Банер
Вещий Олег.jpg

ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"

Банер

ВАЖНО!

Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.

Екипът на "Окултен Център Селена"

Славяно-Арийските Веди - Законите за продължение на рода - 2 част
Написано от Маг Селена   
Вторник, 01 Април 2014 10:50

5. Семейните съюзи.

Новите Семейни съюзи се създавали само между представители на различни Родове от Великата Раса. Семейните Съюзи между роднини са забранени и противоестествени, тъй като това води до израждане на Рода. Бог Перун е оставил на нашите Предци Своите Заповеди, едната от които гласи: "Не взимайте за жена брат – сестра своя, и син – майка своя, защото Боговете ще разгневите, и кръвта на Рода ще погубите“. В действителност при нашите Предци са били забранени Семейните Съюзи между роднини до седмо коляно. Сега мъжът може да се жени за втора братовчедка, а при евреите – дори за първа (като Айнщайн). В някои страни са разрешени дори хомосексуалните бракове!


Нашата Държава е била мощна, започнали да я разклащат отвътре. И започнали чрез Князете. Отначало те били избираеми (до образуването на Киевска Рус), а после Княжеското достойнство започнало да се предава по наследство. И започнали Князете с Князе да се сродяват. Често нарушавали Законите Рита – вземали си за жени близки роднини, за да съхранят и приумножат своите богатства. Същият принцип започнал да се разпространява и сред другите заможни семейства, на първо място сред дворяните.

Могат да се приведат примери за пълното изчезване на знатни Родове само за два века. Така например, от 487 семейства, числящи се към Бернската буржоазия, в наши дни са останали само 168. При това на изчезване били подложени преимуществено тези фамилии, чиито членове са се женили за знатни наследници, разполагащи с повече от достатъчно време за развлечения, в това число и за сексуални. А също и за близки роднини с цел обединение на богатствата на своите Родове.

Създаването на нов Семеен съюза при Родовете на Великата Раса има много голямо значение, тъй като всеки Семеен Съюз е необходимо условие за продължение на Живота и съществуването на всички древни Родове на Великата Раса, а също и на всички Потомци на Рода Небесен.

Възрастта за встъпване на младите хора в Свещен Семеен Съюз в продължение на много столетия и даже хилядолетия остава неизменна. Невестата, встъпваща в Семеен Съюз, трябва да е не по-малко от един Кръголет, тоест 16 години. За младежа, Семейният живот е възможен едва след достигането на 21 годишна възраст.

В най-древни времена в обширните простори на нашата могъща Държава, наричана Расения, съществували няколко вида Създаване на Семеен Съюз: Селищен, Регионален, Тройствен, Помиряващ, Кланов, Родово-Племенен, Жречески, Велик и др.

Тройствен Семеен Съюз се наричал дългосрочен договор за създаване на семейства между три древни Рода. Съгласно този договор, всеки от трите древни Рода взимал невести за своите синове от единия Род, а своите дъщери омъжвал за синовете на другия Род. Синовете на първия Род получавали невести от втория Род. Синовете на втория Род, получавали невести от третия Род, а синовете на третия Род, на свой ред, получавали невести от първия Род.

Помиряващ Семеен Съюз се нарича договорът за създаване на семейство и дружба между два враждуващи древни Рода. Съгласно този договор, мирът между древните Родове се осигурявал чрез създаването на Семеен Съюз между децата на най-Старшите от всеки Род.

Кланов Семеен Съюз се нарича договорът за пълно сродяване на два велики и древни Рода, т.е. създаване на Клан от два древни Рода. Съгласно този договор всички девойки от първия Род се омъжват за младежи от втория Род, и едновременно всички девойки от втория Род, се омъжват за младежи от първия Род. По време на Освещаването на Клановия Семеен Съюз пред Кумирите на Боговете се изправят всички двойки от младите хора на двата велики и древни Рода.

Жречески Семеен Съюз се наричало създаването на семейство между млад Жрец и Жрица, приети като сирачета, отгледани и възпитани в Скита.

