Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.
Нашата Галактика Млечния Път – е струпване на огромно количество Слънца, Звезди, Земи, Луни, астероиди, комети и прах, които се въртят около единен център, назоваван Сварга по орбита (Сварожиев Кръг). Нашата галактика има формата на четири-лъчева свастика. Слънцата и Звездите са разположени в пространството неравномерно, а са събрани в струпвания, наречени съзвездия.
Видимите от Мидгард-Земята Съзвездия, нашите далечни Предци обединявали в Чертози, които включвали в себе си множество Слънчеви и Звездни системи.
Звезди се наричали Небесните Светила, имащи около себе си до седем Земи.
Слънца се наричали Небесните Светила, имащи около себе си повече от седем Земи.
Земинашите Предци наричали Небесните тела, които се въртят около Слънцата или Звездите по определени орбити.
Лунисе наричали Небесните тела, които обикалят около Земите по свои орбити.
Освен Луните около някои Земи обикалят голямо количество малки и дребни обекти, образуващи в своята съвкупност цели пръстени (пояси), притежаващи собствени орбити свои орбити. Такива пръстени (пояси) притежават земите на Стрибог (Сатурн), Варуна (Уран), Индра (Хирон). В далечното минало земята на Перун (Юпитер) също е имала такъв пояс (пръстен). Но в резултат на катастрофа, застигнала Земята на Сварог (Дея), поясът на Земята на Перун (Юпитер) се разпаднал. Взривът на Земята Дея образувал астероиден пояс между орбитите ня Земята Орея (Марс) и Перун (Юпитер), от който постоянно се откъсват и падат метеорити и космически прах на близките земи.
Думата "планети“ влязла в употреба едва в началото на XX век. Нашите предци са знаели, че в превод от гръцки това понятие означава "блуждаещи звезди“.
В нашата Галактика Млечен Път има струпвания на Земи без Слънца и Звезди, но няма Слънца и Звезди без Земи, тъй като отделянето на енергия от Слънцата и Звездите е възможно единствено при наличието на центробежната сила, която предизвикват обикалящите около Звездите и Слънцата Земи.
Гореизложените понятия и названия на някои Земи, които сега се наричат планети, вече говорят, че съвременните хора са загубили значителна част от знанията за Вселенското Мироздание, които по-рано са били известни на нашите далечни Предци, Славяните и Ариите.
Всяка структура във Вселената, независимо от размера й, се явява живо същество. А на всичко живо е присъщо да излъчва и да поглъща енергия (материя). Излъчването от Звездите, Слънцата, Земите и Луните, астероидите, кометите, космическия прах и метеоритите, независимо дали го виждаме или не, прониква на нашата Мидгард-Земя и дава своя принос в развитието на живота. Това излъчване се променя с времето, което пък довежда до изменение на формите на живот на Земята. Именно на това изменение на Вселенското и Галактическото излъчване се е основавала Древната Наука, която се наричала "Звезди и Земи“.
Първоначално то е било Единно Познание. Но после, със загубата на част от Познанията, сред западните Славяни възникнали ред самостоятелни учения, като Звездобройство, Шестокрил, Аристотелеви Врата, Астрология, Нумерология, Гадания и т.н. Болшинството от нашите съвременници са подочували и знаят само за Астрологията и Гаданията. Преди, за Астрономията, която сама по себе си представлява част от Астрологията, хората са могли да научат по време на курса на средното училище. Понастоящем от програмата постепенно изключват и тези все още незагубени трошици знание...
Всичко останало, отвъд рамките на астрономията-астрологията-гаданията, е вече неизвестно на хората. Знанията по астрономия не запълва всички изгубени от съвременните хора древни знания за слънчевата система Ярило-Слънце, да не говорим за нашата Галактика.
Нека да разгледаме структурата на Земите от системата Ярило-Слънце съгласно съхранилите се фрагменти от древното знание. Тази структура се явява Триадна, тоест се състои от 3 пояса, в които се включват по девет Земи. Веднага си припомняме приказката за това, как красната девица се отправила да търси своя любим през Три пъти по девет Земи, та в Тридесетото Царство. А накъде ли е отивала?
Слънчевата система
Ще ни стане ясно, когато разгледаме Структурата на Земите от системата Ярило-Слънце, а също и системите на измерване на времето и пространството на нашите Предци.
Слънчевата система - Първи пояс Земи
Този пояс се състои от Земи от 3 те категории: 1. Не-притежаващи Луни – 1-ата и 2-ата Земи 2. Притежаващи Луни – 3-та и 4-та Земи; 3. Притежаващи пояси (пръстени) – от 6-та до 9-та Земи. В миналото Земята Дея също е имала две Луни.
Слънчевата система - Втори пояс Земи
Това са, в голямата си част, така наречените трансплутонови Земи. Около тях обикалят множество Луни, затова сами по себе си те представляват мини-системи в системата Ярило-Слънце. Освен тези Земи във Втория пояс се включват още четири Земи от Системата на Отражение. На тях сякаш се отразяват всички процеси и катаклизми, случващи се в цялата система от Земите на Ярило-Слънце.
Слънчевата система - Трети пояс на Слънчевата система.
