Индия, Тибет, Китай, съществуването на тайнствено и могъщо Хималайско Братство на Учителите се счита за неоспорим факт. Те напътстват еволюцията на човечеството, като при това не се месят в неговата карма. Основавайки на нашата планета Ядрото на Космическото съзнание (Шамбала), Великите Учители (Махатмите) го направиха Източник на всички знания. Тези знания се предават на човечеството чрез Посланници - Вестоносци.

В първата четвърт на 19 век в Тибет (тогава все още не заразен както сега от европейските пороци, като пиянство, подкупи, магьосничество) в Ламаитския манастир Галаринг Шо, близо до Шигацзе, намиращ се на границата между Тибет и Китай, Учителите обсъждат въпроса, дали е необходимо да се изпрати Посланник на хората от Запада.

Нито един, по-рано предприет опит да се развие у европейците способността да възприемат Древното Съкровено Учение - учение за невидимата страна на природата, за истинското зараждане и развитие на Космоса, Земята и човечеството, не е бил успешен.

Гордостта, скептицизмът, инатът, егоизмът и грубите наслади не са позволили на съзнанията, сковани от нисшата природа да се разширят и да приемат света от гледната точка на висшите надличностни стремежи, в единството на видимата и невидима за човешкото око природа, в единството на всичко съществуващо.

Почти единодушно Мъдреците на Шамбала стигат до решението: няма за какво Вече да се изпраща Вестоносец в Запада.

И само два гласа са били против. Това са Учителите Мория – сегашния Владика на Шамбала (той някога е строил Града на Златните Порти в Атлантида, носил е имената на Кришна, Моисей, Соломон, Ориген, Акбар Велики, Св.Сергей Радонежки, Орфей…) и Учителят Кут Хуми (чиято теорема за правоъгълния триъгълник знае всеки ученик). Те поели върху себе си цялата отговорност за Вестоносеца, когото фактически изпращали на разкъсване.

Ето, през 1831 г., в Русия в обхванатия от холера Екатеринослав, една нежна и слаба жена, чието родословно дърво стига до великите князе Дългоруки, в ноща на 30 юли ражда крехко момиченце - Елена Блаватска.

На 17 г. Елена напуска Родината си за да обиколи 3 пъти земното кълбо и да надникне в света на тайните.

Тя първа донася в Европа светлата вест за Махатмите. Става основателка на Световното Теософско Общество. За няколко месеца написва 1400 страници на "Разбулената Изида". 3а първи път обнародва откъси на най-древната книга на Учителите - "Книгата на Златните Правила". Дава "Ключ към Теософията". В безбройните си разкази и очерци в занимателна форма разказва за съкровените тайни Природата и Човека.

Научно-литературното наследство на Елена Блаватска се състои от 90 тома, главните които са "Тайната Доктрина" - основата - фундамент на идващото хилядолетие. "Разбулената Изида" започва с посочването на една "древна книга". Тази книга е първоизточникът, по който са съставени много от томовете на Киути... Тя е написана на Сензар - таен свещен език. Божествените Същества са я диктували на Синовете на светлината в Централна Азия в самото начало на нашата пета раса. Било е време, когато Сензар са знаели всички посветени и когато предците на толтеките са го разбирали също толкова добре, както изчезналите жители на Атлантида (четвъртата коренна раса), които на свой ред са го получили от мъдреците на третата раса - Манушите, наследили го от Девите на втората и първата раса.

"Учителите ми казваха, че тя (Елена Блаватска) е била най-добрата от всички, на които е можело да се разчита. У Тях тя предизвикала особено доверие, защото била готова да рискува всичко и да понесе всякакви трудности. Владееща повече от всеки друг различните психически сили, движена от изключителен ентусиазъм, неудържимо стремяща се към своята цел, физически много издръжлива - тя е била за Тях най-подходящият, макар и не винаги послушен и уравновесен посредник. Друг човек може би щеше да допусне по-малко грешки в литературните трудове, но той пък не би издържал (подобно на нея) този 17 годишен напрегнат труд и поне десет години по-рано би напуснал своето тяло. И тогава твърде много неща биха останали неизвестни за света".

"Когато пишех "Изидата", това ми се удаваше толкова лесно, че не беше труд, а истинско удоволствие. Защо трябва да ме хвалят тогава? Когато ми кажат да пиша, аз се подчинявам и мога лесно да пиша почти за всичко – за метафизика, психология, философия на древните религии, зоология, естествени науки и много други. Никога не си задавам въпроса: Мога ли да пиша за това?, или: Ще се справя ли с тази задача? Просто сядам и пиша. 3ащо? 3ащото онзи, който знае всичко, ми диктува... Моят Учител, а понякога и други, които познавам от предишните ми пътешествия..."