Родово-Племенен Семеен Съюз
се наричал договорът за пълно сродяване на няколко велики древни Рода, т.е. създаване на Могъщ Род-Племе от няколко древни Рода, обитаващи обща, обширна територия.

Велик Семеен Съюз се наричал договорът за едновременно създаване на няколко семейства при сродяването на два древни Рода. Съгласно този договор, ако в семейството са се родили пет и повече дъщери, ги омъжвали за младежи от втория Род, където имало, пет и повече синове.

С времето някои видове Семейни Съюзи престанали да съществуват. В наши дни са останали два вида създаване на Семейни Съюзи: Селищен и Регионален.

Селищен Семеен Съюз
се нарича създаването на младо семейство по взаимна договореност между два Рода, които живеят в пределите на едно селище, Град, Село, ако между жениха и невестата няма кръвно родство до седмо коляно.

Регионален Семеен Съюз
се нарича създаването на младо семейство между два древни Рода, живеещи в различни Селища. Такъв Съюз се създава тогава, когато всички Родове, живеещи в дадено селище или Град са се сродили, доколкото Законите РИТА забраняват да се взима жена за сина от Рода или от Клана на Роднини.

Въпреки голямото количество наглед планирани Семейни Съюзи, в Родовете на Великата Раса никога не се случвало девойка да бъди омъжена насила. Пътували и търсели невеста по градовете и Селата. Голяма роля в избора на невеста играели народните празници и различните игри. И най-важното в Семейния Съюз – Благословията на Родителите. Без нея Семейни Съюзи не се създавали.


6. Устои на Семейния живот.

Семейният Съюз започвал със Сватосването и Сватбата. А Сватбата започвала, по правило, на празника на ЛюбоМир и протичала със съблюдаването на определени правила, обичаи и обреди. На освещаването и ритуала може да бъде посветен цял отделен обзор.

На сутринта на втория ден младоженците отивали в кухнята и изпичали осем блина с различна плънка за своите Родители. След като приготвели блините, младоженецът поднасял четири блина на Родителите на своята съпруга, а неговата жена – на Родителите на мъжа. С този обред младите оказвали уважение на Родителите и им предлагали да се подложат на Именното изпитание на Рода, както го изисквал древният Родов Закон, установен в дълбока древност от мъдрия Жрец от Беловодието ЛюбоМир, верен служител на Бог Сварог. Същността на именното изпитание се свеждала до следното. Всеки от Родителите на младите съпрузи, след като затвори очи и опита блина с плънка, е трябвало да отговори правилно, блин с каква плънка му се е паднал?

Ако Родителят познавал плънката на блина, младоженците му се покланяли дълбоко от пояс и казвали: "Във Ваша чест, нашето Чедо ще бъде наречено с Вашето Име“. Ако някой от Родителите не познавал по вкуса плънката на блина, младоженците му се покланяли сърдечно и казвали: "Във Ваша чест, нашето Чедо ще бъде наречено от Жреците на Боговете, ще го нарекат с Името на наш Древен Прародител“. Родителите, които не познавали плънката на блина, били длъжни да подарят някакви животни за домакинството, тъй като се смятало, че иначе, когато се родят деца на младите, те ще започнат да странят (да се боят, да избягват) своите родни дядовци и баби.

Ако всички Родители познавали плънката, децата именували по следния начин: първия сина – в чест на Бога-Покровител на Рода на младия съпруг, затова и наричали първия сина Първороден; втория – в чест на Родния Баща на мъжа; третия – в чест на Родния Баща на жената; четвъртия – в чест на Побащимия на мъжа; петия – в честна Побащимия на жената.

Когато се раждали момиченца, децата именували по следния начин: първата дъщеря – в чест на Богинята – Покровителка на Рода на младата съпруга; втората – в чест на Родната Майка на жената; третата – в чест на Родната Майка на мъжа; четвъртата – в чест на Помайчимата на жената, петата – в чест на Помайчимата на мъжа.

