Банер
БЕРЕГИНЯ.jpg

ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"

Банер

ВАЖНО!

Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.

Екипът на "Окултен Център Селена"

АСТРОБИОЛОГИЯ II част
Написано от Катерина Найденова   
Вторник, 22 Януари 2008 00:00
Колонизирането на Космоса от човечеството, ще започне с първата стъпка в големият план- първоначалното колонизиране на Слънчевата система.

KОСМИЧЕСКИ БАЗИ В СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА.

Както и да погледнем проблема с колонизирането на космоса, днес той не е само в книгите за научна фантастика, които ни предоставят разнообразна информация, как по-точно да се извърши един подобен и много сложен процес, описвайки самите му механизми и поведение на хората.

Нашата задача ще е да погледнем на колонизирането на космоса не като научна фантастика лишена от всякаква логика, а като на процес, които ще се състой в даден етап от историческото развитие на човечеството. За неговото осъществяване основен принос ще имат научно-техническите средства, с които ще се сдобие човечеството до няколко столетия. Погледнато от историческа гледна точка това е страшно много време, което може да ни предостави много изненади, някои от които и неприятни.

Самото колонизиране ще представлява по скоро постепенен и етапен процес, които разбира се ще се редува със своите възходи и спадове. Надали може да се очаква едно взривонарастващо завземане на Слънчевата система от човека само в рамките на няколко. За това ще допринесат и модерните средства и новите налични данни за всяко едно от местата в Слънчевата система и условията, които предлага то. От днешна гледна точка, това за повечето хора звучи абсурдно и невъзможно, но както вече споменахме историята изобилства от множество подобни примери.

Да вземем например старият пример с откритието на континента Америка. Дори и да са искали хората от това време да открият път на запад до Индия много малко хора са се решили да потеглят към неизвестното отправяйки се в западна посока. Те са притежавали най-модерното морско оборудване, с което е разполагал тогавашният свят. Колумб е направил това, което много преди него са смятали на невъзможно и абсурдно. Той е потеглил на запад с една цел-да направи откритие и да смае ренесансова Европа. Той открива Америка. Това само по себе си е едно велико откритие, което никак не е дошло лесно за него и екипажът му. Колумб пътува до новата земя близо три месеца.

Погледнато от днешна гледна точка това си е чиста катастрофа. Самото пътуване отнело повече от четвърт година, е представлявало за тогавашният свят невиждано постижение. 5500 км разстояние, е малко днес за нас, но безкрайно голямо за някогашните хора. Днес има самолети, които летят със свръхзвукова скорост и вземат разстоянието Лондон- Ню Йорк за по-малко от три часа. Изумително нали? Също така, днес нашите космически апарати пътуват повече от 9 месеца докато достигнат Марс и ние приемаме това за нормално при тези скорости на движение. Никой не може да предскаже, че след 100 години ще има КА, които ще взимат разстоянието до нашият съсед за по-малко от 9 дена.

Нормална скорост за бъдещите поколения, но невиждани невъобразима за нас. Както ние днес не можем да си представим, че Колумб е пътувал повече от 3 месеца за разстояние, което днес вземаме за 4 часа така и нашите бъдещи поколения няма да могат да си представят, как сме пътували за една година до Марс, а след това дълго сме чакали отново за реализиране на следващ проект свързан с тази планета!

От казаното дотук може да се направи простият извод, че бъдещото колонизиране на Слънчевата система ще се осъществи с помощта, на по-мощни научно-технически средства. Неоценима помощ при покоряването на космоса ще изиграят космическите бази на Луната, Марс, Титан, Европа, Тритон и други по-малки спътници в нашата система. Като първа стъпка, за преминаването на основа за изграждане на бъдеща база трябва да обърнем внимание към нашият спътник-Луната. За в бъдеще, както беше споменато тя ще ни помогне за едно бъдещо пътуване из космоса.

Преди известно време, президентът на САЩ Джордж Буш, оповести, заедно с администрацията на НАСА, че възнамеряват да се "върнат" на лунната повърхност до 2020-2025г. и там да продължат научните си изследвания на място. Това неизменно означаваше, че НАСА и подкрепата на администрацията на Д. Буш неизменно потвърждават факта, че на Луната трябва да бъде построена космическа база, в която на ротационен принцип, както на Международната космическа станция, да работят учени от цял свят и вече "на място" да се запознаят с конкретните експерименти за бъдещото им оставане на лунната повърхност. Проекът, който си постави за задача, НАСА ще изисква започването на строежа на Луната да се осъществи най-късно до 2025 година.

Считано от днешната 2006 година, през следващите двадесет години да бъдат осъществени различни научни проекти, които да подпомогнат по-бързото реализиране на проекта за строежа на лунната база. Една отдавнашна мечта на човечеството може да се сбъдне само след няколко десетилетия! Човек, ще може да пребивава на повърхността на чужда планета, продължително време. Разбира се, трябва да се отбележи, че цялото това начинание ще излезе прекалено солено на данъкоплатците в САЩ.

Една подобна пожертвователна мисия няма да намери много широк обществен отзвук, особенно след като се разбере, за какви финансови средства ще става въпрос. Дори може да се проявят имения за съботиране на самият проект от страна на неправителствени организации и той да не бъде реализиран. Поне в следващите 50-60 години. Това ще означава още десетилетия на забавяне, което може да е пагубно за цялостното развитие на науката.

