Банер
1536688_876453355711666_3156722124647366143_n.jpg

ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"

Банер

ВАЖНО!

Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.

Екипът на "Окултен Център Селена"

УМСТВЕНОТО ТЯЛО И МАНАС
Написано от Маг Селена   
Петък, 29 Февруари 2008 00:00
Нека сега да се спрем върху устройството на ума като орган на съзнанието откъм неговата страна Знание и да видим какво е това устройство, как сме създали ума си в миналото и как можем да го променим в настоящето.

Умът като живот е манас, а манас е отражение на познавателната страна на Аза - Азът като Познавател - в атомичната материя на третото (умственото) поле.

Умът като форма има две страни, обуславящи по различен начин дейността на манас, когато съзнанието работи на умственото поле. Тези две страни се дължат на натрупаната в полето материя, привлечена от атомичния трептящ център. Тази материя, според нейната природа и приложение, наричаме умствена или мисловна материя. Тя заема една обширна област от Вселената, която прониква астралната и физическата материя, и съществува в седем подразделения, подобно на материята, съставляваща физическото поле. Тя възприема главно трептенията, идващи откъм страната Знание на Аза, която й налага своя специфичен отпечатък.

Първата и най-висша страна на ума като форма е наречена причинно тяло. Причинното тяло е съставено от материя на пето и шесто подполета на умственото поле, които отговарят на по-фините етери на физическото поле. То е слабо развито у болшинството хора в настоящия етап на развитие, тъй като е безчувствено за умствени въздействия, отправени от външни предмети. Ето защо на първо време можем да го оставим настрана. Всъщност то е орган за абстрактно мислене.

Втората страна се нарича умствено тяло и е съставена от мисловна материя, принадлежаща на четирите по-ниски подполета на умственото поле, които отговарят на най-нискостоящия етер и на газообразното, течното и твърдото състояние на материята във физическото поле. Това дава основание да го наречем плътно умствено тяло. Умствените тела се делят на седем велики основни типа, всеки от които обхваща форми от всички степени на развитие, а те от своя страна се усъвършенстват и развиват съобразно същите закони. Да се разберат и приложат тези закони означава да се замени бавната естествена еволюция с бързо напредване посредством целенасочена дейност. Ето какъв е дълбокият смисъл от тяхното изучаване.



Изграждане и развитие на умственото тяло

Необходимо е ясно да се схване начинът, по който съзнанието изгражда своите носители, за да може ефективно да бъде използвана ежедневната възможност да го прилагаме за постигането на висши цели в живота си. Будни или спящи ние непрекъснато градим своите умствени тела, защото трептейки, съзнанието въздейства на заобикалящата ни мисловна материя и най-малкият негов трепет, дължащ се дори на най-преходна мисъл, привлича в умственото тяло частици мисловна материя и изхвърля други от него.

Това се дължи на трептенията що се отнася до носителя, но не бива да се забравя, че в самата същност на съзнанието е да мисли постоянно за не-Аза като го отхвърля и по този начин непрекъснато се себеутвърждава. Съзнанието се състои от променящото се утвърждаване и отхвърляне - “Аз съм това” и “Аз не съм това”; неговото движение причинява привличане и отблъскване в материята, което наричаме вибрация. Околната среда приема тези вибрации и така служи като посредник за въздействие върху други съзнания.

Фиността или грубостта на привлечената вече в тялото материя, зависи от честотата на трептенията, предизвикани от съзнанието. Чистите и възвишени мисли имат висока честота на трептене и могат да въздействат само на фината мисловна материя. По-грубата остава недокосната, защото е неспособна да трепти с необходимата бързина.

Когато подобна чиста мисъл кара умственото тяло да трепти, частици груба материя се изхвърлят от тялото и тяхното място се заема от по-фини частици. По този начин в състава на умственото тяло влиза по-одухотворена материя. И обратно - лошите, или нечисти, мисли привличат в умственото тяло частици по-груба материя, подходящи за техния израз и изхвърлят навън частици по-фина.

Така тези трептения на съзнанието постоянно изхвърлят от тялото един вид материя и я заместват с друг. От това следва изводът, че от вида материя, с която в миналото сме градили нашето умствено тяло, зависи и способността ни да възприемаме мисли, идващи отвън. Ако умствените ни тела са изградени от фина материя, груби и нечисти мисли няма да намерят прием у нас и не биха могли да ни причинят вреда; обратното, ако са изградени от груба материя, те ще се влияят от всяко минаващо зло и ще остават недокосвани и необлагодетелствувани от добри мисли.

Когато срещнем човек с възвишени мисли, неговите мисловни вибрации предизвикват трептения в съответната материя на нашето умствено тяло, които разместват и дори изхвърлят навън някои от най-грубите му частици, за да може то като цяло да вибрира в унисон.

