 Хераклит казва:
Хората са толкова безпаметни и небрежни
В своите будни моменти
За това какво става около тях,
Че все едно, че спят.
Глупци,
Макар че чуват, са като глухи;
За тях се касае, че когато и да са в настоящето
Тях ги няма.
Човекът не трябва да действа или говори
Сякаш е в сън.
Събудените имат един общ свят,
А спящите - всеки личен...
Каквото виждаме будни е смъртта,
в сън - мечти и сънища.
Хераклит докосва най-дълбокият проблем на човека - това, че той е заспал дори когато е буден.
Ти спиш когато спиш, но също спиш и когато си буден. Какъв е смисъла? - защото това е, което Буда казва, което Христос казва, което Хераклит казва. Изглеждаш много буден, но това е само излюзия, дълбоко в теб съня продължава.
Дори точно сега, в този момент ти сънуваш. Хиляда и една мисли продължават в теб и не си съзнателен какво се случва, не си осъзнат какво правиш и кой си. Движиш се като човек, който е заспал. Със сигурност трябва да познаваш някой който се събужда вечер, прави някакви неща и после пак заспива. Това е сомнамбулизма.
Много хора се събуждат нощем; очите им са отворени, могат да се движат! Могат да намерят вратата, да отидат до кухнята, да похапнат нещо; после ще се върнат отново обратно в леглото. Ако ги питаш на сутринта не знаят нищо по въпроса. Най-много, ако опитат да си спомнят, ще се сетят, че са сънували, че се събуждат и са отиват до кухнята. Но това все пак е било само сън, който е доста труден, за припомняне...
Много хора извършват престъпления; много убийци в съдилищата казват, че не си спомнят какво са извършили изобщо. Не, че те мамят съда - не. Сега психоаналитиците откриват, че те не лъжат, не укриват убийството, те са абсолютно честни. Наистина са извършили убийството - те са били в дълбоко сънно състояние – насън. Този вид спане е различен от обикновенния сън. То е като да си пиян - можеш да се движиш по малко, можеш да правиш някои неща, можеш да си в полу-съзнание - но все пак си като пиян.
Не знаеш точно какво се случва. Какво си правил в миналото си? Можеш ли с точност да обясниш какво си правил и защо си го правил? Какво стана с теб? Беше ли осъзнат когато се случваше? Влюбваш се без да знаеш защо, ядосваш се без да си наясно. Намираш извинения, разбира се, да рационализираш всяко твое действие, но рационализацията не е осъзнаване.
Осъзнаването означава каквото и да се случва в момента, се случва с пълното ти съзнание, ти си настоящ в настоящето. Ако си там когато гнева се появява, той не може да се появи. Може да се появи само когато си дълбоко заспал отвътре. Когато си тук и сега, моментална трансформация започва в твоето същество, защото много неща стават невъзможни. Всичко, което наричаме грях не е възможно, ако си съзнателен. За това има само един грях и той се нарича неосъзнаване.
Истинското значение на думата грях (англ.- sin) означава „пропускам”. Не означава да направиш нещо погрешно, означава семплото – пропускам, разсейвам се. На юдейски корена на думата „грях” значи да пропусна нещо. Тя съществува в някои англ. Думи - лошо поведение (misconduct, misbehavior) например.
Да пропуснеш е да не си там, да правиш нещо, но да не си тук и сега - ето това е истинският грях. А единствената ценност? Когато правиш нещо да си напълно съзнателен, тук и сега - това, което Гурджиев нарича „себепомнене”, което Буда нарича „внимание относно сегашния момент”, което Кришнамурти нарича „осъзнаване”, което Кабир нарича surati. Да си там! - това е всичко, от което имаш нужда.
Няма нужда да променяш нищо, а дори да се опиташ, не можеш. Ти си се опитвал да променяш доста неща в себе си. Успял ли си? Колко пъти си си казвал, че няма да се ядосваш отново? Какво стана с твоето решение? Когато моментът настъпи ти си пак в съшия капан: ядосваш се, и когато гнева отмине, съжаляваш. То е станало необратимо колело: ядосваш се и после съжаляваш, и после пак се ядосваш и пак съжаляваш...
Запомни, дори когато съжаляваш за стореното, не си съзнателен. Това съжаление и оплакване е част от същия този грях. Затова нищо не се получава. Продължаваш да се опитваш, взимаш много решения, и даваш много обети, но нищо не се получава - оставаш си същия. Ти си абсолютно същия откакто си се родил, дори малка промяна не се е осъществила. Не, че не си се опитвал; не, че не си се опитвал достатъчно; опитвал си и пак и пак и пак. И се проваляш защото не е въпрос на опит. Повече опитване също няма да помогне. Въпросът е да бъдеш тук и сега, нащрек, а не да продължаваш с опити...
Ако си осъзнат, много неща просто отпадат, няма нужда да се опитваш да ги премахнеш. В съзнателността, някои неща просто не са възможни. Това е моя дефиниция и няма друг критерий. Не можеш да се влюбиш ако си съзнателен; тогава влюбването е грях. Можеш да обичаш, но то няма да е като потъване, а като извисяване. Защо използваме термина влюбвам се* (*англ.- falling in love; falling - падам, пропадам в). Когато си съзнателен не е възможно да паднеш, дори в любовта. Просто не е възможно. Когато си тук и сега ти се издигаш в любовта.
А издигането в любовта е тотално различен феномен от влюбването. Да се влюбиш е да си в състояние на сън. Затова си личат по очите влюбените хора; сякаш са по-заспали от другите хора, интоксицирани, замечтани. Можеш да ги разпознаеш по очите, защото в очите им има сънливост. Хората, които се издигат в любовта са тотално различни. Те вече не живеят насън, сблъскват се с реалността и израстват чрез нея. Във влюбването оставаш дете; в издигането в любовта съзряваш.
И малко по малко самата любов се превръща от връзка в състояние. Тогава не е просто обичам това и не обичам другото, тогава ти си просто любов. Който дойде близо до теб, ти я споделяш. Каквото и да се случва му даваш любовта си. Докосваш камък и все едно докосваш тялото на любимия. Поглеждаш към дървото и виждаш в него лицето на възлюбения. Превръща се в състояние. Неq че си влюбен, ти сега си самата любов. Това е издигане, а не падане.
Любовта е красива когато се възвисяваш чрез нея и става мръсна и опетнена когато пропадаш в нея. И рано или късно ще откриеш, че тя е отровна, затвор и робство. Ти си бил хванат в капана, твоята свобода е изчезнала. Крилата ти са били отрязани, свободата отнета. Във влюбването ти се превъщаш във вещ, ти притежаваш и се оставяш някой да те притежава. Ставаш нещо, и се опитваш да превърнеш и другия в нещо.
Погледни съпруга и съпругата: те и двамата са се превърнали в предмети, те вече не са личности. И двамата се опитват да се притежават. Само вещите могат да се притежават, хората никога. Как можеш да притежаваш някого? Как можеш да доминираш над някого? Как обръщаш личността във вещ? Невъзможно! Но все пак мъжа са опитва да притежава жената и обратното. Тогава и двамат се сблъскват, стават врагове. И стават деструктивни един за друг.
Случило се веднъж:
Настрадин Ходжа влязъл в офиса на гробищата и се оплакал на мениджъра: „Знам със сигурност, че жена ми е погребана във вашите гробища, но не мога да открия гроба й”. Мениджъра проверил в регистрите и попитал как й е името. Отговорът бил: „Г-жа Настрадин Ходжа”. Човекът проверил и отвърнал: „ Няма такава, но има Настрадин Ходжа. Съжалявам! Явно има грешка”.Настрадин казал: „Не, не, няма грешка, понеже всичко е на мое име.”
Дори и гроба на жена му!
Притежание...всеки се опитва да притежава възлюбения. Това вече не е любов. Всъщност когато притежаваш някого, ти мразиш, убиваш, разрушаваш; ти си убиец. Любовта трябва да дава крила, тя самата е свобода. Тя ще прави възлюбения все по и по-свободен, ще му дава крила и ще отвори небето за него. Не може да е затвор. Но тази любов ти не познаваш, защото тя се случва само когато си съзнателен; това качество на любовта се проявява само когато си тук и сега.