Финансовите причини засега се оказват една огромна пречка, за изпълнението на проекта. Като се прибави и твърдението, че Китайската народна република (КНР) също има претенции да изпрати хора на Луната може да се мисли в положителна насока, че конкуренцията ще подпомогне унилите и събиращи прах проекти. Това надали ще е така. По отделно реализирането на такъв огромен по размерите си проект би бил непосилен, за която и да е държава пък било и то САЩ- икономическото чудо на света. Превземането на космоса може да се осъществи единствено чрез общите усилия на развитите държави в Света, които имат итерес в тази насока.

Една мега мощна организация над национална може да обедини усилията на всички държави и да подпомогне и развие проекта за Лунна база. Космическите организации на САЩ- НАСА, ЕКА-Европа, Япония, Китай, Роскосмос-Русия, Индия, Австралия, Канада и Бразилия, могат да влязат в уникално сътрудничество, което да бъде от полза за всички тях. Една подобна над национална организация обаче, е много трудно осъществима. Дали ще има подобно обединение обаче ще покаже само времето, а дотогава ще бъдем свидетели на големи обещания за величественото колонизиране на Вселената.


БАЗА НА ЛУНАТА

Нека вече да се прехвърлим на 384 000 км от Земята втрху лунната повърхност и да се опитаме да определим точно, как може да се осъществи реализирането на една бъдеща космическа база.
На първо място космическата база, която ще бъде изградена трябва да се намира в район на Луната, който да е близо до големи залежи на вода. Без вода на Луната всяко едно начинание е обречено на неуспех още в самото си начало. Това означава, че транспортирането на тази свръх важна течност до Луната ще струва стотици хиляди (евро, долари), което би било изключително нерентабилно. Този огромен проблем ще блокира, цялото по-нататъшно реализиране на проекта.

Засега се приема с изключително голяма точност, че вода под формата на лед има около лунните полюси. Тя би стигнала за нуждите на една средно голяма база, която да поеме между 20 и 30 специалисти от различни области на науката. От тази гледна точка мястото, където ще се строй самата база трябва да е много стриктно подбрано!!! Не може да се започне едно строителство къде да е на лунната повърхност. Не на последно място едно толкова голямо строителство трябва да е съобразен и с релефа на мястото.

Той трябва да е по възможност равнинен, за да няма допълнително изразходване на средства за усложняване на конструкцията на стоежа при непредвидени, лунни структури (кратери от астероиди, малки възвишения или вдлъбнатини и др). Построяването на космическата база на Луната освен научен , може да изпълнява интересни идеи от икономическа гледна точка. Луната може да бъде използвана от земните жители като един неизчерпаем енергиен източник, който за захранва Земята десетилетия наред.

Енергия получавана от Слънцето, която получава нашият спътник може да бъде трансформирана на място и изпращана на Земята. Самата енергия може да се ползва и на място от космическата база поради факта че това би била най-евтината и достъпна енергия намираща се в изобилие на това място. Върху повърхността на Луната могат да бъдат построени огромни слънчеви панели, които да покриват цялата повърхност около екватора с ширина от около 10 км. Това неизменно ще означава много голямо финансово изразходване на средства, но при налагащата се енергийна криза в света, би било много изгодно Земята да получава една огромна част от енергията си директно от лунната повърхност.

Построяването на източник на енергия на лунната повърхност ще се отрази и икономически много добре, защото средствата, които ще бъдат изразходвани биха се върнали няколкократно. Това от своя страна ще подобри условията за строеж на нови и по-модерни космически база за научни изследвания върху лунната повърхност. Това е една малка част от причинно-следствената връзка, която обвързва лунната база и енергийната печалба за Земята. Само една икономически рентабилна структура може да участва в симбиоза с научните постижения за бъдещото колонизиране на Слънчевата система.


БАЗА НА МАРС

Това ще е най-амбициозната цел, която ще си постави човечеството за бъдеще. Построяването на една бъдеща опитна база ще включи в себе си най-важните технологични разработки правени някога в научните лаборатории на Земята. Без тях една бъдеща база не би имала възможността на "дълготрайно" съществуване извън пределите на Земята, особено при условията на марсианската пустош.
Одисеята ни за космическа база на Марс трябва да започне от малко по далече. Преди няколко десетилетия в пустинята на щата Аризона в САЩ беше реализиран грандиозният проект "Биосфера", чиято цел беше да докаже, че е възможно възпроизвеждане на точни "Земни условия", при които да има пълен обмен на веществата в една затворена система и същевременно с това обитателите му да живеят в хармония с "околната си" среда по начин, който да им позволява неограничено присъствие в тази затворена система.

Получавайки всичко необходимо от вътрешната си среда специалистите, които бяха поставени в този огромен експеримент доказаха, че е възможно определено време, човешко същество да обитава подобна изкуствена среда на живот. Тази среда, в която бяха поставени опитните специалисти издържа на много от тестовете и мигом по света се появиха много учени, които побързаха да оповестят, че подобна система би могла много добре да се съчетае с марсианска "среда на живот".

Ако експериментът е наистина толкова добър, колкото властите съобщават то тогава човечеството се е сдобило с много мощно оръжие за колонизиране на Слънчевата система. Подобни технологии за овладяването на космическото пространство като проекта "Биосфера" би могъл да се реализира на Луната, Марс, Европа или дори на Титан използвайки утвърдения начин за обмяна на веществата в затворена система, получавайки енергия от Слънцето. Това изглежда прекалено далечно обобщения на една налудничава идея, но разработки за нея вече са били правени.

