Те не могат да бъдат убедени с думи в непрекъснатостта на живота, но трябва чрез личния си опит, постепенно, да достигнат до същността на нещата и да започнат да задълбочават съзнанието си.

Също така внимателно трябва да се подхожда и към хората, които по своему тълкуват Надземното съществувание, в зависимост от своите вярвания. Но Ефирният свят е толкова разнообразен, че всяка представа за него ще има някакво основание. Необходимо е хората да разберат непрекъснатостта на живота и да приемат тази истина като нещо несъмнено, за да обикнат пътя на възхода.

Смъртта не е нищо повече от остригване на косата. Все същото отдаване на материя.

Като тежка съдба виси над човешкото съзнание мисълта за смъртта. Като неминуема чаша стой призракът на смъртта и преминавайки жизнения си път духът идва до заключението, че тук трябва да приключват проявите на живота. Такова е движението на духа, разединен с Космоса.

Не познавайки началото и виждайки края, разединеният дух преминава през живота безцелно. Но всеки може да заслужи безсмъртие, приемайки в съзнанието си Безпределността. Неустрашимостта пред края и устремяването към безпределността ще придаде на духа неговата насоченост към сферите на космическата неограниченост.

Смъртта на човека може да бъде представена като проява на остро притегляне на Космическия магнит. Трудно е да не се нарекат смъртта и животът с едно наименование — все същото притегляне в непрекъсната смяна. Променят се само съчетанията и тяхното предназначение. Наистина, началото и краят се срещат в пространството!

Правилно е да се нарече смъртта животворен обмен. Как може да се опрости най-трудният час? Чрез осъзнаване обмена на енергията. Велик е законът за обмена и от човека зависи накъде ще насочи своя дял. Космическият разпоредител определя всекиму степен на прогрес. Духът сам определя да приеме ли или да отхвърли, но няма край във вечния обмен на веществата и енергията.

Духът изтръпва при мисълта за кончината. Но когато съзнанието проникне в същностга на Битието, тогава се утвърждава понятието за единство. Когато духът разбере, че проявите на живота текат непрекъснато, тогава може да се посочи и непрекъснатостта на всички вериги: веригата на мисълта, веригата на действията, веригата на следствията, веригата на стремежите, веригата на животите — едната верига предопределя другата.

И духът не трябва да изтръпва при мисълта за края и промяната, а при мисълта за прекъсване на веригата. Ако се проследи как се носят в пространството отзвуците на скъсаните вериги, то духът наистина би изтръпнал.

„Мислещият за смъртта я призовава“ — гласи древната мъдрост. Лекарите също са забелязали, че мисълта за кончината я приближава. Но може ли да се занимава мисълта с нещо, което не съществува?

Когато хората приемат, че животът не се прекратява, тогава ще се измени съвършено и отношението към земното съществуване. Не за гробището трябва да мисли човек, а за крилата и красотата, която му е отредена. Колкото по-ярко внедри човек в съзнанието си мисълта за красотата на световете, толкова по-лесно ще възприеме новите условия.

Неразумно е едва в навечерието да започнеш да се готвиш, ако искаш да преминеш в Тънкия свят. Ужасно е, когато човек цял живот е отбягвал да мисли за Тънкия свят и едва в надвечерието на прехода, като небрежен ученик, започне да повтаря смутено някакви неосъзнати думи.

Съществуването на неминуем преход е възвестено от всички учения. Казано е, че: „Няма да умрем, но ще се изменим“. По-кратко и убедително не би могло да се каже. Но трябва да се знае езика на Тънкия свят. Трябва да се придобие правото на вход в пълно съзнание, но в надвечерието това е невъзможно да се постигне. Но ето, че вместо радост някой започва да внушава ужас и с това нарушава закона на живота.

Възможно ли е чувствителният дух да избегне пристъпа на светската мъка? Няма случай човек да отдели духа си от земния план без спазъм на центровете. По същия начин самоотверженият летец, отделяйки се от Земята, изпитва един трепет в сърдечната област.

Хората стават набожни с приближаването на прехода в Тънкия свят. Те не забелязват, че такова поспешно подобряване граничи с кощунство. Получава се не осъзнаване на Висшия свят, а предварително заплащане за по-добро място. В действителност приближаването към Висшия свят трябва да започва от първите дни на земния живот.

Да не забравяме, че „Както на Земята, така и на Небето“. Областите на Ефирния свят са несравнимо по-обширни от тези на малката планета. Затова и всички мерки там граничат с безпределното. Като мигане на окото ще се мерне преходът в Ефирния свят. Даже спящият събуждайки се се оказва в нова обстановка. Затова мисълта след прехода може да се окаже дотолкова разстроена, че неподготвеният жител да забрави да призове на помощ Ръководителя.

