Ние изучавахме физическото тяло на човека, както видимата така и невидимата негова част, и разбрахме, че човекът - живото, съзнателното същество -в своето "будно" съзнание, живеейки във физическия свят, може да покаже само толкова от своето знание и да прояви толкова от своите сили, колкото може това да стане през физическото му тяло.

От съвършенството или несъвършенството на тялото те зависи и съвършенството или несъвършенството на проявата на човека във физическия свят. Това тяло го ограничава, когато той работи в низшия свят, образувайки един истински "непроходим кръг" около му. Това, което не може да мине през него не може да се прояви на Земята и сто откъде произлиза неговата важност за развиващия се човек.

По същия начин, когато човек работи без физическото тяло в една друга област на природата - астралния свят - гой с способен да прояви тъкмо толкова от своето знание и своите сили, накъсо казано - от себе си, колкото неговото астрално тяло му позволява. То с едновременно и негов носител и негово ограничение. Човекът с повече отколкото неговите тела; той има много, което обаче не може да прояви било във физическия свят, било в астралния; но това, което той може - то може да се вземе като самия човек в тази дадена област на вселената.

Което той може да покаже от себе си тук долу е ограничено от физическото тяло; което той може да покаже от себе си в астралния свят е ограничено от астралното тяло. Когато се вдигаме в по-висшите светове, ние ще установим, че човек става все повече и повече способен да проявява себе си, когато сам се усъвършенства по пътя на своето развитие, а също постепенно усъвършенства и своите висши носители на съзнание.

Ще бъде добре да припомним на читателя, понеже влизаме в области, сравнително малко посещавани и за мнозинството неизвестни, че ние не претендираме тук за непогрешимост или за съвършена сила на наблюдение. В световете, по-висши от физическия, също могат да се допускат грешки при наблюдението и при умозаключенията, също както и във физическия, и тази възможност би трябвало винаги да се има предвид.

С разширяването на знанието ще бъде достигната все по-голяма и по-голяма акуратност, и такива грешки ще бъдат постепенно поправени. Но тъй като писателката е само един ученик, грешки вероятно ще се намерят и в бъдеще ще се налагат поправки. Обаче тези грешки ще бъдат в подробностите, те не ще се докоснат до общите принципи, нито ще отслабят главните заключения.

Първо, нека бъде добре схванато значението на названието астрален свят. Астралният свят е една определена област от вселената, обкръжаваща или проникваща физическата, но невидима за нашето обикновено наблюдение, защото е съставена от друг вид материя. Ако последният физически атом бъде взет и разбит, той се изгубва за физическия свят; намираме, че той е съставен от много частици от най-плътното състояние на астралната материя - твърдото състояние.

Ние установихме, че съществуват седем области на физическата материя - твърда, течна, газообразна, и четири ефирни - под които са подразделени безбройните комбинации, които съставят физическия свят. По същия начин можем да установим наличието на седем области в астралната материя, съответстващи на физическите, под които могат да бъдат подразделени безбройните комбинации, които пък съставляват астралния свят.

Всички физически атоми имат своята астрална обвивка, астралната материя образува по този начин, както може да се каже, матрицата на физическата. Физическата е разположена в астралната. Астралната материя служи като един носител на Жива, на Единният Живот, оживяващ всичко, и посредством астралната материя струи от Жива обгръщат, поддържат, хранят всяка частица от физическата материя.

Тези струи на Жива са причината да се яви не само това, което популярно се нарича физически сили, но също и всички електрически, магнетически, химически и други енергии, притеглянето, сцеплението, отблъскването и др. подобни - множеството проявления на Едничкия Живот, в който вселените плуват като риби в морето. От астралния свят, който прониква физическия, Жива минава в ефира на последния, и гой става носител на всички тези сили за долните области на физическата материя, където наблюдаваме тяхната игра.

Ако си представим, че физическият свят не съществува, без от това да следва някоя друга промяна, все пак ще имаме едно пълно негово повторение в астралната материя. И ако по-нататък си представим, че всички ние - мъже или жени - сме надарени с работещи астрални способности, то на първо време не те усещаме никаква разлика в това, което ни обкръжава. "Умрели." кора, които се събуждат във висшите области на астралното поле, често намират себе си в такова едно състояние и вярват, че са още живи във физическия свят.

Тъй като повечето от нас още не са развили астрално зрение, е необходимо да се наблегне на гази относителна реалност на астралния свят като една част от феноменалната вселена, и да видим това с умствените очи, ако не с астралните. Астралният свят е така реален, както и физическия: наистина понеже той не е така далеч отстранен от Едничката Реалност, затова той е по-реален отколкото физическия; неговите явления са отворени за компетентни наблюдения, подобно тези на физическото поле.

Също както тук долу слепият човек не може да види физически предмети, и както много неща могат да бъдат наблюдавани само с помощта на апарати -микроскопи, телескопи и др. - така сив е астралния свят. Астрално слепи хора не могат да виждат астрални предмети, и много неща избягват на обикновеното астрално зрение, или ясновидството. Но в настоящето стъпало на развитие много хора биха могли да развият астралните си сетива и ги развиват до една известна стенен, с което стават способни да възприемат фините вибрации на астралния свят.

Такива лица, наистина, могат да правя много грешки, както детето греши, когато започва да си служи със своите физически сетива, но тези грешки се поправят от по-голямата опитност и след време те ще могат да чуват и виждат в астралния свят също тъй добре, както и във физическия. Не е желателно да се ускорява това развитие с изкуствени средства, защото докато човек не е развил в себе си достатъчно духовна сила даже само физическия свят доста трудно се владее, а работата в живота още повече се усложнява от намесването на астрални гледки, звукове и др., които ще се явят от това преждевременно преглеждане в астралния свят. Но идва времето, когато този стадий ще бъде достигнат и когато относителната действителност на астралната част от невидимия свят ще се открие за будното съзнание.

