Банер
tumblr_mf2q52y0vc1rwsj69o1_500.jpg

ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"

Банер

ВАЖНО!

Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.

Екипът на "Окултен Център Селена"

БОЖЕСТВА НА СЛАВЯНИТЕ
Написано от Маг Селена   
Четвъртък, 09 Август 2007 00:00

ЖАРОВИТ, ЯРОВИТ - бог на войната, битките, оръжията, смелостта, гнева, мъстта. Той довежда убийствените летни жеги, сушата, пожарите, подвластен на своето огнено начало, загатнато от самото му име (жар).

 

БОЖЕСТВА НА СЛАВЯНИТЕ

Славянският пантеон обхваща онези свръхестествени сили, които притежават характеристиките на богове в същинския смисъл на това понятие. В пантеона не се включват различните духове, демони, антропоморфизирани природни обекти, приказни същества и персонификации. Според славяните, божествата са по-съвършени от човека същества, които знаят, могат и имат повече. Поради тези си качества те могат да контролират и изменят материалния свят, да насочват човешкото битие и да моделират обстоятелствата в него.

 

Така, ако човек ги уважава достатъчно, ако ги почита по установения от традицията начин, ако следва предписанията им, те го закрилят и му помагат, а в противен случай - всячески го затрудняват, причинявайки му множество вреди. Поради това вярване славяните виждат зад всяка беда проява на божието възмездие и възприемат несгодите като предупреждение, че са поели по грешен път. Ако пък родът благоденства, ако реколтата е изобилна и липсват неприятности, те са сигурни, че живеят в съгласие с божествения закон, т.е. в хармония с природата. По-долу следва пантеона на славянските богове.

БЕЛОБОГ, БЯЛБОГ, БЕЛУН - едно от архаичните божества. Това е богът на светлината, носителят на доброто, на щастието и късмета, на плодородието и изобилието. Белобог е абсолютен противовес на мрака, на злото, на нещастията, на всички отрицателни явления и емоции. Вероятно в началото той е божество от особена важност, свързвано с древната славянска космогония. Той е един от световните демиурзи и изначален противник на бога на злото - Чернобог.

С времето и развитието на езическите вярвания той постепенно губи своята важност, макар да се запазва уважението към него. В късния славянски култ, Белобог е един от спътниците на слънчевия бог Даждбог. Белобог е персонификация на слънчевата светлина, топлината и живота като цяло. Селяните вярват, че Белобог тайно следи за житата им и ако го почитат, дори им помагал в земеделската работа, особено при жътва.

ВЕЛЕС, ВОЛОС, ВЛАС - етимологията тук е твърде несигурна. Името му се свързва с влас - Велескосъм, козина, т.е. облечен в кожи, скотовъдец. Някои го извеждат от власть - власт, мощ и власти - владея, притежавам, господствам. Формата Велес, пък, очевидно би могла да произхожда от корена вел-, веле-, т.е. голям, велик, могъщ. Велес е богът на мъдростта, магията, познанието, уменията, изкуството, скотовъдството, покровител на стадата и оттам - на богатството (колкото по-голямо стадо има човек - толкова е по-богат!). Велес обитава приказна градина някъде на края на земята, точно на входа на Долната земя, където обитават навите - душите на умрелите хора. Така той също влиза в ролята на бог на мъртвите, ала символизира философските аспекти на смъртта, в качеството й на стадий от прераждането, на резултат от завъртането на жизнения цикъл.

Разбира се тук "прераждане" означава универсално трансцендентално преминаване от едно същностно състояние в друго, като развитие по права линия, а не в кръгова цикличност, както е в източната философия. Вероятно именно Велесовите владения славяните са наричали Рай - термин, известен още от предхристиянския период, зад който стои представата за вечно зелена, богата, отрупана с плод градина на топлина и блажен покой. Велес не е партньор на злата богиня на смъртта Мора, а по-скоро е нейна опозиция и алтернатива на повелителя й Чернобог - бог на подземния свят, на смъртта, злото и тъмнината. Според древните вярвания, след смъртта душите на праведните, на достойните хора се преселват във Велесовите селения, в Рай, докато грешните са отвеждани от Мора в мрачния студен свят на Чернобог, където ги очакват вечни страдания.