Според Родовия Закон на Любомир всяко семейство трябвало да има минимум 9 деца, а за пълно семейство се смята единствено това, в което има Потомствен Кръг, т.е. 16 деца. На всички последващи деца имена давал Бащата на детето. Никога не се давало на дете име в чест на Роднина, умрял от болест в млада възраст, тъй като се смятало, че дете с такова име няма да живее дълго.

Ако детето получавало Името на дядото или бабата, т.е. на старшите Роднини, познали плънката, дядото подготвял за внука доспехи и два меча за деня на Пълнолетието, а също и инструментите за неговата бъдеща професия, която той е бил длъжен да поеме от Бащата. Бабата приготвяла чеиза на внучката: спално бельо, украшения, дрехи, кухненски съдове и принадлежности, а също така завещавала на внучката целия чеиз, който е получила на времето. Същото подготвяли Побащимите и Помайчимите на младоженците за внуците и внучките, наименувани в тяхна чест.

Раждането на дете при Православните Староверци се извършвало при съблюдаването на определени Обреди и Ритуали от Старата Вяра. Грижите за бъдещото дете в Родовете на Великата Раса започвали дълго преди появата му на Божия свят. Бременната жена била всячески защитавана и опазвана от различни опасности, както явни, така и неявни. За целта през деня жената се запасвала с пояса на грижовния си и любящ съпруг, а нощем се покривала с неговия зипун (старинна горна селска шаячна дреха – бел. пр.) или плащ, за да пази "мъжката сила“ нея и чедото в утробата й по време на сън.

Омъжената жена от всеки Род на Великата Раса раждала детето си в голям купел, изработен от дъб или бреза, във вода, тъй като, излизайки от вътреутробната водна среда във водата на външния свят, детето се чувства по-спокойно и комфортно.

За да улеснят майката при раждането на детето, поставяли купела в добре затоплената баня, за да могат Свещеният Огън и Банникът (дух-пазител на банята – бел. пр.) винаги да й се притекат на помощ. В банята разплитали косите на родилката, по ъглите поставяли отворени сандъци, но най-важното в този Древен Обред, е че Родният баща, е получавал детето.

Този Обред е, по същество, заключителен акт на сътворение на новия човек – от зачатието му в Любов до неговото раждане. Древен Обред, както Бог-Творец (Отец) е получавал прекрасното цвете, създадения нов живот (Детето), израснало из неговото семе в благодатната почва (Майката). Не е ли именно това триединството на природата?!

Раждането, както и смъртта, е преход през невидимата граница, разделяща Световете Яв и Нав, затова, докато детето не навършело 1 годинка, са можели да го виждат само Родителите и Жреците на Старата Вяра, а също и неговите родни дядовци и баби. До навършването на 1 година детето се намира под защитата на любящия Баща, и любящата Майка, и на Боговете – покровители на двата сродени Рода, а също и на Висшия Бог на Рода Небесен.

От най-ранна възраст всички деца от Родовете на Великата Раса и Потомци на Рода Небесен са били възпитавани в съответствие с Небесните Закони на Породителя на Рода: в искрена Любов към своето древно Родово-Племе, в уважение към своята Родна изначална Вяра, Наследство (история), самобитна култура и народна Традиция, в почитание към по-възрастните и в грижа към по-младите, както го изискват Древните Закони на Рода и Патриархалният начин на живот.

Хармоничното развитие на свастичната (т.е. състоящата се от четири части) система на човека (Тяло, Душа, Дух, Съвест) винаги се определя от двата Велики Принципа, които са неизменна съставна част от Древните Закони на Рода: "Свято да се почитат Боговете и Предците, Винаги да се Живее по Съвест и в хармония с Природата“, а чувството на Любов само благотворно съдейства за целта.


Запознанството на детето от Расата с Образните символи на неговия Род и Вяра започва в най-ранна възраст със защитните знаци и орнаменти, изобразени на люлката, с дървените и глинени играчки, в които живеят Древни Образи и Предания. Приобщаването на децата към Изначалната Вяра на Предците, към овладяването на навика за съзидателен Труд се осъществява във възрастта от 3 до 7 години, тъй като в тази възраст у всички деца от Родовете на Великата Раса е много силно развито Общинното мислене. Децата опознават окръжаващия Свят и овладяват навиците за съзидателния Труд по пътя на подражанието на по-възрастното поколение, а също заимстват много неща от своите връстници от другите Родове. За децата това е особена, занимателна форма на преход към реалния живот, в която те се стараят да приличат на своите по-големи братя и сестри, Родители, Деди.

