Банер
IMGP2847-copy.jpg

ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"

Банер

ВАЖНО!

Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.

Екипът на "Окултен Център Селена"

Феноменът Царичина 14
Написано от Ивайло Иванов-IYI   
Сряда, 07 Ноември 2007 00:00

ІІ.Факти и документи

ТУК- Министъра на отбраната на

Република България

господин Димитър Луджев

 

ТУК- Главния прокурор на

Въоръжените сили на

Република България

генерал-майор Йоцов

 

ЖАЛБА

от полк.проф.инж.Делчо Георгиев Наплатанов,доктор на техническите науки,зам.-началник на под. 24190 на ГЩ и началник на Научния отдел,живущ в София,ж.к. "Красно село",бл. 204 А,ап. 38

 

Господин Министър на отбраната,

Господин Главен прокурор,

Обръщам се към вас с настоящата жалба по повод разигралата се трагедия в МО или по-точно в ГЩ,под ръководството на неговия тогавашен началник ген. полк. Радню Минчев,в резултат на която предумишлено,чрез парапсихологически въздействия на 8.2.1991 г. беше убита дъщеря ми Марина Делчева Наплатанова,родена на 2.2.1961 г. (виж съобщението във в. "Дума" от 9.4.1991 г. в статията "Всеки ден по един софиянец постъпва в психиатрия" и дописката във в. "Християндемокрация",брой 21 от 1-6 юни 1991 г. под надслов "Който много знае,се самоубива".При това не познавам двете авторки на статиите и никога не съм се срещал с тях).

Трагедията се разиграва по следния сценарий,разработен от генерал-полковник Радню Минчев,като операция "Слава" за търсене на съкровище в района на с. Градец,обл. Софийска и исторически карти за местонахожденията на всички съкровища,заровени в българските земи от дълбока древност до наши дни.Поне на мене така лично ми обясни "замисъла на операцията" ген. полк. Минчев.

Историята или по-скоро трагедията,в която съм абсолютно убеден,че бях въвлечен по предварително подготвен сценарий от ген. полк. Минчев,започва така.

