Банер
Белбог.jpg

ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"

Банер

ВАЖНО!

Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.

Екипът на "Окултен Център Селена"

ПАРАЛЕЛНИТЕ СВЕТОВЕ
Написано от Маг Селена   
Събота, 08 Декември 2007 00:00
Според Айнщайн различията между минало, настояще и бъдеще са само една ужасно настойчива илюзия. В мазата на дома си американският студент Куин Малори създава странна машина. Когато я задейства, машината отваря тунел в пространствено-времевото измерение и младежът тръгва на безпрецедентно пътешествие. Излязъл от тунела, той се оказва в почти същия град, но в един друг свят...

Куин е герой от фантастиката, а машината му е изходна измислица на телевизионния сериал "Слайдерс", но възможността за невероятните пътувания на Малори се потвърждава и от една реално формулирана научна теория.

Ако теорията за паралелните светове, разрешаваща много от проблемите на теоретичната физика, е вярна, пътуванията през алтернативни вселени биха могли да бъдат осъществени.

През последните години учените откриха истината, че в модерната физика и в математиката няма нищо невъзможно. Току-що ориентирало се сред енигмите на колосите на нестандартната мисъл Нилс Бор, Макс Планк, Алберт Айнщайн, Волфганг Паули, Ервин Шрьодингер и Вернер Хайзенберг, човешкото въображение буквално бе взривено от идеите на следовниците им в научната революция Хюг Еверет, Брайс де Вит, Дейвид Дойч, Стивън Хокинг, Пол Дейвис, Роджър Пенроуз, Джон Велер и др.

Новите корифеи на квантовата физика и космологията утвърдиха немислими до този момент теории за придвижване с надсветлинна скорост, за пътуване във времето, за проходи между вселените, за паралелни реалности.

Теорията за паралелните светове бе лансирана за първи път през 1957 г. от Хюг Еверет ІІІ в университета на Принстън. С новата идея се обясниха редица парадокси, произтичащи от квантовата теория - един от двата основни стълба на модерната физика.

Квантовата теория е ефикасен начин за описване и предвиждане на поведението на най-малките материални части - молекули, атоми и субатомни частици. През 1926 г. австрийският физик Ервин Шрьодингер откри един от фундаменталните принципи на квантовата теория - вълновата функция.

Уравнението изразява всички възможни състояния и начини на поведение на тази частица. Вълновите функции на електроните в атомите например позволяват на физиците да изчислят с невероятна точност количеството енергия или позицията на електроните.

Математиката на квантовата физика дефинира материалния свят с изключителна прецизност, но в същото време се пораждат ексцентрични парадокси и противоречия, които принуждават физиците да мислят философски, дискутирайки за съществуването на самата реалност.

Вълновата функция например не е само начин за описване на възможните състояния на дадена частица; частицата трябва да съществува едновременно във всичките си състояния. Това означава, че тя съществува на две различни места в едно и също време - заключение, което предизвиква здравия разум.


Теорията за паралелните светове може да разреши този парадокс. Вълновата функция изразява различни възможности за една система, затова Вселената се мултиплицира по такъв начин, че всяка възможност съществува и в един друг свят.

Това означава, че с времето броят на световете става все по-голям, всъщност теорията за паралелните светове предполага, че има безкраен брой светове, предоставящи възможните решения за всички състояния на съществуващите частици.

Някои паралелни светове вероятно са подобни на нашия, а други са много различни. Оригинален начин за разглеждане на теорията за паралелните светове е да си представим, че Вселената има своята вълнова функция, следователно светът, в който живеем, е само едно от възможните състояния на всемира.

Но как е възможно да има безброй паралелни светове? След сондажи, проведени между най-значимите представители на съвременната теоретична физика, се оказа, че над половината от тях не отричат възможността за съществуването на паралелни светове.

Това поставя и един друг въпрос: възможно ли е да се пътува и комуникира между тези светове? На пръв поглед изглежда невъзможно, защото различните светове съществуват в различни пространствено-времеви измерения.

Но през последните десетилетия се появиха стройни хипотези за възможни механизми за надскачане на скоростта на светлината и за пътуване във времето. Ключът се намираше във втората носеща колона на модерната физика, т.е. в Теорията на относителността на Алберт Айнщайн.

Според теорията измерението пространство-време, което Айнщайн дефинира като четвърто измерение, може да бъде "огънато" от всеки обект, който има маса.

Всяка звезда огъва в значителна степен измерението пространство-време. Когато дадена звезда колабира в себе си, гравитационните сили привличат към вътрешността й материята, от която е съставена, концентрирайки я в нищожно пространство и увеличавайки колосално нейната плътност.