ДАЖДБОГ, ДАЖБОГ, ДАЙБОГ - прекрасният бог на слънцето, което дава небесната светлина и топлина, и дарява живот и плодородие. В тази връзка се извежда и самото име - от старославянското дати - давам, въздавам, възнаграждавам, раждам плод; и повелителната му форма дажд (дай, дари); т.е. "Даващ бог, Даряващ бог" или "Дайбог, Дайбоже!". Според някои автори, името трябва да се обясни с древноиранското даги - горя, обгарям. Представят Даждбог като красив млад златоглав късобрад мъж, който всяка сутрин подкарва своята небесна колесница, теглена от дванайсет коня, и осветява света с кръглия си златен щит (символиращ слънчевия диск). В по-късната славянска митология, когато Белобог и Чернобог губят своето централно религиозно значение, Белобог, като олицетворение на слънчевата благодат е смятан за вечен спътник на Даждбог и вероятно заедно с него влиза в слънчевата троица Даждбог - Белобог - Хърс. Даждбог е син на древния вселенски властелин - исконния небесен господар Сварог, от което следва, че той е брат на бога на земния огън Сварожич и на Перун.

ДАНЯ, ДАНА - богиня на водата, оттам - на живота, плодородието и изобилието. Особено е почитана в култа към Къпало, отдават й чест по време на Къпалските празници.

ДИД, ДИТ, ДЕТЬ - син на Лада, нейн постоянен спътник, окичен с цветен венец. Лятно божество - носител на радостта, щастието, споделената любов, светлината, топлината; покровител на брака. На него се молят да запази брака завинаги, да заздрави семейното разбирателство, да дари много деца.

ДОГОДА - крилатият млад бог на западния есеннен вятър. Син на бога на ветровете - Стрибог.

ДОДОЛА, ДУДУЛЯ, ДИДИЛЯ - богиня на дъжда, съпруга на върховния бог - мълниеносеца Перун. Вярва се, че когато Додола дои своите небесни крави, облаците, на земята вали дъжд. Затова и по време на суша, се организира празникът Додо-ле, при който почитат богинята и й се молят да се застъпи за хората пред бог Перун. Именно него смятат виновен за сушите, като в гнева си спира дъждовете и откланя облаците
от пътя им. Всяка пролет Додола прелита над гори и поля и разпръсква пролетната зеленина, кичейки дърветата с цвят. Вероятно Додола е друго име на Пеперуна.

ДОЛЯ, СРЕТЯ, СРЕЧА - богиня на щастливата съдба и късмета, приносителка на радост и щастие, помощница на богинята на домашното добруване - Макош. Представяна е като златокоса девойка, която, също като Макош, често преде златна прежда и в нея вплита съдбите на хората, т.е. щастливите моменти в съдбите им. Често Доля пътува по земята и може да се яви на всеки - веднъж като момиче, веднъж като момче. Помолва за малка услуга, подпитва това и онова и, ако човекът е добър, отзивчив, почтителен, тя го дарява с късмет. Ако човек е сприхав, неуслужлив или каже лоша дума за боговете, Доля се отвръща от него и щастието никога не идва при такъв човек. Доля очевидно е източнославянският вариант на южнославянската богиня Сретя.

ЖАРОВИТ, ЯРОВИТ - бог на войната, битките, оръжията, смелостта, гнева, мъстта. Той довежда убийствените летни жеги, сушата, пожарите, подвластен на своето огнено начало, загатнато от самото му име (жар). Особено почитан е сред западните славяни, които му издигат голям храм в средновековния град Волгаст. Там държат огромния реликвен щит на бога, който е обкован с чисто злато и е считан за свещен. Когато влизат в битка тамошните славяни носят свещения щит пред войската и вярват, че така нищо не може да ги сломи, защото Жаровит бди над тях.

ЖИВА, ДИВА, СИВА, ШИВА - богиня на живота, рождението, пролетта, плодородието и любовта. Въплъщава вселенската жизнена енергия, носи животворните природни сили и в това си качество се явява абсолютна противоположност на богинята на смъртта Мора. Жива е съпруга на бога-демиург Род.