С тези въпроси са се занимавали специалисти от НАСА (САЩ) и Европа. Поглеждайки от техническа гледна точка не би представлявало голяма трудност реализирането на един подобен проект за в бъдеще. Проблемите за него произтичат по скоро до финансовата подкрепа на правителствата, отколкото до научните разработки.


Мисиите на Европейската космическа агенция до Червената планета.

Специалистите на Европейската космическа изработиха много подходящ план за достигането на Марс с цел на по-доброто му изучаване. Това включва в себе си изключително амбициозната задача на Марс да бъдат изпратени хора пряко натоварени със специални научни задачи. Такава мисия е планираната AURORA. Тя трябва да отговори на много от критериите ако наистина Европа иска да е първа при изпращането на човек на Марс! Мисията AURORA трябва да се състой от няколко цялостно свързани части ако в ЕКА искат да докарат своето начинание до успех.

Всички етапи от участието на свръх технологизирани средства за "покоряването" на Марс би трябвало да започнат през втората половина на сегашното десетилетие. Това засега изглежда непостижима цел като се има предвид финансовите средства, с които разполагат страните членки членуващи в Европейската космическа агенция. Разглеждайки по подробно проекта в бъдеще ще се спрем на някой по основни етапи в него.

Мисията АURORА, която бе разработена от Европейската космическа агенция (ESA) ще има за цел да изпрати пилотиран космически кораб до Марс и да го върне безпрепятствено на Земята. Това предвижда да влкючи в себе си изключителните материално-технически средства, с които разполага днешната наука! Предвидена за 30-35 години програмата включва изпращането на автоматични и пилотирани космически апарати за изследване на Марс (анализиране и обработване на получените данни). Засега от агенцията предвиждат само ориетировъчни планове на първите 4 безпилотни мисии, които ще трябва да посетят Червената планета в близките няколко години.

Именно първите фази от изпълнението на проеката ще трябва да свършат "черната работа" при определянето на най-подходящите места за първото "стъпване на човек" върху повърхността на Червената планета.Първата фаза от програмата AURORA е разчетена за периода от 2005 до 2015 г. През това време ще се разработят и проверяват технологиите, които се изискват за пилотираните експедиции до Марс. Тези експедиции- ако бъде решено да бъдат провеждани ще се състоят през втората фаза на програмата в периода от 2015- 2030 година.

Първият проект "Ехо-Mars" е посветен на изследването на биологичната среда на Марс. По време на тази експедиция се планира проверка на технологиите за търсенето на живот, които по нататък ще бъдат използвани със същата цел и на други планети. Първоначално космическата сонда трябва да излезе на околомарсианска орбита. След това от нея към повърхносттана Марс ще се отправи спускаем модул, който с помощта на парашут или надуваем апарат за забавяне ще достави марсохода до зададената точка на повърхността. Този марсоход ще успее да измине по марсианската повърхност няколко километра, като ще се захранва със слънчеви батерии. На борда на марсохода ще има около 40-50 кг ралично оборудване- агрегат свредло, устройство на събиране на образци от скалите и обработването им.

Вторият проект е мисията Маrs Simple Return, чийто краен етап трябва да стане доставянето на Земята на образци от марсианската почва. Така, че на сондата й предстой да изведе в околомарсианска орбита и спускаемия апарат и модулът, който ще навлезе в плътните слоеве на земната атмосфера. Спускаемият апарат ще достави на повърхността на Червената планета устройство за събиране на образци от почвата и апарат, който би могъл да стартира от Марс и да излезе на орбита около него, за да се срещне с възвръщаемия космически модул. Модулът с образците ще се спусне на Земята с парашут или надуваема система за кацане.
В тази мисия ще се използва технология, която все още не присъства в арсенала на европейските аерокосмически компании. Тя се отнася до системата за меко кацане на кораба, който ще може да стартира от повърхността на Марс до системата за срещане и скачване с модулите на околомарсианска орбита и до модула, който трябва да се върне на Земята.

Те ще бъдат разработени и изпратени по време на двете предишни мисии. Първата от тях е проектът за възвръщаме на Земята кораб или капсула. Този проект предвижда излизането на малък апарат върху силно елиптична околоземна орбита, койтоще бъде насочен обратно към повърхността на земята приблизително по същата траектория, по която би му се наложило да прелети до завръщането си от Марс.Вторият подготвителен проект е демостраторът Маrs Aerocapturе. С него ще бъде тествана технология за забавяне на кораба пред излитането му от околомарсианска орбита с използването на триене в горните слоеве на атмосферата на Марс. Тази технология би могла да бъде приложена не само при безпилотните, но и при пилотираните експедиции.


БАЗА НА ЕВРОПА

Юпитеровият спътник също няма да бъде подминат по пътя на човечеството към покоряването на Слънчевата система. Тя както се очаква ще представлява, както много други планети само междинна спирка по дългият път. Построяването на високотехнологична база на Европа ще е също толкова важно начинание, колкото присъствието на космически бази на Марс и Луната. Предимството в това отношение на Европа е във факта, че на нея ще има огромно количество вода, която ще може да се използва за производството на енергия, така необходима за присъствието на кое да е живо същество.

