Ние трябва да се спрем достатъчно дълго на устройството на тялото, за да можем да разберем как можем да го вземем в ръцете си, да го очистим и да го обучим. Трябва да погледнем първо на една група дейности, които в повечето случаи са вън от контрола на волята, и след това на онези, които са под този контрол.

И двете работят посредством нервни системи, но нервни системи от различен вид. Едната ръководи цялата дейност на тялото, тя поддържа неговия обикновен живот, от нея дробовете се свиват и разпускат, а сърцето бие, тя определя работата на храносмилателната система и т. н..

Тази система се състои от нервите, които не зависят от волята, и се нарича "симпатична нервна система". Някога, в продължение на дългото минало на физическата еволюция, когато нашите тела са били ефирни, тази система е била под контрола на животното, което е притежавало тялото, но постепенно тя е започнала да действа автоматично и е и се е освободила от контрола на волята, станала е независима и днес води всички нормални жизнени дейности на тялото.

Когато един човек е здрав, той не забелязва тези дейности. Той знае, че диша, само когато нещо пречи на дишането му, той знае, че сърцето му бие, само когато биенето е буйно или нередовно. Но когато всичко е наред, тези процеси остават незабелязани, с дълга и трудна практика обаче можем да докараме симпатичната нервна система под контрола на волята и един клас йоги в Индия - така наречените Хатха Йога - развиват тази сила до една необикновена степен, с цел да събудят нисшите духовни способности.

Възможно е те да се развият (без каква да е мисъл за духовно, морално и умствено развитие), като се действа на физическото тяло. Овладелият Хатха Йога се научава да контролира своето дишане, даже да може да го спира за едно значително време, да контролира биенето на сърцето, ускорявайки или забавяйки циркулацията на кръвта по своя воля; с тези средства той привежда физическото тяло в транс и освобождава астралното тяло.

Методът не е такъв, щото да го желае човек, но все пак е поучително за западните народи (които са настроени да гледат на тялото като имащо такава задължителна природа) да знаят как един човек може напълно да докара под своя контрол тези нормално автоматически физически процеси и да схванат, че хиляди хора налагат на себе си една дълга и крайно трудна дисциплина с цел да се видят свободни от затвора на физическото тяло, и да знаят, че те са живи, когато тялото е оставено безжизнено. Най-малко поне те са хора, които искат да направят нещо и не са вече прости роби на чувствата.

Но да продължим нашето изследване. Ние имаме волевата нервна система, която е много по-важна за нашите умствени цели. Това е великата система, която е инструмента на мисълта, благодарение на която чувстваме и се движим във физическото поле. Тя се състои от главо-гръбначната ос - мозък и гръбначен стълб - откъдето се разпръскват по всички части на тялото влакна от нервна материя, т. е., перцептивните и двигателните нерви - нервите, чрез които ние усещаме, които водят от повърхността на тялото към оста, и нервите с които ние действаме, които отиват от оста към повърхността.

От всички части на тялото нервните влакна се събират и свързват първо в нервни възли, и после в гръбначния стълб, на който образуват външната нервна материя, и минават нагоре да се разпространят и разклонят в мозъка, центъра на всички усещания и на всички целесъобразни движения, контролирани от волята.

Тази е системата, чрез която човек проявява своята воля и своето съзнание, и може да се каже, че те се намират в мозъка. Човек не може да стори нищо във физическото поле, освен чрез мозъка и нервната система, ако те не са в добър ред, той не може да проявява себе си по нормален начин.

Това е фактът, върху който материализмът е базирал своето твърдение, че мисълта и мозъчната дейност се сливат или са едно и също нещо, имайки предвид само физическото поле, както правят материалистите. Наистина те се сливат, но е необходимо да се доведат сили от едно друго поле - астралното - за да се покаже, че мисълта не е резултат на нервната дейност.

Ако мозъкът е повреден от лекарства, от болест, от травма, мисълта на човека, комуто мозъка принадлежи, не ще може напълно да се прояви във физическото гюле. Материалистът също ще каже, че ако имате една дадена болест, то мисълта ще бъде особено повлияна.

Има една рядка болест, афазия, която разстройва една особена част от клетките на мозъка, близо до ухото, и се придружава с пълно изгубване на способността да помним думи. Ако зададете на лице, страдащо от тази болест един въпрос, то не ще може да ви отговори: ако го попитате за името му, той не ще ви отговори; но ако произнесете неговото име, той ще покаже, че го е познал, ако му прочетете някои мисли той ще изрази своето съгласие или не; той може да мисли, но не и да говори.

Оказва се, че като че ли частта от мозъка, която е била повредена, е във връзка с физическата памет за думи, така че с повреждането й човекът изгубва във физическото поле паметта за думи и става глух, като си запазва силата на мислене и може да се съгласи, или не, с всяко направено предложение.

Материалистическият аргумент изведнъж пропада, разбира се, когато човекът се намери свободен от своя несъвършен инструмент. Тогава той е способен да прояви своите сили, макар пак да се спъва отново, когато се върне във физическото съществувание.

