ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"
ВАЖНО!
Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.
Екипът на "Окултен Център Селена"
|
|
Написано от Ивайло Иванов-IYI
|
|
Вторник, 03 Юли 2007 00:00 |
Нмади и Дяволските кучета
НМАДИ - "ДЯВОЛСКИТЕ КУЧЕТА" |  За нмади "Цивилизацията" научи съвсем скоро.Племето се състои от няколко етнически групи,захвърлени в края на златистите пясъци на Мавританска Сахара.
Без съмнения,мястото,което обитава племетo,е най-плашещото и загадъчно в цялата пустиня.Тук грамадни пясъчни дюни устройват безкраен спектакъл като се местя постоянно,изменяйки оранжевия пейзаж.Пустинята отстъпва eдинствено на малък оазис - каменистото плато Тишит.
Aкo опитате да намерите данни в някоя енциклопедия за нмади,няма да успеете.Или най-много да намерите следното: "Ислямска Република Мавритания (Аль-Джумхурия аль-Исламия аль-Муритания),държава в северо-западна Африка, 1'030,7 хил. кв. км.Население - 2,6 млн : маври (около 70 %),волоф,тукулер,сонинке,зенага...Официален език - арабски.Държавна религия - ислям.Столица - Нуакшот.Държавен глава-президент.Законодателен орган - двукамерен парламент (Национална асамблея и Сенат).Релеф - каменисти и песъчливи пустини от Западна Сахара,височина до 915 м.Климат - тропическо-пустинен.Средна температура: януари - 16-20оС,юли - 30-32оС...Реки с постоянен водотек няма.Пустинна и полупустинна растителност..."И т.н.,и т.н.,но за нмади-ни дума
За платото Тишит можем и сами да ви разкажем.Стоящи на поривите на много горещия вятър,старите каменни къщи напомнят на кибритени кутийки.На каменистото плато,наричано тук "гамада",тук-таме се виждат "каркас"-и -изсъхнали дървета.От пясъка стърчат камъни и трънливи храсти. Според легендата,именно по тези места се появили "дяволските кучета",на които планинските духове заповядали да следват Збеда и Дгаги-първите нмади,които не искали да се подчиняват на духовете и трябвало да умрат в пустинята от глад и жажда.Те легнали на пясъка,както прави и сега в пустинята всеки,загубил пътя,в очакване на смъртта.И тогава се появили "дяволските кучета"-символ на смъртта.Нямало къде да се бяга...Но именно те и породили надежда у нмади.Хората се сприятелили с кучетата,които от този момент станали най-скъпото за чергарите!
Първата среща с племето стана в местността Улата.Но преди това в градчето Нема,префектът му ни предостави водачи- "двама специалисти по пясъка",както сам се изрази.Отпусна ни и два джипа.Един от тези "специалисти"-Абдулла,бе дребен,кокалест и приветлив човек,знаещ Сахара като петте си пръста.А особено добре се ориентираше в местата на нмади.
В Улата показахме препоръчителното писмо от префекта на Нема на местния-Гади,който ни прие с достойнство и веднага ни предложи печено агне,чай,сладки и бисквити.Но когато узна целта на нашата визита,се изуми : "Вие какво?Наистина ли искате да видите нмади?Защо?Те са нецивилизовани и едва ли може да ги нарече човек мюсулмани".
На местния език "нмади" е "ловец",което за мавританците значи "дивак".Работата е там,че векове наред мавританските семейства са се изселвали от регион Нуадибу в други само поради една причина: не издържали безкрайните ежби с нмади,но макар завинаги да са се разделили,злобата се запазилала.Предците na нмади също oтишли на Изток.Към тях се присъединили части от други етнически групп.Така се образувала кастата нмади,която,избирайки почти непригодното за живот плато Тишит,почнала да се занимава с лов.От този момент са презирани от другите,"по-благородни" племена и все още са във феодалния строй.Tакa се говори в Мавритания.Но как е било всъщност и защо нмади са отишли на почти сигурна гибел,остановявайки се на каменистото плато Тишит?Изглежда,че изчерпателен отговор засега няма.
Префектът на Улата продолжи разказа за загадъчното племе.По едно време се върна Абдулла.С него бяха двама мъже в тъмно-сини халати без ръкави,с черни тюрбани на главите.Гади не ги удостои даже с поглед.Лицата на непознатите ни се сториха по-скулести от на другите мавританци,а цветът-много тъмен.Префектът разказа,че правителството на Мавритания искало да принуди нмади за оседнал живот,обещало им домове и овни,а на вожда било предложено и прилична заплата. Но,уви...
После Гади ни каза,продължавайки да игнорира новите: "Ето Ртига и Амил.Те ще ви поведат към нмади.Можете да им се доверите.Те ме познават и се боят от мен".
След 3 дни се добрахме до селището на нмади,състоящо се единствено от 4 огромни палатки,обтегнати отвътре с покривало,съшито от разноцветни късове плат,а отвън - от цяло парче тъкан,която се надуваше като корабно платно под поривите на напористия вятър.Пред всяка палатка имаше навес от тъкàн плат.Посрещнаха ни напълно голи деца.Отстрани стояха жени,загърнати в тъмно-синя материя.
Амия ни заведе в една от палатките и ни покани да седнем на рогозки,които лежаха направо върху оранжевия пясък.Трите жени,които заварихме вътре,не откъсваха от нас изучаващ поглед.Въпреки царящия мрак,забелязахме, че палатката се държи на каркас от сплетени клонки,който се крепеше към два централни дървени стълба.Една от жените мълчаливо стана донесе метален поднос с 4 чаени чаши.После,застана на колене,разпали огъня.Така започна "чайната церемония".
