ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"
ВАЖНО!
Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.
Екипът на "Окултен Център Селена"
|
|
Написано от Маг Селена
|
|
Петък, 25 Април 2008 00:00 |
Границите между световете обикновено са неразличими.
 Отделните светове се разделят на много състояния и даже навлизат един в друг. От една страна говорим за уплътнен астрал, от друга страна и телесният свят постига енергията на мисълта и с това значително видоизменя същността на плътта.
Това означава, че между Тънкия свят и телесния свят, почти пред очите на човечеството, се образуват нови състояния. По същия начин и между Тънкия и Огнения светове започватда се зараждат нови форми. Ако си представим най-великия подвижник на Земята, то, естествено, той ще притежава несравнима мощ и в Тънкия свят. А допирът с очистителния огън на пространството ще го повлече и към Огнения свят. Няма такъв предел, който да възпрепятства възхода на несъмняващия се дух.
Хората смята, че в Тънкия свят може да се пребивава само в една сфера по духовно сродство. Но и това положение е условно. Наистина всеки се привлича към определена сфера, но това не му пречи да изпраща мисли и в други сфери. По тези мислени мостове могат да се осъществят нови общувания, стига законът за отблъскване да не се прояви. Но и това препятствие може да бъде преодоляно, само изпратената мисъл да бъде отчетлива и добра.
Ниските слоеве на Тънкия свят са по-тежки и от най-ниското земно състояние. Освен това тези слоеве въздействат и на цялото земно пространство, но земните жители трябва да умеят да противостоят на такова отровно състояние. Какво трябва да предприемат хората, за да се оградят от невидимите разложители? Преди всичко те трябва добре да осъзнаят съществуването на такива съседи. Хората дори и не си представят постоянната близост на такива недоброжелатели, защото в нисшите сфери рядко се срещат добри чувства.
Там е много развита завистта към всичко живо. Невъзможно е да се убедят ефирните неудовлетворени духове, че те не трябва да поглеждат към Земята, но да мислят как да излязат от тъмницата. Но за тях всяко земно изпарение е приятно и притегателно. Хората могат да противодействат на нисшите жители само, когато те самите са се укрепили в разбирането на своя бъдещ път. Тогава те много по-лесно ще се пренесат във висшите слоеве и няма да почувстват стрелите на нисшите жители. Но бедата е в това, че хората не мислят по този начин и така остават незащитени.
Висшите сфери на Тънкия свят са парещи като Слънцето, нисшите слоеве са тягостни за високото съзнание, но е невъзможно да се прелетят всички слоеве до изгарянето на Тънкото тяло. Разграничаването на слоевете на Тънкия свят е предопределено от самото съзнание. Преходът към по-висш слой трябва да се извършва постепенно. За съхраняване на равновесието са дадени Ръководители, които подобно на лекари наставляват, за да може преходът да се извърши разумно.
Не е лесно на хората да разберат доколко ще им потрябва в Тънкия свят знанието, придобито на Земята. И не единствено самото знание, но и възприемчивостта. Когато хората започнат да изискват от себе си тези две качества, тогава ще станат открити за възприемане и тази откритост ще ги доведе до огнените врата.
Някои местности в Тънкия свят се отличават със своята сумрачност. Светлината е в нас и ние откриваме нейния път. Тези жители на Тънкия свят, които искат светлина, не изпитват недостатък от нея. Ограничените хора, на които е чужда потребността от светлина, пребивават в мрачината. Желанието за светлина я извиква, но затъналият в сумрака на мислите си получава това, до което сам се е ограничил.
Предизвикват изумление изпълнеността на някои слоеве на Тънкия свят и тълпите, бродещи без работа. Обикновените граждани се блъскат по същия начин по улиците на съвременния град. Особено жалко е, че тази тълпа най-малко от всичко подлежи на еволюция. Тяхното мислене е до такава степен егоцентрично, че те даже и не се стремят да излязат от пределите на своя кръг. Получава се тъпчене, но не движение. Те си влияят един от друг и не умеят да погледнат нагоре, точно тъй както и на Земята.
Не е възможно да се разграничат условията на Земята от заобикалящото, защото менталния свят не притежава тесни граници. Ние се изказваме против астралния свят, защото в бъдеще е желателно да се съкрати значително този стадий. Сега той е неизбежен, но с развитието на духа проявите на ментала ще се приближат.
