; Баня /района на град Левски/ ; Меричлери.

Сулфидните МВ в Кюстендил и Биримирци и сулфатните МВ в Момин проход; Брястово; Брезник; Сапарева Баня са показни за диабет.

При подагра питейното лечение с МВ е мощен фактор в лечението. Показани са хидрокарбонатно- сулфатно- натриеви и радиоактивни води- Наречен ; Момин проход и Хисаря.

Пиенето на минералната вода при бъбречни заболявания в домашна обстановка има проблематичен характер. Най-добре при тях климатичното лечение / горещ и сух климат/ да се комбинират с питейно, диуретично и физиотерапевтично лечение.

Подходящо е лечението в Хисаря и то през месеците юли и август при бъбречно болни с добро общо състояние, в стабилизиран и компенсиран стадий на болестта.