Отначало всички малки деца играят заедно, после, на шестгодишна възраст, момченцата започвали да си играят на войници, а момиченцата – си имали свои игри, но при това, се запазвали общите игри, на които си играели от най-ранна възраст.


В Славянските и Арийски Родове не разделяли малките деца до 12 години по полова принадлежност и ги наричали еднакво – Чедо. Всяко момченце и всяко момиченце неизменно било възпитавано в уважение към противоположния пол. Децата били обличани в дрехи, ушити не от ново платно, а задължително от дрехите на родителите. Ризата на момчето се шиела от тази на Бащата, а блузата на момичето – от тази на Майката, това е свързано с могъщата родителска защитна сила, която пази подрастващото поколение и помага да се изпълняват Уроците, давани от Родителите и Жреците на Старата Вяра.

Още от 7-9 годишна възраст, децата били учени на всички изначални основи на Инглиизма и на обща грамотност (четирите вида писменост на Расата), броене и изчисление, на писмо, естествознание, т.е. на знания, обясняващи Божествените, Природни и човешки извори на живота на Мидгард-Земята.

С възпитанието на децата на Великата Раса, както Духовното, така и Физическото, при Православните Староверци-Инглинги, се занимават само мъжете, главите на Славяно-Арийските Родове и Семейните Съюзи, т.е. Бащите и Дядовците. Ролята на всички Славянски и Арийски майки е да обграждат децата с ласка, грижа, любов и внимание, но те не трябва да угаждат на прищявките на децата, тъй като с това могат да погубят чистата Душа и светлия Дух на глезеното дете. По отношение на възпитанието на децата Законът РИТА гласи: „Не използвайте във възпитанието на децата отрицателни форми и образи. Не забранявайте, а обяснявайте!»

На третия ден след раждането, всяко дете получава своето първо Изначално Име, определено в съответствие с древния Родов Закон на ЛюбоМир. Когато децата, от Славянските и Арийски Родове навършат 12 години (108 месеца) и достигнат ръст от 7 педи до челото (124 см), за тях започва нов жизнен етап.

Цялото подрастващо поколение преминава през Древните Обреди на Пълнолетието и Обреда на Именаричането, тъй като нашите предци са смятали името за важна част от човешката личност. След преминаването през древните Обреди на Старата вяра юношите и девойките се смятали за възрастни, пълнолетни, готови да продължат традицията на своите древни Родове.

Ако преди преминаването на Обреда на Пълнолетието все още се намирало под покровителството и пълната опека на своите Родители, които носели цялата отговорност за него, след Обреда на Пълнолетието, подрастващото поколение носи пълната отговорност за всички свои деяния, думи и постъпки, както и следва да е при възрастния човек. Юношите на 12 години получавали по два меча – това означавало, че за 9 години те са били длъжни да овладеят в съвършенство бойното изкуство с мечове и да станат воини, Богове-Защитници на своя Род, на своята Древна Вяра и своята Родна земя, независимо от избрания Път и Кастова принадлежност.

Юношите до 21-та им година наричали парубок (младеж – бел.пр.). "Парубок“ –  дословно означава "рубок на пару“ (секач в двойка – бел.пр.), характерно за юношите на тази възраст, в която упражнявали майсторството на владеенето на меча по двойки един с друг, но не участвали във военните походи.


7. Отношение към облеклото и косата.

От най-древни времена всички Православни Староверци-Инглинги са носили бели на цвят дрехи, тъй като този цвят символизира не само Светлината на Душата и Духовната чистота на Великата Раса, но и пряката принадлежност към Небесните Божествени Родове.