Ти познаваш греховната любов, защото си в състояние на сън. И това е така с всичко, което правиш. Дори когато се опитваш да правиш добрина, нараняваш. Виж хората, които правят добро, те винаги нараняват, те са най-проблемните. Социални реформатори, т.нар. „революционери”. Но е трудно да се види къде е проблема, защото са добри хора, винаги се стараят да правят добро на другите - това е тяхния начин за създаване на затвор.
Ако се оставиш да направят нещо добро за теб, ти ще бъдеш притежаван. Те започват с масаж на краката ти, а после се озоваваш със стиснато гърло в ръцете им. От краката започват и свършват с врата, защото те са неосъзнати. Научили са трик - ако искаш да притежаваш някого, прави добро. Те дори не знаят, че знаят този трик. Но ще направят зло на другия, защото всичко – всичко! - което се опитва да притежава човека, под каквато и да е форма или име, е нерелигиозно, грях.
Твоите църкви, храмове, джамии, те всички са извършили грехове спрямо теб, защото са се превърнали в притежатели, в доминатори. Всяка църква е против религиозността, защото религиозността означава свобода. Защо се получава така?
Исус се опитва да ти даде свобода, крила. Тогава защо тази църква се намесва? Защото Исус живее на съвсем различно ниво, на нивото на осъзнаването; а тези които го следват, тези които го слушат, живеят на нивото на съня. Каквото и да чуят те го интерпретират чрез собственото си ниво на сънуване. И всичко, което създадат от него, ще е грях. Христос дава религия, а хората, които са сомнамбули я превръщат в църква.
Разказано е, че веднъж Сатаната, дявола, седял под едно дърво, много тъжен. Светец минавал, погледнал към него и казал: „Чували сме, че ти нямаш почивка, винаги правиш пакост на някого някъде. Какво правиш тук, стоейки си?”. Сатаната бил наистина депресиран. Отвърнал: „Изглежда длъжността ми е била отнета от свещенниците, и няма какво да направя - аз съм напълно безработен. Имам идеята за самоубийство зарадя тяхната успешна работа”.
Свещенниците са се справили толкова добре, защото се обърнали свободата в затвор, а истината в догми - превърнали са всичко от нивото на осъзнаването и съзнанието на нивото на съня. Опитай се да разбереш какво представлява това ниво на сън, защото ако можеш да го усетиш, ти вече започваш да си нащрек - ти си тръгнал извън него. Какъв е този сън? Как се случва? Какъв е механизма? Какъв е метода?
Умът винаги е или в бъдещето, или в миналото. Не може да бъде в настоящето, абсолютно невъзможно е за него. Когато ти си в настоящето, ума вече не е там, защото ума означава мислене. Как може да мислиш в настоящето? Можеш да мислиш над миналото; то вече е станало част от паметта и ума може да мисли над него. Може да мислиш и над бъдещето; то все още го няма, но ума може да мечтае за него. Умът може две неща. Или да се движи в миналото - а там има достатъчно пространство, неограничено количество и той може да задълбава и да задълбава - или ума може да се движи в бъдещето.
Отново огромно количество пространство, без край, може да си представя отново и отново и да мечтае. Но как може ума да функционира в настоящето? Няма никакво пространство за да може да се движи. Настоящето е просто разделяща линия, това е всичко. Няма пространство. Разделя миналото и бъдещето. Може да си в настоящето, но не може да мислиш; за размисъл е необходимо пространство.
Мислите имат нужда от пространство, те са точно като предметите. Запомни - мислите са трудни за разбиране, те са материални. Те не са спиритични, защото измерението на спиритичното започва едва когато няма мисли. Мислите са материални неща, много тънки, и всяко материално нещо има нужда от пространство.
Не можеш да мислиш в настоящето. В момента, в който започнеш да мислиш, той е вече част от миналото. Виждаш слънцето да изгрява и казваш - „Какъв прекрасен изгрев!”- и вече е минало. Когато слънцето изгрява, няма място дори да кажеш „Колко красиво!” защото когато кажеш тези две думи изживяването вече е минало; ума вече го има в паметта си. Но точно когато слънцето изгрява, когато е на хоризонта, как може да мислиш? Какво можеш да мислиш? Можеш да си с изгряващото слънце, но не можеш и да мислиш. За теб има достатъчно пространство, но не и за мислите.
Красиво цвете в градината и ти казваш: „Красива роза.” - сега ти не си с розата, не си в този момент, той е вече част от паметта. Когато цветето е там и ти си там, и двете настоящи едно за друго, как може да мислиш? И какво? Как мисленето изобщо е възможно? Няма достатъчно пространство за него. Пространството е толкова тясно - всъщност изобщо няма място - че ти и цвететто едвам съществувате поотделно, може да съществува само единство.
Затова в дълбочината на присъствието, ти си цветето и то се е превърнало в теб. Когато няма мисъл, кой всъщност е цветето и кой е наблюдателя? Наблюдателят се превръща в наблюдаван. Внезапно бариерите отпадат. Внезапно си навлязъл в цветето и цветето е навлязло в теб. Внезапно вие не сте двама - само един съществува.
Когато започнеш да мислиш отново, ставате двама отново. Ако не мислиш, къде е дуалността? Когато съществуваш с цветето, не мислиш, то е диалог. Когато съществуваш с любимия, то е диалог, не е дуалност, защото няма двама тогава. Когато стоиш до страната на любимия, държейки ръката му, вие просто съществувате. Не мислите за миналите и предстоящите дни - вие сте тук и сега. И е толкова красиво да сте тук и сега и толкова дълбоко, никоя мисъл не може да разруши тази наситеност.
И тясна е вратата; тясна е вратата на настоящето. Дори двама не могат да влязат заедно през нея, само един. В настоящето мисленето не е възможно, мечтаенето не е възможно, защото мечтаенето не е нищо друго освен мислене в картини. И двете са неща, и двете са материални. Когато си в настоящето без да мислиш, ти си за пръв път духовен. Ново измерени се отваря и това измерение е осъзнаването. Понеже ти не си познавал това измерение, Хераклит казва, че ти спиш, не си осъзнат.
Осъзнаването значи да бъдеш в настоящия момент толкова тотално, че да няма движение назад, нито движение напред, към бъдещето - всяко движение спира. Това не значи, че си станал статичен. Ново движение започва, движение в дълбочина. Има два типа движение, и това е значението на кръста Исусов - той показва две движения, пресичащи се.
Едното е линейното, хоризонталното - ти се движиш в линия, от едно нещо към друго, от една мисъл към следващата. От един сън към друг - от А към Б, от Б към В, от В към Г... По този начин се движиш, хоризонтално. Това е движението на времето, това е времето на дълбокия сън. Можеш да се движиш като совалка напред - назад по линията. Можеш да преминеш от А към Б или от Б към А - линията е там.
Има и друго движение, което е в съвсем различно измерение. Това движение не е хоризонтално, а е верикално. Не отиваш от А към Б, от Б към В, отиваш от А към по-дълбоко А: от А1 към А2, А3, А4, в дълбочина или във височина.
Когато мисленето спре, новото движение започва. Сега падаш в дълбините, феномен подобен на пропаст. Хората, които медитират дълбоко, идват в тази точка рано или късно; после се чувстват уплашени, защото сякаш голяма пропаст се е отворила - без дъно, чувстваш се замаян, ставаш уплашен. Иска ти се да се върнеш към старото движение, защото то поне е познато, а това е като смърт.
Това е значението на Исусовият кръст - той е смърт. Отивайки от хоризонтла към вертикала, това е истинската смърт. Но е смърт само от една страна, от друга е възкресение. То е умиране след което следва раждане; умираш в едното измерение за да се родиш в друго. По хоризонтала ти си Иисус. По вертикала ставаш Христос.
Ако се движиш в мислите - една след друга ти оставаш в света на времето. Ако се движиш в самия момент - не в мисъл - ти се движиш в безкрайността. Не си статичен; нищо не е статично в този свят, нищо не може да е статично - но ново движение се появява, движение без мотивация. Запомни тези думи. По хоризонтала ти се движиш заради мотивация. Трябва да постигнеш нещо - пари, престиж, сила, или Бог, но трябва да постигнеш нещо. Има мотивация.
