Стотици са документираните случаи на психоразследвания, при които екстрасенси прилагат способностите си в помощ на следствието, за да откриват убийци и изчезнали жертви.

На 13 октомври 1993 г. полицията в Генуа открива тялото на убита възрастна жена, намушкана с нож двадесет и два пъти.

Жертвата Мария Сконфиенца е антиквар по професия. От дома й е открадната скъпа купа от розов кварц. В протоколите на полицията е записано: "Вероятно убита и ограбена от кредитор", но престъпникът не е открит.

След няколко дни постъпва сигнал от Анкона, че по време на спиритичен сеанс някакъв медиум в транс е заявил: "Търсете Луиджи, който живее до портала!"

Следователите не обръщат внимание на ясновидението до момента, когато в Монца е задържан някой си Ванин, опитващ се да продаде на антикварен магазин купата от розов кварц, открадната от дома на Мария Сконфиенца.

Оказва се, че Ванин живее до известен градски портал, а първото му име е Луиджи. В крайна сметка убиецът е открит и арестуван, но никой не успява да обясни "просветлението" на медиума от Анкона.

Феноменът, свързан с необяснимите способности на психодетективите, е изключително спорен. След като официалната наука все още не вярва на парапсихологията, естествено е болшинството полицейски служители да не гледат сериозно на паранормалните видения на медиуми и ясновидци.

Освен това виденията на сензитивните следователи не винаги са достоверни и малцината доказали възможностите си екстрасенси са дискридитирани от безброй самозвани гадатели. През 1975 г. например в американския град Нарагансет, щат Род Айлънд, нашумя случаят с мнимия екстрасенс Уйлям Финг, обвинил несправедливо Форсет Хокси в отвличането и убийството на 5-годишния Джейсън Форман.

Детето изчезнало безследно и въпреки че полицията не обърнала особено внимание на "разкритията" на Финг, общественото мнение се стоварило върху Хокси, който бил подложен на неистово морално линчуване. А истинският престъпник - 23-годишен психопат, бил разкрит чак седем години по-късно.

Случаи като този обясняват предпазливостта на властите и на самите парапсихолози при психоразследванията. А и често става дума за крайно деликатни ситуации, при които неподкрепената със сигурни доказателства намеса може да активира надеждите или болката на родители и роднини.

Обикновено психодетективите не достигат до сигурни доказателства, а само до объркани видения и странни възприятия. Именно доайенът на паранормалните следователи - холандецът Жерар Круасе, помогнал на полицията за разкриването на десетки престъпления, признава затрудненията си при практическото разшифроване на своите усещания.

"Винаги се притеснявам при намесата ми в случаите на кражба или убийство, защото се страхувам да не обвиня някой невинен! - казва Круасе. - Фактически аз често имам доста точни видения за мястото, където е станало престъплението, и мога да опиша някое лице, присъствало на събитието, но то може да се окаже невинен минувач, а не убиецът.

Виденията ми не са напълно ясни.

То е като че виждам да се появява някакъв неосезаем прах, който малко по малко формира точки, после линии, а от тези линии възникват форми и сцени, отначало в две измерения, а след това с релеф. Виденията ми са като цяло в черно и бяло, но когато открия някой труп, успявам да хвана цветовете..."

"Хората имат за Круасе доста деформирана представа! - казва парапсихологът от университета в Утрехт проф. Вилхелм Тенхаеф, години наред изучавал способностите на екстрасенса.

Той с право е считан за един от най-брилянтните психически следователи и въпреки това при близо 90 % от съдебните случаи, с които се е занимавал, е избягвал категоричните обвинения за идентичността на виновния.

За феноменалните му умения няма обяснение, но при всеки случай той е успявал да представи ценни индикации на следователите. Например при разследванията на изчезнали хора успешните му случаи бяха над 80 %!"

По-скептична в отношението си към феномена е американската психоложка Луиз Лудвиг от Сити Колидж в Лос Анджелис, провела със съдействието на полицията тест с група психодетективи за разкриването на конкретни престъпления: "Резултатите ме разочароваха.

Дванадесетте ясновидци, включени в експеримента, представиха недостатъчна информация за четирите престъпления, които разследвахме..."

Но ако в определени случаи паранормалните видения не се оказват полезни за следствието, в други случаи чрез тях се разкриват престъпления.

"Близките ми често са казвали, че имам медиумни способности! - споделя американката Ета Смит, за малко не станала жертва на лов за вещици. - Затова когато един ден разчетох в съзнанието си някакво убийство, веднага се обърнах към полицията. Обясних им, че усещам хълм, заобиколен с храсти, а сред растителността полузаровени женски крака с бели чорапи.

