Изглеждаше толкова реално! Майкъл Уотсън усещаше, че може да докосне гладката повърхност на стъклената колона. Той добре знаеше, че пред него няма никаква колона, но не можеше да игнорира силното чувство за осезание. Видението не бе ново за него, връхлитало го бе много пъти със същия поразяващ реализъм - всеки път, когато опитваше студения вкус на ментовия чай.

В специализираните клиники на САЩ са регистрирани близо 25 000 души с подобен сетивен феномен. В научната литература Уотсън е познат като синестет със своеобразна способност на сетивата да си влияят взаимно.

Диалогът между сетивата може да включва осезанието и вкуса или обонянието и слуха, както и десетки други вариации на синестезия. Сред изследователите на този любопитен талант на възприятията са учени от екипа на американския невропсихолог Ричард Ситович.

Една от пациентките на Ситович усеща вкуса на думите. Тя обяснява пред американското списание "Психика", че долавяСинестетите с небцето си звуковите различия между отделните срички: "Всяка сричка и дума има свой вкус, свое специфично съдържание, плътност и температура!" Други синестетични възприятия обвързват зрението и слуха.

Състоянието, познато като "да чуваш цветовете", е изследвано задълбочено от руския психолог Александър Лурия. Един от пациентите му, познат на специалистите като субект S, си спомня за детските си години, когато е започнал да чува цветовете: "Изучавах някакви религиозни текстове.

Думите се фиксираха в съзнанието ми като цветен фон, като полъх и пръски от багри. През годините това се повтаряше, като и днес виждам същите цветни петънца, когато чувам същите думи. Обикновено усещам и вкуса и тежестта на думите. Всяка дума е свързана със своя сетивен букет!"

Според изследвания на специалисти от Кембриджкия университет един на всеки 2100 души вероятно има някаква форма на синестезия, но тъй като с подобни артистични прояви на съзнанието може да се живее спокойно, хиляди хора не търсят медицинско обяснение за интерсенсорните си преживявания.

Въпреки че синестезията е позната от векове, малко психолози са се посвещавали на методичното изследване на феномена. Учените се чувстват неловко, сблъсквайки се с явление, което по своите характеристики не се подава на систематичен анализ. Стъписва ги и фактът, че много от синестетите се свързват и с други паранормални преживявания като ясновидство, психокинеза, екстрасенсно лекуване и пр.

Когато даден звук стигне до слуха на хората, "чуващи" цветовете, пред очите им се появява определен цвят, сякаш провесен върху прозрачен екран на няколко сантиметра пред погледа им. Аналогични асоциации между звуците и цветовете придружават синестета през целия му живот като музикален съпровод на филм.

В трудовете си д-р Ситович описва и случаи на аудиомоторна синестезия. При един от пациентите му например е налице странно преплитане на сетива и реакции - чутите от него звуци и думи провокират различни пози на тялото.

Субектът има точно определени физически реакции според звука или гамата звуци в процеса на разговора и когато при следващи изследвания след месеци и години отново е подложен на същите тестове, има абсолютно същите тикове, гримаси и физически реакции.

Възможно ли е да си представим какво усеща един синестет? Не, на практика синестезията е личностно емоционално разкрепостяване и ние бихме могли да усетим странния свят на синестета само под въздействието на психотропни вещества и лекарства.

Сред халюциногенните вещества, променящи съзнанието и изкуствено предизвикващи синестезии, най-популярни са LSD и мексалин. За разлика от състоянията при естествената синестезия интерсенсорните преживявания на наркоманите имат кратка продължителност и са придружени с откъсване от действителността.

За първи път визуалните халюцинации на хората, "чуващи" цветовете и формите, бяха изследвани през 30-те години на ХХ в. от екипа на Хайнрих Клювер от Калифорнийския университет. След подробни лабораторни тестове и дълги интервюта с пациенти и доброволци Клювер каталогизира 4 групи синестетични изображения, повтарящи се в различни вариации: мрежи и шестоъгълници, паяжини, тунели и конуси, спирали.

Експериментът е продължен почти 40 години по-късно от група учени от същия университет, изследвали механизмите, провокиращи естествените синестетични възприятия, и константните форми на визуалните халюцинации.

Установено е, че някой от психеделичните форми се появяват изключително често от времето на праисторическите рисунки по скалите до живописните шедьоври през вековете, а също и че подобни видения в областта на парапсихологията обикновено са прелюдия към екстрателесните възприятия, усещанията при състоянието почти смърт, мистичните преживявания и пр.

Голяма част от хората с преплетени възприятия съобщават за интензивни преживявания, свързани с предчувствия, усещане, че се намират извън тялото си, че са в два свята едновременно и др.п. Означава ли това, че синестетите може да са "свързани" към една по-различна реалност?

Не случайно връзката между синестезията, константните модели в света на халюцинациите и менталните състояния на съзнанието е вдъхновила някои изследователи да търсят намесата на други измерения, взаимодействащи при определени условия с физическата реалност.