Докато на Луната и Марс все още има учени, които се колебаят относно присъствието на вода, то днес надали има астроном или астробиолог, които да не е убеден в огромното й наличие на Европа. Построяването на самата база ще изразходва много усилия на учените за създаване на подходящи материали позволяващи присъствие на тази планета. Като за начало за база на Европа има две хипотези. База разположена на самата повърхност на планетата и база разположена в нейният океан. База присъстваща под ледовете на Европа, може да бъде облагодетелствана от факта, че на мястото, където бъде изградена може да има вероятност за присъствието на "геотермален" ("евротермален") източник на енергия.

Това в такъв случай би означавало много, поради факта, че така ще бъде спестена много енергия за отопление, а също така ще могат и да се използват технически средства за улавянето на тази енергия и преобразуването й. Това би обезпечило много от дейностите изискващи енергия, а също така и ще преодолее много главоболия в средите на учените. База, която може да има присъствие под ледовете на Европа трябва да бъде напълно обезопасена от страна на неочаквани проблеми, свързани с целостта й. Както на дъното на нашите океани така и на дъното на Европа, условията на живот и работа също биха били затруднени.

Това трябва да се обезпечи, чрез една много финна и точна разработка от страна на инженерите и архитектите относно конструкцията на подводната база! Присъствието на база на самата повърхност на юпитеровият спътник ще изразходва много по-малко усилия, но ще бъде лишен от лукса да използва енергията на "геотермалните" ("евритермалните") източници на топлина (или поне в тези размери). Проблем за бъдещата база може да бъде и факта за установяване на точно подходящо място за нейното построяване. Въпреки, че ледовете на Европа са устойчиви и много дебели на места това не означава, че базата ще бъде защитена при едно бъдещо пропукване на ледовете. Да се вярва на обикновенният късмет да защитава крехката база, за която са изразходвани огромни усилия би било глупаво и смешно.

Едва едно много стриктно изследване на основната строктура на леда на Европа би показала, кое ще бъде бъдещето място за построяването на бъдещата база. По данни, стабилни условия за направата на базата са тези, които се намират на полюсите й. Там се предполага, че ледовете са с най-дебела обвивка, което би предпазило базата и хората на нея от неочаквани пропуквания на леда. Изграждането на самата база не би трябвало да се отличава от построяването на базите на Марс и Луната. Като основен източник на енергия може да се използва отново слънчевата светлина.

Монтираните слънчеви панели, които ще бъде монтирани на специални места върху базата напълно биха обезпечили необходимостта от присъствието на допълнителен енергиен източник. Въпреки всичко това за вторичен източник на енергия може да се използва и водата, която на Европа е в изобилие.Въпреки, че идеята за построяване на база върху повърхността на Европа да изглежда една много хубава и далечна мечта трябва от рано да се замислим и за опасностите, които могат да съпътстват едно подобно начинание. Европа е спътник на Юпитер и самото и присъствие около него я прави един много опасен район в нашата Слънчева система.

Както беше споменато, Юпитер е планетата, която изпълнява ролята на защитник в нашата система. Чрез силната си гравитационна сила, той буквално привлича всичко навлязло в Слънчевата система. Пример за това е кометата Шумейкър-Леви, която се разби на неговата повърхност през 1994 година. Случайно отклонил се астероид може да осъществи чудовищен сблъсък с Европа и да унищожи, много голям процент от нейната повърхност. С това може да се сложи на край на присъствието ни на тази планета. Макар и да изглежда малко вероятно и поради факта, че това може да случи веднъж на 1 000 000 години, не трябва да ни води до илюзорното чувство за подценяване на тази вероятност. На много места в Слънчевата система има свидетелства за чудовищни сблъсъщи, говорещи за изпепелителната им сила!!!


"ВТОРАТА ЗЕМЯ"

Поглеждайки към небето, надали има човек на Земята, които да не си задава въпроси дали не е възможно някой ден да се "преселим" на планета напълно пригодена към нашите изисквания за живот. Планета, на която не е необходимо хората да са затворени в стъклени похлупаци и непрекъснато да крачат из планетната пустош със неудобни скафандри? Да, определено това звучи отново фантастично, но не така мислят една малка прослойка от хора, чиято цел е да превърнат Марс в обитаемо за земните жители място.

Само при мисълта, че има хора, които мислят как да превърнат Марс в обитаема планета ме побиват тръпки. Това показва колко далече в своето мислене е стигнал човека. Въпреки фантастичните граници, които сме си поставили за напред сега по обстоятелствено ще разгледаме един възможен сценарий за превръщането на Червената планета в Зелена!!!

Започвайки раглеждането на Марс като на място, където един ден хората ще могат да се разхождат свободно под открито небе" не можем да започнем без да обърнем внимание на тамошните екологични фактори. Марс е отдалечен от Слънцето на почти 227 милиона километра. Това предполага сравнително ниски температури на неговата повърхност. Температурите в различните райони на планетата варират в зависимост от географската ширина подобно на нашата Земя. Както би могло да се предполага температурните разлики между тамошният екватор, умерени зони и полюси е много различна.

През различните сезони на Червената планета се наблюдават леки повишавания и спадания на температурните граници. През марсианските лета (в "най-горещите" им дни) може да се измери температура от около –15-200С. Което по всички марсиански стандарти си е адска жега. През зимата имаме обратният вариант познат ни на Земята. Температурите главоломно падат като в някой райони могат да се наблюдават и температурни аномалии и градусите да паднат до под –1000С, при което е възможно образуването на сух лед, който между впрочем съществува на полюсите на планетата.