Девачан е място на приятни изживявания, но заедно с това и опасно, защото слабият дух не иска да се раздели с такава приятна станция, тъй като тази станция му придава най голямо нежелание за връщане към трудностите. И когато настане времето да се напусне тази Валхала, менталът тласка към подвиг, но астралът намира мястото удобно за себе си. Именно духът не позволява спирането (на това ниво), тъй като някъде дълбоко той пази спомена за прекрасните (висши) светове. Зад тези спомени живее неизразимото и твърдо осъзнаване на възможността за завръщане към Източника на светлина, от където е излетяла искрата.
В Тънкия свят общуването е мислено и не се нуждае от знанието на различни езици. Чудесна възможност е да мислиш на своя език и да бъдеш разбирай от жителите на различни страни. Не е необходимо и да се внушават мислите, напротив, колкото по-естествено е течението на мислите, толкова по-лесно ще бъдат те възприемани.
Мислената заповед трябва да бъде остра и кратка. Представете си жител на Тънкия свят, привикнал да мисли заплетено и продължително — той ще изпита голямо затруднение при общуването си с околните. Но наред с това той няма да успее и да възприеме мълнията на краткого послание. Жалко е да се гледа на такива пелтеци, лутащи се в лабиринта на тъмните и неясни по-мисли. Техните излъчвания са нищожни и няма да осветят пътят пред тях.
В Надземния свят мисълта е средство за общуване, творчество и предвижване. Но не може толкова скоро да се усвой мисленото предаване. Едва постепенно пътникът ще разбере как да изразява мислите си без думи, по същия начин ще се научи той и да възприема мислените послания на новите си съседи. Наставникът също ще се обърне към него мислено. Затова всеки при всякакви условия трябва да се опитва да води мислени беседи, а възможно е и отговорът да дойде.
Разсъждавайки за Тънкия свят хората се радват, че там мисълта ще бъде единственият двигател. Но ще им бъде ли лесно да действат единствено чрез мисълта? Трябва още сред земния живот посред всяка дейност да се намира време за израстване на мисълта. При това трябва да се разграничава мисълта, породена от самолюбието, от мисълта, насочена към общото благо.
Творчеството на мисълта в Тънкия свят е развито във всички области. Трябва да се съветват хората поне по-малко да се приучват да мислят за прекрасното, за да се избегне появата на безобразия. Не са малко прекрасните творения и забележителните явления на природата, но те трябва да се забележат.
Съхраняват ли животните своя облик в Тънкия свят? Рядко, тъй като отсъствието на съзнание ги прави безформени, понякога мъгливи очертания, като импулси енергия, но често даже неуловими. Наличието на животни, естествено, се отнася за нисшите слоеве на Тънкия свят. Такива сенки могат да плашат с неясните си очертания.
Смятам, че Тънкото тяло на човека не трябва да остава в тези слоеве, но нерядко хората приличат по съзнание на животните.
Тънкият свят е изпълнен с преобрази на животни, но само здравото съзнание може да ги види. Не всички обитатели на Тънкия свят притежават еднакво зрение, Доброто отчетливо зрение е свързано с яснотата на съзнанието. Отдавна е казано, че доброто не живее в мътен кладенец.
Ние наричаме Тънкия свят „струпване“, защото в процеса на еволюцията това състояние трябва да се промени. Но, посочвайки несъвършенството на Тънкия свят, ние не можем да го пренебрегнем, тъй като нищо съществуващо не може да бъде отхвърлено.
Никой не би могъл да разбере защо един път ние насочваме към Тънкия свят, а след това предпазваме от него, но противоречие няма. Висшите сфери на Тънкия свят заслужават внимание и уважение, но нисшите могат да бъдат вредни. Най-високите части на Тънкия свят се докосват до Огнения свят, както и някои черти на плътния свят са близки до Тънкия. Най-високите части на Тънкия свят почти се докосват до Огнения свят, както и някои подробности на плътния свят са близки до Тънкия.
Присъединяването на съзнанието на Тънкия свят към съзнанието на въплътените ще бъде поредното завоевание на еволюцията, защото по същество всички те са само посланици в претворяването на енергията и преобразуването на материята.
