Банер
Белбог.jpg

ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"

Банер

ВАЖНО!

Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.

Екипът на "Окултен Център Селена"

ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА МЪРТВИТЕ
Написано от Маг Селена   
Четвъртък, 23 Август 2007 00:00
Някои радетели за благото на обществото обявиха това мошеничество за най-лошият филм на ужасите, който могат да си представят. Болшинството от нас вярват, че след смъртта душите ни, така или иначе, ще отидат на по-хубаво място. Може и така да стане, но, както е известно, всичко зависи от Господа.

А по-нататъшният път на нашите останки на земята не зависи от висшите сили, а от нас самите, а и от тези, които се занимават днес с погребението на трупове – погребалните агенции. Те май са повече и от аптеките. Но и при тях не всичко е толкова просто.

Работниците на едно от гробищата в Антверпен до неотдавна имали необичайна традиция. Всяка година, в един и същи ден, те си правели весел семеен купон .... направо върху гробовете на умрелите, като считали, че работното им място с нищо не е по-лошо от другите.

Този весел отдих на това скръбно място би продължил все така – от година на година, ако не беше едно съвсем случайно съвпадение. Безутешното семейство Болжау решили да посетят гроба на сина си тъкмо в деня, в който веселите гробари си правели ежегодната вечеринка върху гробовете.

Съпрузите Болжай - Франсоа и Магда - просто се втрещили когато видели какво се случва на гробището. По думите на майката на починалото дете, само на няколко метра от гроба на сина й, група хора на различна възраст правели барбекю, други вяло танцували под грохота на песента «Sex bomb, sex bomb», а другите се занимавали с децата си, които тичали и играели около гробовете. Видяното така шокирало нещастната жена, че тя не намерила сили в себе си да говори с тези хора и избягала от гробището докато размазвала сълзите по лицето си.

Съпрузите решили да се оплачат от лошите порядки на администрацията на гробището и се плакали на градската управа.

Самоq че самите виновници за станалото съвсем не се смутили дори и след като разбрали, че срещу тях има жалба. Гробарите заявили, че за пръв път в тяхната практика някой от родствениците на покойниците изказва недоволство. Те с недоумение отбелязали, че за всичките тези години никой от посетителите не се е жалвал от гощавката.


По-невероятен и отвратителен случай имало в американския щат Джорджия. Там, в околностите на фалшив крематориум, стражите на реда намерили стотици трупове, които не били изгорени навремето.

Оказало се, че дълго време клиентите плащали на частна погребална агенция с честни долари за това телата на починалите им близки с достойнство да бъдат предадени на огъня, но в замяна получили прах, в който нямало и помен от човешки останки.

Някои радетели за благото на обществото обявиха това мошеничество за най-лошият филм на ужасите, който могат да си представят. Намерените трупове били разхвърляни около крематориума на площ от 4 хектара. Някои били скрити сред дърветата и храстите, а други наредени като дървени трупи.
«Сред цялата тази колекция от трупен кошмар имаше и пресни тела, все още облечени в своите дрехи за погребение, както и мумифицирани трупове и скелети с побелели кости.»

За главен виновник за това престъпно мошеничество бил посочен 28-годишният Брент Марш. Неговото предприятие било разкрито след анонимен сигнал във федералната агенция по опазване на околната среда: анонимният съобщил за ужасното зловоние, което се носело от това място.

Първото обяснение, което дал пройдохата от погребалната агенция, било, че пещта на крематориума временно не работел. По време на следствието се изяснило, че някои трупове са били на мястото повече от две десетилетия.

Полицията провежда разследване на пепелта, която е давана на близките на починалите за да се установи нейният произход.

Е, да! И в сферата на погребалния бизнес има така наречените «производствени разходи».

Към настоящия момент човечеството е изобретило множество нетрадиционни методи за погребение. На фона на някои от вариантите изпращането на праха в орбита или замразяването на трупа ни се струват съвсем банални.

Та нали сега всичко е възможно: да направиш от праха на роднината си погребален фойерверк, да направиш от останките на покойния ... брилянт, да направиш на преждевременно отишлия си цифров паметник в интернет и даже да вградиш ДНК на покойния в живо дърво.

Въпреки тези, меко казано странности, клиенти за такива, извинете, погребения, предлагани от всевъзможните погребални агенции, не липсват.

