Всички духовни Учения на човечеството разглеждат човешкия индивид като изграден най-общо от една основна, неразрушима и вечна субстанция, известна на повечето от хората като душа и една или повече по-нетрайни и временни обвивки или придатъци, обозначавани като тяло, евентуално разделяно на физическо, астрално, ментално и пр.

Еволюцията на човека, като се започне от Сътворението, което все още остава за окултизма една съкровена тайна, би могла да се придвижва по два основни пътя: Първият е, ако се вземе за начало физическото тяло, чрез постепенното му обогатяване и одухотворяване с нови, все по-съвършени и фини обвивки или качества, в центъра на който е енергетичната същност на индивида или душата.

Вторият възможен път има за основа душата или духа, към който постепенно са се наслагвали все по-грубите и примитивни обвивки или тела, достигайки до физическото тяло или плътта, като най-нетрайната и обременяваща част на Божието подобие, станала причина за всичките му беди и нещастия от момента на сътворението и до сега.

Тези два пътя са възможни, както за еволюцията на човешката раса като цяло, така и за развитието на всяка отделна личност, в която са заложени предпоставки както за развиване на Божествените й качества, така и за изпадане във властта на илюзията, т.е. на плътта.

Старозаветният разказ за сътворението и грехопадението е отражение на тази двойственост в същността на човешкото същество, даваща му свободата на избор по кой от двата възможни пътя да поеме — по пътя на духовното извисяване, водещ до пълно разгръщане на всичките му заложби и приравняващ го по величие с неговия създател или създатели, или по пътя на духовната деградация и разложение, водещ до приковаването му към материята и в крайна сметка към окончателното му разлъчване с отредената му от еволюцията съдба.

По този повод е казано: „Влезте през тесните врата, защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел и мнозина ги преминават, но тесни са вратата и стръмен е пътят, който води към живота и малцина ги намират.“ (Ев. от Матей: 7;13,14) Този план на устройство и развитие на човешката индивидуалност предполага закономерно и съответни условия за съществуване, което се удовлетворява от наличието на съпътстваща, сродна на даденото телесно ниво или равнище на духовност организираност на пространството, обозначавана съответно като материален или земен и трансцедентален или Надземен свят. Т

рансцеденталният свят е достъпен за болшинството от хората (и то за кратко време) само по време на сън или за различен срок от време след окончателното прекратяване функциите на физическото тяло, т.е. след смъртта, от където и това състояние се възприема като задгробно и много съмнително.

В Книгите на Агни Йога се употребяват понятията астрален, ефирен и, най-често, тънък, в смисъл на изтънчен, фин свят, отнасящи се до това ниво на организация на пространството и материята, в което задължително пребивават след напускането на физическото си тяло всички човешки индивидуалности. Но има личности в историята на Земята, които поради лични заслуги или по призвание са придобили възможност или способност още приживе, във физическото си тяло да влязат в допир било спонтанно, било по желание с невидимия, по-сложно организиран и по-висш свят на извън телесното съществувание.

Някои са осъществили контакт и с конкретни обитатели от Надземния свят и са получили определена информация за устройството му и за еволюцията на човешката индивидуалност. Обемът на тази информация винаги е ограничен, а понякога и прекалено оскъден, за да позволява създаването на някаква по-пълна представа за цялостното устройство на невидимия свят. По тази причина и описанията му в повечето случаи са доста неясни и противоречиви, което всява съмнение и неверие в тяхната достоверност.

Съществуват огромен брой книги с описания и практически напътствия за връзка с отвъдния свят, обединявани под названията окултни, херметични, мистични и други такива, без да се смятат Свещените писания и Завети на човечеството, стоящи в основата на всички световни религии в днешно време. Особено задълбочено са разработени отделните методики на окултизма от различните течения и школи на източния окултизъм, известен на западния свят като Йога (Йогизъм).

Но болшинството от практиките на Йога и другите окултни школи в действителност не водят по пътя на истинското духовно развитие и усъвършенствуване, имащо като крайна цел или, по-точно, като резултат най-общо преодоляване на кармата. Дори напротив: по-голямата част от тези практики и системи по същество задълбочават и усложняват кармичната обвързаност на човека, защото са насочени преди всичко към придобиването на някакво собствено предимство, което не е нищо друго освен егоизъм и самолюбие. Докато именно освобождаването от егоизма е първото и решаващо условие за въздействие върху кармата.

Що се отнася до истинския последовател на окултизма или на йога, за него дори и желанието за освобождение от веригите на кармата трябва да не съществува. Той трябва просто да няма никакво желание за себе си.