Доколко ще разберем този човек, как ще го възприемем, зависи много от нашата минала мисловна дейност, обуславяща и ползата за нашето духовно израстване, която можем да извлечем от общуването си с него. Ние не можем да мислим вместо друг някой; човекът до нас може да мисли само със свои мисли, които причиняват съответно вибрации в умствената материя около него.

Тези вибрации влияят върху нас, предизвиквайки в нашите умствени тела сродни трептения, които от своя страна въздействат на съзнанието ни. Ако някой пожелае да достигне с мисъл нашето съзнание, може да направи това само като предизвика мисъл-трептения в умственото ни тяло.

Не винаги обаче такова внасяне на трептения отвън води до непосредствено разбиране. Понякога въздействието наподобява това на слънцето, дъжда и почвата върху семето, заровено в земята. На първо време то сякаш не отговаря на тяхното влияние, но вътре в него все пак е налице един незабележим трепет на вътрешен живот, който ще става все по-силен и по-силен, докато одушевяващият живот пробие накрая обвивката на семето и пусне корен и стъбълце. Така е и с ума.

Съзнанието трепти едва забележимо вътре в себе си преди да бъде способно да даде какъвто и да било външен отговор на оказаните му въздействия; по същия начин, когато още не сме в състояние да разберем някой благороден мислител, у нас все пак има едно несъзнателно трептене, предтеча на съзнателното възприемане. Ние сме се докоснали за малко до богатия мисловен живот, на който той е изразител; зародишите на мислите са пробудени и съдействат за еволюцията на нашият ум.

Развитието на ума може да бъде до известна степен подпомогнато отвън, но по-съществена е дейността на нашето собствено съзнание, и ако искаме да притежаваме силно, жизнено, активно и способно да възприема възвишени мисли умствено тяло, трябва усилено да работим над него, защото собствения ни ум се гради от нас самите.
Много хора обичат да четат. Не четенето обаче, а мисълта гради ума. Четенето е ценно в това отношение само ако доставя материал за размисъл.

Някой може да чете много, но умственото му развитие ще бъде пропорционално на умственото усилие, вложено при четенето. Ценността на мисълта, която той ще прочете, се определя от това как ще я използва. Не започне ли да работи сам над нея, ползата от нея за него ще бъде малка и временна. “Четенето изпълва човека”, казва лорд Бейкън, и тук можем да открием голяма аналогия между ума и тялото. Храната изпълва стомаха, но тя е безполезна за тялото, докато не бъде смляна и асимилирана.

По същия начин умът може да бъде изпълнен с четени неща, но докато мисловна дейност не е асимилирала прочетеното, той не само че не расте, а дори би могъл да се претовари и да отслабне под тежестта на поети и несмлени идеи, вместо да укрепне.

Би трябвало да четем по-малко и да мислим повече, ако искаме умът ни да расте и да се развива. Ако искаме да вървим твърдо напред в усъвършенстването на ума си, би трябвало ежедневно да прекарваме поне час в изучаване на някоя сериозна и тежка книга, като четем 5 минути и размишляваме 10 минути над прочетеното. Обикновено се чете час-два бързо, след което книгата се оставя настрана, докато дойде следващият момент за четене. Ето защо мисловната сила на хората расте много бавно.

Едно от най-забележителните явления, които можем да наблюдаваме в редиците на теософското общество, е умственият напредък, който от година на година бележат неговите членове. Това се дължи на факта, че теософското учение изяснява природата на мисълта; така онези, които го следват, започват малко по малко да разбират начина, по който умът действа и да работят целенасочено за изграждането на умствените си тела. Ученолюбивият, желаещият да се усъвършенства, трябва да си наложи всеки ден да отделя най-малко по 5 минути за четене и по 10 минути за усилено размишляване над прочетеното.

В началото ще открие, че това е доста трудно и мъчително и ще разбере колко слаба е неговата способност да мисли. Тази констатация ще е белег за неговите първи стъпки, защото не е маловажно да осъзнаеш, че си неспособен да мислиш целенасочено и последователно. Хора, които не могат да мислят, но си въобразяват, че могат, не отбелязват особен напредък. По-добре е човек да съзнава своята слабост, отколкото да си въобразява, че е силен, когато в действителност е слаб.

Неспособността на ума да се съсредоточи върху едно нещо, усещането за затопляне, объркване и умора, които се появяват след продължителното усилие да се следва хода на една трудна мисъл, наподобява усещането в мускулите, което изпитва човек след продължително физическо натоварване. Със системно и постоянно, но не прекалено упражняване мисълта укрепва, точно както нараства и физическата сила.

А едновременно с нарастването й, мисловната сила може да бъде насочвана и към служба на определени цели. Без такъв концентриран размисъл умственото тяло не може да бъде добре оформено и организирано, а без съсредоточаване, мисловната сила не може да бъде използвана целенасочено.

"Мисловната сила"
Ани Безант


Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
 
Сходни статии
За сайта
© 2017 selenabg.com. Този сайт е притежание на Окултен Център Селена. Всички права запазени .