Банер
img_185893_2114043_l.jpg

ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"

Банер

ВАЖНО!

Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.

Екипът на "Окултен Център Селена"

Тайният план
Написано от Маг Селена   
Петък, 23 Юли 2010 10:12

Веднага след края на Втората световна война западните съюзници решиха, че Съветският съюз и Източният блок са техният нов враг. Започна една непозната до този момент „невойна", Студената война. Поради растящата във връзка с комунизма параноя, поддържана от „черната каса", САЩ подновиха интереса си към темата за контрола върху съзнанието.

През следващите пет десетилетия бяха разработени методи и технологии, донесли не по-малко страдания от току-що приключилата „истинска война". В повечето случаи обектите на тези операции нямат никаква представа защо са станали жертви на тихата световна война между заформящите се свръхсили. Това обикновено са невинни хора, попаднали под кръстосан огън или използвани като опитни мишки в различни етапи от експериментите и при разработката на новата наука „контролиране на съзнанието".

През декември 1947 г., почти пет месеца след създаването на ЦРУ се провежда първото събрание на Съвета за национална сигурност. Министърът на отбраната Джеймс Форестал настоява ЦРУ да започне „тайна война" срещу Съветите. Исканията му са резултат от все по-разпространяващото се сред американците мнение, че комунистическите агенти са се внедрили на всички обществени нива и трябва да бъдат премахнати.

Интересно е да се отбележи, че през май 1949 г. Форестал вече страда от болезнената мания, че е заобиколен или преследван от комунисти. Накрая преживява душевен срив, постъпва на лечение във Военноморската болница в Бетезда и се самоубива, като скача през един отворен прозорец. В известен смисъл той е първата жертва на параноидната американска политика, която в много отношения продължава и днес.

По онова време британската политика е малко по-различна. Днес в Държавния архив има над 16 000 дела, описващи развитието на психологическата война до 1948 година. В резултат от инициативата на Форестал на събранието през 1947 г. новият директор на ЦРУ контраадмирал Роскоу Хилънкотър, издава секретна заповед NSC-4A. Той е инструктиран да започне изпълнението на психологически бойни операции в Европа.

Това налага да се отговори на един въпрос от изключително значение - има ли ЦРУ законното, да не споменаваме моралното право, да провежда подобни действия в чужбина? В един меморандум съветникът по общите въпроси Лорънс Хюстън заявява, че ЦРУ няма никакви законови пълномощия като разузнавателно управление. Той прибавя, че също така би било незаконно президентът да използва ЦРУ като „тайна армия".

Въпреки това се решава, че комунистическата заплаха е проблем с по-голям приоритет от конституционните права и NSC-4А бива последвана от допълнителна инструкция - NSC-10/2. Двете образуват тайна президентска заповед, която в крайна сметка разширява много правомощията на ЦРУ В резултат ЦРУ основава официално своето подразделение за подривни действия - Отдел за политическа координация (УПК).

ЦРУ веднага подема широк спектър от изследователски програми и операции, чиято цел е да се открият най-добрите начини за употреба на психологическите техники в борбата с враговете на западната демокрация. Тази дейност не е нещо ново и както ще видим по-късно, се основава на изследвания още от 1923 година.

В резултат от събитията през Втората световна война идеята за работа по таен „черен" проект вече не е нищо ново за западните военни и разузнавателни ръководства. Например проектът „Манхатън" (тайната програма на САЩ за атомна бомба) даде начало на цяло ново поколение операции, а те от своя страна създадоха морален прецедент, който улесни защитниците на психопрограмите. Съществуването на всички тези операции - „черни" проекти, финансирани от „черни" каси - по причини, свързани с националната сигурност, са пазени в тайна не само от обществото, но и от Конгреса.

Доколкото можем да кажем, основната идея за първия от тези черни проекти датира от 9 октомври 1941 година - два месеца, преди японците да бомбардират Пърл Харбър. Вънивар Буш, декан на Техническия факултет на Масачузетския технологичен институт (МТИ), обяснява на Франклин Д. Рузвелт как една 11-килограмова атомна бомба би могла да ек-сплодира със силата на над милион и половина килограма динамит, осигурявайки по този начин на САЩ възможността да спечели следващата война. Без да се консултира с Конгреса, Рузвелт решава, че страната трябва незабавно и в пълна секретност да започне разработването на такова оръжие. Също така той предвижда проектът да бъде финансиран от „специален фонд за подобни необичайни цели"'.