Много пъти са се явявали на Земята големите духовни Учители и много пъти са били предавани на човечеството истинските духовни знания, но хората много трудно са успявали да съхранят в промеждутъците между тяхното появяване волята и желанието си за праведен живот. Мнозинството не устоява на изкушенията на суетата и плътските желания и попада във властта на илюзията, забравяйки истинската си същност и загубвайки от погледа истинската си цел.За това се налага по-напредналите в духовната стълбица Същества периодично да изпращат отново своите Послания към човечеството, разбира се, съобразени с преобладаващото ниво на съзнанието в момента.

Появяването на всяко ново Послание или Учение не изключва изцяло значението на предишните, но се издига върху тяхната основа и, следователно, притежава по-широк обхват. Затова всяко фанатизирано и сляпо робуване на отживели времето си догми, както и отричане възможността за тяхното обновление и развитие, означава да се противодейства на процеса на еволюцията, което е равностойно на опит да се спре движението на един ледник и в двата случая противодействуващият ще бъде прегазен.

Същевременно устременият към Истината трябва да съумее да се разграничи от многобройните лъжеучители и техните „учения“, подвластни на егоизма и алчността и водещи своите последователи със сигурност на долу. Не е възможно слепец да води слепеца, защото и двамата ще паднат в ямата. В това отношение може да се приеме, че единственият достоверен критерий за истинността на едно учение е отношението му към Йерархията на Светлината, т.е. връзката му с духовната стълбица на човечеството.

Неизброими са звената във веригата на ученическата последователност, в която всеки Учител е същевременно и ученик, а всеки ученик, на свой ред, разполага с всички възможности, когато му дойде времето, да стане и той Учител. Много философски теории са съществували и са били забравени през вековете, но трактатите на Хермес, беседите на Кришна, Изреченията на Буда и поученията на Христос никога няма да бъдат забравени, нито ще загубят значението си, защото произтичат от Източника, а не са плод на осакатеното мислене и словесните спекулации на някой книжен учен или религиозен фанатик.

Дори и народното духотворчество в своите прозрения стой по-високо от много, често налагани със сила, идейни конструкции, претендиращи, че са се добрали до сърцевината на Битието, а в действителност само блуждаещи пипнешком по повърхността на материалната очевидност, без дори и да се докосват до истините на окултизма и науката за духа.

Източната философия е въвела понятието майя, което мнозина възприемат неправилно като отнасящо се изобщо до съществуването на материалния свят, който едва ли не се представя като продукт изцяло на сетивния ум, т.е. като въображаем. Това разбиране е отражение на многовековната и непримирима борба между идеализма и материализма във философията, основаваща се, както и самата им философия, единствено на умозрителни спекулации и представляваща „преливане на пусто в празно“.

Така се е стигнало до абсурдното противопоставяне на материята и съзнанието и до различния им приоритет в зависимост от личните предпочитания или възпитание на съответния „мислител“, като в много от случаите приобщаването към едната или другата крайност се е диктувало единствено от егоистични съображения, но не и от някакви твърди материални доказателства или интуитивни прозрения.

По този начин грубото материалистично възприемане на света е способствало, рамо до рамо с фанатизираното религиозно схващане, за задушаването на всяко научно обосновано и логично разбиране на еволюционните закони, стоящи в основата на съществуването на цялото мироздание. Така материализмът и идеализмът се представят като двете страни на една и съща монета, наречена глупост, невежество и суета.

В действителност и материята, и съзнанието, и духът представляват различни нива на организация на всеначалната енергия, която в процеса на своето разгръщане при сътворението се е разслоила според относителната си значимост, давайки начало съответно на материалния, тънкия или астралния, менталния, духовния и пр. светове.

Те съществуват без определена пространствена локализация, едновременно и относително независимо, тясно преплетени, припокриващи се и проникващи един в друг, но и при наличието на отделни тунели или мостове, предоставящи възможност за осъществяване на връзка между тях.

Както в процеса на ембрионалното си развитие всеки организъм преминава последователно през всички по-нисши стадии и форми на съществуване, така и в цялостната си еволюция човешката индивидуалност преминава последователно през различните нива на организация на материята или енергията, за да стигне накрая до обединяването си със своя първоначален Източник.

Тук именно в ролята на спирачка или препятствие за индивидуалното развитие на духа се проявява илюзията (майя), пречеща на човека да съзре и разбере истинската си същност, цел и отреденост и лишаваща го от желанието за освобождение, което единствено може да му даде сили и енергия да се пребори през всеки нов живот с изкушенията на плътта и да постигне озарение, тоест да отвори очите си за Истината.

Същевременно наличието на майя не означава, че материалният или който и да бил друг свят е илюзорен и не съществува, а че човекът не вижда своето място и роля в този свят, както и своята истинска същност на вечна, неунищожима, по божии образ и подобие създадена душа, чието предназначение е, след множество митарства, подобно на блудния син, да се завърне отново в бащиния си дом и там да изпита истинското блаженство. Но за това е необходимо безброй пъти да се изживее съдбата на Сизиф, раждайки се и започвайки отново и отново от началната точка и всеки път недостигайки повече или по-малко до върха, след което всичко се повтаря.