Включва в себе си две Земи от Системата на Отражение и седем Земи от Пограничния Контрол.
Последните седем Земи имат функцията да защитават цялата система от Земи на Ярило-Слънце от всяко външно въздействие, нарушаващо хармонията на цялата система.
Представената структура от Земи по своя строеж е по-сложна, от "откритата“ от съвременните астрономи, които смятат някои от Земите за астероиди. Освен това не се и досещат за предназначението на всеки пояс Земи. Всичко това довежда до възникването на спорове между учените дали едни или други открити небесни тела в системата Ярило-Слънце са планети (Земи) или не.
Последният подобен казус възникна през лятото на 2006 година, когато конгресът на астрономите в Прага реши да изключи от утвърдения от самите тях списък на планетите (Земи) Плутон, само защото масата му е малко по-малка от тези на другите планети (Земи), а орбитата малко изкривена.Неспособността на съвременните астрономи да разберат сложността на Структурата на Земите от системата Ярило-Слънце показва, че астрономичната наука върви по погрешен път в изучаването на Вселената.
Подобно на невярното твърдение, отхвърлящо вечността на Вселената, така и случаят с Плутон, ни позволяват да направим извода, че съвременната наука не желае да признае правилността на древните Славянски Познания за Вселенското Мироздание, доколкото тогава учените просто няма да имат какво да "откриват“ в Слънчевата ни система. Ще им остане единствено да потвърдят нейната правилност.
Доколко дълбоки са били знания на нашите далечни Предци за Вселената, потвърждава и Славяно-Арийската система за измерване на Времето. Тя оперира с величини, започващи от най-незначителните колебания на електромагнитната вълна на атомарните структури и завършващи с галактическите излъчвания. В таблицата по-долу е приведена само част от тези мерителни единици.
Единици за измерване. Време – Единици за измерване
Сварожиев Кръг – това е периодът на завъртане на Ярило-Слънцето около центъра на нашата Галактика Млечния Път. В течение на това завъртане плоскостта на Системата Ярило-Слънце се отклонява на определена величина от направлението към центъра на Галактиката и после отново възстановява тази си насоченост.
Небесният Кръг от Съзвездията, наблюдаван с невъоръжено око в северното полукълбо на Мидгард-Земята, е бил разделен от нашите далечни Предци на 16 части или така наречените Небесни Чертози, като всеки от тях е покровителстван от един от Древните Богове или Богини.
Славянските Богове, покровители на Чертозите
Всеки Небесен Чертог обхваща 1/16 част от Сварожиевия Кръга. 25 920 години/16 = 1 620 години. В своето движение по Сварожиевия Кръг системата Ярило-Слънце се намира под влиянието на излъчвания, произлизащи от един или друг Небесен Чертог.
Понастоящем Мидгард-Земята е излязла от влиянието на излъчването на Чертога на Лисицата и е преминала в Чертога на Вълка. Започват да се променят въздействащите на нашата Земя галактически излъчвания, произлизащи из тези Небесни Чертози. Те ще стават по-силни, което ще доведе до изменение на условията на живот на Мидгард. Следва да очакваме увеличение на случаите на различни катаклизми, изменение на психичното състояние на хората и на целия животински свят, извършване от тяхна страна на немотивирани постъпки, преразглеждане на предишните представи, изменение на правилата на организация на живота и поведението.
Нарушението на хармоничното взаимодействие между човека и Природата също води до разнородни техногенни аварии и катастрофи. А нашите Предци дори са свели това хармонично съществуване с околния свят в определена система за измерване на различни структури от многомерното пространство. В този смисъл, древната Славяно-Арийска Педна (Пядевая) мерителна система се явява особено показателна:
Мерни единици. Мерки за разстояние
И така, за какво им са били нужни на Славяните и Ариите мерни единици от микросвета до макросвета? Ако нашите далечни Предци в миналото са били дотолкова примитивни, както предполага официалната академична наука, и са се занимавали само със скотовъдство и земеделие, едва ли ще са им били нужни подобен род измервания.
Древните писмени източници, съхранили се в различни части на света, свидетелстват за това, че Славяно-Ариите не само са притежавали знания за микросвета и макросвета, но и са могли да пътуват в рамките на нашата Слънчева система и на нашата Галактика.
За междузвездните пътешествия се разказва не само в древно-индийските писмени източници «Виманика-Шастри» и «Махабхарата», но и в Славянското "Сказание за Ясния Сокол“. В това сказание девицата Настя, решена да намери своя годеник, се впуснала "в път неблизък, чак до зад три пъти по девет далечни далечини“ в Небесния Чертог на Сокола.
Три пъти по девет далечни далечини – това са 27 далечни далечини, което съответства на 139 862 005 150 828,5 км или 934 906,5 астрономически единици, или 15 светлинни години според съвременните астрономически мерни единици. Тоест указаното разстояние излиза далеч извън пределите на нашата Слънчева система. Ето какви огромни разстояния спокойно са преодолявали в миналото древните Славяни и Арии.
И това минало изобщо не е толкова отдалечено, било е преди някакви си 12 хиляди години. За подобни пътешествия са притежавали съответните летателни апарати: вимани, вайтмани и вайтмари.