ЗОРИ - двете божествени въплъщения на планетата Венера, наречени Вечерница и Зорница. Те са дъщери на Даждбог, покровителки на утрото и вечерта. В този контекст Зорница е богиня на развиделяването, на идващата, раждащата се светлина и вероятно носи позитивни черти, а Вечерница - богиня на здрачаването, на отиващата си, умиращата светлина и съответно е натоварена с негативен характер. При все това разделение, славяните се страхуват еднакво и от двете, доколкото и двете са свързвани с т.нар. Разпътно време - от появата до изчезването на Венера от небесклона.

КОЛЕДА, КОЛЯДА, БОЖИК - слънцето-младенец, зимното слънце, бог на зимното слънцестоене. Славяните му се молят да порасте по-бързо и отново да се превърне в благото пролетно слънце Ярило, за да донесе нов живот след зимата. Бог Коледа се почита в периода 25 декември - 6 януари. Почитат го като приносител на надеждата, веселието, пиршествата. В негова чест пеят коледни заклинателни песни, вещаещи богатство и благополучие на рода и дома.

КЪПАЛО, КУПАЛО - бог на лятното слънцестоене. Къпало е възмъжалият, Къпалосъзрелият Ярило. Ярило идва в човешкия свят Яв всяка пролет, за да донесе нов живот, плодородие и добра реколта. След края на пролетта, в първия ден от лятото - 23 юни, Ярило се превръща в Къпало. Животът му на земята достига апогея си и се обръща към своя край. Той свършва работата си тук и се отправя към земята на мъртвите Нав, за да се върне отново следващата пролет. Затова и празникът Къпало, отбелязващ лятното слънцестоене, е всъщност прощаване с остарелия Ярило, подготовка за неговото ритуално погребване. По време на празненствата, за последно се изразява радостта на хората от гостуването на Ярило, щастието което той им носи. Произнасят се заклинания и молби богът на плодородието да дойде и следващата година. Веднага след празника Къпало започва жалеенето по бога Къпало. Годината е преполовена, предстоят последните плодоносни месеци, след което идва зимата - времето на богинята на смъртта Морена, време на мрак, студ, нищета, болести и смърт.

ЛАДА - богиня на красотата, любовта, брака, семейния живот; човешката майка, защитница на човешкия живот и закрилница на жените. Към нея се отправят молитвите за лична защита, за майчина защита над нейните деца. Особено почитан сред всички славяни свръхестествен персонаж, Лада съчетава едновременно елинските Хера и Афродита, скандинавските Фрея и Фриг. Такова едно съчетание между сексуалното привличане, страстта, плътската любов и брачното целомъдрие е сравнително рядко в езическите вярвания. То е достоверен свидетел на отношението на патриархалното езическо общество към любовта и брака. Във всички патриархални общества, решаваща дума относно омъжването имат родителите, особено бащите. Те преценяват и определят с кого да се обвържат наследниците им. В традициите на повечето народи при взимане на такова отговорно решение, съгласието на младоженците е без значение, но това сякаш не е така при славяните. Естествено, че и тук бащите, старейшините на рода избират подходящия партньор, но това не е така безогледно, тиранично, а по-скоро има формата на съгласие.

Младите които се харесват, дават израз на своите чувства пред рода, а старейшините ги взимат под внимание и се стараят да ги уважат, когато дойде време за задомяване. По този начин привличането, истинската любов еволюират чрез брачната церемония в по-силно духовно обвързване, в доживотна взаимна обреченост. Затова няма нужда една богиня да е носител на любовта, а друга на брака, като две различни социални явления. Само в този контекст можем да разберем и свидетелството на византийския хроникьор Псевдомаврикий: "...Жените им (на славяните) са целомъдрени повече, отколкото човешката природа допуска, така щото повечето от тях смятат смъртта на мъжете си за своя собствена смърт и се удушават доброволно, като не смятат вдовството за живот". Такъв обичай силно впечатлява дори възпитаника на консервативното средновековно християнско византийско общество и едва ли би бил възможен, ако славянките са насилствено женени за мъже, които не обичат.