Да вземем за пример необичайният полигон, известен на специалистите като «Ферма за мъртви», който се намира в американския щат Тенеси, на няколко мили от Ноксвил и принадлежи на медицинския център към местния университет.

Той е бил основан с цел научни изследвания на разлагането на човешкото тяло от антрополога Уилям Бас. Там в алеята, на площ малко повече от хектар, на земята лежат няколкостотин тела. Няма грешка! НА земята, а не под нея!

Любопитното е, че повече от 300 тела били предадени от доброволци още приживе. Останалите са непотърсени трупове. Част от телата лежат в различни пози, някои са оставени във вътрешността на стари коли, други – в крипти.

За да се предпази от случайни гости, полигонът е ограден с бодлива тел. Но това не пречи тук често да идват посетители. Голяма част от тях са групи стажанти от ФБР, на които нагледно се демонстрират процесите на разлагане на човешките тела в зависимост от многобройните външни условия.

Опита на «Фермата на мъртвите» внимателно се изучава от специалисти по целия свят. Наистина, сериозните научни изследвания по разлагане на човешките останки, при това подкрепени с продължителни опитни изследвания, са все така недостатъчни.

Хайде да не говорим за тъжни работи. Съвсем неотдавна една интернет компания предостави на своите клиенти нова услуга. Сега всички желаещи могат да напишат писма, които ще бъдат разпратени по e-mail в случай на смърт на автора. Нещо от рода на плик с надпис «да се отвори след смъртта ми».

Темата била продължена от калифорнийския инженер Робърт Бароу. Логиката му била проста: ако можеш да оставиш след себе си писмени и аудио-послания, защо да не може да се запишеш и на видео? И изобретателят запатентовал нов вид надгробни камъни. Не прости, а с компютър!

В надгробната плоча се вгражда LCD-монитор, който показва на всички желаещи видеозапис с с участието на почиващия в мир. Какъв ще бъде записът решава самият умрял (разбира се, преди, а не след), или – когато липсват негови указания - роднините. Той може да рзказва за своя живот (нещо от рода на автоепитафия), а може публично да се изповяда за направените грехове…

Ритуалните служби ще бъдат задължени да монтират в камъка именно този запис, който е искал покойният. Между другото, не е задължително да е разказва за греховете.... Впрочем, предполага се, че гробищните послания би трябвало да могат да се слушат и със слушалки – да не се пречи на съседите.

Специалистите по интернет-технологии вече са направили и следващите стъпки: надгробният компютър се включва към интернет и в паметта му се включват множество отговори на покойника на възможните въпроси на посетителите. Тоест със задгробния свят може да се общува дори и без да се излиза от дома.

Но това е работа на бъдещето, а сега хората, които се готвят да отидат в скоро време на оня свят, записват за потомците не видеопослания, а предвиждат каталози с любими песни, които биха искали да чуят от оня свят на собственото си погребение.

Болшинството жители на Великобритания, например, НЕ искат на тяхното погребение да звучи традиционната минорна музика, а песента на Роби Уилямс «Angels».
Наистина такива са резултатите от проведената през 2005 година анкета на телевизионния канал «Music Choice». Второ място по популярност сред «хитовете за погребения» заела композицията на Франк Синатра «My Way», а на трето — песента от «Монти Пайтън» «Always Look on the Bright Side of Life».

Вкусовете на италианците и испанците се оказали по-традиционни. Болшинството от жителите в тези страни биха искали да бъдат погребани под звука на «Реквием» на Моцарт или, в най-лошият случай - «Let It Be» на Beatles.

Датчаните основно предпочитали същите онези «Ангели» на Роби Уилямс и «U2» с «With Or Without You». Немците са спрели избора си на по-агресивна музика «AC/DC» и «Metallica». Французите били най-патриотични, като споменавали предимно местни музиканти, норвежците избирали Елвис Пресли и Андреа Бочелли. За съжаление, нас, българите, никой не ни е питал.

Или, ако направим най-обща класация на песни за погребение в Европа, то най-популярни са «Queen» с безсмъртното парче «The Show Must Go On» (около 20% от гласовете), на второ място— «Led Zeppelin» и «Stairway to Heaven», и на трето- «Highway to Hell» на «AC/DC»…


Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
 
Сходни статии
За сайта
© 2017 selenabg.com. Този сайт е притежание на Окултен Център Селена. Всички права запазени .