Ние се изказваме против Тънкия свят, защото в бъдеще е желателно този стадий да бъде съкратен. Сега той е неизбежен, но с развитието на духа проявлението на ментала ще се приближи.
Особено погрешно и вредно е съждението за пълното разделение на трите основни свята. Има много стълби и мостове между всички сфери. Човекът и в плътното си състояние носи в себе си зърно от Огнения свят и Тънко тяло, което може често да усеща. Нима е възможно да си представим единното и неделимото, ако допуснем непреодолимите прегради? Всяко изтънчване на чувствата и разширение на съзнанието открива нови възможности за общуване. Не е виновно
Мирозданието, ако хората не желаят да забележат как се отваря вратата към следващото помещение. Не само в моменти на висш екстаз, но и в ежедневния живот човек получава ефирни докосвания. Но вместо да ги обикне, човек ги отпъжда като нахални мухи. От своя страна елементите на Тънкия свят също влизат в допир с някои от слоевете с Огнения свят. И в земното състояние хората понякога получават огнена стрела. Не напразно на всеки човек е отредено огнено зърно. Благодарение на неговото присъствие огнените стрели не убиват, но предизвикват напрегната вибрация.
Трябва да се усвояват тези истини, тъй като болшинството от човечеството дори не допуска за тяхното съществуване. В същото време във всички признати вярвания настойчиво се дават указания за разделението на основните светове и се намеква за възможното общуване с тях. По този начин религиите и науката говорят за едно и също нещо, но хората възприемат това като нещо отвлечено и не допускат, че и науката може да говори за същото, но на свой език.
В Надземния свят време в земното му значение не съществува. Има срокове, основани на неизбежните следствия. Тези срокове се характеризират с някакво съседно странично събитие. Такова положение показва, че надземните светове предвиждат течението на събитията, без да се спират на т.нар. време. Чувствителното съзнание ще съумее да запомни данните на страничното събитие и по него ще разпознае останалото.
Човек може да разбере относителността на времето даже и въз основа на земния си опит. Той не усеща времето, когато се устремява към нещо много важно. Но в Надземния свят именно такова напрежение преобладава. Също така той може толкова да се задълбочи в труд, че да забрави за времето. Не без основание е казано, че устременият съсредоточен труд способства за дълголетието.
Даже и най-просветените хора трудно могат да приведат дейностите на Тънкия свят към физическото време. Почти немислимо е да си представим, че за отлъчките в Тънкия свят почти не се изисква физическо време. Могат да се извършат  най-далечни полети в Тънкия свят, но земните часовници ще отбележат това само със секунди. При това трябва да се отбележи, че, когато става насилствено отделяне на Тънкото тяло, мислите на спящия не отговарят на скоростта на Ефирните действия, а са подложени на действието на физическите закони. Следователно физическият ум действа по законите на физическия свят и само психическата енергия се подлага на закона на светлината.
Хората не могат да разберат, че някакво събитие може да стане в Тънкия свят, изпреварвайки земното си претворяване. При това такова разминаване във времето между Тънкия и Плътния свят може да бъде доста значително. Така събитията в Тънкия свят представляват прототип на събитията в Плътния свят. Десетки години могат да лежат между събитията в Тънкия свят и неговото продължение в Плътния свят, но въпреки това събитието вече е в ход и е станало неотвратимо.
От Тънкия свят обикновено смътно се виждат земните очертания. Причината е не само в плътността на земната атмосфера, но и в нежеланието да се гледа. Вижда този, който иска да види. Даже в земната мрачина трябва да се напрегне зрението, за да се вижда, с други думи да се вложи мисъл в гледането.
Хората недоумяват защо не може да се види Тънкия свят с физическо око? Естествено, защото окото не може да преодолее трансмутацията на етера. Представете си, че фотографирате срещу светлината на прозореца. Никога няма да получите ясно изображение на вътрешните предмета или далечните очертания. По същия начин, излизайки от тъмнина на слънце, ние биваме заслепени и поразени от силата на светлината. Увеличавайки тези светлинни явления многократно, ще получим представа за сила-та на светлината в Тънкия свят, която за неподготвеното око ще изглежда като тъмнина.