Свързана с богинята Лада и с омъжването по любов е също традицията, след езическите славянски фестивали в края на пролетта, младежи и девойки да излизат на смесени групи в гората и да се връщат едва на следното утро. Този обичай е изкоренен най-трудно сред новопокръстеното славянство и често е изтъкван от повърхностно запознати с въпроса автори като израз на езическата безнравственост и пошлост. Той обаче несъмнено е много по-практичен и полезен за общественото здраве от друг един, превърнат във висше християнско благонравие обичай, младоженците да се виждат за пръв път едва на сватбата си. Такива церемониални "нощни разходки" изиграват ролята на по-късния християнски годеж и чрез тях младите хора затвърждават съществуваща вече помежду им духовна връзка, опознават се и заедно се подготвят да встъпят в брак, като тази подготовка е от особена важност за бъдещата здравина на семейството, т.е. на рода.

ЛАДО, ЛАДУНО - спътник на богинята на любовта Лада. Според някои автори е единен персонаж с бога на сексуалността и плодородието Ярило, тъй като в отделните славянски вярвания имат сходни характеристики. По-вероятно обаче са различни богове, поради съществените различия в отношението им към мира и войната. Ако има славянски бог на мира, това определено ще е Ладо, който охранява човешкия живот и щастието, в който съзидателното начало е ясно изразено като противовес на разрушителното у Ярило. Така по-вероятна е хипотезата, че Ладо е брат - близнак на Лада. Той символизира нежното, пасивното, женското у мъжа. Ладо събужда любовната нагласа в мъжкия характер, привързаността към семейството, жертвоготовността, протекторската нагласа, отговорността за отглеждането на децата и добруването на рода.

ЛЕЛ, ЛЯЛ, ЛЕЛЬ - син на богиня Лада; бог на брака и семейното щастие. Брат - близнак на богиня Леля. Възможно е да е просто друго име на Дид.

ЛЕЛЯ, ЛЯЛЯ - богиня-близначка на бог Лел; пролетна богиня от свитата на Лада, подбуждаща природата към плодородие, а човека - към любовни контакти и брак, възпламенявайки любовта в сърцето.

МАТИ-ЗЕМЛЯ - Майката-Земя навсякъде е споменавана наравно с боговете, но по-вероятно е едно от основните начала - земята. Отделно различни божества са въплъщения на някои нейни състояния и функции; например богинята Мокош е господарка на влажната земя и съответно на земеделското плодородие. На Мати-Земля е отдавана изключителна почит, поради жизненоважното й значение за тясноземеделските славянски общности. Изцяло от нея зависи реколтата, следователно храната и оцеляването на рода, като в същото време тя осигурява и вечен подслон за тленните останки на мъртвите, т.е. през целия си живот човек е пряко зависим от нея. А и след смъртта, защото състоянието на мъртвото тяло директно рефлектира върху състоянието на душата-стопанин.

Уважението към Мати-Земля намира израз и в обичая да се държи шепа пръст при даване на клетва. По този начин богинята става свидетел на обещанието и гарантира неговото изпълнение под заплаха, че ще спре да дава плод на прекрачилия клетвата си. А какво по-страшно възмездие за земеделеца, от това земята му да остане безплодна. По подобен начин и предсмъртно се иска прошка от Майката-Земя, за да може изгорените останки на опростения да лежат спокойно в обителта й, а душата му безпрепятствено да премине под земята, в царството на мъртвите.

Явни са паралелите между тази славянска богиня и елинската Гея или скандинавската Йорд, чиито наименования буквално означават "земя". Мати-Земля е съпруга на праотеца Сварог, което е славянския еквивалент на често срещаната, в различни митологии, идея за свещен брачен съюз между земя и небе. Такъв срещаме у древните гърци - между Гея и Уран; в староегипетската митология - между Геб и Нут.

МОКОШ, МАКОШ - богиня на плодородието, изобилието и домашното богатство. Тя охранява хамбарите, оборите, плевните и кошарите, и дарява храната и дрехите в семейството; грижи се за добруването на семейството и дома, за материалното подсигуряване на неговите обитатели. Представяна е като млада дългокоса жена с рог в дясната ръка, което е явен паралел с общоарийската идея за "Рога на изобилието". Името й е с твърде неясна етимология и многото автори дават напълно противоположни значения. Поради сходството с "мекост" или "мокрост", мнозина обявяват Мокош за богиня на земната влага или дори водата, като второто е малко вероятно.

