 Оберег Лунница – символ на Луната и Женското начало
Древните Славяни винаги са се отнасяли с уважение към Природата. Те почитали могъществото на вятъра и дъжда, и покорно приемали стихийните бедствия. Те изготвяли талисмани с надеждата да омилостивят Майката-Природа. Най-голямо уважение и почести отправяли към Слънцето и Луната. Един от най-популярните Обереги станала Лунницата – традиционен Женски Ведически Оберег.
Древната история на Славянските Обереги датира още от Бронзовия период. Жените носели украшения с особен сакрален смисъл. Един от тези Обереги бил именно Лунницата, която играела съществена роля, благодарение на своите уникални свойства и влияние. Украшения от подобен тип били разпространени в Древен Египет и в повечето земеделски народи в Европа, и Азия.
Всяка една представителка на прекрасния пол желаела сред украшенията й да присъства Лунницата. Да се купи такъв талисман означавало да се установи надеждна защита срещу болести и неприятности. Жените, които не можели да си позволят закупуването на Оберег, го изготвяли собственоръчно от вълна, кожа, дърво, рисували го или го вшивали.
Външният вид на Оберега е много необичаен, всяка една линия носи определен смисъл и предназначение. Обичайно Лунницата се изготвяла от бронз или сребро под формата на полумесец. Краищата на Луната винаги били насочени надолу. По цялата си част украшението образно е разделено на няколко триъгълника, чието положение на всеки един от тях имал таен магически смисъл.
Фигурата разположена отляво се явява символ на Младата, растяща Луна с нежна приглушена светлина, а вдясно – Старата Луна. В централната част се намира обърнат триъгълник – въплъщение на Богиня Мара/Марена.
В краищата на Лунницата се намират двата малки триъгълника, а най-големия – в центъра. Те означавали постоянно развитие, цикличност, започваща с Младата Луна и завършваща със Старата Луна.
Също така на всеки Оберег се слагали и:
- Точки. Наричали ги "зърна“
- Кръстове.
- Напречни черти.
Заедно с традиционните орнаменти на Оберега се нанасяли също и цветя, дъждовни капки, клони на дървета.
Точките, поставени на талисмана в определен ред, винаги съвпадали с Лунните дни в месеца.
 Напречните линии символизирали съюза между Небето и Земята. Знакът на дъжда (водата) е този, без който земята не би могла да принесе плодове.
Лунницата с кръст на нея имала двойна защита и се считала за един от най-силните женски обереги.
В основата на Оберега се нанасяли всичките три допълнителни елемента. Срещали се също и Лунници само с кръстове или зърна.
На какви видове са се разделяли?
Значението на славянския символ Лунница винаги е бивало едно – да даде на жената здраве, дълголетие и здраво потомство.
Срещат се следните разновидности:
- с широки рога
- с тесни рога
По метода на изготвяне на Лунницата тя може да бъде :
- лята
- щампован филигран.
За широкорогия Оберег във вид на полумесец е типична рисунка с растителни елементи във вид на няколко клонки, намиращи се в противоположни страни.
Теснорогият славянски символ започнал да се изготвя в края на XII век. За него са характерни прави черти и византийски мотиви.
 Съществува отделна категория Обереги – Лунница със символа на християнския кръст и иконки с изображения на Богородица. Те са се появили след приемането на християнството от Русите и имат двойно значение – Божествена защита от зло и плодородие. Всичко това свидетелства за онова каква важна роля играела Лунницата в съзнанието на славяните. Християнската символика не й попречила, а напротив – тя се сляла с Лунницата.
Оберегите на Русите се създавали от местните леяри. Богатите жени предпочитали теснорогите Лунници, изработени от сребро. Дамите, които не можели да си позволят такъв скъп метал, носели обичайни Обереги от олово или сплав от обикновени метали.
При по-внимателното разглеждане на изделията, специалистите стигнали до откритие, че Оберега Лунница представлява едно много точно изображение на Небесното светило със всичките негови стадии – от началната до крайната му фаза. Всеки прорез на украшението съответствал на 28-те дена на пълния Лунен цикъл.
Оберегите с лекота се отличавали един от друг чрез различни елементи под формата на точки и напречни, или паралелни линии. Символичното значение на тези знаци се отнасяло до символиката на плодородието, което оказвало особено влияние на здравето на жената.
Действието на Оберега се разкрива постепенно, в хармония с енергетиката на Луната.
Сакралните свойства на Лунниците се проявяват само след пълно единство с притежателката си. Положителните вибрации излъчвани от Оберега, могат да оказват влияние на обкръжаващия свят и да напълнят всичко наоколо с положителна енергия.
Една от особените ценности на Лунницата е нейното свойство да закриля децата на притежателката си. Затова от край време се е считало, че Оберега не закриля само своята притежателка, но и дома, живущите в него, също така го изпълва с уют, топлота и спокойствие.
Лунницата с обърнати надолу върхове изразява Женския аспект, явява се символ на Тъмната Луна. Тя по-скоро изразява пасивното начало. Като висулка на врата прилича на проход на пещера, някакъв вид свод към Бялата Жена (по описание на Херман Вирт). Бялата Жена позната още като Бяла Богиня при келтите или още като Великата Майка, Черната Майка, в която е скрит безграничен Космически потенциал, свещено Руническо знание, любов, преобразуване и безсмъртие.