Знаейки за бедността на нмади,се бяхмв запасили с бучки захар и чай,които и предложихме на жената.Тя взе бучките,разтроши ги и сложи в съндък,пак без нито дума.Да,тук явно не се разсипват от благодарности.И действително,после се изясни: ако някой иска да даде на домакините-дава,но те никопга нито молят,нито благодарят.Затова,пък,ни се "отблагодари" Амил: за подарената бучка захар ни даде по една особено твърда бисквита.После и той разтроши захарта.Водата в чайника закипя.Амил напълни чайника с вода и сложи чай 3 пъти.Изчака да кипне и преля в по-голям чайник,от който раля в 3 от 4-те чаши на подноса.Този сложен ритуал продължи около 20 минути.
Чаят се оказа горещ,ужасно сладък и приятен на вкус,а изпиването му трябваше да стане на 3 пъти.За нмади това е повече от традиция.Това е символ-доказателство за уважение.Гостоприемството тук е на почит.
Веднага след чая,животът за племето потече по обичайното си русло.Децата се приближиха,за да ни разгледат по-добре.Оживиха се и жените: чернооки със сияеща усмивка и фини черти на лицето.А дрехите в индиго правеха красива цветна сянка по лицата и ръцете.
Жените от племето са свободни и за думи и за действията си.Приемат решения наравно с мъжете и са пазителки на традиците.Матриархат тук,наистина,няма,но равенство-да.
Във всяка палатка живеят по няколко семейства.Таванът е нисък и не може да се стоите прави.Затова тук или се седи или лежи.Оскъдната собственост държат в дъното на палатката в специални дървени съндъци-главното богатство за семейството,ако не броим украшенията,които носят жените и момичетата.И разбира се,кучетата и овните,които племето развъжда.
Не след дълго вече никой не ни обръщаше никакво внимание.Мъжете се готвеха за лов.Специално облекло нямаше.Всички бяха в халати без ръкави.с чалма на главата и превръзка,напоена с кръв от убито преди животно.Нея ловците никога не забравят-страхуват се,че човешката миризма плаши дивеча.Единственото оръжие бе обкновена сопа,а кучето е помощник.
Духа силен вятър,но по заповед на Налаги-един от най-уважаваните мъже от племето,четирима тргнаха с негo.
Тежко се върви по пясъка-изгаря босите крака.Слънцето заслепява.Мъчи те жажда,а платът на устата,не спира напълно ситния пясък.Ловцте вървят бързо, не обращайки никакво внимание на тръните,които се забиваха по дебелите им ходила,без да ги разкървавяват.Никакъв шум,ни дума!Чува се единствено дишането и воя на постоянно усилващия се вятър.Мълчаха даже кучетата.
 След 4-часовия "марш на скок" кучето,бягащо отпред,изведнъж забави ход.Но не от умора,а защото е чуло нещо.Със знаци Налаги прати двама ловци и кучето към левия фланг,а трети с друго куче-на десния.Налаги с партньора си Джемир и още едно куче останаха на място и гледаха,как "колегите" им почти бягат приведени,държейки сопите си хоризонтално.Изведнъж двете кучета от флаговете се втурнаха напред,право към някакъв храст.Ловците-след тях.След минути всичко свърши.Един нмади с триумфиращ жест вдигна високо тушканчик-вид африканска скоклива мишка.
Kратка почивка и отново на път.Но без успех.Тушканчикът беше единственият ловен трофей.
Още 3 дни ловът бе неуспешен.Но никой от ловците не се разстрои.А връщенето у дома е винаги радостно събитие при всички.Чаят вече ни чакаше.След като пресушиха чашите;мъжете заразказваха за ловните си приключения,галейки верните си приятели-кучетата.
На следващия ден вождът на племето-Зберна реши да ни покаже свещено място.Едва на четвъртия опит джипът ни успя да изкачи песъчливата пътечка,водеща към платото.След няколко стотин метра се показаха ниски оранжеви дюни. "Мястото на предците ни" - прошепна Зберна.Спряхме.Слънцето беше вече високо.Въздухът трептеше,а носеният от вятъра пясък дращеше по лицето.Пред наc имаше падина,която някога е била обитаема.Тук почвата бе по-тъмна,твърда и напукана.Неочаквано Зберна се наведе и взе нещо от земята.Показа ни-кремък.След мяколко минути Зберна ни посочи нещо.Бяха 3 стрели,3 малки брадвички - от полирани камъни с режещи краища.Преди хиляди години тук са жиеели хора.
Обширното плато,сега обитавано от нмади,се простира 800км.В тоаи пустинен хаос да се намерят предмети от неолита не е случайност.Тук са се запазили руините на укреплени някога села,гробове...Явно,наистина,това е било на предците им.
Настъпи последната ни вечер при племето нмади.Някой бе взел стар бидон и заби ритмично по него.Много от мъжете почнаха да танцуват.Гледахме ги и си мислехме: те практически нищо не знаят за "другия живот"!Също така малко знаят и за себе си.Те сами са си създали племето.Нмади са дошли отдалеко.Презирани са от другите толкова,че и до ден-днешен не са признати официално.Сега oцеляванетo на племето е под въпрос.Колко наброява нмади в този момент?Няма и хиляда.Днес те все още пеят и танцуват.Но слънцето на хоризонта е с цвет на кръв.  Галина Острякова, Вячеслав Орлов.
|
IYI
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|
|
