АСТРОНОМИ ОТКРИХА ГОЛЯМА ПРАЗНИНА ВЪВ ВСЕЛЕНАТА

Празното пространство е лишено от галактики.

Гигантска дупка във Вселената е лишена от галактики, звезди и дори тъмна материя. Екипът на университета в Минесота каза, че дупката е на почти един милиард светлинни години от Земята и нямат никаква идея защо и как се е появила там.

„Не само, че никой досега не е откривал такава дупка, която да е голяма, но ние никога не сме очаквали дори да намерим такава с този размер", каза професор по астрономия Лорънс Рудник. Той и колегите му проучвали студено петно, когато се натъкнали на гигантското празно пространство.

“Вече знаехме, че има нещо различно около тази точка на небето. Това, което открихме, не е нормално, основавайки се на наблюденията или на компютърни симулации за еволюцията на Вселената”, коментира още Рудник.

Астрономите съобщиха, че в областта липсва дори тъмна материя, която не се вижда директно, но обикновено се отчита чрез измерване на гравитационните сили. Мястото се намира в съзвездие, което е югозападно от Орион.

Астрономите са знаели от много години, че има дупки във Вселената, където няма нищо. Всъщност, едното такова място ни е на практика съсед – намира се на 2 милиона светлинни години от тук. Но това, което екипът в Минесота откри, използвайки два различни вида астрономически наблюдения, е далеч по-голямо, отколкото са допускали някога учените.

„Това също може да бъде и статистическа шега на природата, но е много по-малко вероятно от огромна празнина“, каза Джеймс Кондон, астроном към Националната радио и астрономическа обсерватория. Той не е част на екипа на Рудник, но проследява проучването.

"Изглежда като нещо, което трябва да бъде прието на сериозно" каза Брент Тюли, астроном в университета в Хавай, който също не е част от това проучване, но изучава празнината, която се намира по-близо до Земята.

Тюли каза, че астрономите могат евентуално да открият няколко космични конструкции в празното пространство, но то ще бъде почти празно. „Дупките във Вселената вероятно се получават, когато гравитацията от областите с по-голяма маса придърпват материи от по-малко плътните области“, каза още Тюли. „След 13 милиарда години те губят в битката за това къде има по-големи концентрации на материята", допълни той.

Пенсионираният астроном от НАСАСтив Маран каза за откритието: „Това е невероятно важно за нещо, в което няма нищо“.

АТМОСФЕРАТА НА МАРС МОЖЕ ДА БЪДЕ БЛАГОПРИЯТНА ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЖИВИ КЛЕТКИ

Бактерии, датиращи още от древни времена, могат да оцелеят близо половин милион години при много сурови и замразени условия. Това бе съобщено тази седмица от изследователи в подкрепа на тезата, че дори при вечно замръзналата атмосфера на планетата Марс може да се развие живот.

Откритите бактерии също така представляват датиращото от най-дълго време независимо автентично ДНК, което е получено от живи клетки и чието изследване може да доведе до по-задълбочени отговори на въпросите около стареенето, смята ученият Уилърслев от Университета в Копенхаген, провел изследването.

Той смята, че след като бактериите могат да оживеят на Земята половин милион години, доста обещаващо е те да могат да го направят и в условията на планетата Марс също за продължително време.

Изследователският екип се състои от учени от САЩ, Канада, Русия, Швеция. Те са изследвали издържливостта на микроби, намерени на 10 метра дълбочина във вечно замръзналите ледове на Северна Канада, Сибир и Антарктика.

Когато клетката умира, ДНК-то се разпада на частици, но при изследваните проби има доказателства, че клетките са могли непрекъснато да възстановяват генетичния си материал и така да се запазят живи. Механизмът, по който става този процес още не е известен. Има предположения обаче, че клетките са се хранили с азот и фосфат, съдържащи се във вечно замръзналите повърхности.

Този факт е интересен, защото температурите на Марс са много по-ниски, но същевременно са и много по-стабилни, а именно това би могло да създаде още по-добри условия за развитието на тези клетки.

Възможността за оцеляването на клетките и в атмосферните условия на планетата ни съсед в Слънчевата система отново повдига въпроса за извънземни форми на живот и му придава по-голяма правдоподобност.

Досега учените знаеха, че тези микроби могат да оцелеят много дълго време без храна, но нямаше съгласие по това какво значи „много дълго“.

Разгадаването на механизма, по който те успяват да се съхранят и да възстановят своя генетичен материал, който всъщност е ключът към живота, може да доведе до революционни открития за процеса на стареене и в крайна сметка за неговото контролиране.