Банер
44XNXDG_-PQ.jpg

ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"

Банер

ВАЖНО!

Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.

Екипът на "Окултен Център Селена"

Дейвид Айк - Джордан Максуел (интервю)
Написано от Маг Селена   
Понеделник, 09 Януари 2012 14:02

Истории за рептилии

18 Май, 2010 г.

Бил Райан(БР): Здравейте.Аз съм Бил Райан от проект Авалон и това, което ще чуете е една импровизация, непланиран разговор на маса, между Дейвид Айк и Джордан Максуел.

Записът е от 18.05.2010, където те с радост си обменят изследователски истории за дейностите на рептилите на планетата Земя. Това е важно, защото както много от вас знаят, Дейвид Айк наистина беше първият пробил с тези неприятни и предизвикателни изследвания в книгата си „Най-голямата тайна“, но има и много други изследователи, като Джордан Максуел е един сред тях, които са разбрали, че този материал изглежда е истина. 

Те имат свои собствени проучвания. Те имат свои собствени показания от независими свидетели. Има нещо тук, което е изключително важно да се разбере, а информацията е тревожна. Това е забавно, разбира се, по своите си причини, но зад развлечението и интересните истории се крие една изключително тъмна програма, и сдпоред по моето лично вярване, наша отговорност е да погледнем внимателно и да разберем по най-добрия начин това, което може би се случва тук.
 
Б.Р. Има една невероятна история, разказана от тази група хора. 

Джордан Максуел (Д.М). О, в Долината?

Б.Р. Да. Това е история, която си струва да се чуе. 

Дейвид Айк (Д.А): Точно така.

Б.Р. Не е дълга историята. Това е само едно от тези неща, които са толкова странни, за да са истина. 

Д.М. Правех интервю в Лос Анджелис, на радио шоу в Лас Вегас. Те ми се обадиха (неясно), за да направя двучасово интервю с тях, и аз, само между другото, споменах боговете на влечугите и влечугите неземни. И след края на програмата, получих телефонно обаждане от човек, който разбрах по-късно, че е много богат, и е собственик на фирма, която купува и продава хотели и големи неща. 

Д.А. Точно така. 

Д.М. И той се обади и каза: Джордан, ние те слушахме тази сутрин в офиса. Аз трябва да ти кажа нещо. Имах петима мъже, които работиха за мен в офиса ми. Ние всички сме християни и ние всички посещаваме една и съща църква. Всяка година, аз поканвам всичките пет семейства в дома ми и от там отиваме на почивка заедно, винаги. И той разказа: "Миналата година - беше '89, когато се случи това, миналата година ние всички заминахме на къмпинг в Колорадо. Една сутрин напуснахме лагера и се изкачихме до върха на голям хълм и погледнахме надолу към долината. В долината имаше кръг, добре подготвен кръг, и в кръга имаше един кръг от хора-роби. И всички те хванати за ръце, се люлееха напред-назад като пееха някаква песен, имаше един човек в средата. Когато стояхме и гледахме това, ние се стреснахме, защото видяхме да се появяват хора просто от нищото."

Д.А. Точно така...

Д.М. Просто от нищото. Те правят ритуал, нали? И той каза: "Изведнъж, в центъра, се показа едно друго лице, но много по-голямо от всички останали. Когато това нещо се показа, посочи нагоре към нас, и всичките певци спряха, всичко спря и всички се обърнаха, сочейки нагоре към нас. Ами ние бяхме в горната част на планината, и просто щяхме да  се махнем от там. Ние се обърнахме, но вече беше твърде късно. Това нещо, което бе в кръга, бе вече зад нас." Той заяви, че било най-малко седем и половина до осем фута високо...

Д.А. Да, типично.

Д.М. А?

Д.А.  Класически случай.

Д.М. И той продължи: "Нещото бе 7.5 до 8 фута високо, рептил. Ние всички бяхме парализирани, не можехме да мръднем. Никой не можеше да мръдне. Тогава това нещо ни изгледа всичките и накрая погледна мъжете. Докато ни гледаше, ние знаехме какво си мисли то. Казваше следното: “Този път ще ви оставя да си тръгнете, но по-добре се махайте, защото прекъснахте нещо. Нещото си тръгна, хората го гледаха и то замина."

Д.А. Типично...