Мотивираното движение значи сън. Немотивираното движение значи събуждане - ти се движиш, защото самото движение е чиста радост, защото движението е живот, защото живота е енергия, а енергията е движение. Ти се движиш защото енергията е удоволствие - поради нищо друго. Няма цел, не гониш постижение. Всъщност ти не отиваш никъде, никъде изобщо - ти просто се наслаждаваш в енергията. Няма някаква външна цел извън движението, то има свое присъща стойност, не външна.
Буда също живее, и Хераклит живее. Аз живея, дишам - но с друг тип движение, немотивирано.
Някой ме попита наскоро - „Защо помагаш на хората по време на медитация?” Казах му - „Това е моята наслада. Няма път към нея, аз просто й се наслаждавам.” Точно както човек се наслаждава да сади растения в градината си, чакайки цветята да разцъфнат - когато ти разцъфваш, аз се наслаждавам. Това е градинарство - когато някой цъфти това е истинска наслада. И я споделям. Няма цел. Ако се провалиш, няма да се фрустирам. Ако не разцъфнеш това също е ОК, защото цъфтенето не може да бъде насилено. Не можеш насила да отвориш пъпка - ти можеш, но тогава я убиваш. Може да изглежда като цъфтене, но не е.
Целия свят се движи, съществуването се движи, във вечността. Ума се движи във времето. Съществуването се движи в дълбините и висините, а ума напред и назад. Ума се движи хоризонтално - това е сън. Ако можеш да се движиш вертикално, това е осъзнаване. Бъди в момента. Бъди тоталното си същество в момента. Не позволявай на миналото да се намесва, нито бъдещето да идва. Миналото го няма вече, то е мъртво.
И както Исус казва - „ Позволете на мъртвите да изгорят смъртта си”. Миналото вече го няма, защо се притесняваш за него? Защо го предъвкваш отново и отново и отново? Луд ли си? Няма го вече, само в ума ти е, само спомен е. И бъдещето го няма - какво правиш като мислиш за него? Това, което все още не е, как може да мислиш за него? Как може да го планираш? Каквото и да правиш за него, то няма да стане така, а плановете ти ще бъдат осуетени, защото те са си твои планове.
Защо се опитваш да се противопоставяш с твои планове?
Съществуването има свой план, по-мъдър от теб - цялото трябва да е по-мъдро от частицата. Защо се опитваш да си цялото. Цялото има своя собствена съдба, свое предназначение, защо се притесняваш за него? И каквото и да правиш ще е грях, защото пропускаш момента - този момент. А ако се превърне в навик - както и става, ако започнеш да пропускаш - то става навик - тогава, когато бъдещето дойде отново, ти ще го пропускаш, защото когато дойде то няма да е вече бъдеще, то ще е настояще.
Вчера си мислел за днес, защото тогава, то е било утре; сега е днес и ти мислиш за утре, и когато утре дойдеq то ще е днес - защото всичко, което съществува, съществува тук и сега, няма как да съществува иначе. И ако имаш настроен метод на функциониране например ума ти винаги да търси утре-то, тогава кога ще живееш? Утре никога не идва. Тогава ще продължаваш да пропускаш - това е грях. Това е значението на юдейският корен на „грях”.
Момента, в който бъдещето влиза, времето влиза. Ти си съгрешил срещу съществуването, пропуснал си. И това е станало начертана схема - като робот, продължаваш да пропускаш.
При мен идват хора от далечни държави. Когато са там, мислят за мен и се вълнуват, и четат, и мислят, и мечтаят. Когато дойдат тук, започват да мислят за вкъщи; момента, в който пристигнат, те са вече обратно! Започват да мислят за жените си, за децата си, за работата и това и онова и хиляда и едно неща. И аз виждам цялата глупост. Отново те ще са там и ще мислят за мен. Пропускат, и това е грях. Докато си при мен, бъди тук с мен - бъди тотално тук с мен за да научиш нов начин на движение, за да се движиш във вечността, а не във времето.
Времето е света, а вечността е Бог; хоризонтала е вечността. Вертикала е Бог.
Двете се срещат в точка - там Иисус е разпнат. И двете се срещат, хоризонтала и вертикала, в точка, и тази точка е тук и сега. От тук и сега можеш да отидеш на две пътувания - пътуване в света, в бъдещето, и пътуване в Бог, в дълбините. Ставай все по-осъзнат, все по-чувствителен и нащрек за настоящето. Какво ще направиш? Как ще стане възможно?
Понеже ти си толкова заспал и може и това да превърнеш в сън. Може и това да превърнеш в предмет за мислене, в мисловен процес. Можеш да станеш толкова напрегнат за него, че точно заради него да не може да си в настоящето. Ако мислиш прекалено много как да си в настоящето, това мислене няма да помогне. Ако чувстваш прекалено много вина... че понякога твърде много се движиш в миналото - а ти ще го правиш; правил си го толкова дълго, и понякога ще започваш да мислиш и за бъдещето - веднага ще чувстваш вина, че отново си сгрешил. Не се чувствай виновен.
Разбери греха - но не се чувствай виновен - а това е много, много деликатно. Ако се почувсташ виновен си пропуснал всичко. Сега наново започва старата схема. Сега се чувстваш виновен, че си изпуснал настоящето. Сега мислиш за миналото - защото настоящето се е превърнало в минало, и ти се чувсташ виновен. Все ще пропускаш.
За това запомни една нещо: когато осъзнаеш, че си отишъл в бъдещето или си се върнал в миналото, не прави проблем от него. ОК е. Просто си върни осъзнаването. Ще пропускаш милиони пъти; няма да се получи всичко веднага, на момента. Може да се случи, може и да не се случи заради теб. То е било толкова дълго установен модел на поведение, че не можеш да го промениш веднага. Но не се притеснявай. Съществуването не бърза за никъде.
Вечността може да чака завинаги. Не създавай напрежение. Когато почувстваш, че си пропуснал, просто се върни в настоящето, това е всичко. Не се чувствай виновен; това е трик на ума, отново играе игра. Не натяквай - „Отново забравих.” Просто като се отплеснеш в мислене, върни се към каквото вършиш. В банята си - върни се към действието. Хранейки се - върни се. Разхождайки се - върни се. Момента, в който почувстваш, че не си тук и сега, върни се - семпло, невинно. Не създавай вина. Ако се чувстваш виновен, пропускаш смисъла.
Има грях, а няма вина - това е трудно за теб. Ако почувсташ, че нещо не е наред, ти автоматично се чувстваш виновен. Ума е много, много хитър. Ако се почувстваш виновен и играта започва - на нова площадка, но същата игра. Хората идват при мен и казват - „Продължаваме да грешим.” Те са толкова тъжни като казват - „Продължаваме да грешим. Опитваме се, но помним само няколко секунди. Ставаме осъзнати, осъзнаваме себе си, но след това отново го изгубваме -какво да правим?”
Нищо не може да се направи. Въобще не е въпрос на правене. Какво може да направиш? Единственото е да не създаваш вина. Просто се върни в настоящето. Колкото повече се връщаш... семпло, запомни! Не със сериозно лице, не с много шум - семпло, невинно, без да създаваш проблем. Защото вечността не създава проблеми - всички проблеми съществуват по хоризонталната линия. Вертикалната не познава проблеми. Там е чиста наслада, без гняв, без мъка, без притеснения, без вина, нищо. Просто се върни.
Ще пропускаш много пъти, то е ясно. Но не се притеснявай. Така е, както се случва. Колкото и пъти да пропускаш, не е в това смисъла. Не обръщай много внимание на факта, че си пропуснал, обърни внимание на факта, че си се върнал. Запомни - ударението не трябва да е на това, че си пропуснал момента, а че си се върнал отново в него. Чувствай се щастлив. Пропускането, разбира се, е нормално. Ти си човек, живял си по хоризонталната линия много, много животи, и е естествено. Красотата е, че много пъти се връщаш. Направил си невъзможното - чувствай се щастлив!
За двадесет и четири часа, двадесет и четири хиляди пъти ще пропуснеш, но и двадесет и четири хиляди ще се върнеш. Сега нов модел ще започне да функционира. Толкова пъти се връщаш у дома; сега ново измерение ще започне да се отваря малко по малко. Все повече ще можеш да съществуваш осъзнат. Все по-малко ще се движиш напред и назад. Все по-малко ще забравяш, все повече ще помниш - ще навлизаш във вертикала.