През октомври 1990 г. група от инициативния комитет за учредяване на асоциация "феномен" потърси контакт с ръководения от мен.Научен отдел чрез моя заместник полк. Цветко Кънев.Същият е имал преди това 2 срещи с тях без моето знание.Обясненията бяха,че полк. Кънев и сегашният президент на асоциацията инж. Стамен Стаменов (сл.тел. 686 184, 687 402, дом.тел. 671 037) били съученици.Без да съм давал предварително съгласие за среща,на 23.10.1990 г. в приемната на МО идват инж. Стаменов и екстрасенсът от гр. Пловдив Димитър Сираков,живущ на ул. "Лиляна Димитрова" N 147.Същите идват по договореност с полк. Кънев и искат среща с мен.В този разговор основно говореше Сираков.Те обясниха накратко,че искат да създадат тази асоциация,с цел да изучават проблемите на биоенерге-тиката и търсят съдействие и сътрудничество с ГЩ.Помолиха ме като началник на Научния отдел на ГЩ да им уредя среща с тогавашния началник на ГЩ генерал-полковник Радню Минчев.Аз им заявих,че предварително нищо не мога да им кажа,но че ще доложа на ген. полк. Минчев за тяхното искане и ако той е съгласен,ще организираме такава среща.Там те извадиха една книжка за известните български екстрасенси,в която беше включен и биографичния очерк за Димитър Сираков.Подариха ми с автограф от Сираков една книжка.След официалния разговор с тях,на който присъствува и полк. Кънев,помолих на 4 очи да проведа една консултация с Димитър Сираков по личен въпрос.Обясних му,че от 1986 г. дъщеря ми Марина Делчева Наплатанова страда от някакво "заболяване" и периодично постъпва на лечение в болница,но резултат от лечението няма.Обясних му също така,че през юни 1990 г. тя е била на изследвания и лечение в I психиатрична клиника на МА в София при проф. д.м.н. Стоименов.Същият още като я прие,поговори с нея,видя диагнозата й от психодиспансера на улица "Искър" в София и пред мен и проф. полк. д.м.н. Милан Петров от ВМИ заяви,че тази диагноза не е вярна и че Марина няма психично заболяване.Обеща и я настани за изследвания и лечение при един от най-добрите си лекари доктор Тодоров.Започнаха веднага изследвания по специални тестове и след няколко дни като отидох на свиждане,д-р Тодоров ми заяви,че е убеден,че Марина няма психично заболяване.Независимо от това те продължиха изследванията и в края на лечението организираха голям консилиум от психиатри,чието заключение беше,че дъщеря ми няма психично заболяване.Нейните оплаквания бяха,че периодично чувствува голямо нервно напрежение,но най-много я измъчваше това,че периодично в мозъка й се подават чужди мисли (тогава аз все още не знаех,че телепатичната връзка отдавна е реалност и че чрез нея могат не само да ти предават чужди мръсни мисли (думи),но могат да изтезават и убиват). Помолих Сираков да я заведа при него да я види.Тогава той веднага отряза,че дъщеря ми действително не е психично болна.Пожела на другия ден след работа да дойде с мен у дома и каза,че ще поговори малко с нея и ще й докаже,че действително не е болна.На другия ден - 25.10.1990 г. той ме чакаше пред МНО и го заведох у дома.Сираков обясни на Марина,че тя е избрана от извънземната цивилизация под кодовото наименование "КИКИ" за екстрасенс-рецепиент (контактьор) с планетата Земя.Той заяви,че в момента "КИКИ" е у нас и започна да му задава въпроси.Марина и Сираков заявиха,че чуват едни и същи и то доста остроумни отговори и започнаха да се смеят.Марина започна да изговаря отговорите на "КИКИ" на глас и започнахме да се смеем и ние с моя син.Майка й тази вечер си дойде късно и не присъствува на тези разговори.Тъй като се оказа,че с Димитър Сираков сме земляци от бившата Панагюрска околия,аз го поканих на вечеря,почерпихме се и го изпратих.Но това време той беше отседнал на квартира у инж. Стамен Стаменов.

След няколко дни доложих на началника на ГЩ за исканата с него среща от инициативния комитет па асоциация "феномени".Той прояви голям интерес и срещата се състоя в началото на втората половина на ноември (19.11.1990 г.).След официалната среща екстрасенсите Димитър Сираков и Дора Петрова (работила в специалните служби със сл.тел. 824 166) пожелаха да направят сеанс на ген. полк. Минчев,който наскоро беше опериран.От този момент Димитър Сираков и Дора Петрова започнаха често да контактуват с ген. пол. Минчев ту по негово,ту по тяхно искане.Среща с тях поиска ген. полк. Минчев и преди свое служебно пътуване зад граница.

През това време по канала,с който поддържаше връзка Марина започна да се получава информация.На 3.11.1990 г. беше получен Апел на Асоциацията на обединените цивилизации (АСО) до ООН,в който ги уведомяваха,че много сериозни обстоятелства ги заставят да потърсят връзка с човечеството на нашата планета.Те предлагаха на 22.2.1992 т. в София да се проведе първата галактическа дипломатическа среща и научна конференция на тема "Живот и еволюция на човека в Космоса".В следващите на Марина беше продиктуван списък от около 183 теми,които да се обсъдят на тази конференция.Тук трябва да отбележа,че малко преди тази дата,по време на международния конгрес на екстрасенсите в България,Димитър Сираков вече беше направил изявление за тази конференция и датата на нейното провеждане.Ние бяхме на занятия извън София,а вестника го донесе м-р Станислав Серафимов от под. 24190-ГЩ,т. е. от моя отдел.Даже в момента не си спомням и в кой вестник беше изявлението.