Също понякога недоумяват защо някои видимо ограничени хора имат видения от Тънкия свят? Преди всичко затова, че те, ако и сега да са се принизили, в миналото са имали някакво пречистващо изживяване. С други думи тяхното сърце някога вече се е пробуждало. Особено забележително е, че качеството на сърцето не изчезва. То би могло много едностранчиво да се проявява, но все пак потенциално е налице.
А защо жените по-често се пробуждат за Тънкия свят? Защото при тях работата на сърцето е далеч по-тънка и по тази причина трансценденталността по-лесно се изявява.
Не е ли странно, че за повечето от хората даже Тънкият свят вече е невидим, макар че в градацията на световете той все още е достатъчно плътен? Значи физическото тяло е дотолкова грубо, че не успява да различи даже следващия стадий на телесното преображение.
И най-обикновеното око може да види някои признаци на Тънкия свят. Нерядко могат да се видят някакви цветни образувания. Учудващо е, че, когато около някои хора се увива нещо мъгливо, други в същото време виждат напълно ясно. Всеки може да си припомни случаи, когато е разтърквал очи поради някоя неочакваност, но, разбира се, това усещане е отнасяно към заболяване на очите. На никого не идва на ум, че видимото проявление може да се намира извън очите и че е могло да бъде видяно и от мнозина.
Трябва да се разбеоре доколко навлизането в плътното тяло прекъсва всички впечатления от Тънкия свят. И все пак могат да се съберат много показания за живота в Тънкия свят. Най-добре е те да се събират от свидетелствата на хора, които са получавали такива проблясъци неочаквано, защото неочакващият сам бива поразен и изразява своите впечатления непосредствено и искрено.
Много поучително е да се разпитват селяни, които, намирайки се сред природата, забелязват много неща, но не разказват, опасявайки се от насмешки. Може да се каже, че всеки човек се е сблъсквал с нещо феноменално, но разликата е в това, че едни обръщат внимание, а други не желаят или не умеят да се отнесат сърдечно към всичко, което е зад пределите на техния разсъдък.
Хората смятат, че Надземният свят не влиза в допир със земните жители. Те предчувстват и предвиждат далеч повече, отколкото предполагат, но за съжаление вниманието им е отвлечено от житейските проблеми и наблюденията им се изплъзват. Когато хората постъпват правилно по някаква непонятна повеля, те мислят, че разумът им е намерил най-доброто решение.
С такова наивно отношение те по-скоро ще отнесат предчувствието към стомашното си разстройство, отколкото към проявите на Тънкия свят. Такива слепци е невъзможно да бъдат убедени и да прозрат. Те искат такава сила на лъчите, че даже и слепците да разберат ставащото. Защо трябва да, се очакват чудеса, когато целият живот е изпълнен с ефирни явления.
Невидимият свят участва в Земния живот далеч повече, отколкото е прието да се мисли. Трябва да се обръща внимание на множеството малки проявления, които обикновено даже не се и забелязват. Не поразяващите и ослепяващи явления, но тези, които ограниченият ум нарича съвпадения или случайност, създават незабравимите последствия.
Трябва да се приучаваме съзнателно да разбираме присъствието на невидимия свят във всичко, което е около нас. Пространството може да се разглежда като проводник към невидимите, но наблюдаващи за нас светове.
Яснотата на Тънкото зрение се постига след много животи. Отделни проблясъци могат да се наблюдават и по-често, но твърдата зоркост се придобива с голям труд. В началото ефирните образи често трептят, изкривяват се и губят някои свои части. Образът променя изражението си и даже най-доброто лице придобива злобно изражение. В резултат хората си въобразяват, че към тях се приближава злобен дух, докато причината е в неумението да се развие Тънкото зрение.
Трудно е от Земята да се обърнеш към Надземния свят, но също така е трудно да се приближиш към земната сфера от Тънкия свят. Такова спускане може да се сравни с гмуркането на водолаз. Както водолазът навлича тежки доспехи, за да притовостои на налягането, така слизащият на Земята трябва да се облече в плът. Мъдро е състоянието на новороденото, което може постепенно да приеме земните тежести.
