Когато едно прозрение е вярно, то смущава!
ЗА СОБСТВЕНАТА СЛЕПОТА
При описанието на болестните картини по-нататък би било особено полезно, ако за всяка отделна картина си представяте мислено някой ваш познат или близък, който проявява или е проявявал съответните симптоми.
Така ще имате възможност да подложите на проверка обяснените взаимовръзки. В тези случаи много бързо ще можете да проследите верността на тълкуванията. Между другото, подобно занимание допринася и за по-доброто опознаване на хората.
Всичко това, обаче, трябва да сторите само в мислите си и в никакъв случай да не се натрапвате на околните с някакво тълкуване. Защото, в края на краищата, нито симптомите, нито проблемите на другите ви засягат лично и всяка забележка, която правите без да са ви питали, вече е вмешателство.
Всеки човек е в правото си сам да се грижи за собствените си проблеми - така или иначе, той не може да допринесе с нищо за усъвършенстването на Вселената.
Ако все пак ви препоръчваме да проверите болестните картини на други хора, това е само с цел да ви убедим във верността на метода и на взаимовръзките. Защото разглеждайки собствения си симптом, много е вероятно да установите, че в този „твърде специален случай" обяснението изобщо не е вярно, дори напротив.
В това се състои най-големият проблем на нашето начинание - „слепотата за собствените грешки и недостатъци".
Теоретично тази слепота лесно може да се обясни. Даден симптом е признак за липсващ в съзнанието принцип - нашето тълкуване назовава този принцип и посочва, че той се корени у човека, но в случая е разположен в сянката и следователно не може да се види.
Пациентът, обаче, винаги сравнява подобни твърдения със съзнателните си съдържания и констатира, че такъв принцип няма. Обикновено той смята това за доказателство, че в неговия случай тълкуването не съвпада.
Той пренебрегва факта, че именно за това става дума -тъй като не може да види този принцип, трябва да се научи да го вижда чрез обиколния път на симптома! Това обаче изисква съзнателен труд, полемика със себе си и не може да се осъществи с един бегъл поглед.
Следователно, ако един симптом въплъщава агресивност, той се е появил именно защото притежателят му или не вижда у себе си агресивността, или дори не я изживява.
Научи ли този човек нещо повече за тълкуването на агресивността, той ще се съпротивлява яростно срещу нея, както се е съпротивлявал винаги срещу тази тема - иначе тя не би се намирала в сянката.
Ето защо не е чудно, че той не открива у себе си агресивност - ако я беше открил, изобщо нямаше да има такъв симптом. От тази реципрочна връзка не е трудно да се изведе правилото, че по силата на изненадата може да се съди доколко сполучливо е дадено тълкуване.
Верните тълкувания отначало предизвикват неприятно чувство, страх, а оттук - и съпротивата.
В подобни случаи би било полезно човек да има близък партньор или приятел, когото може да разпита и който притежава смелостта открито да му посочи слабостите. Още по-сигурно е да се вслушваме в изявленията и критиките на своите врагове - те почти винаги имат право.
ПРАВИЛО:
Когато едно прозрение е вярно, то смущава!
ОБОБЩЕНИЕ НА ТЕОРИЯТА
1. Човешкото съзнание е двуполюсно. Това, от една страна, ни дава познавателна способност, а от друга - прави ни нездрави и несъвършени.
2. Човекът е болен. Болестта е израз на неговото несъвършенство и в рамките на полярността е неизбежна.
3. Болестното състояние на човека се изразява чрез симптоми. Симптомите са реализирани в материална форма елементи от сянката на съзнанието.
4. Човекът, като микрокосмос, съдържа латентно в съзнанието си всички принципи на макрокосмоса. Тъй като, въз основа на способността си да взема решения, човекът се идентифицира винаги само с половината от всички принципи, другата половина попада в сянката и той не я осъзнава.
5. Един неизживян в съзнанието принцип си извоюва право на живот и съществуване чрез обиколния път на телесния симптом. В симптома човек винаги изживява и осъществява това, на което в действителност се е съпротивлявал. По този начин симптоматиката компенсира всички едностранчивости.
6. Симптомът прави човека искрен!
7. Като симптом човекът има това, което липсва в съзнанието му!
8. Изцелението е възможно само тогава, когато човек осъзнае и интегрира скрития в симптома елемент на сянката. Намери ли човек онова, което му липсва, симптомът става излишен.
9. Изцелението има за цел да постигне цялост и единство. Човекът е здрав, когато е открил истинското си Аз и се е слял с всичко, което е.
10. Болестта принуждава човека да не напуска пътя към единството - ето защо БОЛЕСТТА Е ПЪТ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВОТО.
"Болестта като път" Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|