Банер
11145100_865833363492897_2874140950363074563_n.jpg

ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"

Банер

ВАЖНО!

Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.

Екипът на "Окултен Център Селена"

ВЪТРЕШНИТЕ НИ НАГЛАСИ И ОЧАКВАНИЯТА „КАНЯТ“ СЪБИТИЯТА В ЖИВОТА НИ
Написано от Маг Живин   
Вторник, 29 Януари 2008 00:00

- Маг Живин, в предходното интервю обещахте да запознаете читателите ни с очакванията и нагласите като средство за постигане на желанията? Според вашите думи, „те се явяват мощен регулатор в постигането на желанията“. Какво означава това?

МАГ ЖИВИН: Вътрешните ни нагласи и очакванията ни са нещата, които „канят“ събитията в живота ни – и желаните и нежеланите. Макар източните мъдреци да съветват да се дистанцираме от желанията и да ги отстраним, за да позволим на живота ни да се случва, повечето хора имат някакви планове за живота си и тези планове са свързани с желанията им. Тоест, ако оставим настрана здравомислието на източната мъдрост, която твърди че колкото по-малко са желанията, толкова по-малко е страданието, ще стигнем до реалния модел на мислене, преобладаващ при по-голяма част от хората.

С две думи, всеки иска нещо или различни неща и се стреми да ги постигне с всички възможни средства. Друг е въпросът, че след като ги постигне, те се оказват далеч от очакваното, винаги са недостатъчни или пък вече не го интересуват и човекът се устремява да иска друго, което няма да му донесе нещо по-различно, но поне такива са очакванията му. Такива са и обичайните нагласи. Именно там – в дълбоките ни вътрешни нагласи и очаквания се поражда, узрява и добива или не добива реалност желанието ни. Можем да оприличим този процес със съзряването на виното – дали в крайна сметка ще се получи нещо като оцет или вълшебно вино зависи от няколко съществени фактора. При постигането на някакво желание те са: първо - качеството на самото желание. То се поражда от нагласите ни и можем да преценим дали е подходящо или не за нас, когато преценим дали е породено от необходимост или просто ей така, защото ни е щукнало, защото сме го видели постигнато при други, защото смятаме, че ще ни отива на цвета на очите или друго.

Вторият съществен фактор е постижимостта на желанието. Може да ви се иска, например, да станете мултимилиардер в Далечния Изток, но да сте на преклонна възраст и да нямате пари за автобусния билет до областния град. Значи има разлика между реално обосновано и постижимо желание и фантазмени въздушни замъци. Познавам доста „колеги“, които направиха цяло състояние чрез „магическото подпомагане и насърчение“ на хорските фантазии.

Третият съществен фактор и регулатор, който се намесва в случая са очакванията ни. Те от една страна ни дават възможност да преценим дали желаното от нас е реално постижимо или фантазия, а от друга чрез очакванията призоваваме желаното събитие в живота си. Как да преценим постижимостта ли? Сър Томас Мор, авторът на трактата „Утопия“, го определя много лесно и точно с едно свое изказване. Когато издава книгата „Утопия“ (откъдето идва и думата утопия като синомим за непостижими благи фантазии) негови привърженици го питат кога ще настъпи описваното блажено общество. Отговорът му гласи: „Много искам то да настъпи, но не го очаквам“. Тоест, ако не очакваме нещо желано от нас, напълно съзнаваме неговата непостижимост.

- Като че ли стана прекалено сложно за разбиране...

МАГ ЖИВИН: Не е толкова сложно и ще го онагледя с няколко реални примера от живота и практиката ми. Ако ми позволите само ще повторя част от казаното в предходното интервю. Причината да не постигнем нещо обикновено е у нас самите като нагласи и очаквания. Смятаме, че не ни се полага, макар да ни е нужно, смятаме, че ще стане без усилия или участие от наша страна, смятаме, че очакванията ни няма да се оправдаят, смятаме, че можем и трябва да постигнем нещо, макар да не ни е нужно... Има и още нещо съществено.

Когато искаме едно, а очакваме друго. Тогава в по-добрия случай не получаваме нищо, а в по-лошия получаваме нещо, което по-добре никога да не бяхме получавали. Нека разгледаме първо един пример на желание породено от необходимост. В приемната ми беше дошъл господин Е. Сподели накратко ситуацията си с мен: „Маг Живин, в работата не върви. Върша си работата добре, но шефът ми отказва повишение. В къщи жената ме натиска за пари, че все не стигат и заплашва да ме напусне. Другото е, че почти без всякакви средства се заехме да пристрояваме, защото живеем в теснотия на един етаж с родителите ми – нищо не става, едва успяхме да склоним някакъв майстор да започне, но всичко си е общо взето на етап идеи. Децата растат – имат нужда от собствена стая. А горният етаж от къщата стои празен, защото е собственост на брат ми, а той живее в новия си апартамент областния град и не мисли да се връща, но все не зная как да го изврънкам да ни пусне да живеем там, неудобно ми е някак си. Не му искам собствеността, просто да ни позволи да го ползваме... Много ми е тежко положението, зная какво искам – не е много и наистина ми трябва, но съм така притеснен и объркан, че не ми идва в ума как да го постигна. Ще можете ли да помогнете?“ По време на магическия анализ видях няколко варианта да му се помогне и му ги предложих. Той направи избора си. В заключение го попитах какво очаква, на което той отговори: „Чел съм доста ваши интервюта и статии и съм запомнил една ваша мисъл: „Във всяка една ситуация се подготви за най-лошото и очаквай най-доброто!“ Макар да ми е трудно, се опитвам да правя именно това.“

Направих поредица от ритуали за него и след месец заплата му беше повишена. След около три седмици брат му неочаквано наминал за първи път от две години да ги навести и сам предложил да ползват етажа му: „Ей, брат ми, вие тук сте станали като в дядовата ръкавичка. Не можа ли да дойдеш да кажеш? Една кръв сме и трябва да се държим заедно и да си помагаме...“ Това е много добър пример за навременна магическа помощ при реална необходимост и пределна яснота и желание за съдействие у човек на когото помагаш. За съжаление не винаги е така...