Затова е необходимо не само да имаме астрално тяло, каквото всички наистина имаме, но и то да бъде напълно развито и готово за работа, съзнанието трябва да бъде навикнало да работи в него, а не само през него във физическото тяло. Всеки човек непрестанно работи през астралното си тяло, но сравнително малко работят в него отделено, от физическото. Без тази работа през астралното тяло нямате да има връзка между външния свят и ума на човека, връзка между впечатленията, възприети от физическите сетива, и овладяването им от ума.

Впечатлението става чувство в астралното тяло, и тогава бива възприето от ума. Астралното тяло, в което се намират центровете на усещането, често се нарича астрален човек, също както можем да наречем физическото тяло физически човек. Но, разбира се, то е само един носител - една риза, както ведическата школа се изразява - в която самият човек работи и чрез която той достига най-плътния носител, физическото тяло.

Що се отнася до устройството на астралното тяло, то е изградено от седемте състояния на астралната материя и може да има от всяка по-груба или по-фина материя. Лесно е да си представим човек в добре оформено астрално тяло. Ние можем да го мислим като захвърлил физическото тяло и стоящ в друго по-фино, копие на физическото, видимо по своята прилика за ясновидското око, макар невидимо за обикновения поглед. Казах "едно добре оформено астрално тяло", тъй като астралното тяло на един неразвит човек представлява нещо твърде несвързано.

Неговото очертание е неопределено, материалите, му са тъмни и зле наредени, а отдръпнато от тялото, то прилича на един безформен променлив облак, очевидно непригоден да служи като един независим носител. Наистина той е по-скоро един облак от астрална материя, отколкото едно организирано астрално тяло - една маса от астрална протоплазма, прилична на амеба.

Добре устроеното астрално тяло означава, че притежателят му е достигнал доста високо равнище на умствено съвършенство или духовен напредък, така че по външността на астралното тяло може да се съди за напредъка, направен от неговия притежател. От определеността на неговото очертание, от блясъка на неговите материали и съвършенството на неговото устройство, човекът може да съди за степента на развитие, достигната от Аз-а, който си служи с него.

Що се отнася до въпроса за неговото подобрение - един въпрос важен за всички нас - трябва да се помни, че подобрението на астралното тяло зависи от една страна от очистването на физическото тяло и, от друга, от очистването и развитието на ума. Астралното тяло е особено чувствително към въздействията на мисълта, защото астралната материя отговаря много по-бързо отколкото физическата на всеки тласък от умствения свят.

Например, ако погледнем на астралния свят, ние го намираме пълен с непрестанно променливи образи; намираме там "мисъл-форми" - форми, съставени от елементална есенния и одушевени от мисъл - и също забелязваме широки маси от тази елементална есенция, от която непрестанно излизат образи и в която те пак се изгубват. Наблюдавайки старателно, ние можем да видим, че струи от мисли проникват тази аслтрална материя, че силните мисли си заемат една обвивка от нея и постоянстват като същества за дълго време.

Когато пък са слаби, мислите се обличат слабо и се изгубват скоро, тъй че но цялото астрално поле от блъскането на мисълта непрестанно стават промени. Астралното тяло на човека, направено от астрална материя, има същата готовност да възприема влиянията на мисълта и трепти в отговор на всяка мисъл, която пада върху му, няма значение дали мисълта идва отвън, от умовете на други, или отвътре, от ума на неговия притежател.

Нека сега изучим астралното тяло, както го с изложено на тези влияния отвътре и отвън. Ние виждаме, че то прониква физическото тяло и се простира около му във всички направления, подобно на пъстроцветен облак. Багрите се видоизменят според природата на човека, съгласно с неговата ниска, животинска, чувствена природа, и частта вън от физичекото тяло се нарича чувствена аура, тъй като принадлежи на тялото на желанията, обикновено наричано астрално тяло.

Защото астралното тяло е носителя на астралното съзнание на човека, седалището на всички животински страсти и желания, центъра на чувствата, както вече се каза, където се явяват и работят всички чувства. То променя своите багри непрестанно, като трепти под ударите на мислите: ако човек се отдаде на гняв - явяват се огнени сгрели, ако изпитва любов - розова боя се разлива навред по него. Ако мислите на един човек са възвишени и благородни, трябва да има по-фина астрална материя, за да ги възприеме, и ние виждаме как те въздействат върху астралното тяло като прогонват по-грубите частици от всяка област и привличат по-фини и но-редки качества.

Астралното тяло на един човек, чиито мисли са ниски и животински, с грубо, плътно и черно на цвят, често тъй гъсто, че очертанието на физическото тяло почти се губи в него. Когато пък пред нас с застанал един напреднал човек, неговото астрално тяло те бъде тънко, ясно, светло и бляскаво на цвят, един наистина хубав предмет. В последния случай ниските страсти са били овладени и работата на ума да подбира с очистила астралната материя.

Следователно, когато мислим благородно, ние очистваме астралното си тяло, даже без да сме работили съзнателно с тази цел. И нека се помни, че гази вътрешна работа упражнява силно влияние върху мислите, които биват привличани отвън към астралното тяло. Едно тяло, направено от владетеля му да отговаря обикновено на лоши мисли, действа като магнит на такива мисъл-форми около него. И обратното - чистото астрално тяло отблъсква такива мисли и привлича към себе си мисъл-форми, съставени от материя, съответстваща на неговата собствена.

"Човекът и неговите тела“

Ани Безант