Д.М. Човекът продължи: "В момента, когато нещото си замина, всички започнаха да крещят. Сега те бяха дошли на себе си. Децата пищяха, жените викаха и плачеха. Ние всички побягнахме към колите си и подкарахме за в къщи.Това беше. Той ми каза: "Ние всички сме християни от една църква и когато те чухме да говориш за рептилните неземни, ние искахме да ти потвърдим,че поне едно от тях със сигурност е на Земята, защото го видяхме."

Д.А. Система за контрол.

Б.Р. Така, че това е историята, която си чул, преди това чудовище.....

Д.А. О, да

Б.Р. ....и ние сме слушали истории като тази, да.

Д.А. 6-7, 5-8 фута височина е постоянно повтарящо се описание. Не съм го разказвал на Бил преди, но когато бях в Америка, и започнах да събирам истории като тази за първи път, бях чувал вече за това, но нищо на практика. За 15 дни, аз срещнах 12 различни човека, които ми разказаха почти същата история за променящ формата си рептил (влечуго). Когато се върнах в Англия, една жена от моя град искаше да се срещнем, за да ми разкаже за един човек, наречен Тед Хийт, министър-председател на Великобритания от 77 до ...

Б.Р. Наистина ли?

Д.М. Да

Д.А. Сатанист. Имах изключително преживяване с него и черните му очи. Бях ти разказвал за него.
И така, тя ми каза, че е била омъжена съпруга с контролирано съзнание. София-Ан е от Шотландия, тя е била предадена от шотландски орден на масонството в Шотландия. А мъжът й е бил пазач на едно място, наречено Бърнам Бийчис. Бърнам Бийчис е площ охранявана от полицията, гори и поляни, на запад от Лондон в близост до Слау, около 25 минути път с кола от Чекар, където е вилата на министър-председателя Кемп Дейвид. И е собственост на лондонското Сити, финансовия район, точно така. Защото, когато влезете в него, логото на  лондонското Сити е на всякъде, което е две летящи влечуги, държащи щита на Ордена на тамплиерите.

Б.Р.: [смее се]

Д.М.: Да.

Д.А.: Във всеки случай,тя ми разказа тази история. Разказа, че е един затворник, и че съпругът й бил сатанист. Пазачът на Бърнам Бийчис е бил винаги сатанист - те имали къща в областта, точно в средата на гората. И той бил сатанист, защото неговата работа е да прави ритуали през нощта и някои други специфични ритуали през деня. И там след залез слънце, предполагам, че може да се върви наоколо пеша, но всички пътища се заснемат.

Б.Р.: Хм. 

Д.А.: Не можете да карате кола там. И така, тя каза: "Една вечер излязох с кучето си. Бе някъде между 1970 и 1974." - тя не ми каза годината, но трябва да е било през този период, защото той бе министър-председател по това време - Хийт. Каза, че е видяла някаква светлина, тръгнала напред, прокраднала се, и погледнала през дърветата и храстите. Видяла е кръг от хора в роби, и признава, че човекът, който диктувал условията е бил Тед Хийт, и както е видяла по-късно, от една от страните му, мисля, че беше дясната му страна, е бил човек, наречен Антъни Барбър, който е министър на финансите по това време.

Б.Р.: Тони Барбър. Да. 

Д.А.: Тони Барбър, да ...

Б.Р.: Да.

Д.А.: ..., които направиха унищожителни неща за британската икономика. Както и да е, те са били в този кръг, и тя каза, че са правили тези песнопения и
 ритуали, разказа всичко. Понеже знаех за Тед Хийт от други източници, това не ме  изненада. След това, тъй като току-що се бях върнал от Америка и пиех чаша чай, казах: "Ок, аз заминавам, и тъкмо поставях моята чаша чай на масата, тя вече седеше там. Казах й:  "Знаете ли, че  в момента изживявам нещо много странно. Срещам се с хора, които казват, че са виждали хора да се превръщат на влечуги." Аз се обърнах, и всичко, което можех да чуя от нея беше (прави звук на голяма въздишка):
 
"О, Боже, помислих, че се е случвало само на мен. Аз нямаше да ти кажа всичкото това. Мислех си, нали знаеш, достатъчно лудо е това, което вече съм казала." Но тя продължи да ми разказва, че докато гледала този ритуал, изведнъж Хийт се превърнал на влечуго с фигура около два метра! Тя каза: "След като той направи това...знаете ли кое ми беше най-странното? Никой друг в кръга не беше ни най-малко изненадан и не реагира на това. И след като той бе вече в тази форма на влечуго, започна да говори - като стара трансатлантическа телефонна линия, където има прекъсвания и подобни неща."