МОРА, МОРЕНА, МАРА, МАРЖЕНА - богиня на суровата зима, на студа, на страданието, на смъртта и всички свързани с нея емоции. Макар явно името й да е изведено от общославянския корен "мор", т.е. смърт или от глагола "морити" - убивам, допустима е и евентуална кореспонденция с "морз" - мраз, студ. Морена е обитателка на подземното царство, обиталището на душите на умрелите, така наречените "мори". Морена лесно може да бъде отъждествена със скандинавската Хел, чието име в германските езици след християнизацията започва да значи "Ад", т.е. християнския подземен свят. Също като скандинавската царица на мъртвите, Мора сама може да донесе смърт, да управлява мъртвите и да решава кой да влезе в Ада, и кой не. Не съществува подобен еквивалент между Морена и древногръцката Персефона, която, отвлечена от Хадес в подземното царство, така и си остава някак несвойствена, непринадлежаща нему. Определени паралели, обаче, могат да се направят с древногръцката Хеката, която обитава света на мъртвите и понякога носи смърт, при което отвежда жертвите си във владенията на Хадес.

НЕДОЛЯ, НЕСРЕТЯ - богиня на нещастието, несполуката, уроките и лошия късмет, противовес на богинята на щастието и добрия късмет Доля. Също като нея, Недоля преде и вплита нещастията в съдбите на хората.

ПЕРУН - едно от най-могъщите славянски божества, сътворител на гръмотевицата и светкавицата, носител на бури и дъжд, поради което има и плодородни аспекти, закрилник на бойците и предводител на отрядите по време на битка, почти навсякъде е върховен бог. Името му се извежда от индо-европейския корен "перк", "парг", което означава "удрям", "поразявам" и в общия славянски се е развило в "пiерун", "piorun", "parom", т.е. гръм, светкавица. Първоначално господар на всичко и върховен бог е Сварог - богът на небето и първичния огън. Той е мирен бог - баща и съзидател. Има трима сина - Даждбог (добрият златолик бог на слънцето, топлината, светлината и живота, закрилник и дарител на хората), яростният Сварожич (бог на земния огън, чието име не бива да се произнася и за това почти никой не го знае) и Перун (страховитият и жесток бог на мълниите, гръмотевиците, бурите, ураганите, градушките и войните, възмездител и наказател на хората, пазител на световния ред).

Когато славяните започват да се разселват, те се сблъскват с много чужди племена и животът им се превръща в постоянна война за оцеляване, поради което започват да отдават по-голяма почит на войнствения Перун, отколкото на миролюбивия Сварог. Така Перун се превръща във върховен повелител, измествайки баща си. Но освен мълниеносец, рушител и наказател, Перун е и благодетел - дъждовете, които предизвиква, носят живот и плодородие на земята. За да поощри праведните хора, той им помага и ги дарява за добрите им дела, а жестокостта и строгостта му внасят и утвърждават реда сред людете. Защото ако нямаше кой да ги контролира и възмездява, те сами биха се унищожили един друг и биха затрили целия човешки род.

ПЕПЕРУНА, ПЕРУНИЦА - Съпруга на гръмовержеца Перун, често споменавана в заклинателните песни за дъжд, пяти по време на българския дъждомолитвен обред Пеперуна (Пеперуда, Пеперуга, Додо-ле). Богиня на дъжда, облаците, бурите. Вероятно това е другото име на Додола.

ПОГОДА - бог на ласкавия южен летен вятър. Той носи доброто време. Син на бог Стрибог. Идолът му представя млад мъж с островръх шлем с бичи рога. В лявата си ръка държи рог на изобилието. Свързан е с култа към огъня и в този смисъл с бог Даждбог.

ПОРЕВИТ, ПОРЬВАТ - бог на плодородието, мъжката оплодителна сила и сексуална потентност; символ на мъжкото начало в зачеването на нов живот, покровител на мъжкото семе и по асоциация - на растителните семена. Името му може да се преведе като "Плодовит", "Богат на семе". Има пет различни лица, олицетворяващи петте зимни месеца през които Поревит бди над земята и развиващото се в нея зърно. В древността слънчевият славянски календар се разделя на пет зимни (неземеделски, неработни) и седем летни (земеделски, работни) месеца.

