Отвращението (нехаресването) е прилепване към страданието.
Като задълбочим Йога практиката си, ние започваме да осъзнаваме колко често умът ни се мята между нещата, които харесваме и нещата, които не харесваме.
Ние се въодушевяваме, смеем се или се чувстваме много "щастливи", когато се сдобиваме с нещо, което желаем, или пък когато преживяваме нещо приятно.
Ние се депресираме, или разстройваме, или се ядосваме, когато сме лишени от това, което желаем. Сблъскваме се с такива неща ежедневно, на работа, в семействата си, сред хората, в интимни моменти.
Вместо да копнеем за покоя на нашата възглавничка за медитация или за постелката за асани, имаме много какво да направим, за да преодолеем тази "болест" на ума.
Патанджали ни казва в Сутра ІІ.7, че "Привързаността е прилепване към удоволствието."
Поради отделянето на индивидуалното съзнание, и неговото лъжливо отъждествяване с едно конкретно тяло и с поредица от мисли и спомени, ние сме привлечени към различни приятни преживявания в заобикалящата ни среда.
Привързаността (рагах), като страха, води началото си от въображението (викалпа). Това се случва когато ние объркваме вътрешното преживяване на блаженство (ананда) с поредица от външни обстоятелства, или предпоставки, и наричаме тази асоциация "удоволствие"(сукхам).
Ние си представяме, че удоволствието зависи от наличието на тези външни обстоятелства, или предпоставки. Когато те вече не съществуват, ние изпитваме привързаност, заблуда, че вътрешната радост може да се върне, само ако ние отново имаме тези външни предпоставки.
Привързаността включва прилепването (анусайя), и , разбира се, страданието (дукха). Дори когато имаме външните предпоставки, все още можем да изпитваме привързаност, поради въображаем страх, че ще ги загубим.
В действителност , блаженството съществува самостоятелно , необусловено е, и е независимо от външни обстоятелства или предпоставки. Човек само трябва да осъзнава, за да го преживява.
Патанджали продължава и ни казва в стих ІІ.8, че "Отвращението (нехаресването) е прилепване към страданието."
По някакъв начин, ние сме отблъснати от различни преживявания в заобикалящата ни среда. Това са относителни неща, и това, което е болезнено за едни, може да бъде приятно за други хора.
Съществува, обаче, трета възможна реакция, на непривързаност (вайрагя), която Патанджали предлага като ключова практика, за да прекрачим отвъд болезненото и приятното. (виж стих І.12,15)
Когато навлизаме дълбоко навътре в себе си, заставайки встрани от болезнено преживяване, неговата причина става очевидна. Като възприемаме тази гледна точка и се стараем да проявяваме разбиране, а също така търпение и толерантност, ние нямаме повече неприятности.
"Ако нещо ни струва умствения покой, тогава то струва твърде много".
Да променим една външно болезнена ситуация често е невъзможно, без отначало да променим начина, по който я възприемаме. Ние отначало трябва да съсредоточим волята си върху изчистването и вглъбяването на съзнанието си , за да избегнем реакцията на отвращение.
Стремете се към външна промяна, към по-хармонична ситуация. Приемете каквато и да било работа, която ви е дадена, в духа на карма йога (безкористно служене), като духовно изпитание, което ще ви пречисти от привързаността (рагах) и отвращението (двеша).
И "привързаността" и "отвращението" са сред петте злочестини, които Патанджали идентифицира в Сутра ІІ.3 : "Невежеството, егоизмът, привързаността, отвращението и прилепването към живота са петте злочестини."
Те пречат на осъзнаването на Аза. Поради невежеството по въпроса кои сме всъщност, ние объркваме Аза с не-Аза, непреходното с преходното.
Поради това невежество, се развива егоизмът. Патанджали ни казва в ІІ.6 , че "Егоизмът е отъждествяването на силите на Съзерцаващия (Пуруша) с тези на инструмента на съзерцание (пракрити)".
С други думи, егоизмът е навикът да се отъждествяваме с това което не сме, личността като тяло и ум, инструмента на познание, както и мислите, усещанията и чувствата. Ние не съумяваме да разпознаем , че те са обекти, просто отражения на съзнанието ни.
Това води до отделяне на индивидуалното съзнание: "Аз съм", и неговото объркване с "Аз съм тялото", "Аз съм това чувство", и т.н.
Това объркване на субекта с обекта може да бъде отстранено чрез практиката на непривързаност и разграничаване. Почувствайте, че не сте вие "извършителя", а само "Съзерцателя". Бъдете свидетел и инструмент и обръщайте внимание на това как всичко се извършва.
За да бъдат преодолени "харесванията" и привързаността, развивайте осъзнаване преди, по време и след приятни активности и обстоятелства. Забележете, че блаженството остава неизменно от начало до край, щом осъзнаването е факт. Използвайте практиката да оставите да отминават чувствата на привързаност. Когато нещата вървят добре, благодарете на Бог.
За да бъде преодоляно отвращението или нехаресването извършвайте всички действия безкористно, умело и търпеливо. Развивайте духовно равновесие докато извършвате действията, и по отношение на резултатите. Когато нещата вървят зле, поемете отговорността и се научете да ги правите по-добре. от МАРШАЛ ГОВИНДАН
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|