Дори заминалите по-рано близки могат малко да помогнат, ако не ги призоват. Голямо щастие за човека е да влезе в Ефирния свят, след като вече се е запознал с него. Енергията няма да се изразходва за приспособяване, но ще се насочи в стремежа нагоре. Отдавна е казано, че високите сфери се превземат със сила. „Съберете всичките си сили, за да можете да се устремите нагоре без забавяне“ — съветвал Мислителят.

Хората не искат да разберат, че Тънкият свят е като плътния, но в друго измерение. Тези, които в земния си живот вече са постигнали дисциплина и имат понятие за хармония, могат да приложат тези достижения незабавно след прехода си в Тънкия. Такава способност се нарича „благи крила“, защото способства за по-бързото придвижване. Но рядко хората се запасяват с такива крила в земния живот, а преминават в Тънкия свят с необуздана воля и ненаситни желания.

Хората не успяват по време на земния си живот да помислят за по-нататъшния си път. Те се задоволяват с чужди формули, които с течение на времето се вкаменяват, но нито в семейството, нито в мислите си не споменават за бъдещия живот.

Нещо повече, такива разговори им се струват недопустими. Семейните не смятат за необходимо да говорят за прехода в Тънкия свят, а в училището такъв предмет би довел до уволнението на учителя. Така поради лицемерие и невежество хората предпочитат да живеят в тъмнина.

Малцина са тези, които биха могли да разговарят за високото назначение на човечеството. Още от първите си дни човек е задължаван под натиска на бита да забрави за своите тънки проблясъци. Можете да си представите как ще се промени животът, ако бъде правилно разбрана задачата на битието. Колко нерешими проблеми ще бъдат лесно разрешени, когато хората разберат към какво трябва да се стремят.

При прехода в Надземния свят трябва да се предизвикат в паметта възможно най-радостни спомени. Някои ще кажат: „Нашият живот беше тъмен и нерадостен“ — но те забравят, че всеки човек е имал мигновения на радост и точно тях трябва да призове от хранилището на „чашата“. Не трябва да се смята, че ще са необходими някакви победни тръби или всенародно признание, но чистата радост, каквато може да се открие и в най-ограничения трудов живот.

Всеки е вършил самоотвержени постъпки, само трябва да съумеете да съберете всичко най-добро. Всеки човек знае сам бил ли е достоен за човечеството? Трябва да се подготвят такива моменти, те ще бъдат ценен товар. Не трябва да се привързва мисълта към мрачни и тежки спомени, иначе те като пиявици ще изсмукват живота.

Трябва да се забрави за неудачите, тъй като те се случват в живота на всеки деятел. Защо да се влачат като опашка отзад ненужните удари? Нека те бъдат разплата за кармата. Но радостта ще бъде залог за бъдещото преуспяване.

Хората се готвят за смърт, вместо да възпитават себе си за живот. Всички достатъчно са слушали, че самото понятие „смърт“ е поправено и… за необходимостта от смяна на седем обвивки. Трябва да се подготви съзнанието за огнеприемането на нашите сконцентрирани тела. Защо да се губят векове и хилядолетия за това, което може да бъде извършено несравнимо по-бързо.

Бъдете убедени в безсмъртието и влагайте във всяко свое действие искра от космическия огън. И тогава тази безпощадна съдба ще се превърне в зов за космически живот.

При прехода в Тънкия свят земното съзнание съхранява всички свои чувства, макар и видоизменени. В самия момент на прехода се получава усещане на главозамайване, подобно на припадък или като началото на епилепсия.

По-нататък усещанията зависят от подготвеността на съзнанието. Ако съзнанието е било помрачено или мъждиво, чувствата не могат да се претворят в новото състояние. Тогава настъпва своеобразна забрава или дремещо блуждаене, състояние не от приятните.

Тук не говоря за мрачното състояние на престъпниците и порочните хора, защото същността на техните терзания е неописуема. Но ако Агни е пробуден приживе — или чрез знание, или чрез подвиг на чувствата — той веднага извършва великата трансмутация.

Като истински светилник той ще укаже направлението и ще възнесе в отредената сфера. Незабележим в земния живот, този Агни става ръководно начало в Тънкия свят. И не само осветява, но и служи като проводник за връзка с Огнените същества.

При прехода в Тънкия свят пламват всички видове чувства за собственост, затрудняващи даже и най-добрите хора. Трябва да се усвой твърдо в съзнанието, че земна собственост не съществува. Едва когато съзнанието остане единствената ни собственост, тогава чак усещаме свобода при въздигането.

В средните слоеве на Тънкия свят хората не мислят да се разделят с чувството за собственост, защото те съществуват единствено с тези влечения. Но ако някоя висша проява повдигне тяхното съзнание, тогава започва неимоверна борба. Затова още в земното състояние трябва да се уясни къде е вредния товар.

Духът, напускащ земната сфера, се напряга в осъзнаването на тези достижения, които са господствали в неговия живот. Духовните достижения го отвеждат нагоре и разделянето със земната сфера е винаги радост за духа, който е познал светлината на подвига на служенето.