Д.М.: О, да.

Д.А.: И тя каза, че след това, когато се е разхождала по здрач, малко преди да се стъмни...

Д.М.: Хм-хм. 

Д.А.: ... на здрачаване, е виждала хора, винаги в роби, главите им покрити, а лицата им са на влечуги. Аз обикалях там, на това ужасно място. Това е едно ужасно място, Бърнам Бийчис.

Б.Р.: Хм.

Д.А.: Но това е, което тези индивиди представляват. Хората ми казват: Ти виждаш сатанисти навсякъде." Не, не. Виждам сатанистите само в горните нива на обществото - наистина навсякъде.

Д.М.: (смее се) Да.

Д.А.: Има разлика.

Д.М.: Да.

Д.А.: Съотношението им към населението като цяло е огромно.

Б.Р.: Хм.

Д.А.: Разбира се. Така, че...Където и да отидеш по света, нали знаете, Кредо Матуа говори за Читаури. Те са седем, осем фута високи..

Д.М.: Хм-хм.

Д.А.: Постоянно е така...

Б.Р.: Обща тема.

Д.А.: Да.

Б.Р.: Да.

Д.А.: И...

Д.М: Имам и една друга история, за Нанси.

Б.Р.: Дейвид може да не я е чувал. Трябва да разкажеш историята за Нанси.

Д.А.: Коя е тя?

Б.Р.: Това е една история, която вече сме записвали, но това е фантастична история, фантастична история.

Д.М.: Имам една млада приятелка, която е абсолютно...нямам думи да я опиша. Тази млада дама ми е мног скъпа приятелка. Тя е толкова добре информирана по въпроса за влечугите, тъй като баща и...Тя ми показа всички нейни семейни снимки, където видях, че баща й е офицер на военновъздушните сили и е отговарял за Проекта "Възстановяващите се", така че по което и да е време, където и да е по Земята, е можел да регистрира НЛО дейност....

Д.А.: Така.

Д.М.: ... той е отговарял за разследването. А тя разказва: "Ние се местихме от база до база, никога не сме живели на едно място много дълго. Винаги сме имали един и същи телефон, и когато  звъннеше, това означаваше, бащата ми имаше десет минути от момента на звъненето, за да се облече, приготви куфарчето си, и да е готов да тръгне с военните, които го вземаха от предната част на къщата, само се почукваше на вратата, без никога да са обменяли и дума. Нищо. Просто почукване на вратата, той излизаше и сядаше в колата, те потегляха, и когато заминаваха на пост идваха военни - четири, по един на всеки ъгъл от къщата - докато не се върне. Дори да изминат една седмица, един месец, не е от значение. Те са там, за да пазят къщата, докато го няма, дори и в базата."  
 
Никога не и е било позволявано да остава в къщи сама. Баща й никога не позволил това. Една нощ бащата й и майка й отишли в съседите, през няколко врати, на купон на техни приятели от базата. Тя попитала майка си, дали може да си остане в къщи, защото няма да бъдат надалеч,а бащата казал - абсолютно не. Е, най-накрая майката уговорила бащата и той разрешил. И така те отишли до къщата на съседа, а тя за първи път в живота си, най-накрая останала в къщата сама. Седяла в спалнята, решела си косата, на едно малко огледало, а зад нея бил дрешника. Тя каза, че докато си решела косата, вратата се отворила и едно влечуго излязло, но е трябвало да отстъпи за да мине под издатината.

Д.А.: Късметлия момиче. 

Д.М.: И стояло там - да! - почти докосвало тавана, почти седем и половина, осем футов таван. То я погледнало, а тя го е гледала в огледалото и каза: "Аз никога не съм била толкова уплашена през живота ми, защото видях това влечуго. И двамата се гледахме. Тогава то започна да се движи, но не с краката си. Той започна да се мести...

Д.А.: Хм-хм.

Д.М.: ... към нея. Тя рече: "Аз имах усещането, че то лети. Знаех, че е все по-близо, скочих, спънах се и избягах надолу по коридора, връхлетях в банята, заключих вратата, отворих прозореца и започнах да крещя." Е, всички в квартала са я чули. Девойката каза,че е чувствала, как то идвало по коридора, защото било много тежко. Започнало да ръмжи като животно, и дращи по вратата на банята. И когато бащата й и другите съседи са дошли тичайки, това нещо ги е чуло, и тръгнало обратно.
 