Па Марина й беше наредено материалите да се отпечатат и да се предадат на Сираков.Тъй като нямам пишеща машина,съвсем добросъвестно ги отпечатах в но един екземпляр на служебния си компютър.В указания срок ги предадохме на Сираков,т. е. на 21.11.1990 г. вечерта,когато ми гостува и спа у дома.На него предадохме и редица материали, предназначени за редакциите на наши ежедневници и видни наши учени и журналисти.Това бяха кратки репортажи от рода на тези,отпечатани по-късно на страниците па в. "Българска армия" от авторите Остров Врачански и Петър Янков под наслои "Тайните на Зес от Антарес" и т. н.Оказа се обаче,че Сираков не е задвижил материалите и ги е задържал но заповед на системата под кодово наименование "РОРО",контактьор на която е Елка Логинова,съпруга на служител от МО. Оказва се,че същата впоследствие за "особени заслуги" е назначена по заповед на ген. Минчев на сержантска длъжност в МО.След тези обяснения Сираков постави някакъв код на куфарчето си и го постави в един метален шкаф в моята бивша канцелария.Този куфар после дълго стоя там,но дали материалите са в него не мога да кажа.След това по моя заповед беше поставен в един склад,а сега не съм в състояние да кажа дали е там.

Сираков и Дора Петрова се появиха пак на 3.12.1990 г. в приемната на МО и поискаха отново среща с ген. Минчев.Заявиха,че му носят специална информация.За това те говориха с генерал Минчев в мое отсъствие и за какво е ставало дума,не ми е известно.Освен тази информация (ако е имало такава?) Сираков е доложил на ген. Минчев,че при инж. Стамен Стаменов се е появил някакъв мъж,който работел в завод "Рила",бил родом от с. Градец и знаел някакво родово предание за старинно съкровище, което "чрез сън му било внушено,че трябва да го направи достояние на ГЩ на МО". Ген. Минчев ми заповяда да опна на тази среща с екстрасенсите Димитър Сираков и Дора Петрова и моите подчинени полк. Кънев и м-р Серафимов.Срещата се състоя на 4.12.1990 г. в канцелариите на асоциацията в Студентското градче в София.Когато отидохме, въпросният човек (на когото не помня името) ни чакаше с инж. Стаменов. Разговора водиха Сираков и Дора Петрова.Па тях този човек връчи схема на местността,нарисувана доста схематично на ръка.Сираков и Дора Петрова успяха да ни внушат,че този господин не трябва да се появява във въпросното село,тъй като местните иманяри ще го познаят и после можело да го убият.За това особено настойчиво твърдеше Дора Петрова,която заяви,че е участвувала и в други разкопки и е веща по тези въпроси.Ето защо те се договориха,че с този човек ще поддържат връзка чрез инж. Стаменов.Аз му благодарих и му казах,че ще доложим на ген. Минчев за разговора.Ние се върнахме в ГЩ и се явихме веднага на доклад.След доклада ген. Минчев ни освободи,но ни нареди вечерта късно да се явим при него за указания.Сираков по настояване на инж. Стаменов и полк. Кънев отиде в дома на екстрасенса Елка Логинова,съпруга на служител в ГЩ,която била контактьор (екстрасенс-рецепиент) със системата "РОРО". Вечерта,когато се явихме при началника на ГЩ,Сираков му разказа,че по канала "РОРО" Логинова била получила много важна за него служебна информация и го помоли да я приеме веднага.Със служебната кола тя беше доведена в кабинета на ген. Минчев веднага и той прие само нея,съпруга й и Сираков.Кой да влезе вътре,вече определяше Сираков.Сеансът им продължи повече от два часа,а мене ме накараха да чакам в приемната пред кабинета.След като те си отидоха, ген. полк. Минчев ме извика,похвали ми се,че Логинова му е дала важна информация,даже ми показа рисунката, на която тя беше изобразила него и новия му турски колега с антените на "демонстрационните им приемо-предавателни устройства на главите".В този разговор ген. Минчев ми каза, че "РОРО" е потвърдил наличието и мястото на съкровището и че Логинова му е начертала 2 схеми на мястото.Едната за ген. Минчев,а другата за Сираков.Ген. Минчев ми каза,че "РОРО" изрично го е предупредил,че му дава само 3 дни за откриването,изкопаването и изваждането на съкровището.Тук искам да отбележа,че до този момент никой освен Сираков не знаеше,че дъщери ми е екстрасенс-рецепиент.Тогава аз и не подозирах каква клонка ни се готви.