РАДИГОСТ, РАДИГАСТ - бог, закрилник на пътниците, търговците, чужденците; радетел на гостоприемството. Ако стопанинът не се грижи добре за гостите си, ако отпъжда хората, които са потърсили подслон и убежище или вреди на мирно преминаващи чужденци, пътници и търговци, бог Радигост го наказва сурово. На гостоприемните домакини Радигост изпраща благословията си и както те са милосърдни към странниците, така и тях ги посрещат добре, когато им се наложи да пътуват и нощуват в чужд дом. Името на Радигост се свързва със старобългарското радити - грижа се, съобразявам се, безпокоя се; и гостъ - гост, странник, чужденец.

РОД, ДИВ, ДИЙ - изначалният, първичният бог - прародител на божествата, творец на Вселената и нейн уредник. Род е върховният вселенски принцип, който установява божествения закон Правда; той е покровител на родовите връзки, на родството и съюза вътре в рода. В дълбока древност, в самото Космично Начало съществува само бог Род, а освен него няма нищо друго. По-късно той създва Вселената и трите свята Прав, Нав и Яв, и урежда всичко в тях, като залага върховния принцип на баланс между елементите и установява висшия закон Правда, на който трябва да се подчиняват всички същества - телесни и безтелесни, всяка материя и енергия. В славянското езичество Див (Род) е едно от най-старите божества, унаследено от древната индоеврпейска религия. Богът-прародител, богът-съзидател Дивос (Дйевос) е почитан още от пра-индоевропейците и неговият образ се запазва у всички индоевропейски народи: у славяните - Див, у прото-гърците - Дйевс (по-късно Зевс), у италийците - Дяус Питер (по-късно Юпитер), у иранците и индийците - Дева, у балтите - Дива и т.н.

РОЖДЕНИЦИ, РОЖЕНИЦИ - дъщери на бог Род и богиня Жива, богини на съзиданието и рождението. През пролетта Рождениците съпровождат майка си Жива и й помагат в събуждането на природата за нов живот, разнасят зеленина и цвят по света, бдят над раждането на хора и животни. Древните славяни вярват, че при раждане рождениците се явяват невидими над огнището, помагат със заклинания на родилката и закрилят новороденото.

РУЕВИТ, РУДЖЕВИТ, РУГЬЕВИТ - бог на слънцето, светлината и топлината, покровител на земеделието, бранител на плодородието и реколтата. В ролята си на бранител той има ясно изразени войнски характеристики. Западнославянските идоли го представят със седем глави (лица) и седем втъкнати в пояса меча, а в ръката си държи осми. Счита се, че седемте личности на Руевит са персонификации на седемте летни месеца и седемте му лица бдят за подготовката на земята и развитието на реколтата през този период. Тази идея се основава на древното деление на слънчевия календар на седем летни и пет зимни месеца. Сред южните славяни Руевит носи някои от чертите на тракийския Дионис - бдящ над лозята и виното, майстор и разпространител на винарското изкуство сред хората.

СВАРОГ - върховен небесен бог. Господар и родител на боговете. Господар на божествения свят Прав, творец и приносител на огъня. Сварог е едно от първите божества, създадени от великия творец Род. Съпруга на бог Сварог е богинята на земята и живота Мати-Земля, а от тяхната съпружеска връзка се раждат по-младите богове като Даждбог, Перун, Лада и т.н. Първоначално Сварог е върховен господар, но с времето синът му, гръмовержецът Перун, го измества и властва над земята и хората. Оттогава Сварог следи за спазването на вселенския закон - Правда на небесата, сред боговете, и се интересува само от небесните дела.

СВАРОЖИЧ, СВАРОЖИЦ - син на небесния господар и пазител на космичния огън, Сварог; Сварожичгосподар на земния огън, пламъка, огнището. Има контрастна, противоречива натура - той пази живота, осигурява топлина и светлина и прогонва дивите животни, но също може да се превърне в стихия, унищожител, разрушител и убиец. Сварожич е представян като войнствен бог, което е характерно за всички арийски народи - слънчевите (респ. огнените) божества са винаги със силно изразени военни характеристики, защото се възприемат като борци против мрака, злото и злите сили. Сварожич е главен обект на широко разпространения сред славяните огнен култ. Той също влиза в т. нар. "Огнена Четворица" заедно с баща си Сварог и братята си Даждбог и Перун.