Легендата за Сизиф е точно изображение на непрекъснатия стремеж на човешкия дух нагоре, с всяко ново прераждане започвайки привидно отначало, но в действителност имайки като заложба опита и знанията на предшестващите съществувания и, следователно, придвижвайки се с всеки нов опит все по-нагоре и по-нагоре. Тази е крайната цел на всяка окултна и на всяка религиозна практика, както и на много от практиките на Йога, което е показател за общия им произход от един и същ източник, от който с течение на времето много от школите доста са се отдалечили.

Такива са многобройните окултни, психологични, спиритични, йогични и др. школи, чиято цел е установяването на връзка с астрала с егоистична цел — магия, гадателство, медиумизъм и други форми на овладяване на всеначалната енергия. Последиците от тези практики са пагубни за еволюцията на душата, тъй като запращат камъка на Сизиф в най-дълбоката пропаст, от която няма излизане до новото сътворение на душите и световете.

Учението на Агни Йога може да се разглежда като разширено и задълбочено представяне на Учението на Спасителя, изложено в Новия завет и в някои „апокрифни“ произведения. То има за цел да запознае събудените последователи с най-важните етапи от еволюцията на човешката индивидуалност и да насочи вниманието му към доказаната, но оспорвана от материалистичната „наука“ непрекъснатост на живота, от чието осъзнаване зависи изцяло бъдещата съдба на човечеството и планетата Земя — да бъде разсеяна и погълната от ентропията или да се влее като равноправен участник в космическата еволюция на духа.

Такава е алтернативата пред свободната воля на човешката личност и сега, в дните на Армагедон, когато бушува с пълна сила всемирната битка между доброто и злото, между хармонията и хаоса, между светлината и тъмнината, настава време всеки да определи себе си към една от страните. Учението на Агни Йога излага с най-големи подробности и пътищата и способите за възходящото развитие на духовната същност на човека, осигуряващо му все по-издигнато положение в духовната стълбица на Световната Иерархия.

Подготовката на духовната Йерархия за обявяване на най-новия Завет или Послание към човечеството започва с работите на Блаватска и продължава с Посланията на Учителя Иларион, записани от Франчия ла Дю и Книгите на Агни Йога, дадени на света чрез Елена Николаевна Рьорих, обявена от главния си Наставник — Учителят Мория за Майка на Агни Йога. Мисията на тази забележителна жена може да бъде сравнена с мисиите на най-великите пророци, а жизненият и път дава достатъчно основание нейният образ да бъде приравнен с образите на светците.

Книгите на Агни Йога се основават на описанията, обясненията и препоръките на един непосредствен наблюдател и изследовател на Надземния свят, достигнал до това си състояние след дълъг и напрегнат труд през множество съществувания на Земята. В тях се съдържат коментари и отговори на всички възможни въпроси, свързани с човешкото съществование както на Земята, така и в Надземния свят.

Може дори да се каже, че основната цел на Учението на Агни Йога, както и на всички останали автентични духовни Учения, е да насочи вниманието на човечеството към непрекъснатостта на неговото индивидуално съществуване и на тази основа да му даде най-общи правила и рецепти за освобождаване от зависимостта на материята, за да може то безпрепятствено да се приобщи като пълноправен член към живота на Вселената. Вече са издадени някои от книгите на Агни Йога на български, но поради възприетия маниер на изложение в оригиналния си вид те са трудни за възприемане от неподготвения читател. Това налага, а и Учителят Мория препоръчва, един тематичен подбор и подреждане на материала в по-достъпен за възприемане вид, какъвто опит представлява и представената тук книга.

Учението на Агни Йога хвърля нова светлина върху забулените в мистика основи на християнското Учение и прави по-близък до нас образа на Христос, като издига на още по-високо идейно-психологическо ниво саможертвата на Спасителя. Същевременно общата оценка за християнската църква, нейните деятели и религиозни организации, не е добра.

Прекалено затънали са в лицемерието, фанатизма и служенето на плътта, и в същото време прекалено са се отдалечили от любовта, смирението и служенето на духа. Нека истинските последователи на Учението на Христос не се страхуват, че новото Учение ще ги отклони от техният път, защото самият Той, обръщайки се към своя сътрудник вече в по-ново време казва: „Расул Мория, за какво ни е нужен път, когато цялата земя ни очаква!“ (2–2.У.5) С други думи — „жетвата е богата и има нужда от жетвари“.

Тези и други подобни факти, изложени в Посланията на Живата Етика, ще доведат непредубедения читател до убеждението, че обявяването на тези Послания е станало с одобрението и по препоръката на най-високото духовно ниво. По-добра гаранция за достоверност от това едва ли би могла да се намери.