Па другия ден (5.12.1990 г.) заедно с моите подчинени и Сираков чакахме в моята канцелария до около 14 часа.Висяхме цял ден и чакахме да се оправи времето,за да излетял хеликоптерът от Пловдив,с който но указания на "РОРО" и по решение на ген. Минчев трябваше да извършим рекогнисцировка на местността,за да не оставяме следи и да не прави впечатление на местните хора.

Денят беше мъглив,валеше сняг и нямаше никаква видимост.През цялото време Сираков периодично ме караше да звъня на ген. Минчев,за да питам за въпросния хеликоптер,а той ми отговаряше,че чака,тъй като видимостта била лоша, а прелитането на по-голяма височина било опасно поради възможност за обледеняване.Много по-късно разбрах,че аз през цялото време съм бил воден за носа,а действието се е развивало по предварително разработен сценарий от ген. Минчев и специалните служби (на МНО и МИР). След редица явни подмятания от страна на Сираков за българската авиации към 14,30 часа аз го попитах не е ли възможно да опитаме чрез Марина и тези,които контактуват с нея,по принципа на телеориентирането да намерим мястото.Сираков каза,че е съгласен да опитаме.Позвънихме на Марина и я помолих да попита нейните "кореспонденти" дали са съгласни да ни помогнат да определим точно мястото.Дъщеря ми ми отговори,че те са съгласни и са казали да тръгваме.Сираков стана и тръгнахме,но ме накара сам да влезна при ген. Минчев и да му предложа готи вариант.Аз разказах с няколко думи на ген. Минчев за това,че и дъщеря ми Марина е екстрасенс-рецениент и му предложих пашата идея за определяне на мястото.Той се свърза но телефона с Логинова и каза,че "РОРО" не възразявал против този вариант,даде ни една "Латвия",ние минахме покрай нас,взехме Марина и се отправихме за с. Градец. Преди това искам да отбележа,че Дора Петрова я нямаше цял ден,а когато решихме да тръгнем без нея,тя ни чакаше пред театър "Иван Вазов",където постоянно я докарваше неин колега полковник,който непрекъснато стоеше в сянка.Кой е той,могат да кажат Дора Петрова,м-р Серафимов и полк. Кънев.Как е разбрала,че тръгваме точно в тази минута,за да ни прихване в движение,може да каже само Дора Петрова.

Още щом започнахме изкачването към Градец,Дора Петрова заяви,че чувствува радиацията на съкровището,тъй като се представяше непрекъснато за добър радиестезист.Когато наближихме Градец,на Марина по телепатичен път започнаха да й подават команди къде да спрем колата,в каква посока да вървим и къде да спрем.Така много бързо и лесно определихме мястото,качихме се на колата и се върнахме.Дора Петрова и Сираков също потвърдиха,че под улицата,отиваща към трафопоста на Градец,имало тунел,който водел към хранилището.Дора и Сираков дълго гледаха и схемата,начертана им от Логинова и решиха,че точно това е мястото.Качихме се на колата и отидохме в ГЩна доклад при ген. полк. Минчев.По негова заповедзаведох и дъщеря си Марина,с която искал да се запознае.Когато доложихме на ген. Минчев,че сме намерили мястото,той остана доволен и каза,че по телефона се е обадила Логинова и е потвърдила,че е получила информация от "РОРО",че точно сме определили местонахождението на съкровището.Началникът на ГЩ ни освободи и замина някъде на доклад извън МО,но ни заповяда да го чакаме и към 20,00 часа да се явим при него за указания.

