Mиниатюра от Йоан Скилица

Според някои легенди,за първи път неизвестен вид огнехвъргачки са били използвани в древна Асирия,при обсадата на един град в днешен Ирак. Историците обаче твърдят,че първият достоверен случай за употреба на запалителна смес,“изстреляна” от специални тръби,е свързан с битката при Делия (424 г.пр.н.е.) в Древна Гърция.Тръбите са представлявали кух дървен ствол,а запалителната течност–смес между суров нефт,сяра и масло.Малко по-късно гърците създават и огнехвъргачка изстрелваща вече не запалителна смес,а истински огън.Според схемите,стигнали до нас,за тази цел се използвало нещо като пещ с дървени въглища,в която с помощта на големи мехове се нагнетявал въздух и пламъкът,съпроводен от оглушителен шум,изригвал от специалния ствол,вероятно на не повече от 5-10 метра.Разстояние,което не е чак дотам безопасно,ако огънят е бил изстрелван срещу чужд кораб,непосредствено преди абордаж или пък,ако са го използвали за подпалването на обсадните съоръжения на противника.Известно е,че с подобни огнеметни оръжия са били снабдени и някои римски кораби.

Що се отнася до истинския “гръцки огън”,той се появява едва през “тъмните векове”,т.е. в ранното Средновековие.Смята се,че е изобретен от един сирийски грък на име Калиник,принуден да избяга след арабското нашествие от родния си Баалбек.Според византийските източници,годината,в която Калиник създал страшното си оръжие,е 673г,“Течният огън” се изхвърлял от специални сифони,като продължавал да гори и във водата,носейки се по нея към обречения кораб.
. Постепенно “гръцкият огън” се превърнал в истинско “абсолютно оръжие” в морските битки,защото скупчените един до друг дървени кораби са били идеалната цел за подобна запалителна смес.И византийските и арабските историци са единодушни за смайващия ефект от употребата и отбелязвайки, че опитите да се гаси с вода само подхранвали пламъка и единственото спасение било за тази цел да се използва пясък.

Точната рецепта за изготвянето на “гръцкия огън”,обаче,си остава загадка и до днес.Сред съставките и обикновено изброяват нефт,различни видове дървесни масла и смоли,както и (задължително) някакъв секретен “компонент”.Според някои изследователи,“огънят” най-вероятно е представлявал смес от негасена вар и сяра,която се запалва при съприкосновение с вода,а също и от някакви смолисти “носители” като нефт или асфалт.Възможно е да се е използвал и калциев фосфид,който при досег с вода отделял газ фосфин,самовъзпламеняващ се във въздушна среда

За първи път тръбите с “гръцки огън” били монтирани на византийските бойни кораби “дромони”,а после се превърнали в основно оръжие и на останалите морски съдове от флота на Империята.През 673,според византийския историк Теофан,арабският флот за първи път потеглил към Константинопол.Корабите презимували в Киликия,след което се насочили към столицата.Когато император Константин ІV разбрал за приближаването им,наредил да бъдат подготвени няколко огромни двупалубни “дромона”,снабдени с “гръцки огън”,както и други,натоварени с резервни тръби.Още при първия сблъсък византийците запалили два от най-големите кораби в арабския флот,а "войните на Исляма" били така потресени,че моментално потеглили обратно към Сирия.

Второ подобно нашествие арабите подготвят през 718,този път с два огромни флота.Единият дори успял да стовари десант в Тракия (който обаче бил напълно унищожен от армията на българския владетел Тервел).По-късно и двата били разгромени напълно от въоръжените с огнепръскачки византийски кораби

По-всичко изглежда сифоните,изхвърлящи “гръцкия огън”,били направени от бронз.Как точно за изтрелвали тайнствената смес обаче,си остава загадка.Вероятното разстояние на обстрела е било около 25-30 м.,т.е. напълно достатъчно да попречи на вражеските кораби да се сражават пълноценно.Така,въпреки съкрушителните поражения,претърпени от византийците срещу арабите в Сирия и Мала Азия,Константинопол и континентална Гърция останали недостъпни за бойците на Аллах.Впрочем,Империята успешно използвала страшното си оръжие и срещу други враждебни флотилии.В частност,през 941 г,с негова помощ напълно бил унищожен флотът на руския княз Игор,появил се край Константинопол.С огромна предпазливост византийските императори запазили тайната и най-невъзмутимо отговаряли,че един ангел я бил разкрил на Константин.

Една от многото загадки,свързана с това,може би най-страшно,оръжие на древността,е;защо византийците не са могли да защитят с негова помощ столицата от обсаждащите я кръстоносци,а по-късно и от турците?Между другото,от ХІІ век нататък съобщенията за използването на “гръцкия огън” почти съвсем изчезват или са очевидно недостоверни.Едно от обясненията е,че тайната е била известна на съвсем тесен кръг от посветени,които са загинали в династичните междуособици по онова време.А може би,загубвайки достъп до нефтените находища около Каспийско море,Империята е загубила и необходимите суровини за изготвянето на “гръцкия огън”? Кой знае?

IYI