Внезапно един ден хоризонтала ще изчезне. Осъзнаването ти става интензивно и хоризонтала изчезва. Това е скритото значение в Шанкара, Веданта, и това, което хиндусите наричат илюзиорна реалност. Защото когато осъзнаването стане перфектно, този свят - този, който си създал в ума си - просто изчезва; друг свят се открива пред теб. Майа изчезва, илюзията изчезва - илюзията е там заради твоята неозсъзнатост, твоето неосъзнаване.
То е точно като сън. През нощта сънуваш и когато съня е там, той е толкова истински. Запитвал ли си се в сън - „Това не е възможно?” Невъзможното се случва и ти не го оспорваш. В съня имаш такава вяра, там никой не е скептичен, дори и Бертранд Ръсел. Не, в съня всеки е като дете, доверявайки се на каквото и да се случва. Сънуваш жена си и – внезапно - тя се превръща в кон. Дори за един момент не се запитваш как това е възможно. Сънят е вяра, доверие. Не можеш да се съмняваш. Ако започнеш, то правилата на съня са нарушени. Ако дори веднъж можеш да запомниш, че това е сън, внезапно ще настъпи шок, съня ще спре и ще се събудиш.
Света, който виждаш около теб не е истинският свят. Не, че той не съществува - той съществува - но ти го виждаш през екран в състоянието си на сън. Между теб и реалността има несъзнателност, ти поглеждаш напред и интерпретираш всичко по твоя начин, ти си точно като алкохолик.
Случило се веднъж:
Настрадин Ходжа идвал тичайки. Той бил тотално пиян, и мъжа, който управлявал асансьора, тъкмо затварял вратата, когато Настрадин Ходжа се набутал вътре. Било претъпкано. Всеки разбрал, че той е пиян-залян; дъха му миришел отвратително. Той се опитал да се престори, че си е съвсем добре, застанал с лице към вратата, но не можел да фокусира абсолютно нищо. Опитвал се някак си да стои на крака, но и това много не му се отдавало. И тогава се почувствал напълно засрамен, защото знаел, че всички са наясно със състоянието му. Не знаейки какво друго да направи, той изведнъж изкоментирал - „ Сигурно се чудите защо свиках тази среща...”
На сутринта Настрадин ще бъде наред. Той ще се смее както ти се усмихваш. Всички буди са се смели когато са се пробудили. Техният смях е като рева на лъв. Те се смеят не на теб, те се смеят на цялата космическа смешка. Те са живели в сън, в мечти, интоксицирани напълно от желанията си, и през желанията си те са виждали света. Това не е било реалното съществуване, те са прожектирали върху реалността собственият си сън.
Ти приемаш цялото съществуване като екран и прожектираш върху него собствения си ум. Виждаш неща, които не са там и не виждаш тези, които са там. А умът има обвяснение за всичко. Ако започнеш да се съмняваш, умът обяснява. Създава теории, системи, просто за да се чувстваш удобно, че всичко е наред. Всичко философии съществуват, за да правят живота убедителен, всичко да изглежда ОК, нищо не е грешно - но всичко е грешно докато спиш.
Един мъж дойде при мен. Той беше разтревожен, имаше красива дъщеря. С тревога каза - „Всяка сутрин тя се чувства зле, ходил съм при всички лекари, но никой не може да открие причината. Какво да правя?” Аз му казах, че трябва да отиде при Настрадин Ходжа - той е умният човек наоколо и знае всичко, защото не съм го чувал някога да казва - „Не знам.” Той отиде, а аз реших да го последвам, за да видя какво ще каже.
Ходжата затвори очи, съсредоточен над проблема, отвори ги и попита - „Давате ли й мляко преди лягане?” Мъжът каза, че й дава. Тогава Настрадин отвърна - „Така, аз открих проблема: ако давате на дете мляко преди да си легне, то цяла нощ се върти наляво надясно в леглото и така млякото се заквасва и става извара. Тогава изварата става сирене, сиренето става масло, маслото се преобразува в мазнини, мазнините в захар, захарта в алкохол - и разбира се, на сутринта тя има махмурлук.”
 Това е, което всички философии са - обяснения за нещата, които не могат да бъдат обяснени, претендирайки да знаят за нещо, което не може да бъде узнато. Но те правят живота убедителен, удобен. Можеш да спиш спокойно, те са като успокоителни хапчета. Запомни - това е разликата между философията и религиозността; философията е успокоително, религиозността е шок. Философията ти помага да спиш по-добре, религиозността те събужда.
Религиозността не е философия, тя е техника, за да те накара да излезеш от своята несъзнателност. А всички философии са техники, за да спиш по-добре, те ти дават мечти, утопии. Религиозността изтръгва всички мечти и утопии от теб. Религиозността те води към истината - а истината е възможна само когато не сънуваш. Замечтаният ум не може да види истината. Замечтаният ум ще обърне и истината в илюзия.
Наблюдавали ли сте го някога? Настройваш алармата си; сутринта искаш да станеш в четири часа, трябва да хващаш влак. На сутринта алармата звъни и ума ти създава сън: стоиш в храм и камбаните на храма бият - и тогава всичко има обяснение. Алармата вече не е проблем, тя не може да те събуди. Ти веднага си е отстранил. Умът е фин. И сега психоаналитиците са озадачени как се получава, как ума моментално създава обяснения, толкова спонтанно. Това е толкова трудно! - ума трябва да ги прожектира предварително.
Как спонтанно се озоваваш в църква или храм, където бият камбани? Алармата се изкючва и ти автоматично получаваш обяснение в съня. Опитваш се да избегнеш алармата; не ти се става, не искаш да се събуждаш в тази студена зимна нощ. Умът казва - „Това не е алармата, това е храм, който посещаваш.” Всичко обяснено, а ти продължаваш да спиш. Това е, което философиите са правили, и за това има толкова много философии - защото всеки има нужда от различно обяснение. Обяснението, което помага на някой да заспи, може би на теб няма да помогне. И това Хераклит казва в този пасаж. Опитай се да го разбереш:
Хората са толкова безпаметни и небрежни
В своите будни моменти
За това какво става около тях,
Че все едно, че спят.
В съня, ти не осъзнаваш какво се случва около теб, но когато си буден осъзнаваш ли?
Има много проучвания. Деветдесет и осем процента от информацията, която идва до мозъка ти не може да влезе. Само два процента могат и дори тези два, мозъка интерпретира по свой начин. Аз казвам нещо, ти чуваш друго. Казвам нещо друго и ти пак го интерпретираш, така че да не наруши съня ти. Умът ти мигновенно ти представя интерпретация. Намираш място в ума за него и той го абсорбира; то става част от ума ти. Затова продължаваш да пропускаш Буда, Христос, Хераклит и други. Те продължават да ти говорят; продължават да ти казват, че са открили нещо, че са изпитали нещо, но когато го казват, ти моментално го интерпретираш. Имаш своите собствени трикове.
Аристотел е бил много обезпокояван от Хераклит. Той решил, че този мъж има някакъв дефект в характера. Решено! - категоризирал си го, защото не му пасва, притеснява го. Хераклит явно доста е тежал на ума на Аристотел - защото Аристотел се движи по хоризонтала, той е господар на това, а този мъж, Хераклит се опитва да те бутне в пропастта. Аристотел се движи по чистата логика, а Хераклит се опитва да те бутне към мистерията. Има нужда от някакво обяснение.
Аристотел казва - „Този мъж има някакъв дефект - биологически, физиологически, в характера. Иначе защо ще настоява върху парадокса? Върху мистерията? Че съществува хармония между противоположностите? Противоположностите са си противоположности, няма хармония. Животът си е живот, смъртта си е смърт - бъди ясен относно това и не смесвай нещата. Този мъж явно е заблуден.”
Лао Дзъ е бил същия. Той казва - „Явно всички са мъдри, освен мен. Всички са много умни освен мен - аз съм глупак!” Лао Дзъ е един от най-великите, най-мъдрите хора, които някога са се раждали, но той споделя, че явно е глупак. Казва - „Всички са толкова ясно мислещи, а аз съм объркан.” Това, което Аристотел казва за Хераклит, Лао Дзъ казва сам за себе си.
Лао Дзъ казва - ”Ако някой слуша моите учения без ума, той става просветлен. Ако някой слуша моите учения чрез ума, тогава си намира сам обяснения, които нямат нищо общо с мен. А когато някой слуша, без изобщо да чува - има хора, които слушат, без да чуват - тогава се смее на моята глупост.” И третият тип ум е мнозинството. Лао Дзъ казва - „Ако обществото не ти се смее, трябва да си наясно, че казваш нещо грешно. Ако мнозинството се смее, само тогава казваш истина.