Явихме се в заповяданото време. Генерал Минчев идваше отвън,прие ни и заяви,че е разработил план на операцията,която е нарекъл с условното наименование "Слава". Нареди ми аз да поема ръководството на групата,независимо че в нея беше началникът на химическите войски на БА генерал-майор Динев.Това не беше много по вкуса ми,нито беше етично,но трябваше ла изпълня заповедта.Постави конкретни задачи на всички офицери,а на мен и Марина ни нареди сутринта в 07 ч да се явим в кабинета му за указания.Когато на 6.12.1990 г. се явихме в кабинета му,той ни каза,че не си е ходил и е нощувал в стаята за почивка до кабинета му.Даде ми указания и ми нареди да отида в казармите на МО на 4-ти километър и заедно с началник-шаба на инженерни войски полк. Димитров да поведем колоната от инженерни машини към местността,тъй като полк. Кънев не се бил явил в заповяданото време.С голямо закъснение Сираков и полк. Кънев се явиха,но на полк. Кънев ген. Минчев беше наредил да изчака представителя на военната прокуратура.Ние с Марина,подп. Йордан Йорданов от ВКР на МО,Сираков и колоната от инженерни машини се отправихме към Градец.Там вече беше пристигнала охраната,районът беше отцепен, беше развърната радиостанция,с която трябваше да поддържаме връзка с началника на ГЩ.Дора Петрова по заповед на ген. Минчев трябваше да отиде в неговия кабинет под предлог да търси някакъв загубен секретен документ.

Тръгнахме с много перипетии,тъй като от Космоса (???) ни демонстрираха как може да се управлява целия животински свят,хора,домашни и диви животни (!!!-IYI).Независимо че беше развърната една от най-добрите радиостанции със ЗАС (засекретяваща апаратура за свръзка-IYI) ,свръзка през целия ден почти нямаше или се чуваше много лошо.Машините и по-точно хидравликата за тяхното управление,блокираха по команда (???), механик-водачът беше роботизиран чрез подадени му дистанционно биотокове,в резултат на което лицето му беше изменено до неузнаваемост. Свидетели на всички тези перипетии бяхме цялата команда,вкл. представителят на прокуратурата.Мястото,където трябваше да копаем отново,определи Сираков. По принцип той ръководеше разкопките, но след достигането на определена дълбочина,машината блокираше по команда.Доложих с мъка по радиостанцията на ген. Минчев.През това време на обекта пристигна Дора Петрова и каза,че по заповед на ген. Минчев дъщеря ми трябвало да отиде при него в ГЩ.Там тя прекара около 4 часа и се върна в Градец късно следобед.По-късно от Марина разбрах,че ген. Минчев я е разпитвал каква информация получава и най-вече разбира ли какво представлява тя.Карал я е да пита дали ще има военно министерство,кой ще е новият министър и дали ще е военен или цивилен.През това време Сираков и Дора Петрова предложиха да се започне изкоп в началото до трафопоста,за да се разкрие входът на тунела.Но не след дълго машината отново беше блокирана.Аз доложих на ген. Минчев за всичко,той се засмя,нареди ми да оставя охрана,радиостанцията и автогрейдера,а ние всички да се явим при началника на ГЩ.Щом като се явихме,той изпрати Сираков и м-р Серафимов да доведат Логинова от дома й.През това време уж случайно Дора Петрова направи диагностика на прокурора и му заяви,че не е добре със сърцето и е по-хубаво да отиде да си почива.Убеден съм,от това което стана по-късно,че по сценария той не е трябвало да присъствува на тази среща.Сираков и Логинова се бавиха доста.По едно време изчезна и ген. Минчев под предлог,че отивал на съвещание,независимо че беше към 21,00 часа и министерството беше пусто.Накрая се появиха всички и госпожа Логинова със самочувствието на кралица предложи на системата "КИКИ",с която кореспондираше Марина,мир или война (КГБ с/у ЦРУ???-IYI) .Марина попита нейните кореспонденти съгласни ли са с предложението на Логинова,те отговориха,че не са съгласни.През това време Логинова, която беше седнала до Марина, и Дора Петрова започнаха незабелязано да й правят някакви сеанси над главата,без Марина да ги забелязва.Аз видях това,ядосах се и преместих Марина до себе си.Скарах се на Логинова,тъй като предната вечер,минавайки с колата покрай тях,Сираков и Дора Петрова заведоха Марина у тях,уж да ги запознаят,като нас Сираков ни остави тенденциозно навън.Логинова беше издевателствала още тогава над Марина и тя изчезна разплакана от тях и плака почти цялата вечер.Серафимов,който по-късно е работил дълго време с Логинова,също твърди,че тя е изключително жесток човек.След спора,който възникна,Логинова "изстреля" пред всички ново съобщение до ген. Минчев,в което го уведомява,ние с Марина да бъдем отстранени (той бил получил предварително указания: по какъв начин) и че от централния компютър на МО била "изтекла" 34 страници секретна информация.