При откъсването от Земята се утвърждава връзката с Висшите светове, към които се е стремил духът. Стълбицата на възхода се състои от предаността към Йерархията. Но за духът, пребиваващ в границите на самолюбието, няма друг път, освен скръбта. Тогава откъсването е страшно и духът задълго остава привързан към земната сфера.

За по-добра асимилация на висшите енергии в надземните сфери трябва да се одухотворят центровете. Оставяйки земната сфера, духът трябва да се освободи от нисшите еманации. Всяка ненужна обвивка, която духът донася в Тънкия свят, му причинява непоносими болки.

При достатъчно развито съзнание с извършва очистване, което освобождава духа от черупките. Но духът, който ревностно пази своите земни привички, изпитва в Ефирния свят всички недъзи, които е свикнал да преживява на земен план.

За вървящия нагоре всеки излишен товар ще предизвика задъхване в Ефирния свят. Особено тежко се носи неизживяното, което в Ефирния свят представлява голям баласт. Най-трудно от всичко е усещането на тежестта на собствената грубост, чиято тягост се проявява още в нисшите надземни слоеве — Воплите, дочувани по-някога от надземните слоеве, се дължат на тази именно тягост, изпитвана от неочистените духове, пребиваващи в най-ниските от тези слоеве.

За последните часове от пребиваването на Земята трябва особено да се погрижим. Често последният устрем може да предопредели следващия живот и слоевете, в които ще пребивава духът впоследствие. Не е допустимо да се призовава заминаващия, когато духът вече се е отделил от земната сфера. Тъканите, които вече са се освободили от земното притегляне, се напрягат в страшно усилие, за да се асимилират отново със земната атмосфера.

Трябва да се научим да мислим при заминаването така, както и при раждането и трябва да могат да се съгласуват прийомите. Както е вредно задържането при раждането, така е вредно задържането и при смъртта. Трябва да бъде взето под внимание и тънкото образувание на новото тяло. Раните, причинени на заминаващия ще трябва да се лекуват в Тънкия свят. Какво ли не жестоко отношение си позволяват заминаващите. Може да се каже, че не смъртта мъчи, а живите хора.

Трансмутацията на центровете нагнетява творческите енергии, които са необходими за прехода в Тънкия свят. Всяко духовно устремяване дава своите наслоения, които приемат вид на тънки енергии при прехода в Тънкия свят. Възторгът на духа и радостта на сърцето дават тези енергии, които хранят Тънкото тяло. Същевременно империлът и грубите земни въжделения дават своите тежки язви, които духът трябва да лекува в Тънкото тяло.

Язвите на духа се пренасят в Тънкия свят, ако не са изживени на земята. Освобождаването от физическата обвивка не значи освобождаване от духовните язви. Когато преди откъсването от Земята духът осъзнава как е проявявал своите енергии, много може да бъде изкупено, но съзнанието трябва да насочи мислите към Висшите светове.

Не можете да си представите доколко се преобразява човек в момента, когато напуска земната сфера. Наричат това смърт, но то е раждане. Затова е жалко, когато Тънкото тяло пребивава дълго време в сън.

Особено забележителен е преходът в пълно съзнание, когато ясно може да се види как се свлича земната вехтория и остава нетленната придобивка, която би могла да се окаже и истинско съкровище. Но това най-фино съкровище не може да бъде проявено при грубите условия.

През време на сън действа психическата енергия, подхранвана от земните токове, но при прехода в Тънкия свят може да се получи прекъсване на съзнанието, което налага да се затвърдят някои понятия. Някои преминават в Тънкия свят в пълно съзнание, но мнозина изпадат в сън и по време на това състояние те загубват паметта си за много неща.

Придобитото се оказва като запечатано в „чашата“ и нерядко се налага странично влияние, за да се свалят тези печати. Главното, което трябва да се запомни е, че за да не се загубва съзнание, трябва приживе да се помни и твърди, че няма да забравим при прехода да съхраним съзнанията си. Точно това е съкровището, което отнасяме със себе си.

Обикновено не виждаме спящите в Тънкия свят, тъй като те биват покрити с непроницаем флуид. Можем да ги видим в момента на тяхното събуждане, но сънят им не трябва преждевременно да се нарушава.

В Надземния свят особено ни е нужно съзнанието. Вярно е, че земното съзнание ни напуска, но то се преобразява в знание на духа. И все пак, колкото по-явно е земното съзнание, толкова по-скоро се пробужда знанието на духа.

Как чудесно и мигновено се преобразява съзнанието на мислещия човек при прехода в Надземния свят. Извършва се ясно увеличаване стойността на едни събития от живота и обезценяване на други.

Най-важните житейски достижения се оказват нищожни, но всичко, в което се е заключавала самоотверженост и служене на човечеството, достига невъобразими размери.