чрез ектоплазмата на медиумите, но могат да бъдат видими и чрез ясновидство, в което се проявява непосредственото зрение в четвъртото измерение. Някои видения се привързват към определени места, при което въздейства енергията, наслоена по предметите, предимно в старинните огради.
Тънките същества могат да се проявят реално чрез приемат всякакви форми и да сътворяват различни облици. Това е достатъчно удостоверено със снимки. Каква енергия ги подпомага в това творчество? Разбира се, това е психическата енергия, ако тя е образувана във въплътеното състояние. Но не толкова страшните привидения, колкото реакцията на нашия организъм е важна.
Приближаването на различни ефирни (тънки) същества може да причини сътресение на организма, даже и ако те съвсем не са лоши. Още по-силно е въздействието на тънките същества, когато те се насочват към някого определено.
Мислителят е усещал присъствието на невидимите същества. Той се е обръщал към неканените гости с молба да не го безпокоят, но да му помагат според способностите си.
Астралните гости, независимо от вниманието към тях, се тълпят в най-оживените места. При това на тях не винаги им е лесно да проникнат до различните хора и тогава нашите земни гости им служат за мост. Преминаването от един слой в друг е трудно, но аурата, оставена от прибивавалите в помещението гости или слуги, представлява мост за невидимите гости. Тяхното докосване е много различно — от докосването на мушица, до тигрови зъби. Затова е по-практично да се допускат по-малко хора в спалнята и работната стая, ако вашата собствена аура е достатъчно устойчива.
Хората трябва да допуснат съществуването на Тънкия свят, като същевременно се освободят от суеверието и лицемерието. Тези ехидни разрушават религиите и лишават хората от съзнателно приближаване към Тънкия свят. Животът на болшинството от хората се основава на тези предразсъдъци и така те сами се лишават от свобода на мисленето. За да се види, трябва да се допусне, но при отрицание се замъглява и най-острото зрение. От друга страна не трябва да си внушаваме и мними видения.
Припомняме някои от т.нар. феномени, удостоверени чрез фотографии, хикс-лъчи и подписи на свидетели: някой откликва на космически явления, чува далечни гласове; някой е видял надземни същества, излъчвал светлина; някой се издигал във въздуха, ходил по вода, ходил върху огън; някой е поглъщал отрови без вреда, не се нуждаел от сън, можел да вижда през твърди тела; някой не се нуждаел от храна, пишел с две ръце, можел да укротява животни; някой можел да разбира различни езици, да чете мисли, да чете затворена книга със затворени очи; някой не усеща болка, може да лекува, да предсказва бъдещето; някой разтапял снега с вътрешен огън; някой не усещал умора.
Така биха могли да се изброят всички известни феномени и множество поучителни примери от живота. Но съберете в един момент всички тези качества в едно тяло и ще получите новото човешко преображение, указано в много Учения. Главното в това преображение е, че всички негови качества вече са проявени и то сред несъвършеното съществуване.
Колкото и да се прикриват проявите на Тънкия свят, твърде много и различни хора са ги виждали. Не чрез сеанси и не чрез повиквания, но чрез естественото си зрение мнозина знаят за съществуването на Тънкия свят. Разбира се, твърде рядко би могъл да се види Огненият свят, но Тънкото съществуване не е далеч от нашето състояние. Мнозина даже не биха говорили за тези явления, тъй като те са нещо обикновено за тях. Страхът най-много от всичко отделя хората от Тънкия свят.
Ако някой започне да се оплаква, че не усеща Тънкия свят, на-помнете му, че крилата на Тънкия свят докосват хората далеч по-често, отколкото е прието да се мисли. Но самите хора отпъждат невидимите мухи и незримите паяжини. Нерядко хората се сепват от натрапчивата мисъл и се обръщат с въпроса: Кой ме вика?
Само на сън и в тънко тяло може безвредно да се наблюдава  Тънкия свят. Но ние гледаме Тънкия свят директно с отворени очи. Този вид съзерцаване е най-трудният.
Страхът от ефирните явления се основава не на призраците, а на други причини. Усещането за студ, лъхащо от Астрала, се дължи на химическа реакция.
Извън Астрала има известни сфери на познанието за улеснено общуване с плановете на еволюцията. Легендата за вземане на небето има научно основание.
"Учението на Шамбала"
Махачохан
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|
|
