В световното движение всичко е свързано, всичко се намира в строга зависимост и всичко се стреми към една цел. Всяко действие във Вселената е резултат на предшестващи причини, и в същото време е причина на последващи действия. Получава се една непрекъсната верига от причини и действия, които като общ резултат дават живота на самата Вселена. Оттук и значението на кармата се разбира като

      ЗАКОН НА ПРИЧИННОСТТА

      По отношение на човека кармата се явява като съвкупност на цялата негова деятелност. Всичко, което човек представлява от себе си сега, и всичко, което той ще представлява за в бъдеще е резултат от деятелността му в миналото. По такъв начин единственият живот на човека не е нещо отделно или завършено. Той е плод на миналия, а в същото време зародиш на бъдещия такъв, и в тази верига от последвали превъплъщения се продължава непрекъснатото битие на всяка човешка душа.

      В живота няма скокове и случайности - всичко си има своята причина. Всяка наша мисъл, всяко наше чувство и постъпка изхождат от миналото и влияят на бъдещето. Докато това минало и бъдеще е забулено за нас, докато ние гледаме на живота като на загадка, без да подозираме, че сами сме се създали такива каквито сме, явленията в нашия живот ще ни изглеждат като случайно излезли из бездната на незнайното и пресрещнали ни в ежедневния свят.

      ТЪКАНТА НА ЧОВЕШКАТА СЪДБА

      се изтъкава от самия човек с безчислени нишки, оплетени в неразбираема за нас сложност: една нишка изчезва от нашето съзнание, но тя не е изчезнала, а се е скрила надолу, друга се появява внезапно, но това е все тази същата нишка, излязла от невидимата за нас страна на тъканта, която отново се появява на видимата й повърхнина. Докато вижда само част от тъканта, и то отвътре, нашето съзнание не е в състояние да схване всичката сложност на сплитането й.

      Като причина за това се явява нашето незнание на духовните закони, управляващи света. Също такова незнание, каквото виждаме у дивака по отношение на физическия свят. Пустинната ракета, изстрел от оръжие или непонятните на вид произведени звуци, му се виждат чудни, защото той не знае законите, по които те стават. За да престане да ги смята за "чудни", е нужно да опознае законите на природата. Да знае също и че законите са неизменни. Такива закони действат съвършено в невидимите за нас духовни светове. От неразбиране и невежество ние назоваваме явленията в нашия живот

      СЪДБА, СЛУЧАЙНОСТ, ЧУДО

      и пр. но тези думи са до голяма степен безсъдържателни. Едва когато човек узнае, че същите неизменни закони, които правят възможно изследването на физическата природа, управляват и неговия живот, и че тези закони установяват условията на неговите действия, но не му представят и самите действия, ще дойде краят на негово безсилие, и той ще разбере, че може да стане господар на своята съдба.

      Всеки човек непрестанно твори своята съдба. В трите сфери на битието – умствената (менталното поле), чувствената (астралното поле) и физическата (свързана със Земята), - се създават от човека нови сили, които и качествено, и количествено представляват сами по себе си резултат от неговите предишни действия, и са същевременно и причини за неговото бъдеще.

Тези сили действат не само върху него, но и върху неговата среда, постоянно видоизменяйки както самия него, така и средата. Произтичащи от своя център – човека, тези сили се разпростират по всички направления и именно той е отговорен за всичко, което става в пределите на неговите влияния. Положението, в което се намираме във всяка дадена минута, се определя от

      СТРОГИТЕ ЗАКОНИ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА

      и никога не зависи от случайност. "Случайност" е понятие, създадено от невежите, в речника на мъдреца няма такава дума.

      Мъдрецът казва: "Ако аз страдам сега, това произлиза от факта, че в миналото съм престъпил закона. Аз сам съм си виновен за своите страдания и трябва спокойно да ги понасям." Така говорят разбралите Законите на Кармата.

      Независим дух, самоувереност, смелост, търпение и кротост - ето неизбежните последствия от правилното разбиране, проникващо сърцето и волята на човека.

      Който за първи път чуе да се говори за кармата и започне да разбира, че всичките му постъпки подлежат на същите неизменни закони, по които в природата денят се сменя от нощта, човешкото съзнание ще се измъчва - кармата ще му се стори един железен закон на необходимостта.

Но това мъчително състояние ще премине, когато човекът вникне в законите, които управляват не формите, а същностите на явленията. Той ще узнае, че макар законите да са навсякъде неизменни и неотменими, то силите на невидимия всемир, вследствие своята финост и деятелност вън от пространството и времето, сковаващи физическата субстанция, подлежат на невъобразимо бързи движения и безкрайно разнообразни съчетания.