Погледнато от климатична гледна точка средните температури на Марс са около –500С. Това е доста ниска температура неподходяща, за да подържа водата в течно състояние. Не непразно започвам историята за преобразяването на Червената планета с температурните разлики. Ако човек иска един ден да присъства реално на тази планета, то той трябва да се погрижи първо за тази разлика в температурни аномалии. Човешките същества познават много добре екстремните температурни аномалии, но постоянна температура от около –450С ще бъде пагубна за едно бъдещо постоянно заселване на планетата.

Бъде ли осигурено постоянно затопляне на околната среда на Марс, то проекта по преобразяването на планетата ще бъде наполовина изпълнен. Тук за тази цел трябва да бъдат мобилизирани най-добрите специалисти в областта на биологията и климатологията, който да изготвят бъдещият план, който ще ни помогне по-лесно да усвоим чуждата и негостоприемна среда на Марс. Самото затопляне на нашият съсед може да се извърши по няколко начина, кой от кой по-нестандартни и плашещи с размерите си. Атмосферата на Марс е много тънка. Тя представлява около 1% от тази на Земята. Така тя не може да изпълнява функциите по задържането на газове, спомагащи за цялостното затопляне. В такъв момент на Марс му трябва нещо от което на Земята много се опасяваме през последните години, че постоянно се разраства. Парников ефект.

Парниковия ефект на Земята поражда много опасения, че след години ще предизвика глобално затопляне, което ще доведе след себе си поредица от бедствия, които ще сломят крехкото равновесие на нашата планета. По същество парниковият представлява процес, при който попадналата на повърхността на Земята слънчева светлина не може да я напусне. Това се получава поради голямата запрашеност на въздуха, породено от редица промишлени предприятия, които се оказват неизменна част от индустриалното развитие на нашето общество. Парниковия ефект може да бъде предизвикан и от редица химични вещества, които по същият начин като праха могат да задържат слънчевата светлина при Земята. Подобни вещества са хлорфлуорвъглеводородите (фреони).

Фреоните са химически вещества широко използвани в химическата индустрия, най-често прилагани към хладилни инсталации като охлаждащи средства. Те обаче чрез своята роля, на "разрушители", която изпълняват допълнително спомагат за затоплянето на земната атмосфера. Тяхната основна вреда се заключава в това, че унищожава озоновият слой на Земята и подпомагат безпрепятственото навлизане на ултравиолетови лъчи, които безпрепятствено достигат до Земята.

Въглеродният диоксид е може би универсалният химически изпълнител водещ до явлението парников ефект. Ако се направи една статистика може да се установи, че в 90% от случаите на изхвърляне на газове водещи до парниковия ефект на Земята се дължи на СО2. Той е толкова ефективен химически агент, че на него се възлагат основни надежди, като бъдещ "помощник" на човечеството за преобразуването на Марс. Това за което на Земята обвиняваме СО2 на Марс може да се окаже "манна небесна". Този вълшебен газ ще позволи затоплянето на Червената планета до температури, които са напълно приемливи за едно нормално съществуване на хора. Като се споменава парниковият ефект, трябва да се отбележи, че в Слънчевата система вече има планета, атмосферата на която е съставена почти изцяло от СО2.

Т
ова е Венера. На Венера се наблюдава пълната противоположност на Марс. На планетата има свръх количество от този газ. Там той е толкова много и с толкова високи концентрации в атмосферата, че на повърхността на Венера цари непрогледен мрак и температурата надмината в някой области 4500С. Трудно за представяне. Но съществува. Венера наистина е пълна противоположност на Марс. Погледнато така, парниковият ефект на Червената планета може да се получи по следният начин. Първа стъпка към това ще бъде изпращането на Марс на роботи, които непрекъснато да произвеждат прах ( който на Марс е в изобилие) от повърхността на планетата.

Машините, които ще бъдат изпратени за тази цел трябва да са с изключителна издържливост и прагматична конструкция, която ще им позволи да издържат на продължителните екстремни условия. Наличието на огромни пясъчни бури на Марс само ще подпомогне този процес. Днес на учените е известно, че на Червената планета бушуват огромни ветрове движещи се със стотици километри в час. Така те могат да издържат няколко месеца преди да спрат окончателно.

Освен глобалното "запрашване" на Марс, за да може да се повиши средната температура, то за пълното превръщане на Червената планета в Зелена ще са необходими още много години и колосални средства. Опитвайки се по този начин да бъде повишена средната температура то ще бъдат необходими около 200 години, за да успеем да я повишим с около 2 до 4 градуса. Нищожно покачване, като се вземе предвид продължителността на един човешки живот. Този процес ще трябва да бъде ускорен и то в неимоверно бързи темпове. Средната годишна температура на Марс ще трябва да се покачва с около 0,5- 0,70С на година, ако желаем там до около столетие след започването на този процес там да бъдат изпратени хора!