Когато обществото мисли, че ти си глупак, само тогава има възможност твоето същество да стане мъдър човек. Иначе няма такава.” Хераклит изглежда като объркан човек за Аристотел. Той ще изглежда такъв и за теб, защото Аристотел е завършил всички университети по цял свят. Сега навсякъде се учи логика, а не мистика. Навсякъде те учат да си рационален, не мистичен.
Всеки е научен да е кратък и ясен. Ако трябва да си кратък и ясен трябва да се движиш по хоризонтала. Там А е А, Б е Б, и А никога не е Б. Но в мистериозната пропаст по вертикала, границите се срещат и размиват една в друга. Мъжът е жена и жената е мъж, грешното е правилно и правилното е грешно; тъмното е светло и светлото е тъмно; живота е смърт и смъртта е живот. Всички граници се срещат и размиват.
Затова Бог е мистерия, а не силогизъм. Тези, които дават доказателства за Бог просто правят невъзможното; никое доказателство не може да бъде дадено за Бог. Доказателствата съществуват по хоризонтала.
Това е значението на доверието: пропадаш в пропастта, изпитваш пропастта, просто изчазваш в нея... и знаеш. Знаеш само когато ума не е, никога преди това. Където и да си настоящ, това е точно мястото, където не си. Може да си някъде другаде, но не и където се намираш в момента. Където и да си, там не си. Казано е в стари тибетски скиптри, че Бог много пъти идва при теб, но не те намира там, където си.
Чука на вратата ти, но домакина не е там - винаги е някъде другаде. Ти в дома си ли си или някъде другаде? Как Бог да те намери? Няма нужда да ходиш при него, просто бъди вкъщи и той ще те открие. Той е в търсене на теб точно както ти търсиш Него. Просто бъди вкъщи, за да може като дойде, да те намери. Той идва, чука милиони пъти, чака пред вратата, но ти никога не си там. Казва Хераклит:
Глупци,
Макар че чуват, са като глухи;
За тях се касае, че когато и да са в настоящето
Тях ги няма.
Това е сънят: да си разсеян, да си ненастоящ в настоящето, да си някъде другаде.
Случило се:
Настрадин Ходжа седял в кафенето и говорел за своята щедрост. И когато говорил стигал до крайности, както всеки, които се хвали, прави, защото се самозабравя. Тогава някой подхвърлил - „Настрадин, ако си толкова щедър, защо никога не ни каниш на гости у вас. Дори за едно хапване? Какво ще кажеш по този въпрос ?” Настрадин бил толкова развълнуван, че забравил, за жена си и отвърнал - „Хайде, отиваме сега!” Колкото повече се приближавал с компанията до вкъщи обаче, толкова повече се опомнял.
Накрая се сетил за жена си и се уплашил - цяла хайка водил със себе си. На входа, на вратата казал - „Вие изчакайте тука, защото всички знаете за жена ми. И вие имате жени и знаете как е, изчакайте, аз ще отида да поговоря с нея, след това ще ви поканя.” След това изчезнал през вратата. Хората отвън чакали, чакали, чакали, но никой не се появявал и накрая почукали. Ходжата вече бил разказал на жена си какво се е случило, че прекалено много се е хвалил с щедростта си и накрая са го хванали в крачка.
Тя отвърнала, че няма с какво да почерпи хората в този късен час, така че не знае какво да направи. Настрадин отвърнал - „Ти направи следното - когато почукат, просто отиди и кажи, че Настрадин го няма.” Затова когато хората почукали, тя излязла и отвърнала, че мъжа й не е вкъщи. Те отвърнали, че това не е възможно по никакъв начин, защото са дошли с него, видяли са го да влиза в къщата, а след това са чакали пред прага до настоящия момент и той няма от къде да е излязал, така че очевидно се крие. Жената се върнала вкъщи и предала на Настрадин. Той помислил, помислил, развълнувал се и излязъл, провиквайки се - „Я чакайте! Какво имате впредвид? Та нали той може да е избягъл през задната врата!?”
Това е съвсем възможно, това ти се случва всеки ден. Настрадин съвсем се е самозабравил, което се е случило е, че се е оплел в собствената си логика. Логиката е правилна, аргументите са верни, но все пак... „Я чакайте! Какво имате впредвид? Та нали той може да е избягъл през задната врата!?” - Настрадин е прав, но съвсем забравя, че той самият го твърди.
Не сте в настоящето. Не сте настоящи нито за света, нито за себе си. Това е сънят. Как тогава да чуеш? Как тогава да видиш? Как тогава да чувстваш? Ако не си тук и сега, всички врати са затворени. Ти си мъртва личност, не си жив. За това Исус казва отново и отново пред своите слушатели - „Ако имате уши, чуйте ме, ако имате очи, вижте ме!”
Хераклит явно е открил много хора, които слушат, но не чуват; които гледат, но не могат да видят, защото техните домове са напълно празни. Госпоадрят не е вкъщи. Очите гледат, ушите слушат, но господаря го няма. Очите са само прозорец, те не могат да виждат освен ако ти не погледнеш през тях. Как може прозорец да гледа? Ти трябва да застанеш през прозореца и само тогава ще виждаш. Как? - той е само прозорец, не може да чувства. Ако ти си там, всичко се променя.
Цялото тяло е като къща и ума пътува: господарят пътува постоянно нанякъде и дома е празен. И живота чука на вратите ти - можеш да го нарича Бог или както желаеш, името няма значение, наречи го съществуването - чука на вратата, чука вече продължително, но никога не те намира. Това е сънят.
Човекът не трябва да действа или говори
Сякаш е в сън.
Деиствай, говори с пълно съзнание и тогава ще почувстваш велика разлика в себе си. Самият акт на осъзнаване, променя всичките ти действия. Тогава не можеш да извършиш грях. Не, че ти се налага да се контролираш, не! Контрола е слаб заместител на съзнателността, много слаб; не помага много. Ако си съзнателен, няма нужда да контролираш гнева си; в съзнателността той не може да се появи. Те не могат да съществуват заедно.
Ако си съзнателен ревността никога не се появява, ако си съзнателен много неща ще изчезнат от самосебе си - всички тези, които са негативни. То е като светлина. Ако в твоята къща е светло, няма как да съществува тъмнина. Тя просто бяга от светлината. Ако твоята къща е осветена, как можеш да се спънеш? Няма защо да чукаш на стената, защото виждаш къде е вратата, можеш да излезеш или да влезеш когато си поискаш.
Когато обаче е тъмно, ти се спъваш, опипваш предметите, падаш. Когато си несъзнателен отново се спъваш, опипваш предметите, падаш. Гнева не е нищо друго освен спъване, ревността е търсене в тъмното. Всичко което е грешно, е грешно, не защото е грешно, а защото ти живееш в тъмнина.
Ако Исус иска да е ядосан, той може да си го позволи, той може да го използва. Ти не можеш да го ползваш - то те ползва. Ако Исус чувства, че ще е добро и полезно, той може да го използва, той може да ползва каквото поиска - той е господар. Той може да е ядосан без да се ядосва. Много хора работели с Гурджиев и той бил ужасен човек. Когато се разгневял, той бил крайно ядосан, той изглеждал като убиец. Но това било само игра, ситуация за да помогне на някой. И в единия момент когато бил ядосан на някой, когато се обърнел към друг, без дори моментна пауза, той се усмихвал. Когато пак се обърнел към този, на който бил ядосан, изглеждал крайно гневен.
Възможно е. Ако си съзнателен можеш да ползваш всичко. Дори отровата става еликсир, когато си наясно. А когато си ‘заспал’ дори еликсира става отрова - защото всичко зависи от това дали си съзнателен. Действията нямат значение - ти, твоето знание, твоята съзнателност, внимателност, е което е значимо. Не се притеснявай от действията.
Случило се:
Имало един велик учител-будист, Нагарджуна, и веднъж един крадец отишъл при него. Крадецът се бил влюбил в учителя, защото никога не бил виждал такава красива личност, такава безкрайна грация. Той попитал Нагарджуна - „ Има ли някаква възможност за моето израстване също? Но едно нещо трябва да ти изясня: аз съм крадец. И друго нещо: не мога да го променя, за това не го поставяй като условие. Ще направя каквото поискаш, но не мога да спра да бъда крадец. Това съм се опитвал много пъти, но никога не съм успявал за това съм се отказал. Приел съм съдбата си, че ще си остана такъв, за това не говори по този въпрос. Нека отначало сме наясно.”