Облеклото много силно влияе на енергийната структура на човека и на неговото поведение. Жените не трябва да се обличат в мъжки дрехи, защото разпределението на енергията по тялото на жената става друго и се губи енергийната защита на жената и плода, ако има такъв, от въздействието на външната енергия, от странични погледи – енергийни "убождания“.

Най-главен Природен източник на жизнени сили за всички Православни Староверци-Инглинги е собствената коса. Това е отразено дори в заповедите на Бог Сварог: "Не стрижете своите коси руси, коси разни, та и посивяващи, тъй като Мъдростта Божия не ще постигнете и здравето си ще загубите“. От най-древни времена се е смятало, че с отрязването на косата, може да се отнеме силата и здравето на човека.

От началото на Вековете косите образно сравнявали с поле засято с пшеница: както пшеничните класове се наливат с всички сокове и живителната сила на Майката Влажна Земя и чистата светлина на Ярило-Слънце и ги съхраняват, така и косите на човека получават и съхраняват живителната сила от Небесните Богове, от Земните Родители и предците на Рода, от Майката-Природа, от космическите лъчи на Ярило-Слънце и Небесните Звезди. Не напразно косите от дълбока древност наричали косми, т.е. свързани с Космоса, който подхранва човека.

От най-ранна възраст сплитали косата на момичетата в една трилъчева плитка, символизираща обединението на жизнените сили на Световете Яв, Нав и Прав.
Косата се спускала надолу по гръбнака и се смятало, че всички светли вселенски сили преминават в гръбнака чрез косата и изпълват Тялото, Душата и Духа на девойката със специална жизнена сила, подготвяйки я за нейната бъдеща Свещена мисия - Майчинството.

Когато девойката се омъжвала, разплитали девичата й коса и я заплитали на две плитки, тъй като от този момент нататък, получавала чрез косите, събрани в плитки  жизнени вселенски сили не само за себе си, но и за бъдещото дете.

Мъжете също се отнасяли грижливо към косите си, те дори придавали на косата по-голямо значение, отколкото жените. Символ на зрелостта, мъжествеността и самостоятелността на мъжете била брадата. Брадата била не само мъжко достойнство, а и се явявала символично потвърждение на принадлежността към Божия Род, т.е. носещият Брада бил потомък на Древните Небесни Богове. Затова при Славяните и Ариите се е съхранило следното: "Боговете наши, са Отци наши, а ние – техни деца, и ще бъдем достойни за Славата на Боговете наши, и ще сътворим благи деяния множество, в прослава на Родовете наши, трикратно повече, отколкото космите в брадата ни“.

В древността повреждането на мъжката брада или насилственото й отрязване се смятало за най-тежко престъпление против древния Род на Великата Раса и оскърбление срещу Небесните Богове, покровителстващи този Род. Оскърблението на Небесните Богове не се прощавало никому, за това в миналото са се водили немалко войни, а подпалването на брадата на посланик в древността се смятало за обявяване на война.

В Европа остригването за първи път е въведено от Римския Император Нерон, който заповядал ня консула си да остриже всички чуждестранни легиони до голо. Когато консулът, командващ чуждестранните легиони, попитал за какво е необходимо да се прави такова нещо, императорът Нерон отговорил: "Не искам, те да мислят, достатъчно ми е просто да изпълняват заповедите и разпорежданията ми“.

А в Руските земи подстригването на косата започнало да се практикува едва след появата на християнството. Сега никой не би могъл да обясни, защо и за какво са подстригвали последователите на своето учение и своите жреци-свещенослужители, след като дори в Библията се разказва за Самсон, който никога не се бил подстригвал и бил силен и непобедим до момента, в който му отрязали косите (Книга Съдии. Глава 17, стихове 17-19). Преходът към подстригване на косите при мъжете приключил в началото на XVIII век с Указа на император Петър I "да се бръснат брадите и да се носят немски дрехи“.

На децата до 12-годишна възраст не подстригвали дори връхчетата на косата, за да не "подрежат“ ума, постигащ живота, Законите на Рода и Мирозданието, за да не ги лишат от жизнената сила, дарявана от Природата, и Предпазната сила, която дават Боговете-Покровители и Родителите.