"Какво ние с теб знаем за метафизиката, за древните философи и религии, за психологията и за разните други премъдрости? Нали заедно учехме, само че ти много по-добре от мен... А сега виж за какви неща пиша, и какви хора - професори и учени, ги четат и се възхищават. Разтвори "Изидата" на коя да е страница и се увери сама. Колкото до мен, аз казвам Истината – Учителя ми разказва и показва всичко, за което пиша. Пред погледа ми преминават картини, древни ръкописи, дати - от мен се иска единствено да го отразя върху хартия и аз пиша толкова леко, че това не е труд, а огромно удоволствие.”

"Аз виждах своя Учител още във виденията от ранното ми детство. Преди да пристигна в Непал, аз се срещнах с него лично при посещението му в Англия през 1850 - 1851г. Това се случи два пъти. Първият път той излезе от тълпата и ми поръча да го чакам за среща в Хайд парк. Аз обаче нямам право да разказвам за това."
"
Незабравима нощ! Велика нощ, след като прекарах цял месец в Рамсгит, 12 август (31 юли по стария руски календар) моят рожден ден – тогава навърших 20 г. Аз срещнах М, Учителя от моите сънища!"

"Като се започне с първата ни среща през 1851 г., когато за първи път видях Учителя във физическо тяло, аз никога не съм се съмнявала в Него. Само доверието обаче за Него не е достатъчно. Преди душата да може да застане пред Учителя, ходилата и трябва да бъдат умити с кръвта на сърцето."

"Аз винаги познавам Учителя и често разговарям с него, без дори да го виждам. Как става така, че той ме чува където и да съм, а аз също чувам неговия глас през морета и океани по двадесет пъти на ден? Не мога да си обясня, но това е факт. Само благодарение на него аз съм силна, без него съм нищо." "Имената на "Махатмите" не бяха известни по онова време, знаеха ги само в Индия. Както и да ги наричат: Розенкройцери, Кабалисти, Йоги - всички те са Адепти: мълчаливи, тайнствени, уединени, пазещи тайната и доверяващи се на малко хора (както и аз), доказващи в течение на седем-десет години своята абсолютна преданост, запазващи безмълвие дори и пред смъртна захлаха. Аз изпълних Техните изисквания и станах това, което съм...

Всичко, което ми беше разрешено да кажа е истина. Близо до Хималаите съществува многонационален център на Адептите. Таши Лама ги познава и те действат заедно. Някои са пряко свързани с Тях, но повечето от средните лами не ги познават поради невежеството си. Моят Учител и К.Х., а също и други, които познавамлично, се намират именно там. Те са свързани с Адептите на Египет и даже на Европа."

"Учителя ме изпрати в Съединените щати, поставяйки ми задачата да направя всичко, за да прекратя некромантията и неосъзнатата черна магия на спиритистите. Трябваше да се срещна лично с всеки от вас и да изменя начина ви на мислене, което и направих. Дружеството беше създадено и постепенно в него се утвърдиха началата на Тайната доктрина - най-древната школа по Окултна философия, която в миналото е реформирана от Гаутама Буда. Това учение не можеше да се предаде за кратко време. То трябваше да се влива капка по капка."

Съветите и предупрежденията, дадени от Елена Блаватска през 19 век, звучат със същата настойчивост, тревога, сила и в началото на 21-ви:

“Искам по най-убедителен начин да отклоня всеки ученик от каквото и да било прилагане на хатха-йогически упражнения, защото той напълно ще разруши себе си, или ще се отдалечи много назад, и да възстанови своето предишно положение в това въплъщение ще му бъде почти невъзможно. Пазете се ви казвам.”

“Помнете, нищо не изчезва безследно в природата; затова никога не произнасяйте, даже не мислете за това, което не бихте пожелали впоследствие да намерите отпечатано на скрижалите на вечността”.

“Ако човечеството би се върнало към своите усещания и вместо това да гледа в облаците, където няма нищо освен мъгла, би погледнало под краката си – колко по-щастливо би било то! Сто пъти по-добре ще е за него, ако нямаше никаква друга религия, освен чиста неегоистична филантропия – колективна и индивидуална любов към човечеството."

“Възлюби своя брат и своя ближен, както самия себе си” и “не прави на другите това, което не би желал те да правят на тебе” тези думи са били казани не само през 1 век на християнската ера, но и 640 години преди Христос от Конфуций, както сега е доказано, и именно на това златно правило се основава щастието на човечеството”.