"Всемирният потоп”. Той е настъпил на Земята преди около 12 500 години. За него, като “всемирна катастрофа” има категорични, абсолютно достоверни и проверени данни! За съжаление “потопът” е бил толкова мощен, че е унищожил над 90% от човешката разумна формация. Тези, относително точни данни са получени по различни археоложки, “палиноложки”, геоложки, магнито-метрични и други научни методи за изследване.

“Всемирният потоп” е неизбежно следствие на цикличната промяна на орбиталните параметри на планетата ни. Както споменахме, това събитие е настъпило преди около 12 500 години. Тогава стремително се стопяват ледниците на Земята. Над 50 милиона кубически километра лед се трансформират във вода. Тя, почти изведнъж, се превръща в устремен, всемирен водопад.

Придошлите ледникови водни маси, като невъобразим порой потопили и удавили наведнъж, обитавания преди хилядолетия от древната, но разумна “условно кроманьонска” човешка раса, континентален “шелф”! Преди повече от 90 000 години, Земята е имала с около 70 кубически километра повече замръзнала вода! Тази водна маса е била втвърдена под формата на “планетарни” ледници. Нивото на световния океан е било на места по-ниско от сегашното с около 130 до 270 метра. Човечеството е населявало преди 70 000 години - 90 000 години, днешната акватория около бреговете на моретата и океаните ни. Това е мястото на сегашния континентален “шелф”. В унисон с цикличните изменения в ексцентрицитета на орбитата, на “прецесията” и “нутацията” на земната ос на въртене, Земята се обърнала косо към пряката Слънчева радиация.

Това планетарно явление, се е случило преди около 12 500 – 13 000 години, (броени назад от днешното ни време). Ледовете рязко се стопили. Нивото на Световния океан се повдигнало с повече от 100 метра. Хората били на границата на физическото си унищожение! Тогава се проявили и открито се възползвали от описаната апокалиптична, природна ситуация “неземните хищници” – “черните ангели”. В тази дълбока древност те били водени от техния предводител – “Мардук – Мердин - Мерлин - Мърдок- Мордохай-Леви – илюминатът Луцифер”. Тези “неземни хищници” спомогнали много за допълнителното унищожаване на човешката популация!

За това тяхно престъпно действие и днес се намират множество древни “артефакти”. Те са документирани и в древногръцката митология. Описани са от древните гърци и траките, като “лукавите и кръвожадни” сподвижници на Хадес “емпузите”. Древните гърци, древните шумери и египтяни, древните индуси и китайци, прастарите “скити”, “келти”, “прабългари”, “наскани”, “олмеки”, “толтеки”, “айни” и други народи ги представят като “ужасяващи демони”. Те са необичайни и страшни, както по външен вид, така и по агресивно поведение “мутантни” същества.

Изобразени са като митични чудовища - потресаващ синтез от “полу-хоминоиди” и “полу-змии”. Те имат и (биологично вграден в опашката им) “живачно-йонен - левитационен агрегат”. Описани са в древногръцката митология, като “кръвопиещи” и невъобразимо жестоки демони. Намерени са техни останки. Останали са за тях и дори, като артефакти - статуи на демони-човекоядци. Изобразени са човешки торс, движещ се върху магарешки задни крака.

“Емпузите” имат остри рога на челото, остри зъби, много особена и дълга, змийска опашка. Притежават и други сатанински, дяволски и “таласъмски” атрибути! Древните гърци ги единтифицират, като нощни агресивни и човекоядни демони на Хадес - “емпузи”. Те летели с помощта на спирално навитата си опашка. В последната им съставна част (специалната опашка) се съдържат клетъчно активизирани живачни йони. Интимната същност на “левитационния процес” при “емпузите” е трансформирането на “йонните потенциални - клетъчни градиенти в реактивни “тягови” импулси. Те са с определен и насочен “вектор на тягата”. Устройството им е аналогично на микро-ракетен двигател. Той обаче е толкова миниатюрен, че е част от отделните биологични клетки в организма на “емпузите”. Вместо маса на отделна реактивна струя се излъчва остатъчна електромагнитна енергия. В този процес, живачните йони са прехвърляни “електро-кинетично”, последователно - през специални полу-биологичен тип клеткови мембрани и йонни канали. Това е “левитационната система” на древните неземни хищни видове-“емпузите”. Тя им е служила за придвижване в пространството и в открития космос (при наличие на гравитация от земен тип). В нея се генерира насочен йонен, живачен реактивен поток.

Този псевдо ракетен, йонен двигател има устройство аналогично на комбинация от “йонна топлина тръба” и от “МХД - генератор – МХД – двигател”. Вместо кондензирана материя (реактивна струя), при него се излъчва остатъчна светлинна (видима) енергия. Излъчват се и други видове електромагнитни лъчения, основно от микровълновия диапазон. В резултат на този сложен живачно-йонен и клетъчно-канален преносен процес се създават реактивни импулси за “левитиране” и летене на “емпузите”. Артефактите показват, че са имали и малки крила за регулиране на полетите в земната тропосфера. Атмосферата около тях се насищала с токсични изпарения за хората. При летене, “емпузите” – “илюминати” светят. Те излъчват електромагнитната остатъчна енергия, следствие на изработването на реактивната тяга, от червените си - светещи и страшни очи!..."

Очаквайте пълното изложение на темата за потопа в най-скоро време.