Подравняването на връхчетата на косата на дължина не повече от един нокът при младите хора над 16 години се правело, за да, расте косата по-бързо, и то можело да се прави само в дните по новолуние.

Малките деца били вчесвани от Родителите си, а после им се позволявало да го правят самостоятелно. Били научавани да доверяват разчесването на косата си само на тези които познават много добре, и които обичат. Девойката позволявала единствено на своя избраник или на съпруга си да разчесва косите й.


8. Копно право.

Копа (в българския съществува копа сено – бел.пр.) е древнославянското събрание на Сходотаите (главите на семейства - бел.пр.). Значението на понятието "Копа“  може да се изведе от думите: вкупом, съвкупност, куп, копен (синоним на копа – бел.пр.), докопавам се (до истината) и т.н. Обичаят Копа бил запазен за дълго от руските воини – казаците. В наши дни този обичай е частично запазен в казашкия Кръг.

За славянинът мнението на Копата е било висш духовно-нравствен ориентир. Руснаците са казвали: "Светската слава е силна“, "Светът запее ли, и камъкът се пука“, "Със света не можеш да спориш“, "Света няма кой да съди“, "Светът е силен и несъкрушим“, "Каквото Светът е подредил, го е Бог разсъдил“, "Каквото е от Света дадено, такова и ще бъде“.

В Копата са влизали от четири до девет близки села, а Сходотаите се събирали на определено място – "местенце“. Оттук е идвало и названието на главното село – местенце, мисто. С времето местенцето прераствало в град, който съхранявал Копното Право, а жителите се назовавали мещани (еснафи – бел. прев.). Мнозинството от старите градове израснали из Копите, с изключение на пограничните, които от самото начало се строели като крепости.

Числеността на Копата варирала от 100 до 300 човека. Копата се събирала до определено село от общината, а мястото на събора са казвало КОПовище, КОПище, КАПище. Занимавала се с решаване на спорни въпроси и други дела под открито небе. Обикновено това ставало в Свещена дъбрава с естествен или изкуствено натрупан хълм. Наблизо имало извор, река, езеро или вир. Капището било любимо място, за отбелязване на народните празници – Масленица, Коляда, Купала и други.

Копата се събирала на съвещания, наричани "Вече“ (оттук и думите – вещ, вещая, известявам). Право на глас в Копата имали само главите на семейства, които постоянно живеели в общините. Това били Семейните старейшини – Главите на Родовете. Наричали ги още Сходотаи, Копни съдии, Общински Мъже. Братята, които нямали отделни домакинства, синове и жени, нямали право на глас и присъствали само по специално призоваване от Копата, за свидетелски показания.

На Копата присъствали Старците. Старците не били сходотаи, те нямали право на глас в Копата, но съветите им можели да играят решаваща роля. Мнението на Старците искали в случаи, когато било нужно да се произнесе присъда, въз основа на минали или древни решения на Копата. Старците също така строго следяли за съблюдаването на обичаите на Предците.

Съвещанията "Вече“ в Копата били същевременно и учене, и опит за изучаване на правото. Свещените положения на Копното Право се съхранявали в паметта на Сходотаите и се предавали от поколение на поколение.

На Копата се съгласували всички страни от живота на селото: сроковете, началото и приключването на селскостопанските работи, сенокоса, поправката на пътищата, почистването на кладенците, наемането на пастири и стражи, наказания за бракониерска сеч в гората, за нарушение на обществените забрани, за събиране на пари за обществени разходи на селищата, размер на данъците, провеждане на избори, въпроси за ползването на горите, строителство на бентове, попълване на обществените запаси в случай на стихийни бедствия, слаба реколта и т.н.

Копа преследвала и залавяла престъпници, съдела и ги наказвала, присъждала възнаграждение за залавяне. Ако делото било углавно, Копа водела "разпит“, установявала "лика“ на престъпника (оттук и "улика“). На Копата се поощрявало опрощението към оскърбителя, а също и искреното публично разкаяние на престъпника. Задължително се зачитало опрощението на смъртно ранения и неговата последна воля. Съдебните дела се разглеждали по Съвест, като се търсело склоняване на спорещите към помиряване.