След този номер разбрах веднага,че се играе някаква мръсна игра, от която Марина беше много притеснена и изморена.Аз заявих на ген. Минчев,че го моля Марина повече да не участва в това мероприятие.Тъй като и аз бях в годишен отпуск,го помолих да освободи и мен от участие в мероприятието и да ми разреши да си ползвам отпуската,която и не ми беше прекъсната.Ген. Минчев се съгласи и ние с дъщеря ми си тръгнахме,а те останаха да се съвещават.На другия ден - 7.12.1990 г. ген. Минчев звъня у дома да пита как сме,ние му заявихме,че сме добре и че на никого не се сърдим за нищо,даже сме в много добро настроение.Той се засмя и затвори телефона.От този ден екстрасенсите и моите подчинени полк. Кънев и м-р Серафимов минаха в "нелегалност".Майор Серафимов се яви на работа около 10 юли 1991 г.,а полк. Кънев,който е мой заместник,от 6.12.1990 г. досега не ми се е мяркал пред очите и се крие,независимо че жена му получава редовно заплатата му.На многократните ми запитвания,преди да убият дъщеря ми,къде са,ми се отговаряше,че им е възложена специална задача лично от началника на ГЩ и никой да не разпитва.Впоследствие разбрах,че групата е била оглавена от ген. м-р Динев,а оперативното й ръководство е било поверено на началник отдел ВКР (Военно контраразузнаване-IYI) на МО полк. Първанов.

Ежедневно Марина приемаше информация по 2 теми,по едната около 10,00 часа,а по другата-около 14,00 часа.При това тя водеше специален дневник,в който много акуратно записваше всичко,което й се предаваше.При това тя вече не получаваше указания да предава тази информация на други лица и аз разбрах,че тя е предназначена за мен.След като записваше всяка тема,Марина ми я прочиташе и много искаше да разбере дали има някакъв смисъл това,което й се диктуваше.Тъй като бях в отпуск,аз й помагах да ги пишем на машина,която бях взел от наши близки.С натрупването на информацията,като кибернетик започнах да разбирам,че ни се подава фундаментална теориясвързана с функционирането на човешкия индивид в Космоса и неговата еволюция. Ставаше ясно как чрез спектрални лъчи,въздействувайки върху клетката,могат да се изменят характеристиките и функциите на всички органи и системи на човешкия организъм,както и на всяко живо същество.Разглеждаше се теорията на биополето и влиянието му върху дейността на човешкия мозък и за осъществяване на връзката на човешките индивиди и всички живи същества с космическите регулатори.Ако човек прочете тази теория и я осмисли добре,би разбрал как са възможни и масовите лечебни сеанси на Питър Юргенд и други като него (е,този,май беше надъхан евангелист,но може и да бъркам.-IYI) .Оказва се,че наличието на права и обратна връзка с космическите регулатори е продиктувано от необходимостта за автоматично регулиране на характеристиките на всеки индивид с цел при изменение на условията на околната среда бързо да се адаптира към тях.В материалите изрично се споменава,че тази теория може да се използва и за създаване на отбранителни системи,т.е. чрез подаване на сигнали малко по-мощни от нормалните.По такъв начин нападателят бива така блокиран,че се отказва от изпълнението на поставената му задача.Това са и начините за воюване в Космоса.