Изчислено е, че целият проект ще струва 100 милиона долара. Това обаче се оказва много далеч от действителността. През следващите четири години са похарчени 2,9 милиарда долара от парите на американските данъкоплатци. Според генерал Лесли Р Гроувз, ръководител на проекта „Манхатън", подобни разходи „изискват неортодоксални" и „необикновени процедури".2 Създаването на тази система за финансиране проправя пътя на други тайни проекти, някои от които продължават и до ден днешен.

Проектът „Манхатън" е обвит с такава секретност, че вицепрезидентът Хари Труман не знае нищо за него. (Всъщност остава дотолкова секретен, че минават няколко години, преди да позволят на президента да види военните планове за използването на бомбата.)

Двете ключови фигури в него са Франклин Д. Рузвелт и Уинстън Чърчил, които през септември 1944 година тайно се споразумяват, че бомбата „вероятно, след като се разсъди зряло, би могла да се използва срещу японците"3. Рузвелт умира на 12 април 1945 година и дори след като Труман влиза в длъжност, проектът си остава свръхсекретен. Министърът на войната Хенри Стимпсън намира време да пошушне в ухото на Труман, че Америка е започнала „грамаден проект за построяването на нов експлозив с почти невероятна мощ".

В по-късни години Труман си спомня думите на Стимпсън и отбелязва: „Твърденията му ме озадачиха. "Такова е нивото на секретност, обгръщало първия американски черен проект.

Съществуването на проекта „Манхатън" означава, че през 1947 година, когато ЦРУ получава зелена светлина да отвори своя клон за тайни операции в Европа, правителството на САЩ вече е натрупало богат опит в започването на секретни операции без знанието на Конгреса. И не само това - тъй като вече не се занимават само със събиране на разузнавателни сведения от чужбина, ЦРУ бързо се превръщат в тайната армия на президента.

Една от главните области на изследване, към които се насочва ЦРУ е контролът върху съзнанието или върху личността. Всъщност в това вземат участие много други подразделения на американското правителство, включително Комисията по атомна енергия (Министерство на енергетиката), НАСА и различни отдели от Министерството на отбраната, включително и видовете въоръжени сили.

Под прикритието „национална сигурност" тези подразделения започват множество зловещи програми, сред които отряди за атентати, програми за промиване на мозъци, цивилен шпионаж, трафик на наркотици, нелегална търговия с оръжие, разпалване на граждански войни и сваляне на чужди
правителства.

Макар това да не е официално потвърдено, всеки един президент е давал одобрението си за продължаването на тези проекти. Докато развива своята наука от психологически бойни техники, ЦРУ я и разширява, включвайки теми като НЛО и екстрасензорни възприятия (ECB).

Първите проекти на ЦРУ за контрол върху съзнанието дават обещаващи резултати и е решено, че си струва да бъдат изследвани по-задълбочено. Генерал Уилям Донован, „Лудия Бил", директор на Управлението на стратегическите служби (УСС), вече е възложил на своя екип - който включва д-р Едуард Щрекер, д-р Уинфред Овършулсер, д-р Джордж Уайт и д-р Хенри Анслингер - задачата да открият как може да се влияе върху човешкото поведение и възприятия с помощта на химически средства.

Екипът на Донован е твърдо решен да създаде „серум на истината", като експериментира с приспиващи егото вещества като скопалин, барбитурати, пейот, марихуана и мескалин. Усилията им получават сериозна подкрепа, когато неколцина нацистки химици (докарани в САЩ чрез програмата „Операция Кламер") започват да работят в тясно сътрудничество с американските тайни служби.

Учени като Карл Таубьок, чиито усилия да създаде „серум на истината" са от решаващо значение в историята на контрола върху съзнанието, снабдява ЦРУ с изобилие от важна информация. Таубьок е получил своит
„Операция Кламер"е данни чрез безскрупулни експерименти върху хора. Фредерик Хофман, друг нацистки учен, е открил парализираща отрова от черупчести морски животни. Същевременно друга група нацистки учени - Карл Pap, Теодор Вагнер-Яурег и Ханс Турит - продължават своите тайни изследвания от времето на войната.

Те работят в американски лаборатории, където създават отрови и нервни газове като табун и зарин. Активното им и твърде известно участие в холокоста като че ли е забравено. Очевидно е било взето решение, че нуждите на военните от нови вещества и техники за контрол върху съзнанието са по-важни от всякакви морални скрупули, свързани с произхода на научните данни.