Решенията на Копата се изпълнявали добросъвестно и с голяма готовност от всички. Нарушението на Копното Право, постановленията на Копата, било невъзможно, а дори и да се случело нещо подобно, то се възприемало като извънредно произшествие. При това всеки славянин, сблъскал се с нарушение на Копното Право или обичаи, бил длъжен с  всички сили да опита да прекрати нарушението. Ако не го направел, се смятал за съучастник в престъплението, на което е бил свидетел и носел пълна отговорност за последствията наравно с нарушителя. Хората живеели според заповедта на Бог Один: "Забранено е да се прощава на този, който умишлено извършва зло, тъй като ненаказаното зло се умножава, а вината за приумноженото зло лежи върху този, който е оставил злото ненаказано и не го е предал на праведния Божи съд“.

Такова действие на Копното Право е било възможно единствено при съвършена гласност и родолюбие на народа. На Копата се гарантирала пълната независимост на мненията на Сходотаите. Всеки имал възможност да разкрие Душата си. На Копата всичко било напълно открито, въпросите се поставяли ребром – "изрязвало се до живо“, а ако някой се опитвал да се измъкне с премълчаване, много бързо бил вкарван в правия път. И най-смирените мъже, които през повечето време не можели и дума да обелят против някого, на Копата, в минутите на обща възбуда, се променяли коренно, и набирали кураж и успявали да се наложат над доказани храбреци. Копата била напълно открита благодарение на взаимната изповед, взаимното разобличение и покаяние, проявление на най-широка гласност. В тези минути частните интереси на всеки един достигали най-висша степен на напрежение, а обществените интереси и справедливост, на свой ред, достигали до най-висша степен на контрол.

Значението на широкото само-управление се подсилвало чрез изборни длъжности на десетниците – по един на 10 стопанства и стотниците – по един от 100 стопанства.
Стотникът, със съдействието на десетниците, се грижел за чистотата в селищата, за чистотата на водата в реките, за пожарната безопасност, за реда по време на търгове, пазари, за продажбата на доброкачествени продукти, за търговията.

Влизащите в Копата селски общини образували Волост (най-малката териториална единица). На Копата се избирали: волостен старшина, управа и съд (по правило, за три години). Волостната управа води книга за записване на решенията на събранието, сделките и договорите, в това число и трудовите, сключени от селяните помежду им и с трети лица. Цялата документация се водела от волостен писар, който бил важна личност в Копата. Ако Старшината започнел да злоупотребява с доверието на обществото, селяните можели да го заменят, чрез нов избор или да му орежат заплатата.

Освен ръководители на Волоста, избирали ходатаи по обществените дела – просители в столичния град. Такива ходатаи наричали "мироеди“. Лошия смисъл на тази дума (в превод от руски означава народен изедник и т.н. - бел.пр.) се появява по-късно, а първоначално е означавала хора, живеещи за сметка на миряните по време на пътуванията по обществени дела.

Съгласно древно-славянските обичаи, Копата избирала Князе, които да защитават земите от външни врагове. Князете били избирани от силните Родове на потомствени воини, които представлявали Честта и Славата на нашето Отечество. Копата налагала десятък за издръжка на Княза и неговите дружини, за граничните застави, за строеж на погранични градове и отбранителни линии. Селяните доброволно носели трудова повинност по строителството на особено важни или срочно необходими военни обекти, а във военно време всички воини-селяни се вдигали на оръжие за защита на Отечеството.

На Всеземския Събор от Князете се избирал Монарх – главата на цялата страна, Великият Престолен Княз на Цяла Русия. От Монархът трябвало да съблюдава Копното Право, прилагането на законите на Всеземския Събор, защитата на народа от чуждоземни врагове.

