І. Видове Йога

Съгласно общоприетото мнение съществуват пет вида Йога, а именно Хатха, Раджа, Джнана, Карма и Бхакти. Такова мнение, разбира се, не е напълно точно, ако се основава на указанията на Тантрите, които делят всички видове Йога на два големи класа: Дхиана Йога, сиреч Йога на размисъл, към която се отнасят Бхакти, Карма и Джнана Йога, и така наречената Кундалини Йога, към която се отнасят Мантра, Лая, Хатха и Раджа Йога, общата цел на които е да вдигнат Кундалини, както показва и наименованието на тази втора група.

При първата група Йога (Дхияна) за достигане на крайната цел (Освобождаването) се използува: било силния религиозен екстаз (Бхакти), било самоотвержения труд (Карма), било дълбокия размисъл на мъдреца (Джнана). Всички видове Кундалини Йога приемат и в четирите случая един и същ метод на психична тренировка единствено средство, а и цел, на които е пробуждането и издигането на Кундалини.

По този втори път (Кундалини Йога), според свидетелството на Тантрите, само могат да бъдат постигнати психичните сили (Сидхи) разкриване на съзнанието и свързаното с това блаженство (бхога, което не могат да дадат другите видове Йога на Дхияна, които, макар и да довеждат до освобождение, не пробуждат Кундалини и свързаните с това постижения (Сидхи и др). Обаче съвременните Йоги (като например Свами Вивекананда и Свами Рагхавананда) не споделят тези ограничения и твърдят, че е възможно по пътя на Дхиана да сe вдигне Кундалини.

Без да се впускаме в подробности по този интересен въпрос, ще си позволя да изразя мнението си по следния начин.

Всяка от седемте вида Йога е Кундалини Йога. Без пробуждането на Кундалини нито един от горепосочените пътища не може да даде нещо съществено. Това именно е изразено на мистичния език на Тантрите: “Само Шакти дава Сидхи, освобождение, съвършенство”.
Мантра Йога пробужда Кундалини чрез произнасяне на мантри, във връзка със съсредоточаване върху чакрите.

Лайя Йога - чрез последователни съсредоточавания върху чакрите.
Хатха Йога - чрез насочване на дихателните токове към разните средища.
Раджа Йога - чрез развиване на сила на съсредоточаване, което изисква силен ток на Кундалини и по такъв начин я пробужда.
Джнана Йога - чрез размисъл (медитация) също както Раджа.
Бхакти - чрез религиозен размисъл, както Джнана, с тази особеност, че цялата усилваща се любов (която е токът на Кундалини) я призовава, и накрая
Карма - чрез укрепването на силата на волята чрез твърдостта на принципите. Тази сила на волята действува на Кундалини също така,както съсредоточаването или размисълта.

Без пробуждането на Кундалини, сиреч на скрития живот, не може да има някакви сили, някакво съвършенство (Самадхи).

При това, показаното в Тантрите подразделение на всички видове Йога значително облекчава задачата на изложението, ако се вземе под внимание, че за постигане на целите на йога са необходими две условия: 1) тънък психичен апарат и това се достига с тренировка в Кундалини Йога и 2) дълбоко съсредоточаване на мисълта, което е цялата тайна на могъществото на Йога. То се достига по пътя на Дхиана. И наистина Вивекананда така разделя своето изложение: в първата част на своята “Раджа Йога” той дава Кундалини-Йога, а в афоризмите на Патанджали посочва основните начала на Дхиана-Йога.


ІІ. На тези, които са смели

Преди да пожелаеш да се заловиш за упражненията, които те водят към могъщество на знанието и силата, спри се и се запитай: притежаваш ли всички качества, които осигуряват безопасност по твоя самотен път. Защото ти си решил да вървиш сам, без да разчиташ на помощта на Учителя. Всяка твоя крачка по пътя на съсредоточаването укрепва твоята сила и мощта на мисълта се дава в твоите ръце. А тъй като всяка сила може да бъде отправена за добро или за зло – от тебе самия зависи да станеш велик или да паднеш.

И така, помни, че всичко, което ти носиш на околните си, ще се възвърне към теб и няма сила, която да удържи възмездието.
Помни и се бори!

Нямай вярвания, системи или теории, които да не се основават на твоя личен опит. За ограничеността на човешкото постижение няма нещо напълно истинно. А тъй като твоят път води към способностите за свръхчовешкото познание, което се осъществява само чрез истината – чрез пряко възприемане на Самадхи – помни, че в този екстаз всичко, за което мечтаеш, става истина.

И затова, в каквото и да вярваш, без да си го проверил чрез личен опит – в състоянието Самадхи ти ще видиш своите богове и своята вяра. Но и като отричаш всичко, ти и в Самадхи ще намериш отрицание, ако не се научиш на обективност.

И така – бъди “чиста дъска”: не вярвай и не приемай нищо, в което не си убеден. Нека това правило ти бъде крайъгълен камък за всичко. Само готовността ти всичко да обосновеш на опита и да се убедиш във всичко, ще ти открие Истината, сиреч – света, какъвто е, а не какъвто си го представяш.

Преди да познаеш Истината, ти трябва да знаеш, че нищо не знаеш. Само така ще станеш всезнаещ.