През 1977 година Сидни Готлиб, важна ръководна фигура в „МКултра“ (по-късно ще отделим повече внимание на „МКултра“) е изправен пред една сенатска подкомисия и разпитан за операциите на ЦРУ, насочени към контрол върху съзнанието и свързаните с тях проекти. Той свидетелства, че Управлението действително е финансирало редица такива операции. Разкритията му полагат началото на множество проучвания от страна на разследващите журналисти и донасят неоспорими доказателства, че въпросните изследвания са провеждани съвсем съзнателно по нареждания на последователни администрации.

Сенатор Ричард Швайкер пита Готлиб за печално известния секретен проект, наречен РХМК (Радиохипнотичен между-мозъчен контрол), при който в човека се имплантира миниатюрен приемник. Готлиб отговаря, че такава техника не съществува. След това обаче продължава: „Ще се опитам да ви отговоря във връзка с термините, които използвахте.

Доколкото си спомням, имаше интерес, всъщност и понастоящем има, към това какъв е ефектът върху хората, застанали в радиовълново поле. Нищо чудно сред множеството проекти някой да е опитал да узнае дали човек не може да бъде хипнотизирай по-лесно, ако се намира в радиолъч. Звучи разумно да се проведе такова изследване." Когато сенатор Швайкер добавя за чутите от него показания, че радарът (тоест микровълните) е бил използван върху животни с цел изтриване на паметта, Готлиб отговаря: „Не ми се струва невероятно, сенаторе."

Главният защитник на тези програми е Едуард Хънтър6, който е на трудов договор в ЦРУ но работи под прикритие като журналист. По-късно става един от най-активните членове на ул-траконсервативното дружество „Джон Бърч". Въпросните програми са носели кодовите названия „МКултра“, „МКсърч“, „МКекшън“, „МКнаоми», «Артишок» и «Блубърд» и са включвали използване на хора като опитни мишки в мозъчни изследвания. Много субекти на такива експерименти са загубили разсъдъка си и поне двама души са починали. В писмо от ЦРУ до автора се казва:

„Действително досиетата в нашето управление съдържат доказателства, че изследвания, финансирани от ЦРУ и включващи изследвания върху хора, са били провеждани преди 1963 година в областта на контрола върху поведението с помощта на техники като хипноза и наркотици - главно ЛСД - по проекта «МКултра» и други свързани с него. «МКделта» е наименование на специална процедура, управляваща използването на материали от «МКултра» в чужбина."

Но «МКултра» не се ограничава само с използване на наркотици. Под шапката на тази програма са събрани също лишаването от различни сетива, религиозни култове, микровълни, психологическа обработка, психохирургия, мозъчни имплантанти и още няколко области на изследване. Общо програмата се е състояла от 149 подпроекта, плюс още 33 допълнителни и тясно свързани подпроекти, всичките финансирани от черната каса.

След приемането на Закона за свобода на информацията ЦРУ разсекретява документи, възлизащи на 215 000 страници, които съдържат само финансовите аспекти на тези програми. Все пак те дават откъслечни данни за периода, когато Управлението осъществява проектите чрез Отдела за сигурност през 1953 г. и по-късно, до 1962 г., чрез Отдела за техническо обслужване (ОТО). Има и няколко досиета от времето след 1962 г., когато изследванията на контрола върху съзнанието са прехвърлени към Отдела за изследвания и развитие (ОИР). Въпреки това от 1950 до 1962 година болшинството оригинални досиета, документи и изследвания са били преднамерено унищожени.

Макар, че през 70-те год. на XX в. сенатските комисии изваждат на повърхността някои от тайните дейности на ЦРУ още много неща остават скрити в архивите на военното разузнаване. Замесени са и други отдели на Министерството на отбраната, както и няколко частни научни институции и лаборатории, работещи за Министерството на отбраната и ЦРУ в САЩ и особено в Европа.

За да докаже тезата си и впечатли гостите на едно събиране, Джордж Ийстбрук, може би най-непоколебимият теоретик и привърженик на използването на хипноза по време на война, хипнотизирал тайно двама свои приятели. Той накарал жертвите да повярват, че при тях току-що е пристигнал британският министър-председател. Двамата хипнотизирани прекарали повече от час в разговори с въображаемия ВИП гост. Както се изказа покойният Майлс Коупланд, бивш високопоставен служител на ЦРУ, „може да се каже, че подкомисията на Конгреса, която разследваше тези работи, почти нищо не е видяла".


Източник: "Контрол върху съзнанието", Армен Викториян
(продължение)


Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
 
Сходни статии
За сайта
© 2017 selenabg.com. Този сайт е притежание на Окултен Център Селена. Всички права запазени .