СВЕТОВИТ, СВЯТОВИД - четворно мъжко божество, световен повелител, господар на световните посоки, носител на топлина, светлина и плодородие. Вероятно името му означава "свят, свещен, обладан от святост" и не е свързано със "светлина". Световит е висш бог - у западните славяни е почитан наравно, или по-скоро вместо Перун и Сварог, а характеристиките му на войнстващо слънчево божество го сближават с Даждбог. Със сигурност Световит е смятан за господар на справедливостта, носител на светлината, воюващ с мрака и злото. В дясната си ръка държи огромен рог от бик, пълен с вино, а в лявата - меч, т.е. с едната дарява изобилие, а с другата наказва и брани - все храктеристики, специфични за върховните богове. Световит има четири брадати глави на отделни шии, гледащи в четирите посоки на света, т.е. вижда всичко, за да въздава всекиму заслуженото и да охранява хората от зли сили.

СНИГНА, КРАЧУН - зимно божество, повелител на снеговете и студовете. Името Крачун вероятно идва от кратък, защото през зимата (когато Крачун властва над земята) денят е кратък. У някои славяни Крачун се нарича зимното слънцестоене - именно най-краткият ден в годината.

СтрибогСТРИБОГ - бог на въздуха, времето, климата; господар на ветровете. Стрибог е зрял мъж, надуващ боен рог, с който призовава ветровете. По тази му характеристика го сравняват с пълководец, т.е. с княз, поради което славянските владетели особено го почитат като покровител на върховната княжеска власт. Неслучайно Стрибог присъства и във "върховния пантеон", установен около 980 г. от руския княз Владимир, заедно с боговете Перун, Хърс, Даждбог, Симаргал и богинята Макош.

ТРОЯН, ТРИГЛАВ, ТЖИГЛОВ - думата "троян" означава "троен", т.е. с три части (три глави), както потвърждава и другото му име - Триглав. Това е троичният бог - блюстител на световния ред и пазител на божествения закон Правда. С трите си глави Троян гледа към всеки един от световете на Световното дърво - Прав (небесата), Яв (земята) и Нав (преизподнята). Той наблюдава богове, хора и нави, вижда и знае всичко което те правят, и е техен съдник - когато бъде нарушен Редът и Правдата, Троян не се колебае да въздаде наказание всекиму. Идолът му има три глави, а очите и устите му са завързани със златоткан воал, което е израз на стремежа на хората да го умилостивят - те символично прикриват погледа му, за да не вижда всичките им грехове, а устата - за да не са твърде сурови присъдите, които изрича.

ХЪРС, ХОРС - бог на зимното слънце - старото слънце, което се смалява (денят се скъсява) и на 22-ри декември умира, победено от мрака, от злите сили на Чернобог. Но на 23-ти декември Хърс възкръсва, прераждайки се в новото слънце Коледа. Във връзка с това Хърс се почита и като бог на оздравяването, лечителството, оцеляването, победата над болестта, господар на билките, майстор-баяч, а оттам - бог-мъдрец. В тази си роля, Хърс се асоциира с древногръцкия Ескулап, римския Асклепий, египетския Апис, скандинавския Балдер.

ЧЕРНОБОГ, ЧЪРНБОГ - бог на мрака, господар на злото и смъртта, причинител на страдания, болка и скръб, властващ над мъртвите в Долната земя. Противоположност на светлия ЯрилоБелобог. Чернобог е представян като жесток млад воин с ужасяваща външност; винаги носи черна броня, а в ръка - магическо копие, готово за удар. Където удари, сее страх и мъка; по следите му се влачат всевъзможни зли сили. Вечно се бори с пресветлия Белобог - бог на доброто, приносител на светлината, радостта и щастието. За да омилостивят Чернобог, славяните принасят в жертва коне и хора - пленници.

ЯРИЛО, ЯРИЛА - бог на пролетта, младостта, плодородието, страстта и плътската любов. Партньор на Лада. Често му се приписват и прелюбодействени характеристики. Представят го като млад голобрад златокос мъж. Облечен е в нехарактерна за мъжкото облекло дълга женска риза, със зелен венец на главата и китка житни класове в лявата си ръка. В дясната понякога носи рог или напъпила дървена сопа (символ на мъжката сексуална сила) или дори меч (асоциацииран с мъжкия член).



Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
 
Сходни статии
За сайта
© 2017 selenabg.com. Този сайт е притежание на Окултен Център Селена. Всички права запазени .