Обсъждайки въпроса с минималното покачване на температурите въпреки огромните усилия, то ние ще трябва да повишим самата температура с около има няма 40-450С. Това ще означават наистина колосални промени на Червената планета. (На нашата планета само повишение на температурите с около 0,5 10С е повод за сериозна тревога!) Като втори източник на затопляне на планетата ще трябва отново да се обърнем към нашият стар познат- СО2. Полярните шапки на Марс са местата, където количествата на този газ са почти неограничени. Това ще се окаже златният шанс на човечеството да използва тези залежи под полярните шапки за затоплянето на Марс. Изпратени специално за целта космически сонди с нагреваеми термоизточници източници излъчващи стотици градуси топлина ще могат да разтопят седящият там въглероден диоксид.

Отделянето на СО2 при изпаряването му ще позволи натрупването му в атмосферата, което от своя страна ще доведе до желания ефект за цялостното затопляне на нашият съсед в Слънчевата система. Данните изпратени ни от космическите апарати достигнали до Марс сочат, че тамошните полярни области имат достатъчно СО2 под формат на сух лед, който да задоволи нуждите на едно бъдещо затопляне. Затоплянето на планетата би позволило започването на процеса на "размразяване" на водните маси намиращи се на Марс. Прословутите речни корита, които днес наблюдаваме на Марс отново би трябвало да бъдат запълнени от живото необходимата течност. Всичко това би могло да се осъществи само при температури по високи от 00С.

След като разгледахме проблема с промяната на климата сега е време да обърнем внимание на необходимостта от вода на Червената планета. Тази нужда стой също толкова налагащо, колкото и необходимостта от по-топъл климат на планетата. Вода на Марс може да съществува днес само под формата на лед, поради изказаният по-горе факт, че температурите са много под нулата. Тази вода би била концентрирана на полюсите на планетата. Там подобно на апаратите за "подобряване" на климата могат да бъдат изпратени подобни с термоизточници, които да разтапят леда и да го освобождават към местата за събирането й.

Тези места ще представлява огромни низини, които ще бъдат запълнени с нея като по този начин биха се образували големи морета и по-малки наводнени участъци от повърхността на Марс. Разтапянето на ледовете и настъпателното затопляне на климата "по земен вариант" ще спомогнат за по-бързото "усвояване" на неблагоприятните условия съществуващи на Червената планета. Действайки в пълен синхрон, затоплянето на планетата и допълнителното разтапяне на полюсните ледове ще доведе до повишаване на средната годишна температура с около 0,30С на година. Твърде малко за сроковете, които са си поставили учените. Затоплянето трябва да бъде ускорено по най-бърз начин.

Ускореното затопляне, освобождаването на водата от ледовете, а същевременно с това и СО2, ще наложи спешното "култивиране" на Марс със земни цианобактерии, които да произвеждат кислород, така необходим за земните жители. Освен синьо-зелени водорасли на Червената планета трябва да пристигнат още и пурпурни бактерии. Също така там трябва да бъда изпратени и нитрифициращи бактерии, които да обогатяват почвата на планетата. Сами по себе си цианобактериите биха свършили много малко работа, затова ще се наложи и изпращането на по-горе описаните бактерии.

На Марс трябва да намерят и редица екстремофилни бактерии приспособени към голяма доза радиация и ниски температури, за да подпомогната кръговрата на веществата в околната среда на планетата. Тук трябва мнго строго да се спазва контрола по подбора на специфичните видове бактерии, за да се избегне непредпазливото изпращане на Червената планета на болестотворни микроорганизми, които безпрепятствено да се репродуцират на Марс.

Безспорно, някога в далечно бъдеще марсианската пустош, ще бъде подложена на такова колосално събитие като преобразяването на една цяла планета в Слънчевата система. За пръв път един биологияен вид, ще преобрази не само една област а цяла планета по свой собствен начин, пригождавайки я към своя начин на живот и вкус. Така както той би желал. Това наистина ще бъде знаменателно събитие за цялото човечество в един него етап на развитие.




ОКЕАНЪТ ПОД ЛЕДЕНАТА ОБВИВКА НА ЕВРОПА!!! ВЪЗМОЖНОСТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЖИВОТ.

Вярно е твърдението на много учени, които непрекъснато повтарят, че където има вода то там неизменно има много голяма вероятност да се зароди живот ако ли вече не го е направил. Присъствието на водна повърхност носи много надежди за изследователите, които са се посветили на търсенето на живот някъде из дълбините на безкрайният космос. Днес ние знаем за присъствието на огромно количество вода под повърхността на юпитеровата луна Европа.

Тя със сигурност много привлича вниманието на учените. Водна повърхност, неизвестни дълбини скрили в себе си тайни, които предстоят да бъдат разгадани! Самите размери на този скрит океан са с внушителни: повърхност голяма почти колкото тази на нашата Луна и ладшафт под леда, с всевъзможни перспективи за възникването на органичен живот на друга планета в Слънчевата система. Днес това са само предположения, но голямото откритие тепърва предстои, и то ще разтърси нашите представи за това как е устроен животът.

Неговият произход, начин на възникване, еволюция и т.н. Какво се крие под тази загадъчна ледена покривка днес могат да гадаят само писателите- фантасти, но каквото и да е тяхното предположение, то надали ще се различава от действителността, която ще намерят под повърхността на Европа, космическите апарати, изпратени там от хората. Много важна и наложаща е една бъдеща мисия на специализиран космически апарат до повърхността на Европа, където да проведе редица опити и да потвърди по възможност присъствието на органични молекули на повърхността и още по-важното, тяхното присъствие в огромният океан под повърхността! Според много известни учени (като Карл Сейгън) откриването на органична материя и дори на цели прокариотни клетки, е напълно допустимо, особено в условията, в които се намира спътника на Юпитер.

