В една от предишните си статии говорех за Посвещенията човешки, където споменах за петте Посвещения. Стигнах до шестото – това на Възнесените Учители, но тъй като те са членове на Висшата Духовна Йерархия, то е редно първо да ви запозная с нея.

Сега предстои да ви запозная с нейните структури.
Причината, която ме кара да будя съзнанието на хората, се крие в неправилните им схващания, разбирания, виждания и постъпки, продиктувани от погрешна мотивация и цели, водещи в повечето случаи до тяхната духовна, а понякога и чисто физическа гибел.

Душата на непросветения човек се проявява само в неговия сън, като това проявление остава изцяло неосъзнато в и единствено на равнището на подсъзнанието му. Докато душата на посветения адепт се проявява осъзнато във всеки един момент почти на всички нива и особено, когато това е необходимо.

Човекът представлява обособен микрокосмос от структурния синтез на макро или мега космоса. Той е микроскопична частица от универсалната енергия на Създателя на Световете, от Логоса или Монадата. Така че духовната структура на човешкото същество в чистия си вид е напълно синхронна с тази на Висшия Създател. В единичната й конструкция са съчетани: индивид, личност, Душа и Монада (т.е. личния Бог на всеки човек).

Индивидът, чиито функции са проявени предимно в грубата и плътна материя, ако е обладан от множеството пороци на покварата, губи своята личност.

Личността, която от своя страна трябва да съчетае еднакво добре проявленията както в грубата материя, така и във фината, деградира и губи връзката с Душата си. Нарушаването на този верижен процес предизвиква тотално духовно разстройство в поведенческите характеристики на човека.

Душата престава да обръща внимание на личността, защото е нарушена чистата връзка. Самата тя е част от абсолютната субстанция на Монадата и не подлежи нито на отделяне от нея, нито на какъвто и да е вид разграждане.

При индивида и личността тези фактори обаче са неизбежни, ако реално погледнато не са спазени правилата на природните закономерности.

При нарушения взаимообмен не може да се осъществи Антахкарана, т.е. обратната връзка на човека с неговата Душа и Монада, като по този начин той губи собственото си „Аз".

Едва когато съобрази личните си проявления, като ги отработва правилно в плана на духовните взаимозависимости, човешкият индивид ще постигне ефекта на правилното духовно развитие.

И съобразно ентропийния принцип, духовният синтез на човека ще започне да се извисява по стълбицата на Висшата Духовна Йерархия. Едва тогава човешкият индивид ще има възможността да взема правилни решения и да дава верен ход на духовното си развитие, диктувани вече от истинна мотивация и цел.

В общи линии това е истинското направление за достигане най-напред до ниските нива на Висшата Духовна Йерархия, където се намират Служителите.

Духовната Йерархия не може да работи посредством хора, чиито езици критикуват, чиито идеи и становища разделят, и които несдържано се пристрастяват към своите убеждения и преценки. Това са основните изисквания и принципи за работа със Служителите, касаеща стремящи се хора, духовните ученици, Последователите и Посветените.

Йерархията на „Братята на Светлината" продължава да съществува и работи непрестанно. Представителите й съществуват физически -или в плътни физически тела, каквито използват много от Учителите, или в етерни тела, каквито обитават по-издигнатите помощници и Повелителят на Света (на планетата Земя).

Нейна основна обител е Шамбала, център в пустинята Гоби, наричан в древните ръкописи „Белият остров". Той съществува в етерното вещество и когато земното човечество развие етерното си зрение, ще узнае местонахождението му и ще признае реалността му.

Проявяването на това зрение настъпва бързо, но мястото на Шамбала ще бъде една от последните разкрити етерни свещени зони, понеже съществува във веществото на втория етер. Няколко от Учителите във физически тела обитават Хималаите в усамотено място наречено Шигадзе.

Висшата Духовна Йерархия на Силите има четири главни направления за работа:
- да развие съзнанието за собственото Аз във всички човешки същества
- да развие съзнанието в трите по-низши царства (минерално, растително, животинско)
- да предава Волята на Планетарния Логос (Санат Кумара)
- да дава пример на човечеството в полза на неговата позитивност.

Йерархията е съставена от Онези, които са триумфирали над материя и са постигнали идеалната цел. Тези духовни личности, адепти и Вйъзнесени Учители са се борили и сражавали за победата и господството над физическото поле, и са воювали с миазмите, мъглите, опасностите, неприятностите, тъгите и болките на всекидневния живот.

Те са преминали всяка крачка от Пътеката на страданието, преживели са всички опитности, преодолели са всички трудности, надделели са над всичко негативно, жертвайки формата посредством „пречистващите огньове".

Върховният Създател е един за всички светове във Вселената, но всяка една отделна планета се управлява от отделен Бог, наречен Планетарен Логос.