След като започне да прави разумен подбор във вътрешния си живот (мислите и чувствата), човек ще се убеди, че е напълно във възможностите му да постигне успех даже в едно единствено кратко въплъщение и да измени съществено своята карма. Узнал законите, той разбира, че тази работа предстои нему, и че със своите сили и способности може да отправи себе си по пътя на бързото прогресиране.

      ЧОВЕК СТРОИ САМ СВОЯ ДОМ

      Той може да внесе в него "мерзост и запустение", но в негова власт е и да го преустрои из основи и да го направи прекрасен.

      Докато мисли, чувства и се стреми, човекът като че ли работи с мека и пластична глина, която изменя и формира по свое желание. Но тази глина е мека само докато е в ръцете му - веднъж оформена тя бързо се втвърдява. Затова е казано: "Погледнете, глината в огъня става твърда като желязо, но формата й е дал сам грънчарят. Човече, ти вчера беше господар, а днес това е вече твоята съдба."

      За да разберем смисъла на това изречение, трябва да съпоставим два образа: човек, живеещ всекидневно в подчинение на своите страсти и похот, и спокойния мъдрец, ясно съзнаващ откъде и за какво идва и накъде се е запътил, както и да си представим в каква верига на робство се намира първият, и как пълна може да бъде свободата на втория.

      Твърде сбитата тъкан, от която е съставена човешката карма, се преплита толкова недоловимо в различните му прераждания и е тъй сложна, че изучаването й се явява най-трудния въпрос.

      За да си изясним даже повърхностния смисъл на

      ПОНЯТИЕТО ЗА ЧОВЕШКАТА КАРМА

      е необходимо да я разделим на три комплексни категории сили, от които се създава човешкия живот.

      Тези три категории сили са: мислите на човека, неговите емоции (чувства) и неговите постъпки.

      Никъде човек не се явява тъй ясно определено създател на своята карма, както в менталната сфера.

      Посредством голямата подвижност и тънкост на менталните вибрации, мислителят, съзнателно творящ своя ментален живот, може да работи с такава точност и увереност, както архитектът, издигащ здание по начертания предварително план. Всяка нова мисъл прибавя нова черта към издигащата се постройка - нито една не пропада безследно.

Групи от еднородни мисли, повтарящи се в продължение на няколко живота, определят мисловния строй, а тъй наречените вродени мисли и способности не са нищо друго, освен резултат от мисловната дейност в миналото.

      След като познава този закон, човек по пътя на съзидателния избор на своите мисли, може да изгради постепенно своята менталност такава, каквато пожелае.

      СМЪРТТА НЕ ПРЕКЪСВА КАРМИЧНАТА РАБОТА

      Освободеният от оковите на физическото тяло човешки дух по-лесно и в по-голяма степен асимилира всички придобити от земния живот опити. С възвръщането си на земята човек носи със себе си всичките по-рано придобити мисли, които в отвъдния живот се преобръщат в наклонности и способности, в зависимост от които се създават и нови проводници у човека: нови мозъчни центрове и нервна система.

      Ето защо е казано:"Човек е създаден чрез размишление. Над каквото той размишлява в този си живот, на него ще се установи в следващия си живот."

      По такъв начин се запазва безсмъртното съдържание на човешката душа, и ние напразно оплакваме угасналите цивилизации и безвъзвратно погинали гении. Нищо не се губи, и в дейността на душата не се губи нищо от придобитите опити, доколкото те се възобновяват всеки път до степента, достигната в минало прераждане.

      Стремления и желания, породени в едно прераждане, се превръщат в способности в следващото; повтарящите се мисли - в наклонности; волевите импулси в деятелност; всевъзможните изпитания се катализират като мъдрост, а страданията на душата - в нейна съвест.

      Разнообразните добри възможности, предоставени на човека, но пропуснати по нехайство и незнание, ще се явят отново, но вече във друга форма - като неопределени влечения, като смътна тъга, която не е получила удовлетворение по две причини: силите, които в миналото напразно са извикани към проявление (кармично искане), вследствие на бездействието не са се доразвили. И второ, ако в случая условията веднъж вече са подобрени, то кармата може и да отпадне.

      НЯМА НИЩО С ПО-ГОЛЯМА ЗАРАЗИТЕЛНОСТ

      от човешките мисли, защото нито една сила не се предава така лесно на другите, както нашите мисли. Законът в този негов аспект се свежда до следното: мислите ни, изграждат нашата ментална и етична канава; благодарение на нашите въздействия над околните, мислите ни завързват кармичните нишки, с които ще бъдем свързани в следващите си превъплъщения.

      Втората категория сили, създаваща нашата карма, са желанията. Те ни привличат към едни или други предмети на външния свят, образуват нашите страсти и определят мястото и състоянието на човека след смъртта в Камалокка - Чистилището.