Тя каза: "То просто се върна по коридора и влезе в спалнята." Когато бащата дошъл тя излязла и видяла огромни следи от нокти на вратата на банята. А бащата казал: "Ето защо аз не те оставям сама. Това е причината."  И тогава той им разказал - на цялото семейство: "Тези извънземни влечуги ни предупредиха, че им е писнало от нас да си завираме носовете в техните дела. Казал й: "Само не забравяй, че ако си пъхнеш носа в делата ни, ние ще изпратим някой в дома ти.“ Ето защо винаги съм имал военна охрана на къщата, дори в базата, защото тези същества минават през пространствата.

Д.А.: Да, точно така.

Б.Р.: Да. 

Д.А.: Точно така, точно така.

Д.М.: Те могат да „изплуват“ по всяко време, когато и където си искат.

Д.А.: Точно така.

Б.Р.: Не, че охраната по ъглите ще направи някаква разлика, ако нещо внезапно се материализира в дрешника, разбирате ли. (Смее се).

Д.М.: Това има резон. (Смее се).

Д.А.: Това е начинът, по който те мислят, все пак, нали?

Д.М.: Да.

Д.А.: Това е начинът, по който мислят. Ще взема няколко пушки. И ще го подредя.

Д.М: (смее се) В никакъв случай.

Д.А.: Аз...

Б.Р.: Но, това те кара да се замислиш, колко често тези неща се случват и ние никога не ги чуваме иил виждаме.

Д.А.: О, абсолютно. Много, много пъти. Знаеш ли, аз срещнах респектиращо облечена, делова жена във Ванкувър, която все още трепереше, когато ми разказа историята си, а е било години по-рано, когато се е случила. Тя е имал връзка с един човек. Каза, че той имал тъмна страна, но иначе си бил наред. Разказа, че един път се били върнали в къщата й, и трътнали в спалнята да правят секс, нали, а книгата „Най-голямата тайна“, първата книга в която някога съм писал за това – била на рафта над леглото, стояла си там. А той започнал да й се смее, че чете подобни неща.
 
Тя каза: "Трябваше да купя книгата ти два пъти, защото я изхвърлих след преживяването си, но после си помислих, ще взема да я прочета отново." И така, те започнали да правят секс. Когато той бил върху нея започнал да проявява голяма грубост, тя се изплашила. Поставила си ръката в долната част на гърба му, направо в края на гърба му, но ръката й била избутана от нещо. Погледнала над рамото му, а там имало една ужасна опашка.

Д.М.: Хм-хм.

Д.А.: Опашката избутала ръката й обратно. Тя изпищяла и го изхвърлила от леглото. А той стоял там, разказва тя, като само за част от секундата, две секунди може би, приел изцяло формата на влечуго, а след това просто се превърнал отново в човек и излязъл от къщата, толкова бързо, колкото можел. Била чувала за тези истории доста често. И някои хора си мислели, че била в неведение, но тя знаела какво става, знаела, че това е влечуго.“

Д.М.: (смее се)

Д.А.: Това не са просто хора, които срещаш, нали?

Б.Р.: Хм-хм.

Д.А.: Ако те ви разкажат преживяванията си, и ти вържеш фактите, може да се получи цялата картина. Това е едно трудно изследване. Това не е...

Б.Р.: очевидно...?

Д.А.: ... като да си го изфабрикуваш.

Д.М.: О, ето защо казвам, че има твърде много доказателства. Хора, които са се сблъскали с тях... прекалено много случаи, прекалено много случаи.

Б.Р: Ето защо е толкова ценно, че вие разказвате тези  истории, които знаете, защото в противен случай всеки ще си мисли, че всичко е само от Дейвид...толкова е трудно да се говори за тези неща, без да извлечеш присмех, и колкото повече хора говорят за това толкова по-добре...

Д.М.: Да?

Б.Р. : ...ще се приема по-лесно, защото това ще бъде заявление, а не просто някой, съчиняващ глупави истории, нали знаете.