Важността на това, що се отнася до настоящото ни изследване, лежи не в солидността или не на материалистическата позиция, а във факта, че човекът е ограничен в своята проява във физическия свят от способностите на неговия физически инструмент, и че този инструмент може да бъде повлиян от физически агенти; ако те могат да го повредят, те могат също и да го поправят - едно съображение, което ще намерим от жизнена важност за нас.

Нервните системи, подобно всички части на тялото, са съставени от клетки, малки оформени телца, с обвиващи стени й съдържание, видими под микроскоп.Те биват най-разнообразни според техните различни функции. От своя страна тези клетки са изградени от малки молекули, а те пък - от атоми - атомите за които говорят химиците.

Всеки атом пък е последната неделима частица от някой химически елемент. Тези химически атоми се комбинират заедно по неизброими пътища за да образуват газовете, течностите и твърдостта на грубото тяло.

Всеки химически атом е за теософа едно живо нещо, способно да води свой независим живот, и всяка комбинация от подобни атоми в едно по-сложно същество е също така нещо живо. От друга страна всяка клетка има свой собствен живот, и всички тези атоми, молекули и клетки са комбинирани заедно в едно органическо цяло, едно тяло, което служи като носител на една по-висша форма на съзнание отколкото тази, която те знаят в отделното си съществувание.

Частите, от които тези тела са съставени, постоянно влизат и излизат; и самите те са групи от химически атоми, твърде дребни за да бъдат видени с невъоръжено око, въпреки че много от тях се виждат под микроскоп. Ако наблюдаваме капка кръв под микроскоп ние ще видим в нея да се движат известно количество живи телца - белите и червените кръвни телца. По устройство и дейност белите напомнят твърде много на обикновената амеба.

Много болести са предизвикани от микроби и разни видове бацили, и учените ни казват, че ние имаме в нашите тела микроби приятели и микроби неприятели, едните ни вредят, а другите се нахвърлят върху вредителите ги и разкъсват.

Някои микроби идват в нас отвън и изпълват нашето тяло с болести, други идват за да поддържат неговото здраве. И така, тези наши дрехи постоянно променят своите материали, които идват, стоят известно време в нас, и излизат, за да отидат и да станат част от други тела - една непрекъсната промяна и взаимна игра.

Голямото мнозинство от човечеството знае малко и още по-малко се интересува от тези факти, при все това в тях се крие възможност за очистване на грубото тяло, от което го става по-подходящ носител и обиталище на човека. Обикновеният човек оставя своето тяло да се строи само, както взима безразборно от материалите, които му се доставят, без да се вглежда в тяхната природа, и се интересува повече те да бъдат вкусни и приятни за неговия вкус, а не се пита дали подхождат или не, за създаването на едно чисто и благородно обиталище за Аз-а, истинският човек, който живее вечно.

Обикновеният човек не упражнява надзор над тези частици, когато влизат и излизат, без да избира една и да отхвърля други, а оставя всичко да се гради както му дойде, подобно на някой безгрижен майстор, който взема всичко, което му попадне като материал за неговата къща - вълна, слама, кал, трески, пясък, гвоздеи, всевъзможни останки. По отношение на своето тяло съвременният човек е тъкмо такъв небрежен строител.

Ясно е, че очистването на грубото тяло е един процес на съзнателно подбиране на елементите, които трябва да го съставят. Човек ще въведе в него под формата на храна само най-чистата материя, която може да намери, отхвърляйки нечистата и грубата. Той знае, че чрез естествена промяна частиците, въведени в тялото в дните на безгрижно живеене, постепенно ще излязат навън, най-малко в седем години - въпреки че процесът може да се ускори - и той решава да не въвежда вече в него това, което не е чисто.

Като увеличава чистите съставни части той създава в тялото си една армия от защитници, които унищожават всякакви нечисти частици, които могат да попаднат отвън и влизат без неговото съгласие. След това той пази тялото чисто с една активна воля, която действа магнетически, непрестанно изпъжда далеч от себе си всякакви нечисти телца, които биха могли да влязат в тялото и така го пази от нахлувания, на които то е изложено; докато живее в една атмосфера, изпълнена с нечистотии от всякакъв род.

Когато веднъж човек реши да очисти своето тяло и да го направи инструмент, пригоден за Аз-а да работи с него, той прави първата стъпка към практикуването на Йога - стъпка, която трябва да бъде направена в този или някой друг живот, преди човекът да може сериозно да си зададе въпроса: "Как мога да до-.стигна дотам, че да мога да възприема за себе пълноценно истината на теософията?"

Човек може лично да проверява свръхфизичните факти само когато съумее напълно да подчини физическото си тяло под своя власт. Той иска да се увери лично в теософските истини, но не може да стори това докато е още здраво затворен в тъмницата на тялото и докато това тяло е нечисто.

Даже ако е донесъл от други, по-добре дисциплинирани животи частично развити душевни способности, които се проявяват въпреки настоящите неблагоприятни условия, упражнението им ще бъде спъвано докато той съществува във физическото тяло, ако това тяло с нечисто.

То ще затъмнява или разстройва упражнението на способностите, когато те работят чрез него, и ще прави тяхната работа ненадеждна.

„Човекът и неговите тела“

Ани Безант