|  Умиращото индианско племе яномами е от потомци на исконните жители на тропическите джунгли в делтата на Амазонка. Златотърсачи и прочие авантюристи донасят в индианските села не благата на цивилизацията, а нейния боклук и пороци. Работата на учените-етнографи също, явно,не подобрява живота на племето, а ускорява гибелта му.
Яномами живеят в непроходимите тропически гори, в глухи, отдалечени от крайбрежието райони на границaтa между Венецуела и Бразилия. Сега, според етнографите, са останали 8'500 души. Индианските селца са се сгушили върху кръгли разчистени площадки между водата и плътната стена на джунглата.
Индианците наричат селищата си "джаборно" или "малока" и живеят обикновено по 40-50, а в най-големите - към 250 човека. Народът яномами се дели по кръвно-родствен признак на големи кланове, от отделни семейства, живеещи заедно в голяма колиба, без стени и прегради.
Насред селото има отвоювани от джунглата малки полета с маниока и бананови плантации, голeми колкото градинкa пред жилищен блок.Това е основната храна тук, по-точно е 2/3 от дневната дажба. Почвата бързо се изтощава, затова яномами напускат старите участъци и разработват в джунглата други на ново място. Сега индианците малко ловуват, но по традиция мъжете се считат ловци. Основното им оръжие е лъкът, върховете на чиито стрели са пропити с кураре. За секунди отровата парализира мускулите на кое да е животного и то умира - почти мигновено и безболезнено.
Яномами имат строги правила за боравене с кураре, макар да считат,че боговете им помогат и ги правят неподвластни на отровата.
Обичаите им са свъзани с представата им за света .Макар все повече кръгозорът им да се разширява, древните обреди изобщо не са променени. Покойниците, например, изгарят, а пепелта и неизгорените кости изсипват в купа. На помена се събират жителите не само от същото, а и от съседните села. Пепелта на изгорения съплеменник тържествено се изсипва в паница с банановa кашa и дружно я ... изяждат. Така, според тях, се съединяват с починалия, който продължава да живее чрез телата на живите. Вярват,че така се укрепват роднинските връзки и се обединяват в едно светът на живите и царството на мъртвите.
Яномами винаги посипват храната с останки и пепел от изгорени растения. В ежедневието им липсва солта. Ако се случи някой гост да им подари пакет сол, те веднага жадно я изяждат, като даже примижват от удоволствие, като че ли е захар или мед.
Реката им дава много повече храна, отколкото джунглата. Най-често ловят риба, като я ... зашеметяват с растителен сок. Разкъсват на малки парчета особен вид трева и ги хвърлят във водата. Тези водни обитатели, които имат лошия късмет да глътнат такова парче, изплуват с коремите нагоре. Но на хората отровата в тревата не действа.
Индианците вярват,че имат втори живот под формата на животно или насекомо. Наричат това състояние "нореджи". Смята се, че животинските въплъщения на мъжете са най-често орли и маймуни, а на жените - видрите. Затова яномами никога не ловуват видри. Но ако случайно това стане, смятат че ще умре някоя жена и детето й, защото без майка не би преживяло. Поради тия вярвания и рядко ловуват - страх ги е да не убият по погрешка своето нореджи.
Ловци могат да станат само "възрастните" мъже, а "възрастни" считат младежите, които свободно владеят "вайамо" - специалния език за общуване между различните племенни групи. За да стане някое момиче "възрастна" пък, минава ритуал. След първата менструация девойката затварят в хралупа, като цяла седмица я лишават от храна. След още 3 седмици, най-възрастната роднина я освобождава, изрисуват тялото й с празнични орнаменти и тържествено я представят като "нова жена" из цялото село. Яномами вярват,че ако не направят обреда, ги чака наводнение.
 Женитбата и развода при яномами не са отбелязвани от никакви церемонии. Женихът идва в колибата при родителите на избранницата си и известно време работи за тях. Като заплата получава хранителни продукти. След няколко седмици, той може да се счита оженен и да я вземе "булкта" при себе си. Никакви сватби, угощения и подаръци.Затова и разводът, може би, е толкова лесен - просто трябва да се намери нов мъж. Женатa слага рогозката си до новия съпруг и с това всичко е казано. Често, обаче, между двамата съпрузи се заформя бой - млатят се с пръчки.Но нито идин от тях не се старае да парализира другия, а още по-малко да го убие. Такива битки са просто обичай, въпрос на чест (та нека читателките спрат да въздипшат със замечтан поглед-IYI) .
Друг обичай при яномами е да се крадат жени от чуждо село. Така се избягвали децата от близки роднини (дали в това не е причината за някогашните българските крадени булки? Ако са живеели отдалечено из планините,то това обяснение звучи логично. Хем интересно,хем полезно!-IYI).Раждането на дете е "между другото" и на родилката никой не обръща внимание. Дойде ли време, жената с по-възрастна роднина излизат зад пределите на селото. Ако вече има малки деца,то ... убива новороденото, за да не пречи на растежа на другите. Слабите или с физически недостатъци бебета също се убиват. А от близнаците се пощадява по-силния. Но има и такъв обичай-ако майката накърми бебето, то го оставят, дори да е урод... Но такива случаи скоро не е имало. Всички чудесно разбират, че болните и немощните са непосилно бреме за племето. "Зелен ад" - жестоки обичаи. Там не живеят, а оживяват.
Яномами обичат да пушат тютюн (една от основните причини да изчезват, според мен-IYI) .Отглеждат го на малките си ниви, сушат го и се тровят! Зелените мокри тютюневи листа оваляни в пепел и дървесна прах,пък използват за дъвчене. Правят с пръсти "кебапче", което слагат между зъбите и долната си устна. Плюят го преди сън, а сутринта правят ново.
Яномами имат свои знахари, които не умеят да се справят, обаче, с "белите болести". Особенно си патят от маларията.
През 1968 г. при тях имало група етнографи от Калифорнийския университет в Санта-Барбара. Донесли 2'000 дози ваксина против шарка, с които имунизирали домакините. Сега колегите им ги обвиняват,че в това, че са предизвикали епидемия. В началото на 70-те тази ваксина е иззета и заменена с по-безопасна (aко изобщо такава има-IYI). Индианците заболявали и умирали,но учените не ги лекувалили (!!!!!!!-IYI). Само наблюдавали протичането на болестта. За 20 г., поради шарката, броят яномами намалял поне 2 пъти!
Наистина някои страни са с неограничен възможности...за унищожаване... |