Посочих мястото, полицаите отидоха там и намериха трупа на изчезнала преди няколко дни медицинска сестра. Мислите, че ми благодариха? Нищо подобно! Не повярваха на моите видения и ме арестуваха с обвинение в убийство. Бяха сигурни, че съм виновна, защото само престъпникът би могъл да знае къде е скрит трупът на убитата. За щастие скоро след това откриха истинския убиец!"

Не са малко и примерите за предоставени от екстрасенси точни информации, които обаче не са взети под внимание от властите.

По време на разследването на покушението над политика от Италианската християн-демократическа партия Алдо Моро, отвлечен през 1978 г. от Червените бригади, един от медиумите съобщил на полицията, че е визуализирал думата Градоли.

На пророчеството, фиксирано в полицейските протоколи, не било обърнато никакво внимание и доста по-късно било открито терористичното леговище на ул. "Градоли" в Рим, където държавникът Моро е бил затворен.

При разследванията във връзка с отвличането през 1990 г. на Патриция Такела в генуезкия вестник "Ил лаворо" пристига сигнал от жена, представяща се за медиум. Журналистът Масимо Каландри, наблюдавал случая, си спомня: "Медиумът ни даде един точен адрес: улица "Сан Лоренцо" № 17.

Свързах се с карабинерите, които с неохота ме придружиха до мястото. Не намерихме нищо, номерът не съществуваше. А след време момичето бе открито на ул. "Сан Лоренцо" № 17, но в селището Санта Маргерита Лигуре на 30 км от Генуа!"

Според специалистите в този случай екстрасензорното възприятие е фиксирало точния адрес, без обаче да установи точната местност.

Но как все пак екстрасенсите достигат до своите видения?

Психодетективите използват различни системи, за да стигнат до т.нар. ментална празнота и да се концентрират върху обекта, който трябва да открият. Някои от тях използват за концентрирането си кристална сфера, други предпочитат карти, махало или радиестезия.

Докосвайки предмети, принадлежали на търсените хора, Круасе например е успявал да възстанови последните им мигове и да открие точното им място. При други случаи е поставял снимка на изчезналия човек върху географска карта, като е "усещал" мястото, където трябва да се търси.

Този способ, наречен психоскопия, е особено ефектен при търсенето на удавени хора.

"Феноменалните способности на Круасе вероятно са свързани с един инцидент през детската му възраст! - коментира проф. Тенхаеф. - Когато е бил 10-годишен, той се подхлъзнал в някакъв канал и почти се удавил, като по чудо бил спасен.

Оттогава се появила странната връзка между Круасе, водата и водните инциденти, способността да "вижда" непознати нещастници, паднали във водата или удавили се!"

Проф. Тенхаеф е убеден в способностите на холандския ясновидец: "Изследвах 47 медиуми и ясновидци, но Круасе е моят предпочитан обект. Той бе винаги готов да помага на хората и никога не приемаше пари.

Многократно го подлагах на т.нар. тест на креслата и резултатите бяха просто фантастични. Вкарвах го в зала, пълна със столове, и го карах да ми опише хората, които седем дни по-късно ще седнат на определените места. И Круасе познаваше винаги! При единствените случаи, когато не отговаряше, се оказваше, че посоченото място е останало празно..."

Жерар Круасе умира на 71-годишна възраст през 1980 г., но феноменът остава. Синът му Жерар наследява способностите на баща си.

Круасе-младши също помага на властите при разкриването на редица криминални престъпления. Чрез паранормалните си сили например успява да разплете случая с двете момиченца, изчезнали в Южна Калифорния. Децата излезли на разходка във Фоли Бийч, близо до Чарлстън, и повече не се върнали вкъщи.

Круасе се концентрирал над подробна карта на зоната, която никога не бил посещавал, и визуализирал сцената на престъплението. След това изпратил писмо на близките, насочвайки ги към района на трагедията. Разкопавайки мястото, посочено от Круасе, полицията намерила труповете на децата, а след известно време бил открит и убиецът.

Официалните позиции за разследванията с помощта на ясновидци са предпазливи и противоречиви. "Като военен никога не бих се обърнал към екстрасенс!" - казва шефът на карабинерите в Рим полк. Умберто Пиноти. "Очевидно е, че при десетки хиляди предвиждания и стотици пророкуващи рано или късно някой случайно ще уцели..." - казва ученият Лоренцо Монтали.

На друго мнение обаче са десетките специалисти, които са се сблъсквали с феномена ясновидство. "Убеден съм, че рано или късно хората, надарени с медиумни способности, ще решават основните задачи в полицейските управления! - казва детективът Ал Лубертаци от полицията на Нортли, Ню Джърси.

С това не искам да убеждавам колегите си в незаменимостта на психодетективите. Те трябва да го разберат сами!"

Красимир Георгиев, Евгени Алексиев