Това е един от вариантите на държавно устройство на нашите Предци. В различни времена са съществували и разновидности на това устройство, а също така и различни комбинации на разновидностите. Ето, например, още един подобен вариант – Общинният, при който разликата е повече в названието, отколкото в съдържанието. Община се наричало духовното обединение на различни Родове и Кланове, почитащи своя Родов Бог (Праотец). Общинно-Родовия начин на живот включвал в себе си няколко равнища на управление. В него, по съвременната терминология е имало светска (гражданска), военна и духовна власт.

В Общината били Главите на Родовете и главите на сродените Родове – наричани общо Радани. Събранието на Раданите се наричало РАДА. То решавало всички административни въпроси. Князете с дружините си решавали военните проблеми. Духовният живот на Общината се управлявал от Жреците, които осигурявали духовното обезпечаване на живота на всички нейни членове, като я направлявали към съхранение на Древната Вяра, Закони и Обичаи. Но най-важните въпроси се решавали общо от трите равнища на управлението.

Интересно е да се проследи пирамидата на общественото устройство. Най-слабо обезпечени били, разбира се, самотните старци, децата-сираци, многодетните вдовици, инвалидите и т.н. Но за тях се грижели Общината и Капищата. А и те не били толкова много. Затова и не ги разглеждаме като най-ниско равнище в пирамидата. Нейна основа в мнозинството си били хората на труда (земеделци, занаятчии, пастири, ловци, риболовци) – заможни и духовно устойчиви миряни.

Следваща по численост в обществото била военната дружина – повече духовност и по-малко богатство. Над нея и по-малобройна била прослойката на главите на Общини и други ръководители – по-нисък доход и повече духовност, отколкото при обикновените трудови хора. Влъхвите (Волхвите) и другите духовници били още по-слабо заплатени, но стояли духовно над главите на общини. Още по-високо духовно и с още по-малка издръжка били Жреците на Капищата, които живеели изолирано от останалите жители на селищата. А най-малобройни били най-развитите духовно лица – Жреците, Пазителите на Древната Мъдрост, които най-често водели направо затворнически живот.

По такъв начин, на всяко равнище имало обратно съотношение на богатство и духовност: колкото по-високо стоял човек в йерархичната стълбица, толкова по-духовен трябвало да бъде. Горното дори не бихме могли да наречем власт, а по-скоро авторитет. Човекът, с ниска духовност и стремящ се към богатство, не изпитвал влечение да се издига към върховете на пирамидата на обществото, тъй като там нямало как да се сдобие с богатства. Затова, примерно, търговците имали по-големи богатства от обикновените хора, но духовно били по-ниско. Едното, като че ли уравновесявало другото.

Ако погледнем съвременната структура на властта, можем да видим обърната надолу с върха пирамида, в която малобройните като количество и ниски по духовност върхове владеят най-големи богатства. Тук борбата за богатство се съчетава с борбата за власт, а постигането на високата духовност, сякаш, би трябвало да остава за низините. Но нищите низини не са в състояние да притежават дълбоки знания, а още по-малко, висока духовност. Така се достига до бездуховно общество, причина за чието възникване са действията на Тъмните Сили. А трябва всичко да си дойде на мястото, пирамидата да бъде поставена върху широката си основа.

В наши дни периодът на управление на Тъмните Сили вече е приключил и е време да възродим древните Знания, високата Духовност на Обществото, и да направим живота  щастлив. За целта разполагаме с Ведическите знания, дадени ни от Боговете и Предците под формата на "Славяно-Арийски Веди“ като Истина от първа инстанция.

В заключение можем да приведем само два цитата от Ведите: "Отричането от Законите на Кръвта е предателство спрямо своя Род“, "Който се отказва от притежав ането на Древната Мъдрост, прогонва от себе си Силата на Живота“.

Слава на Боговете и Предците наши!

Славяно-Арийските Веди - Законите за продължение на рода - 1 част

Източник: gifakt.ru
Превод от руски:: © Н.Т.Н.Селена (Вещая Ярослава)

 
Сходни статии
За сайта
© 2017 selenabg.com. Този сайт е притежание на Окултен Център Селена. Всички права запазени .