Нагарджуна отвърнал - „ Защо се страхуваш? Кой ще говори за това, че си крадец?”
Той отговорил - „ Когато и да отида при монасите, при религиозен свещеник, или религиозен светец, те ми казват, че първо трябва да се откажа от кражбите.”
Учителят се засмял и казал - „ Тогава е трябвало да отидеш при крадците. Иначе защо? Защо да ме интересува, че си крадец?”
Крадецът много се зарадвал – „ Тогава всичко е наред. Мога да съм ти ученик, явно ти си правилният учител.”
Нагарджуна го приел и заръчал - „ Сега можеш да правиш каквото искаш. Има само едно правило, което трябва да следваш - бъди съзнателен! Ходи, разбивай къщи, кради, прави каквото и да е, това не ме интересува, аз не съм крадец - но го прави напълно осъзнат.”
Крадецът не разбирал, че е попаднал в капан и казал, че ще опита.
След три седмици се върнал и се обърнал към учителя - „ Ти си хитър - защото ако съм съзнателен, не мога да крада. Ако крада, осъзнаването изчазва. Аз съм затруднен.” Нагарджуна казал - „Не искам да говорим повече за крадци и кражби, не ме интересува, аз не съм крадец. Ти решавай! Ако искаш осъзнатост, твое си е решението какво ще правиш. Ако пък не искаш, пак си е само твое решението.” Мъжът отвърнал - „Но сега ми е много трудно. Опитах малко и сега ми е трудно, защото усещането е прекрасно - ще оставя всичко! Каквото кажеш!
Миналата вечер за пръв път успях да влезна в покоите на царя. Отворих съкровищницата. Можех да стана най-богатият мъж в света - но ти сякаш ме следваше и трябваше да съм съзнателен във всяка стъпка. И когато се осъзнах – изведнъж - нямах никаква мотивация и желание. Диамантите изглеждаха като обикновени камъни. Когато обаче изгубих съзнателност, съкровището беше там. И чаках, и правех това много пъти - ставах осъзнат, като буда, и нямаше смисъл тогава дори да докосвам съкровището. Цялата работа изглеждаше просто безсмислена - някакви си камъни, какво правех..? Губя себе си заради камъни? Но тогава пък изгубвах съзнателност и те отново ставаха скъпоценни, красиви, наново цялата илюзия... Накрая реших, че не си заслужават.”
Когато познаеш съзнателността, нищо вече няма значение - ти си познал най-великото благо на живота. Тогава много неща просто изчезват от самосебе си. Стават глупави, без смисъл. Няма мотивация, няма желание, мечтите изчезват.
 Човекът не трябва да действа или говори
Сякаш е в сън.
Това е единственият ключ.
Събудените имат един общ свят,
А спящите - всеки личен...
Мечтите са лични, абсолютно лични! Никой не може да прониква в твоите мечти. Не може да ги споделяш с твоя любим. Съпрузите спят на едно легло, но мечтаят отделно. Няма как да споделят мечтата, защото тя е нищо - как можеш да споделяш нищото? Τοчно като сапунено мехурче, то е абсолютно неекзистенциално; не можеш да го споделиш, трябва да мечтаеш сам. За това от толкова много спящи, има и толкова много светове. Имаш свой собствен свят; ако си заспал живееш затворен в собствените си мисли, концепции, мечти, желания. Когато и да срещнеш някого, два такива свята се сблъскват. Светове в противоречие - това е ситуацията. Наблюдавай!
Жената и мъжът говорейки, те изобщо не разговарят. Мъжът мисли за заплатата, за офиса, жената мисли за роклята си за Коледа. Отвътре имат своите собствени светове, които се сблъскват някъде там - защото роклята на жената зависи от заплатата на мъжа и заплатата на мъжа трябва да се изхарчи за роклята на жената. Жената казва – „Скъпи!”, но зад думата „скъпи” стои роклята. Тя мисли за нея. „Скъпи” не означава каквото пише в речника, защото всеки път когато жената каже тази дума, тя е само фасада и съпругът моментално става изплашен. Той, разбира се, не го покава, защото когато някой те нарече „скъпи”, не можеш да го покажеш. Той казва - „Какво има скъпа?” Но е изплашен, защото мисли за заплатата си и знае, че идва Коледа, идва опасност.
Жената на Настрадин Ходжа му казала - „Какво става с теб? Тези дни плача, и се вайкам, сълзи се стичат по лицето ми, а ти дори не ме питаш защо...” Настрадин отвърнал - „Достатъчно вече! Струва ми толкова много да попитам! А в миналото правех толкова често тази грешка, защото сълзите не са само сълзи - зад тях се крият рокли, нова къща, ново обзавеждане, нова кола, много неща се крият зад тези сълзи! Те са само началото.”
Никакъв диалог не е възможен защото в хората има лични светове. Само конфликт е възможен.
Мечтите са лични, истината - не. Истината не може да е лична - не може да е моя и твоя, не може да е християнска или индуиска, индианска или гръцка. Няма как да е лична. Мечтите са лични. Запомни, каквото е лично, то принадлежи на света на мечтите. Истината е отворено небе - тя е една, тя е за всички. За това когато Лао Дзъ говори, езика може да е един, Буда говори - езика е друг, Хераклит говори - езика е трети - но те значат едно и също нещо, водят към едно и също място. Те не живеят в лични светове. Личните им светове са изчезнали с мечтите и желанията им, с ума им.
Будните живеят в общ свят...той е самата екзистенция. И всички тези, които са спящи и мечтаещи имат своите собствени светове. Твоят свят трябва да бъде пуснат; това е единственото себеотрицание, което изисквам от теб. Не казвам напусни жена си, работата си, парите, нищо! Просто казвам остави, разпусни твоите светове от мечти. Това е саняс за мен. Старите саняси напускали този свят, материалния. Отивали в Хималаите, оставяли жените и децата си, но това изобщо не е начина. Не е този свят, който трябва да напуснеш, как можеш да го напуснеш? Та нали и Хималаите принадлежат към материалното.
Истинският, който трябва да бъде напуснат, е този на ума, на личните светове. Ако го оставиш, тогава дори да стоиш в супермаркета пак може да си на Хималаите. Ако не - и на Хималаите ще си създадеш личен свят. Как можеш да избягаш от себе си? Където и да отидеш, ще си със себе си. Където и да отидеш, ще се държиш по същия начин. Ситуациите може да са различни, но как може ти да си различен. Ще си заспал и на Хималаите. Какво значение има дали си заспал в Пуне или Бостън, в Лондон или на Хималаите? Където и да си, ще живееш в мечти. Остави мечтането! Стани по-нащрек. Внезапно мечтите ще изчезнат и с мечтите изчезват всички страдания.
Каквото виждаме будни е смъртта,
в сън - мечти и сънища.
Това е наистина красиво. Когато си заспал виждаш мечти и сънища, илюзии, миражи - собствено произведение, личен свят. А когато си буден какво виждаш? Хераклит казва - „Когато си буден виждаш наоколо смърт.” Може би затова не искаш да се събуждаш. Може би затова сънуваш и се обвиваш в облак от мечти, за да не се сблъскаш с факта за смъртта.
Но запомни: човек става религиозен само когато се срещне със смъртта, никога преди това. Когато се срещнеш със смъртта лице в лице, когато не я избягваш, не я отбягваш, когато не създаваш облак около себе си - изведнъж осъзнаваш, че смъртта е живот. Колкото по-дълбоко навлизаш в нея, толкова по-дълбоко навлизаш всъщност в живота, защото Хераклит казва, противоположностите се срещат и размиват. Те са едно.
Ако се опитваш да избягаш от смъртта, запомни, ще бягаш и от живота също. Затова изглеждаш толкова мъртъв. Това е парадокса: избягай от смъртта и остани мъртъв, изправи се лице със смъртта и оживей! В момента когато срещнеш смъртта толкова отблизо, толкова дълбоко, че да започнеш да чувстваш, че умираш - не само наоколо, но и отвътре също - кризата идва. Това е кръста на Исус, кризата на смъртта. В този момент, когато умираш в един свят - света на хоризонтала, света на ума - ти възкръсваш в друг свят.