      Желанията, т.е. вътрешните влечения на човека към външните предмети, го привличат в тази среда, където те могат да получат удовлетворение. Желанията за земните неща приковават душите към земята, възвишените желания я устремяват към небесата. Ето защо е казано: "Човек се ражда на земята съобразно своите желания."

      Желанията на човека определят неговото място при въплъщението му. Ако са нечисти, невъздържани, зверски, те създават за него в новото му въплъщение подходящо чувствено (астрално) тяло, а това тяло на страстите, желанията и т.н., го устремява в такова семейство, в недрата на такава материя, кръвта на която може да даде подходящ материал за неговата физическа обвивка.

      Нашите желания действат на окръжаващите също тъй както и мислите - предават се на другите.

      Но тъй като в дадения цикъл на житейската еволюция, желанията ни са по-силни от мислите, то и кармични връзки, сплетени от желанията, свързват хората по-силно, отколкото връзките на мисълта.

      Съединявайки ни по пътя на любовта и омразата, желанията ни създават

НАШИТЕ БЪДЕЩИ ВРАГОВЕ ИЛИ ПРИЯТЕЛИ

      и могат да ни съединят с такива хора, за завързването ни с които ние не подозираме.

      Например, повод за такова завързване може да ни послужи дадения тласък към престъпление или убийство. Може да се случи така, щото много силния злобен порив на един човек, да повлияе на друг в момент и в обстановка, които предразполагат към убийство.

Свидетели сме и на вътрешни състояния, в които рамото на везните, колебаещо се между доброто и злото, се намира в дотолкова неустойчиво равновесие, че само едно подбуждане. само една вибрация от невидимия психически свят, решават наклона на колебаещите се везни към едната или другата страна. В ролята на такъв решаващ тласък за колебаещия се човек може да послужи силния порив на злоба, изхождащ от сърцето на друг човек.

      Първият се поддава на изкушението и убива. Създателят на злобните мисли пък бива обвързан в потока на бъдещите прераждания на убиеца, дори и да не го е познавал към времето на извършване на престъплението. Вредата причинена от злобния порив на извършителя на убийството, неминуемо се връща и на твореца на престъпните мисли.

      Понякога съвсем неочаквано и привидно незаслужено, човек бива

      ВНЕЗАПНО ВРЪХЛЕТЯН ОТ НЕЩАСТИЕ

      Неговото низше съзнание не подозира, че източникът на това нещастие са вредите, причинени от неговите нечисти страсти към другите. Той се възмущава и бунтува срещу всяка несправедливост, но това му негодувание изхожда от собственото му невежество, а неговата безсмъртна душа получава от това урок. който никога не забравя.

Нищо не може да застави човека да страда незаслужено.

Недостигът от памет, необходим за нашето благо при въплъщенията ни на низшето и средно стъпало на развитие, не пречи на прилагането на закона за справедливостта.

      От казаното следва, че желанията ни създават нашето тяло на чувствата (астралното тяло), и посредством него влияят при образуване на физическото в следващото прераждане. Те определят мястото на нашето раждане. и влияят върху избора на хората, с които ще бъдем свързани в бъдещето.

      Третата категория сили, създаващи Кармата, са нашите постъпки. Те влияят сравнително слабо върху човешката душа, доколкото за осъществяването им влияят техните мотиви, а не постъпките сами по себе си. Постъпките представляват крайния резултат от мислите и желанията в миналите прераждания.

      ПОСТЪПКИТЕ ВЛИЯЯТ ВЪРХУ ЧОВЕКА КОСТВЕНО

      извиквайки в него нови мисли и желания, но силата, която зида безсмъртната душа, изхожда от деятелността на ума, сърцето и волята, а не от външните проявления на човека. Често повтаряните постъпки създават физическите навици, които могъщо влияят на условията при земното съществуване, и в същото време ограничават проявлението на истинското "Аз" в земната сфера. Но физическите навици не надживяват даденото въплъщение - те се унищожават със смъртта на физическото тяло.

Въпросът, обаче, съвършено се изменя, когато ние започнем да изследваме тези последствия, които нашите постъпки оставят върху обкръжаващите ни. Пожелавайки благополучие или страдание на нашите ближни, постъпките ни свързват тъй, както мислите и желанията, имащи влияние върху съдбата на тези хора.

Ако в миналото ние сме причинили страдания на обкръжаващите ни, в бъдещето ще изпитваме не по-малко страдания, и обратното - ако сме действали за увеличението на благосъстоянието на външните условия на нашите ближни, кармичната отплата ще ни възнагради за това с добри условия в нашия земен живот.

Тези условия -добри или лоши - ще унищожат завинаги резултата, както на лошите, така и на добрите постъпки. В двата случая последствията от нашите постъпки по отношение на околните, не зависят от мотивацията, която ни движи. 
 

      МАГ СЕЛЕНА