Нараства и броят на изследователите, считащи, че духовните преживявания на хората могат да бъдат свързани с космическата духовна есенция, пронизваща битието.

В книгата "Човекът, който усещаше вкуса на формите" Ситович отхвърля опитите на някои специалисти за спиритуално тълкуване на константните синестетични модели. Той предполага, че обърканите възприятия са един от ключовете за самосъхранение и еволюция на комуникативните възможности на мозъка, но не обяснява как едно сетиво въздейства подсъзнателно върху друго.

Поради нежеланието им да приемат доказаните от живота паранормални реалности много от учените са все още далеч от разкриването на истинските причини и механизма на зараждането на синестезията.

Обяснимо е, че думи като "небе" и "огън" се асоцират от хората с цветен слух с определени цветове, но изследователите не могат да обяснят константните цветове на хилядите абстрактни думи от речника, явяващи се по личния избор на синестетите. Прогресът в областта на неврологията и генетиката в края на ХХ век обедини голяма част от учените към хипотезата, че синестезиите са свързани с генетичната наследственост.

Семействеността на този феномен е доказана. Например руският писател Владимир Набоков произхожда от семейство на синестети. Майка му и баща му са носители на феномена цветно чуване. Авторът на "Лолита" се жени за жена синестет и има син Димитри, който също е синестет.

През 1962 г. писателят описва тази семейна характеристика, като обяснява, че способностите на сина му са любопитна смесица между неговите и на съпругата му. Например Набоков "вижда" звука "м" в червено, за жена му "м" е оцветен в синьо, а синът им определя "м" като ярко пурпурно.

Независимо от генетичната връзка болшинството от психолозите считат, че синестезията е отзвук от състоянието на съзнанието в ранното детство. Почти всички новородени са природни синестети. "Сетивата на децата не са диференцирани, а са смесени в своего рода синестетична бъркотия!" - обяснява американската психоложка Дафни Маурер. Може би защото детските сетива са все още необременени и по-разположени към откриването на други реалности.

С напредването на технологиите през последните години бяха създадени нови поколения медицински апаратури, с които се извършват прецизни изследвания на мозъците на синестети. Установено е, че когато хората, надарени с цветен слух, чуват даден звук, активират се и тези части от мозъка, които са свързани с възприемането на образи.

Още е рано за цялостна теория, обясняваща активната комуникация между два обикновено независими центъра на мозъчната кора и въобще функционирането на човешкия мозък. Но ако учените съумеят да открият какво поражда тази странна интерсетивна връзка и защо болшинството от нас я губим в ранното си детство, ще опознаят по-добре природата на съзнанието.

И ОЩЕ НЕЩО ...
А ето какво казва и самият проф. Рамачандран Бхарат, един от най-известните и то от световна величина съвременни невролози, който не е нито йога, нито ... ето какво казва той за синестезиците в една своя лекция:

"Синестезията е било описана от Франсис Галтън или ясно документирана от него през XIX век. Той сочи, че някои хора, които са съвършено нормални в други отношения имат един особен симптом, ако можем да го наречем симптом и той е, че при тези хора - които иначе са напълно нормални - се получава смесване на сетивата и всеки път, когато чуят конкретен тон, те виждат определен цвят.

Така, горно "до" е червено, горно "фа" е синьо. Друг тон може да има цвят индиго. Този феномен, това смесване на сетивата се нарича синестезия. Галтън посочил също така, че това се случва в цели семейства. Ние, и други потвърдихме това, включително и Саймън Барон-Коен.

В йога това е много често срещан феномен. Дори в някой школи имат специални упражнения, за да го предизвикат. Например, може да се хвърли поглед в Кундалини Йога ... 

 Листенцата на чакрите, това са енергиите, които управляват и излизат от тази чакра. Това са буквите от Санскритската Азбука. Всяка буква е звук, който е проява на най-финият елемент Акаша – пристрастното.

Когато йогинът медитира по специален начин, той може да свърже този звук с останалите елементи. Проверете теорията за Елементите как те произлизат един от друг. Това също съм го предавалл. Ако не вярвате на мен, намерете която и да е сериозна книга ... и ще прочетете вътре същото. По-грубите Елементи произлизат от по-фините елементи.

Например от Елемента Пространство, чиято танматра е ЗВУК, произлиза елемента Въздух, чиято танматра е ДОПИР. От Въздуха произлиза Огън, с танматра светлина и форма и т.н. Та ... когато йогинът медитира върху отделните букви, той ги „свързва” с останалите елементи.

Например, ако медитира върху звукът АААА той се опитва да почувства какъв е този звук при допир. Дали е гладък или грапав, дали е топъл или студен. След това той се опитва да почувства какъв е цветът на този звук, и каква форма има. След това се опитва да види каква е миризмата на звука АААА. И накрая може дори да го помирише!!!"