- Искате да кажете, че човекът не винаги е наясно какво е реалното му желание и не съдейства?

МАГ ЖИВИН: Ако трябва да сме точни, човек рядко е напълно наясно до какво ще доведе реалното му желание. Това е така, защото с всяко постигнато желание идват и така наречените „допълнителни постижения“, за които човекът рядко е готов, тъй като са донякъде трудно предвидими без да притежаваш ясното виждане за нещата.

Имаше един неотдавнашен случай с мой клиент, господин С., доста заможен човек на средна възраст, който поръчал магия за любов на една жена, наскоро заселила се в техния вход. Отишъл при някакъв ходжа, онзи врътнал магията и нещата се получили. Съседката се влюбила лудо в него и бързо се сближили, и тя напуснала жилището под наем, и се пренесла при него. Проблемите започнали едва тогава. Скоро господин С. установил, че от портфейла му изчезват редовно съществени суми. Отначало си затварял очите, но в крайна сметка му омръзнало, платил на детектив и узнал, че „любимата“ му носи парите на брат си, който бил пристрастен към белия прашец. Господин С. провел няколко сериозни разговора с „жената на своите мечти“, но тя увъртала и избягвала преките отговори, а когато я заплашил с прогонване, започнала да го заплашва и изнудва. Помогнах му за решението на проблема и само след седмица младата „дама“ си събра багажа и изчезна някъде из панелните джунгли на града, но сами виждате, че с просто око не може да се предвиди всичко. Това е малко встрани от темата.

Исках да ви дам пример за това как човек е относително наясно с желанието си, но смята, че магията ще свърши всичко вместо него. При мен беше дошла за помощ госпожа В. Беше закъсала с работата. Не че нямаше, но беше далеч от възможностите си. Добра квалификация, завиден стаж, а се прехранваше от гледане на съседски деца. По време на магическия анализ й предложих варианти, по които да работим, набелязахме най-подходящия и се захванах за работа. Предупредих я изрично да не пропуска благоприятните възможности, които ще създам за нея. След около три месеца се появи отчаяна за консултация – според нея нищо не ставало. По време на анализа и споменах колко и какви възможности беше пропуснала. „Да, отговори ми тя, но те искаха да се явявам на конкурси и дори да ходя до съседния град, а той ми е на дванадесет километра. Не мога да си позволя да паля колата за няма нищо. Щом съм поръчала магия, всичко трябва да е като по магия.“

В крайна сметка подсилих магическата помощ според желанието й, и нейна приятелка, която се пенсионирала, уредила почти насила да я назначат в местното читалище, но след общо четири месеца „напрегнато очакване“, а можеше да е на по-добре платена длъжност, ако беше приела поне да се яви на първото интервю, на което беше поканена само след седмица, след като бях задвижил магическата помощ за нея. Учудващо за мен, госпожата остана изключително доволна от назначението си, може би защото си стана като по магия, без всякакво съдействие от нейна страна. Лично аз не виждам други предимства в случая. Ако съдя по първоначалните й изявления,госпожа В. очакваше едно прилично издигане в някаква фирма, а се задоволи с нещо доста далечно от очакванията си, само за да не си прави труда да прави живота си по-добър, но по-сложен. Животът и съдбата си знаят работата по-добре, и дават всекиму своето, дори ако е пожелал да получи нещичко отгоре, я чрез магия, я чрез друго.

- А има ли случаи, в които, както казахте „искаме едно, а очакваме друго“.

МАГ ЖИВИН: Да. Това раздвоение е много неприятен момент, ако искаме да постигнем нещо реално и много отрезвяващ, ако искаме да постигнем нещо нереално. Когато очакваме нещо, ние се „внизваме във вибрациите“ му. Ако трябва да дам един най-прост пример, ще го определя така. Когато сме гладни, забелязваме само заведенията за хранене по пътя си. Не, че не отчитаме изложбите, книжарниците и магазините за бяла техника, покрай които минаваме, но сме настроени за храна, очакваме да се храним, „внизали сме се във вибрацията“ на храната – и бързо намираме подходящото за нас.

По много сходен начин очакванията ни довеждат до желаното от нас или иначе казано го въвеждат в живота ни. Ако сме гладни и желанието ни е да се нахраним, а, да речем, очакваме да не го направим, ще подминем всички ресторанти и „бързи закуски“ по пътя си просто защото не го очакваме, т.е. нямаме готовност. Това е пряко свързано с въпроса за погрешната реакция в дадена ситуация.

Както вече бях споменал, във всяка ситуация можем да постигнем постижимото чрез три възможни подхода – като съдействаме на ситуацията, като и противодействаме или като бездействаме. Във всеки отделен случай е подходящ определен подход или пък комбинация от подходи. Ако въз основа на наша погрешна моментна преценка изберем неподходящ подход, твърде вероятно е да се разминем с желаното. И ще изпреваря въпроса ви, като предложа да поговорим за това следващия път. И без това поговорихме по-дълго. Казаното надали ще затрудни читателите, но докато „колегите“ намерят „граматик“ да им го прочете и разтълкува... Нека проявим нужното търпение.



Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
 
Сходни статии
За сайта
© 2017 selenabg.com. Този сайт е притежание на Окултен Център Селена. Всички права запазени .