Д.М.: Имам един приятел лекар. Той има комплекс от апартаменти и един от апартаментите дал под наем. Дошъл един млад човек и поискал апартамента. И така, казва, интервюирах го, а той седеше на дивана. Имах да пиша някои документи и се наведох, а когато погледнах към него, там стояха двама души. Той и още един, точно като него. Двама, седят и си говорят, и са абсолютно идентични. Направо бях шокиран: сега бяха двама. Те го погледнали и той ги попитал: "Какво е това, какво правите?" Единият рече: "О, съжалявам, това е другото ми Аз." Приятелят ми попитал: "Какво говориш, какво друго Аз?" Оговорил му: "О, съжалявам, господине, да продължим". А другият просто щракнал с пръсти и изчезнал. Докторът моментално го изгонил. Аз мисля, че се случват много и доста необясними неща...е само относно влечугите.

Д.А.: Хм-мм, чакай. Ще направя извода. Те имат много различни форми.

Б.Р.: Хм-мм, това е доста добро. Хм-мм.

Д.М.: Аз ще ви разкажа за времето, през което бях в Хавай с жена ми. И двете момчета ... някой влезе в ресторанта, не знам кой беше, и аз трябваше да бягам. Разказвах ли ви това?

Б.Р.: О, да, разказа ми. Ти ни разказа тази случка, че си чул глас в главата си, който е казал бягай, бягай, бягай. Това си и направил.

Д.М.: "Ти си в беда. Твоят живот е в опасност. Бягай бързо. Твоят живот е в опасност. Бягай бързо." И това не бе по моя воля. Аз не мислех да бягам. Те мотивираха мозъка ми да го направя. Аз се изправих и избягах.

Б.Р.: Точно така.

Д.М.: А аз дори не мислех да го направя.

Б.Р.: Да.

Д.М.: И аз пробягах целия път до другата страна на улицата, заобиколих хотел "Хилтън", "Хилтън" комплекса, и чак до океана и след това, гласът каза: "Ти си добре сега, сега всичко е наред."

Б.Р.: Хм-мм.

Д.М.: И аз седях там и бях ... Не можех да повярвам на това, което току-що направих. И това ми се случи два пъти. Това се случи и в Лос Анджелис, след това, друг един път.

Б.Р.: Разбира се, защото си избегнал опасността, а не си знаел каква е опасността.

Д.М.: Ъ-ъ-ъ-ъ.

Б.Р.: (смее се) Не ти се е искало да се мотаеш наоколо и да разбереш какво е било това, което е трябвало да се избегне. (Смее се)

Д.М.: Защото не се мотах, за да разбера. (Смее се) 

Б.Р.: Каква щура история,а.

Д.М.: Но ...сега, когато погледна назад към нея, тя вече има смисъл...Мога даприема, че съм бил доведен тук, тогава може би е имало извънземно присъствие, което ми е било естествения враг ...

Б.Р.: Хм-мм.

Д.М.: ... а аз дори не го познавам.

Б.Р.: Разбира се.

Д.М.: Но някой, който е с мен, тук, той знае ...

Б.Р.: Да.

Д.М.: ... и когато те са били близо до мен, прекалено близо до мен, аз не съм бил в състояние по никакъв начи готов да се изправя срещу този вид тъмна енергия. Така, че нещо просто ме прогони бързо.

Б.Р.: Това е най-лесното решение, да, точно така.

Д.М.: Това е като да има човек на ФБР в тълпата и тълпата да разбере кой е той?

Б.Р.: Хм-мм.

Д.М.: ФБР трябва да отиде и да го измъкне бързо, защото е обречен.

Б.Р.: Да.

Д.М.: Всеки човек, който се среща лице с лице с тях...животът му е в опасност. Така че...трябва да да се спасявате бързо. И аз избягах.

Б.Р.: Хм-мм.

Д.М.: Имам страхотна, цветна снимка на Буш-старши, маха на някого. И когато yвеличили снимката на която махал, се видяло че има ципи между пръстите.

Б.Р.: (смее се) Ципи?

Д.М.: Да.

Б.Р.: ...ципести длани?

Д.М.: Да!

Б.Р.: Никога не съм чувал това преди

Д.М.: Да, имам снимка, аз ще ти я покажа.


Натиснете тук за МР3 аудио записа: http://projectavalon.net/David_Icke_Jordan_Maxwell_reptilian_stories_Project_Avalon_May_2010.mp3


Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
 
Сходни статии
За сайта
© 2017 selenabg.com. Този сайт е притежание на Окултен Център Селена. Всички права запазени .