Интересното е,че през това време във в. "Диалог" от 14.11.1990 г. се появява статията "Внимание: сензация" на Костадин Цветанов уж насочена срещу труда на Васил Манов "Единство на Вселената".Същата статия е препечатана и във в. "Поглед" от 9.1.1991 г.В нея се оплюват редица военни учени,в това число и мен като "рецензент".Истината е,че когато ген. полк. Минчев ми даде този труд с 2 брошури на Манов за гравитацията и антигравитацията,аз му предложих да ги дадем за рецензиране на физици от Института за космически изследвания.При разговора,който проведох с ген. проф. Бонев, той ми посочи д.ф.н. Велинов.По полк. Кънев изпратих брошурите за рецензиране.Получихме положителна рецензия,която докладвах на ген. полк. Минчев и по негови указания предадох на Васил Манов.Повече не съм се занимавал с тези работи,нито пък съм писал рецензии.Явно,че целта на тази статия е била друга.При това аз бях в отпуск и не бях чел статията.При случайно отиване в МНО в стола ме попита дали съм я чел не кой да е,а заместник-началникът на отдела на ВКР на МО к-н II ранг Димитров и ми предложи услугите си да ми предостави вестника.Аз му отказах и заявих,че ще отида в библиотеката и ще я прочета.Лошото е и това,че във връзка със случая преди това съм имал няколко разговори с подп. Йордан Йорданов,също от отдела на ВКР и те много добре знаят,че нямам никакво участие в издаването на този труд.

На 26.12.1990 г. отпуската ми свърши и се явих на работа.Сутринта ни връчваха ордени и когато покрай мене мина ген. полк. Минчев,той ми заповяда вечерта малко по-късно,когато няма хора да се явя при него.Прие ме след 20,00 часа.По време на разговора той много старателно ме разпитваше каква информация сме получили и има ли тя някаква стойност.Разказах му това,което съм изложил малко по-горе.Тогава той ме понита зная ли,че в СССР е разработено оръжие,много по-страшно от ядреното (става въпрос за съобщението на Виктор Седлецки във в. "Дума" от 22.12.1990 г. за лептонното оръжие).Аз заявих на ген. Минчев,че не съм чел вестници и не зная за какво става въпрос,но считам,че светът уверено върви към разоръжаване и времето на страшните оръжия безвъзвратно е отминало.