Раджа Йога е, преди всичко, път на познание.

При всеки друг вид Йога ти ще намериш нещо, против което може да се възрази: “Ако вие не можете да обичате човека, когото виждате, как можете да обикнете Бога, Когото не сте видели”. Възможно ли е да се стремиш да извикаш любов към Бога, самото съществуване на Когото не е доказано за тебе? Могат да се измислят много обяснения, и срещу това няма какво да се възрази.

Във всеки твой малък живот се проявява само нищожна частица от цялата твоя Карма. И затова, като се бориш против нея със силата на непривързаната дейност, макар ти да не създаваш нова Карма, което е много трудно, все пак, ще трябва да чакаш досегашната ти Карма да се изчерпи.

Не се ли уподобяваш на затънал в тресавище пътник, който, като знае, че всяко излишно движение го тика по-дълбоко, остава съвършено неподвижен, като се надява, че блатото някога ще изсъхне и той ще бъде спасен? Това е, което може да се каже против пътя на Кармата.

И най-после, по пътя Джнана – как е възможно да си уверен, че твоето постоянно и непрестанно самоубеждаване в единството ти с Брахмана и в пълното, макар още неосъзнато съвършенство – не е самоприспиване, автохипноза?

Само най-предпазливият и студен изследовател, който на всичко съвършено безпристрастно казва – “non credo sed inteligam!” и всичките си заключения извежда от действителните факти на личния си опит, е способен да познае истинското положение на нещата. И затова това е първата и най-голяма заповед.

По-нататък ти трябва да бъдеш съвършено самостоятелен в съжденията и заключенията. “Люде, които никога не осмислят каквото и да било сами, не са се още родили в света на религията. Техният живот не е повече от съществуванието на охлювчетата. Ако се боиш от човешкия съд, ти си синтаксис на праха. Ако искаш да станеш Син Божи, ти трябва да се боиш само от своя съд.

Това ще те доведе до следващото качество – безгранична вяра в себе си. Не смесвай увереността в заложените в тебе неограничени възможности с обикновената людска увереност, в която не ще закъснеят да те обвинят. Знай, че “най-напред трябва да вярваш в себе си и след това – в Бога”.

Обвинението в самомнение ще те застави да придобиеш скромност и мълчание за достигаемото, но още недостигнато.

След това трябва да дойде търпението (планомерност на постижението). Не се отчайвай, ако не видиш непосредствени резултати. Ти трябва да се упражняваш всеки ден така настойчиво, като че ли тоя ден е последният от живота ти – и да започваш с нова сила и енергия утре, със същата мисъл – “че ако аз днес не постигна, никога не ще постигна”. Тази настойчивост ще те научи на безстрашие. Ако ти се боиш от опасностите на Неизвестното, ти не си достоен да вървиш сам.

Бъди като златотърсача, който всяка минута рискува живота си при дирене на скъпоценния метал. Само този, който е готов във всеки миг да срещне смъртта, той бива пощаден от нея.

Най-после още едно качество произхождащо от предидущите – отправяне към една цел (Ekagrata). Помни великите думи: “Само този, който може да полудее по една идея, ще види света”.

Такива са качествата по отношение на самия себе си. Не мисли, че нещо от тях е второстепенно. Това, което аз казвам, е само кратко изложение на безусловно необходимото.

По отношение на околните, преди всичко търпимост. Запомни думите на Учителя: “Колкото и да ти е неприятен, отвратителен, дори омразен човек, ти трябва да го разбереш, да му станеш ближен. Това не значи, че ти не трябва да виждаш лошото у човека, но ти трябва да умееш да оправдаеш това лошо с нещо и да се стремиш да отстраниш това лошо.

И затова предостави всекиму свобода на действие и убеждение. Насилието, в името на убеждението, е майка на всяко зло. Помни, че докато не си познал Истината, ти сам не си проверил нищо – как можеш да съдиш другите? Но когато познаеш Истината, ти ще разбереш другите и словата на осъждането ще замрат на твоите уста.

“Невежите ще те ненавиждат и ще ти се надсмиват, великий. Но не обръщай внимание на тях”. Бъди съвършено непоколебим и невъзмутим всред всички несполуки, неразбирания и обиди. Ако ти губиш самообладание – това е верен признак, че ти ставаш опасен за света, защото възрастващата сила на мисълта ти, отегчена от раздразнението, таи в себе си най-голямото проклятие за света.

И затова пази се да не изгубиш самообладание и помни, че по пътя на Йога злобната мисъл е способна да изпепели отначало твоята жертва, а след това и самия теб.

Затова не натрапвай на другите нито своята правота, нито своята Истина. Най-възвишеното, което можеш да направиш, е да бъдеш сам твърд в твоята Истина. От това, както ще узнаеш после, произлиза всяка добродетел, без това няма изобщо никаква добродетел.

Нито този, който постъпва по убеждението на другите, нито онзи, който прави това против своята съвест, няма да достигне праведност, защото първият се заблуждава, а вторият лъже. Само този, който постъпва по свое убеждение, е прав и колкото по-висша е неговата правота, толкова повече люде постъпват като него – толкова повече Истина има в него. В това е тайната на вожда.Всичко останало е само думи.