Възкресението на Исус не е физически феномен. Християните ненужно са създали толкова много хипотези около това възкресение. То не е възкресение на тялото, а възкресение в друго измерение на това тяло; възкресение в друго измерение, в друго тяло, което никога не умира. Сегашното тяло е временно, а онова е вечно. Исус възкръсва в друг свят, в света на истината. Личния свят е изчезнал. В последния си момент Той казва, че е разтревожен, обезпокоен. Дори мъж като Исус се тревожи за смъртта, така трябва да е. Той казва на Бог, той плаче: „Какво правиш с мен?” Иска му се да си остане в хоризонтала, иска му се да остане в живота - дори мъж като Исус.
За това не се чувствайте виновни. Вие също бихте искали да останете там. Това е човешкото у Исус, а той е повече човек от Буда, Махавира. Това е човекът: мъжа посреща смъртта и той е затруднен, плаче, но не се връща назад, не пропада. Моментално се опомня какъв въпрос току-що е задал. И тогава казва: „Нека бъде Твоята воля!” - отпуска се, предава се. Веднага колелото се обръща - той вече не е на хоризонтала, той е навлязъл във вертикала, дълбочините. Там Той възкръсва във вечността.
Умри навреме, за да възкръснеш във вечността. Умри за ума, за да възкръснеш в съзнанието. Умри за мислите, за да се родиш в съзнанието. Хераклит казва: „Каквото виждаме будни е смъртта.” За това живеем в мечти, сънища, успокоителни, наркотици, интоксиканти, само и само да не се изправим пред факта. Но факта трябва да се приеме. Ако го приемеш, той се превръща в истината, ако избягаш, живееш в лъжа. Ако го приемеш, той става врата към истината. Фактът, е смъртта; това трябва да се приеме. А истината ще бъде живот, безкраен живот, живот в изобилие, живот, който никога не свършва.
Съзнателност и центриране
Първо трябва да се разбере какво се има впредвид под „осъзнаване”.
Разхождаш се. Осъзнаваш много неща - магазините, хората, минаващи покрай теб, трафика, всичко. Осъзнаваш много неща, но само едно пропускаш - себе си. Вървиш по улицата, виждаш толкова неща, но не осъзнаваш себе си! Тази осъзнатост на Аз-а Георги Гурджиев нарича себепомнене. Гурджиев казва: „Постоянно, където и да сте, помнете себе си.”
Каквото и да вършиш, прави отвътре винаги едно нещо - осъзнавай, че точно ти го правиш. Храниш се - осъзнавай себе си. Разхождаш се - осъзнавай себе си. Слушаш, говориш - осъзнавай се. Когато си ядосан, осъзнавай, че ти си ядосан. В самия момент, когато гнева е там, осъзнавай го. Това постоянно осъзнаване на Аз-а създава фина енергия, много фина енергия в теб. Ти се превръщаш в изчистено същество.
Обикновено, ти си просто разпусната торба! Няма кристализация, няма никакъв център - просто течно състояние, просто разпусната комбинация от хиляди неща без център. Тълпа, която постоянно се сменя, без господар отвътре. Осъзнаването е, което те прави господар. И когато казвам господар, нямам предвид, контролиращ. Когато казвам, бъди господар, имам предвид да бъдеш присъстващ - продължително присъствие. Каквото и да правиш, или не правиш, едно нещо трябва да бъде в твоето съзнание, че ти си.
Това семпло усещане на себе си, че ти си, създава център - център на стабилност, на тишина, на вътрешно господство. То е вътрешна сила. Когато казвам това, го имам впредвид буквално. За това будите говорят за „огъна на съзнателността” - то е огън. Започваш да ставаш съзнателен, започваш да усещаш нова енергия в себе си, нов огън, нов живот. И поради този нов живот, нов огън, нова сила, много от нещата, които са имали сила над теб, просто отпадат. Няма нужда да се бориш с тях.
Бориш се с гнева си, с алчността си, със сексуалността, защото си слаб. За това, всъщност, проблема не е в гнева, алчността или сексуалността, а в твоята слабост. Веднъж започнал да ставаш силен отвътре, с чувство за собственото си присъствие - че ти си - енергиите ти стават концентрирани, изчистени в една точка, и се поражда собственият Аз. Егото е фалшиво чувство за Аз. Без да имаш никакъв Аз, ти вярваш, че го имаш - това е егото. Его означава фалшив Аз - ти нямаш Аз, но си вярваш, че имаш.
Маулунгпутра, търсач на истина, отишъл при Буда. Буда го попитал: „ Какво търсиш?” Той отговорил: „ Търся себе си. Помогни ми!” Буда го помолил да обещае, че ще направи каквото той му каже. Маулунгпутра заплакал и казал: „ Как да обещая? Аз не съм - все още не съм Аз, как мога да обещая? Не зная какво ще съм утре, нямам никакъв Аз, който да обещае, за това не ме моли за невъзможното. Ще опитам. Но не мога да кажа, че ще направя всичко, което кажеш, защото кой е този, който ще го изпълни? Аз търся този, който ще може да изпълни обещанието. Не съм все още Аз.”
Буда отвърнал: „Маулунгпутра, попитах те този въпрос, за да чуя точно това. ако беше обещал, щях да те върна. Ако беше казал: „ Обещавам, ще го изпълня.”, щях да знам, че ти не си търсач на себе си, защото истинският търсач трябва да знае, че все още не е. Иначе какъв е смисъла на търсенето? Ти си, няма нужда. А ти не си! И ако някой може да разбере това, тогава егото се разтваря.”
Егото е фалшива идея за нещо, което все още не е. „Аз” значи център, който може да обещае. Този център се създава като си постоянно съзнателен, продължително съзнателен. Бъди осъзнат като правиш нещо - когато седиш, или когато лягаш да спиш, или когато вече полека заспиваш. Опитай да бъдеш нащрек всеки момент и тогава ще започнеш да чувстваш, че центъра се ражда в теб, нещата започват да кристализират, центрирането се появява. Вече всичко е свързано с центъра.
Ние сме без центрове. Понякога се чувстваме центрирани, но това са моменти, когато самата ситуация те кара да си нащрек. Ако внезапно се появи ситуация, опасна ситуация, започваш да чувстваш център, защото си в опасност и си съзнателен.
Ако някой се готви да те убие, ти не можеш дори да мислиш в този момент, не може да не си съзнателен. Цялата ти енергия се центрира и този момент става солиден. Не можеш да мислиш за миналото, нито за бъдещето - този момент е всичко. И тогава не си съзнателен само за убиеца, но осъзнаваш и себе си, този който ще бъде убит. В този тънък момент, ти започваш да чувстваш центъра си. Затова опасните игри имат своята привлекателност. Питайте някой, който се е запътил към Гуришанкар, или връх Еверест. Когато за пръв път Хилари е бил там, той трябва да е чувствал внезапно центриране. И когато за пръв път някой е бил на Луната, внезапно усещане за центриране се е появило. Затова опасностите привличат.
Караш кола и все повече увеличаваш скоростта, и скоростта става опасна...тогава не можеш да мислиш, мислите спират. Тогава не можеш да мечтаеш, не можеш да си представяш. Тогава настоящето става солидно. В този опасен момент, когато всеки миг смъртта е възможна, ти внезапно се центрираш. Опасностите са се появили само защото понякога в опасност ти се чувстваш центриран.
Ницше някъде казва, че войната трябва да продължи, защото само във война се чувства Аз-а, чувства се центъра, защото войната е опасна. И когато осъзнаеш смъртта, живота става интензивен. Когато смъртта е наблизо, живота става напрегнат и ти се центрираш. Във всеки момент, в който осъзнаваш себе си има центриране. Но ако е само в ситуация, когато ситуацията отмине, и то ще отмине.
Не трябва да е само заради ситуацията, трябва да е вътрешно. За това се опитай да си центриран във всяко ежедневно действие. Докато седиш на стола – опитай - осъзнавай седящия. Не само стола, не само стаята, атмосферата, но и седящия. Затвори очи и усети себе си. Дълбай дълбоко и усети себе си.