Когато вечерта се върнах у дома,Марина ми каза,че в канала,с който кореспондираше,се е включил Димитър Сираков,който от името на ген. полк. Минчев й казал,че са се събрали по негова заповед голяма група специалисти,за да изучат нейния случай.Сираков сам назоваваше името си,а Марина като радиоточка изговаряше автоматично всичко,което й се предаваше от Сираков по телепатичния канал.По едно време беше прочетено и приветствие от ген. Минчев към Марина,в което той я хвалеше за нейните способности.По изразните средства ми се струва,че то беше дело на моя заместник полк. Кънев,но това най-добре знае Сираков.Разпитваха Марина цяла нощ кога е боледувала,къде е лекувана,колко и какви материали е получила,след като се разделихме на 6.12.1990 г.Към 05,00 часа на 27.12.1990 г. Сираков й наредил от името на ген. Минчев към 07,00 часа да се яви при него,за да му покаже как приема.Поради това,че на Марина по канала по-рано й бяха казали да не изнася от нас дневника си,аз не й разреших да го вземе и тръгнахме без него.Към 07,00 часа бяхме пред МО,а Сираков ни обясняваше,че трябвало да почакаме,тъй като още обработвали резултатите.Уредих пропуска на Марина чрез адютанта на ген. Минчев,казах му ла доложи,че по заповед на Сираков съм довел дъщеря си.Началникът на ГЩ ни прие доста късно,към 11,00 часа.През това време Марина беше в стаята ми и разговаря с преводачката по френски Мария Велкова,с чийто съпруг бяхме аспиранти в СССР през 1969-1970 г.Велкова може да потвърди,че на 27.12.90 г. Марина беше напълно здрава.Двете говориха повече от час.Когато влезнахме при ген. Минчев,той се направи,че нищо не знае,но поведението му беше много изкуствено.Независимо от това ген. Минчев начерта схемата на висшите цивилизации на нашата галактика,които експериментират със Земята.Той попита чрез Марина "КИКИ",те (т. е. обединените цивилизации 3, 4, 5 и 6) могат ли да се справят с цивилизация № 1. "КИКИ" му отговори,че това си е техен космически проблем.Тогава ген. Минчев го попита знае ли "РОРО" на коя цивилизация е канал.Чрез Марина "КИКИ" му отговори,че и този му въпрос не е коректен и няма да му отговарят.Тогава но канала на Марина й заповядаха да вземе лист хартия и да пише и продиктуваха на ген. Минчев около 2 страници дружески съвети да не отхвърля подадената му ръка и т. н.Ние му предадохме "посланието",аз изпратих Марина до пропуска и се върнах на работното си място.Вечерта,когато се прибрах у дома, беше истински ад.По телепатичен път Сираков сипеше какви ли не хули и закани по адрес на Марина,а тя клетата изговаряше всичко,което и предаваха на глас.Наричаше я изчадие,покварена душа и т. н.,и т.н. и заявяваше,че той,Димитър Сираков, щял да я убие със собствените си ръце,за което аз съм щял да му бъда благодарен.Тогава аз кипнах и му заявих,че той използва психологически методи за издевателства над Марина,за което няма да им се размине.Заявих му,че използването на психологическото оръжие не е разрешено никъде в света и той ще отговаря пред закона.Издевателствата им не прекъсваха,в резултат на което Марина рухна напълно психически и не беше в състояние по никакъв начин да се защитава.От издевателствата и думите им личеше,че те виждат всичко,което става у нас и се гавреха с нея (т.е. управляват тялото й-IYI) .При това убедени,че ще постигнат пъклените си цели,без никой да успее да докаже престъплението,те ни най-малко не криеха и имената си.Принципът на действие на системата е описан в статиите па Ю. Петушков "Парапсихология и конфликтплогия" в сп. "Международная жизнь",№ 10 от 1990 г. и тази на проф. Влайл Казначеев "В една бъдеща психическа война хората могат да се превърнат в развалени компютри",публикувана във в. "Диалог" от 23.8.1991 г.Принципът на действие на системата е следният-сензорните апарати,очи и уши,преобразуват картината и звука в биотокове и ги предават в мозъка.От него чрез така наречения демистационен предавател те се излъчват в космическото пространство към космическите регулатори.Ако,обаче,тези сигнали се приемат от чувствителни приемници и се декодират,те могат да служат за получаване на разузнавателна информация - военна,научна,политическа и т.н.Същото признава и проф. Казначеев в своята статия.Един път човек включен в такава разузнавателна система става неин роб,а операторите на системата чрез парапсихологически въздействия се довеждат до състояние,при което той изпълнява всяко тяхно желание,включително и да се самоубие по заповядания му начин.Ето в това е принципът на действие и тайната на лептонното оръжие.

IYI



Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
 
Сходни статии
За сайта
© 2024 selenabg.com. Този сайт е притежание на Окултен Център Селена. Всички права запазени .