Огромната ледена покривка, може да служи като своеобразен озонов слой, който да предпазва, евентуалните едноклетъчни, от убийствената радиация в космическото пространство. Ледът на повърхността може и да играе ролята на своеобразен изолатор, който да намалява отделянето на огромно количество топлина, която да се разсейва в космоса. Вероятно в съществуващият океан по ледената покривка съществуват и геотермални източници на топлина, около които е напълно възможно да се развие просто устроен живот. Пример за това срещаме и на нашата планета, където около такива подобни геотермални източници е пълно с живот, който се намира в биологичен прогрес!

По понятни причини ние можем само да гедаем, в какви насоки е действала еволюцията на Европа. Дори и да съществуват подобни просто устроени организми, то механизмите на еволюцията, които са познати на Земята, трябва да действат по абсолютно едни и същи механизми. Това, до какви форми на просто устроен живот е могла да достигне една въображаема популация от евентуални прокариотни клетки подлежи само на случайността. Това, че могат да възникнат подобни организми, не означава, че те трябва да са точно копие на съществуващите на Земята. Това би дало много важни отговори на това, как могат да се развива един уникален живот и на друго място извън Земята. Едно подобно открити, би имало огромно значение за развитието на науката. То би показало, че зараждането на живота е едно уникално събитие, което за щастие не е ограничено само в рамките на нашата планета. Неизменното откритие, че на Европа има органични молекули и вероятен живот около геотермални източници, ще докаже, че живот има несъмнено и на други места в огромната Вселена.

Почти успяхме да разгледаме обстойно нашата Слънчева система в търсенето на подходящи места за възникването на живот. Стана много ясно, че за разлика от Земята на другите планети няма "гостоприемни" условия за възникването на какъвто и да е било живот. Нашето пътешествие обаче не се ограничава само в рамките на Слънчевата система, а се отправя към дълбините на загадъчният космос. Милиардите звезди и галактики, само допринасят за приятната мисъл, че някъде из дълбокият космос има място, на което да е възникнал живот и откриването на това място предстой. Засега само гадаем, но вече има обещаващи доказателства, че цялата Вселена направо гъмжи от планети подобни на нашата Земя.

Сравнително наскоро се направиха откритията, че има екзо планети, които обикалят около други звезди. Тяхното откритие стана възможно, чрез измерването на светимостта, звездите, около, които те обикалят. Поради изключителната яркост ние не можем пряко да наблюдаваме тези планети, но можем сравнително точно да определим тяхните размери и маса, което ни подсказва дали е възможно, там да се развие живот. Въпреки малкият брой на откритите екзопланети (около 200), има много обнадеждаващи данни, че те изобилстват навсякъде във Вселената.


Спътниците на Юпитер Европа и Йо- може би... начало на нов живот.

Много вероятно наличие на малки органични молекули да съществуват много по-близо да нашата планета отколкото предполагаме. Както вече споменах според изнесени данни от експедицията на Галилео е възможно на Европа да съществуват подходящи условия за възникването на органичен живот.

Последния подобен "бум" бе предизвикан от данните, събрани по време на експедицията на космическата сонда Галилео в района на планетната система на Юпитер. По точно изследванията бяха извършени над неговите спътници. От тях много любопитни и интересни се оказаха освен Европа, но и Йо, които днес учените могат да разглеждат като единно цяло при възникването на живот различен от този на Земята. Тези факти могат да бъдат подкрепени с много данни и факти изпратени ни от космическата сонда Галилео. Хипотезата, за общото участие на Европа и Йо е сравнително нова, но тя не е лишена напълно от логика с оглед на фактите, които се изказват.

Едно предположение, че тези отделни спътници могат да играят роля на единно цяло при възникването на живот, може спокойно да се потвърди, че в атмосферите на двете планети се срещат химични съединения, които пре експерименти в земни условия дадоха обнадеждаващи резултати, че от тях могат да се синтезират органични молекули, които да изиграят ролята на първоначалник на живота! Тук трябва да обърнем внимание на точните процеси, които са възможни на двата юпитерови спътника.

Според учените, не е изключена вероятността под леда на Европа да са налице процеси аналогични на онези под земната повърхност, протичали по времето, когато в първичния океан са бушували химичните реакции, в резултат, на които се е зародил органичният живот на планетата ни. Според тези учени точно същите процеси е възможно да протичат под повърхностния слой лед. Под него днес е възможно да съществуват благоприятни за тази цел условия, като подходяща температура, концентрация на различни органични вещества и др. Те биха могли да послужат като изходна точка при възникването на примитивен живот.

Но освен изследванията на Европа, които астрофизиците смятат да активизират в близко бъдеще, детайлно ще бъде анализиран и друг спътник на Юпитер-Йо, който е обкръжен от гъсти облаци серни газове. Тези облаци над неговата повърхност е установено, че се получават при изригването на вулкани, които са активни. Отделените количества серни газове образуват тази характерна за него "атмосфера".

Засега вниманието към него се дължи на факта, че орбитите на Европа и Йо, често се пресичат, т.е. в определен момент може да настъпи съединяване между серните газове на Йо и ледените океани на Европа, което според астробиолозите, би дало сигнал за старт в процеса на образуването на живот във водите на Европа. Това би станало в момента, когато ледът върху океана и се окаже достатъчно тънък , за да проникнат през него серните съединения във водата. Те биха взаимодействали с различните вещества разтворени във водата, което от своя страна би довело до образуването на разнообразни органични молекули. Подобен процес може да се наблюдава и при пропукване на самият лед на повърхността на планетата. Така серни газове също биха могли да проникнат под ледената обшивка на планетата.