Ойген Херигел учил при Дзен Учител. Той изучавал стрелба с лък три години. И учителят винаги казвал: „Добре е, каквото и да правиш е добре, но не е достатъчно.” Самият Херигел станал учител. Неговата стрелба била на 100% перфектна, но пак учителя му казвал същото. „Със 100% точна стрелба! Тогава какви са твоите очаквания? Как мога да стигна по-далеч? Със 100% как можеш да очакваш повече?” - питал Херигел.
Казва се, че учителя му е отвърнал: „ Не ме интересува стрелбата ти, нито лъка. Интересуваш ме ти. Имаш перфектна техника, но когато стрелата напука лъка, ти не си съзнателен, за това е безполезно. Не ме интересува стрелата дали ще достигне целта. Интересуваш ме ти! Когато лъка ти е опънат и стрелата насочена, отвътре трябва да се случва същото с твоята съзнателност. Дори да пропуснеш целта, няма значение, но вътрешната цел не трябва да бъде пропусната, а ти точно това пропускаш. Ти си с перфектна техника, но си имтитатор.”
За западния ум, или модерния ум - защото западния ум е модерен ум - е трудно да разбере това. Звучи му безсмислено. Стрелянето с лък е свързано само с уцелване на целта.
Малко по малко Херигел се отчайвал и един ден казал: „Напускам! Явно е невъзможно. Когато се целиш в нещо, твоята съзнателност е центрирана в целта, в предмета, и ако си добър стрелец ти трябва да забравиш за себе си - да помниш само целта и да забравиш за всичко друго. Само целта да съществува.” Но Дзен учителя все го карал да създаде в себе си друга цел. Тази стрела трябвало да бъде двойно насочена - веднъж към външната цел и в същото време навътре към себе си.
„Напускам! Изглежда невъзможно. Не мога да изпълня твоите условия” - казал Херигел. В деня, определен да напусне, той седнал, чакайки да се сбогува с учителя си. Учителя се целел отново с лъка си. Този път някой друг се учел и за пръв път Херигел не бил в ситуацията. Той просто бил дошъл за сбогуване и когато учителя свършел с урока си, Херигел щял да се сбогува и да си тръгне. Но тогава, внезапно, той осъзнал учителя си и двойно насоченото му съзнание. Учителят се прицелвал.
За цели три години те били заедно, но през цялото време Херигел бил зает със своите усилия. Никога не бил виждал какво всъщност правел този мъж. За пръв път видял и осъзнал - спонтанно, внезапно, без напрежение. Отишъл до него, взел лъка от ръката му, прицелил се и освободил стрелата. Учителят казал - „ Добре. За пръв път го направи. Щастлив съм.”
Какво е направил? За пръв път е бил центриран в себе си. Целта е била там, но в същото време и той е бил там - настоящ.
За това каквото и да правиш - каквото и да е, няма нужда от стрелба с лък - дори само да стоиш, бъди двойно прицелен. Помни какво се случва отвън, но и това, кой е вътре.
Лин Чи преподавал една сутрин и някой внезапно го попитал - „ Отговори ми на един въпрос - кой съм аз?” Лин Чи слезнал от трибуната и тръгнал към мъжа. Цялата зала чакала мълчаливо. Какво шял да направи? Лин Чи приближил мъжа и го погледнал в очите. Това бил пронизващ момент, в който всичко спряло. Питащият започнал да се поти. А Лин Чи просто го гледал в очите. И отговорил - „ Не питай мен. Погледни навътре и виж кой пита. Затвори очи. Не питай „Кой съм аз?”, а отиди навътре и разбери кой е питащият.
Намери източника на въпроса. Отиди много надълбоко!” И е казано, че питащият затворил очи, потънал в тишина, и внезапно станал просветелен. Отворил очи, засмял се, докоснал стъпалата на Лин Чи и казал - „Ти ми отговори! Питах всички този въпрос и много отговори изслушах, но никой от тях не доказваше да е отговора. Но ти ми отговори!”
„Кой съм аз?” Как може някой да отговори? Но в тази индивидуална ситуация - хиляда човека, който са притаили дъх, и всичко е напълно тихо - Лин Чи отива до човека с пронизващия си поглед и му нарежда да затвори очи, да навлезе дълбоко в себе си и да намери кой е питащият. Не да чака някой друг да му отговори. Мъжът затваря очи. И какво става всъщност? Той става центриран. Внезапно той става центриран, внезапно той осъзнава най-дълбоката си сърцевина.
Това трябва да се открие и осъзнаването е метода да се стигне до тази сърцевина. Колкото си по-несъзнателен, толкова си по-далеч от себе си. Колкото повече осъзнаваш, толкова повече се приближаваш до себе си. Ако съзнателността е тотална, ти си в центъра. Ако е по-малко си близо до периферията. А когато си несъзнателен ти си по периферията, където центъра е напълно забравен. Това са двата възможни начини на движение.
Може да се движиш по периферията - тогава се движиш неосъзнато. Когато гледаш филм, слушаш музика, можеш да забравиш за себе си. Тогава си по периферията. Четейки Бхагават Гита или Библията или Корана, можеш да забравиш за себе си - тогава си по периферията.
Каквото и да правиш, ако помниш себе си, тогава си близо до центъра. Тогава, някой ден внезапно - ти си центриран. Тази енергия е огнена. Целият живот, цялото съществуване, е енергия, огън. Огънят е старото й име; сега го наричат електричество. Човекът го е наричал с много, много имена, но огън е най-подходящото. Електричество звучи малко мъртво, а огън - живо.
Действай съзнателно. Това е дълго, трудно пътуване, и е трудно да си нащрек дори за един момент. Умът е непрестанно прескачащ. Но не е невъзможно. Тежко е, трудно е, но не невъзможно. Възможно е за всеки. Само усилия са нужни и то от цялото си сърце. Нищо не трябва да остава, нищо отвътре не трябва да е недокоснато. Всичко трябва да се жертва за осъзнаването; само тогава вътрешният огън бива открит. Той е там.
Ако някой се опита да открие това есенциално нещо, обединяващо всички религии, които са съществували и ще съществуват някога, то тази думичка е осъзнаване.
Исус ни разказва история... Господар на голяма къща излязъл и заръчал на слугите си да са нащрек, защото всеки момент може да се върне. За това двадесет и четири часа в денонощието те трябва да са нащрек. Във всеки един момент - абсолютно всеки един - той може да се върне! Няма фиксиран ден, час, дата. Ако има фиксирана дата, тогава можеш да поспиш; можеш да правиш каквото поискаш, и точно на фиксираната дата да си нащрек, защото знаеш. Но той е казал - „ Във всеки момент! Ден и нощ вие трябва да сте нащрек, за да ме приемете!”
Това е притча за живота. Не можеш да отлагаш. Във всеки момент учителя може да дойде. Трябва да си осъзнат постоянно. Няма фискирана дата; нищо не се знае кога внезапно ще се случи. Може само да си осъзнат, нащрек и да чакаш.
Осъзнаването е техниката човек да бъде центриран, за достигане на вътрешния огън. Той е там, скрит, но може да бъде намерен. И само когато е намерен, тогава може да влезем в храма - никога преди това.
Но може да излъжем себе си чрез символите. Символите са за да покажат по-дълбоки реалности в нас, но ние може да ги използваме като заблуждение. Може да си запалим ароматна клечка, може да възхваляваме външни неща, и вече да чувстваме, че сме направили нещо. Можем да се чувстваме религиозни без изобщо да сме такива. Това е, което се случва, това е, в което земята се е превърнала. Хората мислят, че са религиозни, защото следват външни символи без вътрешен огън.
Прави опити, дори да се проваляш. Ти си в началото. Ще се проваляш отново и отново, но дори самото проваляне ще ти помага. Когато се провалиш да си осъзнат дори за един момент, ще видиш за пръв път колко си несъзнателен.
Когато ходиш по улицата, ще видиш, че не може да извървиш и няколко крачки без да станеш отново несъзнателен. Отново и отново ще забравяш себе си. Някой минава, ти го поглеждаш и ето. Твоите провали ще бъдат помощници. Те могат да ти покажат всъщност колко си несъзнателен. И дори ако можеш да осъзнаеш, колко си неосъзнат, ще си постигнал определена съзнателност... Ако един луд човек осъзнае, че е луд, той е на пътя на здравата психика.
Ресурси: ОШО,
spiralata.net
Превод: Елена Сидерова
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|