Полумесецът обърнат с върховете нагоре символизирал Мъжкия аспект. Той се свързвал със символиката на Ярило, а също и Велес. Под такава форма Оберега олицетворявал мъжкия, активен и войнствен принцип. Не случайно на някои рицари на шлемовете имало символа на Древния Рогат Бог, чиито архетип бил на Воина, който искал да се сражава, да побеждава и да остане жив.
Значението на Лунницата
Висулката във вид на полумесец не е единствената форма на този вид Оберег. Лунницата е символ на първични стихии, които се отличават с изключителна чистота. Оберегът, окачен на шията на жената се вплитал в едно с вътрешната енергетика и с творческото начало на Мирозданието. На първо място не стояло развитието на умението да се твори или да се създава нещо, а именно хармонията с Душата и тялото, и способността за борба с трудностите, които възникват през житейския път.
Съществува още едно значение на символа под формата на Младата, започваща своя стадии Луна. Свойствата на енергетиката се отнясяли към изключително положителните сили, свързани в дълбок смисъл със започването на нови начинания. Такива начинания имали способността да станат източник на велики дела.
При изготвянето на Оберега често се смесвало сребро, което засилвало свойствата му. Съществуват огромни количества разновидности на тези украшения, в чиято среда присъстват всевъзможни форми. Лунницата може да е под формата, както на висулка, така и на обеци.
От сакрална гледна точка Лунницата може да влияе на харизмата на жената за привличане на другия пол. Считало се, че представителките на нежния пол, които носели Лунница, придобивали особени качества, свързани с пълното обладаване на мислите и тялото на любимия мъж.
 Славянската лунница
Луната и Женското начало са тясно взаимосвързани. Влиянието на Небесното светило може да усили не само плодородието на земята, но и да влияе на раждането на деца, и да подобрява здравето на жената.
Именно с този факт е свързана формата на Оберега Лунница, видим на снимки на древни изделия във формата на непълна Луна, която символизира зараждането на нов цикъл. Фигурата разположена в центъра на Лунницата въплъщава Богиня Марена, която според древните Ведически източници е Богинята на Нощта и Съновиденията, Земята и новото начало.
Решетките разположени по цялото изделие символизират безкрайността на битието. На някои украшения често се срещат изображения свързани със стихията на Земята под формата на дъжд и квадрати. Среща се също и присъствието на Слънцето и красиви плетеници, цветя и растения. Съчетанието на Слънчевата и Лунната енергия позволява да се създаде уникално въздействие върху човека, което му носи успех в живота и благоразположението на околните.
Славянската Лунница притежавала чудодейни свойства, които тя предавала на представителките на нежния пол. Оберегът засилва целенасочено привлекателността, като по този начин се подобрявало качеството на интимните отношения.
Славяните вярвали, че Оберега под формата на полумесец предпазвал от нощни кошмари, от зли духове, явяващи се през тъмната част на денонощието и дарявал със здрав сън. Оберегът носи положителна семейна енергетика, подобрява хармонията в семейния съюз и дарява добри отношения между съпружеската двойка.
В Древна Рус било прието да се подарява висулка на дъщерята на рождения й ден още в най-ранна детска възраст. Считало се, че по този начин момичето се сдобивало със силна защита, покровителствана от Богиня Марена, която отблъсква от нея негативните влияния на тъмните сили и сформирала щастливо бъдеще.
Кръстът, висящ надолу от Лунницата според мнението на историците, символизирал Слънцето.
Как се носи Оберегът?
Изящният Ведически Оберег Лунница присъствал в гардероба на жената под най-различни форми. Той се срещал под формата на обеци, висулки, пособия за косата и украшения за дрехите. Поставяйки Оберега на врата си, жената се свързвала с енергията на Луната. Символът в качеството на обеци разкривал творческия потенциал на жената.
Съгласно традициите жените не можели да излязат извън дома си без Оберега. Той денонощно я защитавал от зли очи, пазел здравето й, дарявал я с мъдрост. От особено значение било да се носи Лунницата по време на бременност и раждане. Съпругът обезателно подарявал на своята жена – бъдеща майка – нов Оберег, който трябвало да пази от злите сили нея и все още нероденото дете.
В такива моменти жената носела Лунницата на кръста си. Жени, страдащи от гинекологични заболявания и безплодие винаги носели Оберег, за да се избавят от проблемите със здравето, и да родят скоро дете. Считало се, че Лунницата помага да се износи детето и да го защити по време на бременността, и осигурявал леко, безпроблемно раждане. Основното значение на Лунницата се свързвало с продължението на Рода, плодовитостта.
Луната винаги е носила Женска символика, по същия начин както Слънцето – мъжка. И ако мъжете носели Оберег под формата на Коловрат (символ на Слънцето), то за да се поддържа равновесието на Земята, жената трябвало да носи Лунен Оберег.
Има мнения, че Лунницата означава единното женско и мъжко начало, продължението на човешкия род.
 Считало се, че жена със зли помисли не можела да носи този силен и същевременно претенциозен Оберег, защото положителната енергетика, идваща от Луната, разрушава злата същност, която може да убие лошия човек.
Всяка една жена без значение от социлното ѝ положение и статус с особено внимание избирала своя Оберег, особено Лунницата.
Превод: © Галина Христова
По различни източници от интернет
|