Преди деветнадесет и половина милиона години Планетарният Логос на нашата земна система приел физическа форма, но не и физическо въплъщение, под името Санат Кумара. Той е основополагаща единица в Духовната структурата на планетата ни.

В продължение на милиони години Висшата Духовна Йерархия е стояла безмълвно зад кулисите на световните събития, заета с предварителна подготовка за дейността, която рано или късно ще се извършва в екзотеричен, а не езотеричен аспект. Структурата на този работен план е изградена от седем основни пункта:

1) Йерархията стои като стена между човечеството и прекомерното зло;

2) работи непрестанно върху задачата да буди съзнателния аспект на всички форми така, че той да се пробуди, разшири и използва разумно;

3) насочва световните събития, доколкото човечеството позволява това (защото свободната воля и свободните намерения на човечеството не могат да бъдат пренебрегнати) така, че разгръщащото се съзнание да може да се изрази посредством развиващи се и съответстващи социални, политически, религиозни и икономически форми в света;

4) Йерархията насочва и контролира в по-голяма степен; отколкото се предполага разгръщането на цикличните култури и произлизащите от тях цивилизации;

5) Йерархията получава от Шамбала и предава енергии и възникващи впоследствие сили с произтичащи въздействия върху самата нея също така и върху човечеството и душата на всичко, намиращо се във всички царства.

6) Йерархията получава езотеричния „Огън от Бога", който приключва цикли, идеологии, организации и цивилизации, когато настъпи съответно подходящия момент;

7) Йерархията подготвя хора за Посвещение: приема ги в ашрамите на Високо Посветените Учителите, предлага на последователите възможност да служат на възникващия план и въвежда чрез тях съответния период за представяне новия начин на обучение, необходим за Посвещението.

Човечеството работи в началните етапи на период, в който се извършва подготовка за появата на Йерархията в света на хората. Понастоящем в зависимост от духовното развитие на индивида, появатата се реализира само на менталните нива, но когато самото човечество създаде мисъл-форма за екзотерично съществуване, а и призоваващия апел е достатъчно силен, тогава " ГолемияАшрам" бавно ще се появи на физическото поле.
Именно това ще бъде и втората поява или екстернализация на Висшата Духовна Йерархия във физическия й вид.

Проверките за Първо Посвещение, доколкото става въпрос за човечеството почти са привършили. Наближава часът за появата на Майтрея (второто раждане на Христос), като проява на петото природно Царство (Духовното) и като приключване на работата на Четвъртата Творяща Йерархия.

Обстоятелствата, които канализират този род събития не са зависими единствено от пригодността на човечеството да осигури необходимите условия за екстернализацията. Появата на Йерархията и онова, което ще осъществят членовете й е свързано най-вече с вътрешния живот и духовен импулс в самата нея.

Тези обстоятелства са важни, но те не са единствените фактори от значение, нито пък човечеството е само и изолирано от другите светове. То заема място по средата между царствата, все още не достигнали човешкото ниво, и царствата, които вече са го надраснали. Всяка от тези групи еволюиращи животи има собствената си важна съдба - важна за всичко, съдържащо се в ограничителния обръч на групата.

Групите на еволюиращите животи имат свои собствени избрани различаващи се способи, методи и пътища за постигане на определена реализация точно така, както отделния човек трябва да научи уменията на науката за взаимоотношенията с другите хора и с естеството на заобикалящата ги природната среда.

По същия начин човечеството като цяло трябва да научи начина на взаимоотношение с намиращото се над и под него в духовните светове, както и оставеното назад в миналото и предишните животи.

Преди всичко това означава чувство за мярка, което може да бъде постигнато само чрез умственото начало на човека, както и от онези, които започват умствената поляризация.

Именно чувството за мярка ще разкрие на хората тяхното място в еволюционната стълба и ще ги отведе до разбирането на специфичната съдба и неповторими цели на другите царства в природата, включително и петото - царството на Бога, Духовната Йерархия на нашата планета.

Членовете на Йерархията, независимо дали работят в началния си етап или по-нататък, ще действат като членове на човешкото семейство, а не като обявени членове на Божието царство, или като душите, познати ни от самата нея.

Те ще се появяват под формата на някаква служба: в онзи момент ще бъдат политици, бизнесмени, финансисти, религиозни учители и духовници; ще бъдат учени и философи, професори в колежи и възпитатели, кметове на градове и опекуни на всички обществени движения за нравственост.

В момента самата Йерархия също е в духовна криза. Посветените стоят пред вратата, водеща към Пътя за по-висшата еволюция и всички служители на Йерархията чакат да направят съвместно ход напред, съответстващ на собственото им ниво. На хода напред в Новото време, който човечеството също е предопределено да направи.