Пространствено-времевото измерение се огъва около бившата звезда, създава се толкова интензивно гравитационно поле, че дори светлината не може да излезе от родилата се черна дупка. Така според съвременната физика аномалиите в пространство-времето биха могли да създадат проход за влизане към паралелни светове.

Пътуване от този род би било възможно през тунелите, които свързват две черни дупки, разположени в различни светове.

Галерии от този тип още не са откривани и когато за пръв път бе дискутирано тяхното съществуване, се оформи хипотезата, че огромните сили във вътрешността на черните дупки биха унищожили всеки, впуснал се в подобна авантюра.

Но учените допълниха, че безопасно пътуване от този род е възможно при въртящите се около оста си черни дупки.

Съществуването на паралелни светове е свързано с дълбоки персонални последствия. Ако хипотезата е вярна, би имало безкраен брой наши двойници, всеки от които би живял в един по-различен свят.

Неизбежният извод при тази идея е, че всеки път, когато взимаме някакво решение, всъщност избираме пътя на света, в който живеем, докато в други светове се реализират други версии на реалността.

Във ветрилото от светове всеки от нас е глава на правителство, докато в други реалности няма никакво правителство, защото светът е бил тласнат в кошмара на ядрена зима.

Вероятно е възможно да се срещнем с други версии на самите нас и да открием какво би ни се случило, ако в живота си бяхме взимали различни решения.

Според тази теория ние постоянно създаваме света, в който живеем. Кое копие на самите нас в различните светове е най-неподправеното и как се свързва всичко това с понятия като идентичност, душа, съзнание? Освен пред физиците, хипотезата за паралелните светове поставя много въпроси пред философи и теолози.

Новото поколение космолози лансира хипотезата, че през галериите между черните дупки може да се пътува във времето - в нашия свят или в други светове.

Пътуванията във времето обикновено се свързват с т.нар. "Парадокс на бабата". Какво би станало, ако някой се върне във времето и убие баба си, докато е девойка? Ще означава ли това, че пътешественикът няма да е роден, следователно не би могъл да се върне във времето и да убие баба си?

Теорията за паралелните светове разрешава това противоречие. Ако при всеки избор се генерират нови светове, миналото на нашия свят се проявява в безбройни бъдеща. Ако например някой се върне в миналото и убие баба си, това ще доведе до един паралелен свят, модифициран от убиеца.

Когато говорим за паралелните светове, си поставяме още един въпрос: къде по-точно се намират? При съществуването на различни измерения това прави въпроса лишен от смисъл, ако се позовем на триизмерното пространство и на единственото времево измерение, в което живеем.

Другите светове съществуват като независими един от друг сапунени мехури, реещи се във въздуха. Много от физиците предполагат, че паралелните светове са буквално "закачени" за нас или се намират някъде съвсем до нас, отдалечени само от диаметъра на един атом.

Днес теорията за паралелните светове се изучава в по-голямата част от университетските курсове по физика. В проведена наскоро анкета над 60 % от дипломиралите се физици считат теорията за най-вероятната за обяснението на света. Половината от тях не се съмняват, че пътуването между паралелните светове е възможно.

Ако тази теория е вярна, значи съществуват безброй други наши версии, заемащи виртуално същото пространство. И може би една от тези версии в момента чете текста, в който тази статия свършва тук.

Най-известният парадокс на квантовата физика е познат като "Котката на Шрьодингер". При този мисловен експеримент една котка е затворена в кутия заедно с радиоактивна ядрена частица, която би могла да се дезинтегрира и да убие котката.

Съгласно постулатите на квантовата физика атомното ядро съществува едновременно в две състояния - то е и непокътнато, и дезинтегрирано - и остава такова, докато някой не го изследва. Следователно частицата е както разпадаща се, така и стабилна, значи котката е едновременно и мъртва, и жива.

Животното ще остане в това двойствено състояние, докато някой отвори кутията, при което вълновата функция на частицата ще колабира в едно от двете състояния. Или с други думи казано: любопитството може наистина да убие котката.

Хипотезата за паралелните светове разрешава парадокса. Докато кутията е затворена, системата се удвоява, като в един свят има жива котка, а в друг свят има мъртва котка.

 

Красимир Георгиев, Евгени Алексиев

fliorir.com



Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
 
Сходни статии
За сайта
© 2017 selenabg.com. Този сайт е притежание на Окултен Център Селена. Всички права запазени .