Другата възможност за активизирането на този процес може да стане падането на метеорит, който да пробие ледената повърхност на океана осигурявайки по този начин свободен достъп до водата на "намиращата" се на неговата повърхност органична материя. Органичните молекули също биха взаимодействали специфично с намиращите се във водата различни молекули, което ще доведе до получаването отново на ново разнообразни молекули. Вероятно в дългата история на Европа се е състоял подобен сблъсък, което може да бъде почти 100% вероятно имайки се предвид какъв магнит за метеорити е Юпитер. Именно близостта й с този гигант на Слънчевата система, е довел до колосални сблъсъци между тази луна и метеоритите. Не на последно място трябва да се отбележи и наличнието на УВ-лъчите достигнали от Слънцето до Европа. Въпреки своите минимални количества, те също биха могли да се окажат важен фактор при стартираната на процеса на възникване на живот.

В бъдеще се предвижда изпращането на космически летателни апарати до Европа, за изследването и потвърждаването на съществуващи под нейния лед на органични молекули. Много голямо би било учудването на Земята, ако под повърхността на планетата бъдат открити по-сложни органични молекули, което със сигурност би означавало започването на сложните и продължителни еволюционни процеси на тази планета. Те само биха потвърдили тезата, че възникване на живот е възможно, но за съжаление не и задължително!



КАКВО ВСЪЩНОСТ ИМА НА ТИТАН?

Титан е загадъчен, на само заради своето местоположение, но и поради факта, че именно там в Слънчевата система може да има много голяма вероятност да се развива живот. Въпреки смелите предположения, много учени днес смятат, че животът на Титан е възможен. Според тях такива условия, които днес наблюдаваме на Титан са почти точно копие на условията, които са съществували на предбиологичната Земя. От тази гледна точка, спътника на Сатурн представлява една много ценна находка, в богатата колекция на астробиолозите. Още през 80-те години на 20-ти век големият астроном Карл Сейгън е изказвал предположеният за евентуалното предбиологично развитие на Титан. Той е спомогнал да се установят различните органични съединения, които се намират в атмосферата на планетата. Това може би е още едно доказателство за скептиците, които определят Титан като мъртва и студена планета, негостоприемна за живот.

Разглеждайки Титан по-подробно могат да ни направят впечатление много факти свързани с него. Титан е една от луните на Сатурн и като такава не би привлякла с нищо по особенно вниманието на учените ако не бяхе една част от характеристиките й. Титан за разлика от другите спътници има атмосфера. На размери е почти колкото нашата Луна. Наличието на атмосфера, твърда повърхност и наличие на органични молекули (като метан например), будят много въпроси около възникването на живот. Всички тези характеристики, които днес се приемат като основоположна точка, за елементарното възникване на живот, не могат да представляват основа на научно схващане, че на Титан е възможно развитието на живот. Безспорно там има някои от условията, които са нужни, но тава не е всичко, което може да се каже по въпроса. При обичайна температура от около –2300С (може би най-студеното място в Слънчевата система), това не е най-подходящото място за живот!

Преглеждайки отново основни характеристики на спътника на Сатурн, можем да установим и наличието на огромни запаси от метан, амоняк и вода. При ниските температури, които има там всички тези вещества, които присъстват в изобилие са под формата на лед. Не е изключено и присъствието на "сух лед", върху повърхността на Титан. Сухият лед, който не е нищо друго освен замръзнал въглероден диоксид, може да играе изключително важна роля и едно бъдещо затопляне на планетата. Ако всички тези съставки бъдат подложени на "Необикновенни" за Титан условия, то това може да изиграе ролята на катализатор, който да ускори предбиологичната история на планетата. Предполага се, че в миналото на този спътник е имало по-топли години, през, които е било възможно да се разтопяват и излитат в атмосферата летливи газове, които да формирали някогашният и облик.

Една затоплена и осигурена от към органични вещества планета, не би имала "голяма" трудност да тръгне по пътя на предбиологичният си период. Остават и много въпроси относно произхода на органични вещества като метан на планетата. През януари 2005 този интересен спътник беше посетен от космическата сонда "Хюйгенс", която беше част от американо-европейската мисия "Касини-Хюйгенс". При историческото и посещения, сондата изпратена от Земята, успя да събере данни, които потвърждаваха много от фактите направени, като експериментални изследвания на Земята. До нас достигнеха около 350, при очаквани около 700-750 снимки с много високо качество, които разкриха много вълнуващи ни подробности относно релефа на планетата. На снимките се забелязваха остатъци от камъни на повърхността, части от планини и хребети. При навлизането си в атмосферата, сондата дори успя да запише и изпрати до Земята звукови сигнали от Титан, които могат да свидетелстват за бушуващи ветрове и в тази част на нашата Слънчева система. Това неизменно беше едно огромно откритие. То свидетелстваше, че на Титан има някаква атмосферна активност.

Автор: Иван Божидаров


Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
 
Сходни статии
За сайта
© 2018 selenabg.com. Този сайт е притежание на Окултен Център Селена. Всички права запазени .