По-рано неговите сънища са били разбъркани и произволни, сега те започват да приемат правилен характер. Техните образи стават осмислени, също такива, каквито са представите в обикновения живот.

В тях може да се разпознае законът, причината и следствието. И съдържанието на сънищата става друго. Докато по-рано са се възприемали само отзивите на всекидневния живот, изменчивите впечатления на обкръжаващото или състоянието на собственото тяло - сега се явяват образи от свят, по-рано непознаван.

Отначало се запазва общият характер на съновиденията, отличаващ се от представите в будно състояние по това, че те дават в образи онова, което трябва да се изрази със съня. Например сънуваш, че си хванал грозно животно и от това съприкосновение изпитваш неприятно чувство в ръцете. Събуждаш се и забелязваш, че държиш в ръцете си края на одеялото.

Усещането по такъв начин се изразява не непосредствено, а с помощта на гореописания символ. Или сънуваш, че бягаш от нападател и при това изпитваш страх. При събуждането се оказва, че през това време спящият е имал сърцебиене.

Препълненият с трудносмилаема храна стомах предизвиква страшни образи в съня, също така и това, което се случва в обкръжаващата спящия човек среда, се отразява в съня чрез символи. Биенето на часовник може да предизвика картина на минаващ с биене на барабан отряд. Падането на стола може да стане причина за цяла драма в съня, в който шума се отразява като гърмеж на пушка и т.н.

Този символичен начин за изразяване се запазва и при по-правил-ния живот на съня на човека, в когото започва да се развива етерното тяло. Но такива съновидения вече не възпроизвеждат само едни факти от физическата среда или от собствените усещания.

Когато в съновиденията, които произлизат от физически причини, се появи известна правилност, тогава към тях започват да се прибавят такива образи, които служат да изразяват нещата и съотношенията от друг свят. Тук първо се съзнава онова, което е недостъпно на обикновеното дневно съзнание. Но не трябва да се мисли, че преживяваното по този начин в съня може да легне в основата на някакви верни съобщения за висшия свят.

Такива преживявания в съновидението може да се разглеждат само като първи признаци на висшето развитие. Скоро настъпва ново явление: съновиденията, които до това време не са били контролирани от разсъдъка, се поставят от последния в ред и се съзнават също така, както и представите и усетите от будното съзнание. Все повече и повече изчезва различието между съзнанието по време на сън и в будно състояние.

Спящият в пълния смисъл на думата е буден по време на съня, т.е. той се чувства господар и ръководител на своите образни представи.

По време на сън човек фактически се намира в друг свят, съвършено различен от света на физическите чувства. Но човек, с неразвити органи за духовни възприятия, не може да си състави за този свят никакви представи, освен най-обръкани. За него той съществува приблизително така, както чувствения свят би се представил на същество, на което органите за зрение са само в зародиш.

Ето защо неподготвеният не може да види в този свят нищо друго освен следи и отражения на обикновения живот. Тях той може да вижда в съня затова, защото неговата душа носи своите дневни преживявания като образи в този друг свят.

Човек непременно трябва да си разясни, че заедно със своя дневен съзнателен живот има още и втори, безсъзнателен, в астралния свят. Всичко, което възприема и мисли, той внася в този свят, но тези отпечатъци могат да се видят само тогава, когато са развити цветовете на лотоса.

Във всеки човек има незначителни зародиши от тези цветове, при дневното съзнание човек не може да възприеме нищо с тях, защото свръхчувствените впечатления му действат твърде слабо. Това произлиза от същата причина, по която денем не се виждат звездите. Те не достигат до съзнанието поради силното действие на слънчевата светлина.

Също така слабо се явяват такива духовни впечатления в сравнение със силните впечатления от физическите чувства. Когато пък по време на сън вратите на външните чувства са затворени, тези впечатления започват слабо да прозират, и тогава спящият започва да си спомня впечатленията, които той преживява в другия свят.

Но, както се каза по-горе, отначало тези впечатления не са нищо друго, освен това, което самите свързани с физическите чувства представи внасят в областта на духовния свят.

Само при пълно развити цветове на лотоса става възможно известията, които не спадат към физическия свят, да се възприемат там, развитото етерно тяло дава възможност напълно да се разберат известията, които идват от висшите светове. С това започва общуването на човека с новите светове.

И сега той е длъжен, под ръководството на учителя, да достигне две неща: при събуждане да си спомни съвършено ясно за извършените по време на съня наблюдения, а когато достигне това, той се научава да прави също такива наблюдения и в будно състояние.

Неговото внимание, обърнато към духовните впечатления, трябва да достигне до такова съвършенство, че тези впечатления да не изчезват при присъствие на физическите, а да се запазват заедно с тях.

Когато ученикът достигне тази способност, пред неговите духовни очи започват да се появяват някои от картините, описани в предната глава.

Сега той може да възприема, това което съществува в духовния свят, като причина на физическите явления. И преди всичко друго той ще може да узнае в този свят своето висше Аз. Най-близката му задача ще бъде до известна степен да се врастне в това висше Аз, т.е., действително да види в него своята истинска същност и да постъпва съобразно това съзнание.

Той все повече съзнава и се прониква с живото чувство, че неговото физическо тяло и това, което по-рано е наричал свое аз, е само оръдие на висшето "Аз". Той започва да се отнася към своето нисше аз така, както по-рано като ограничен човек се е отнасял към оръдието или средството, което е ползвал.

Както не е можел да причисли превозното средство, което го вози към своето аз, когато е казвал: аз ям, така и когато отива към вратата и казва: аз отивам към вратата, ученикът трябва ясно да съзнава: аз нося своето тяло към вратата. Но при това той не трябва даже и за миг да губи твърдата почва на физическия свят и никога не трябва да се чувства откъснат от този свят.

Ако ученикът не иска да стане мечтател или фантазьор, той не трябва, като достигне това висше съзнание, да обедни своя живот във физическия свят, обратно - той трябва да го обогати, както го обогатява онзи, който, вместо със собствени крака, пътува с влак.

Когато ученикът достигне такъв живот на своето висше Аз, тогава му се показва как да събуди, тъй наречения "огън на Кундалини" в органа, който се намира в областта на сърцето.

Огънят на Кундалини е елемент от най-висшата субстанция, който излиза от посочения орган и се носи в сияйна красота по движещия се цвят на лотоса, а също и по другите канали на развитото етерно тяло. Оттам той се излъчва навън в околния духовен свят и го прави духовно видим, както слънчевата светлина прави видими физическите предмети, върху които падат нейните лъчи.

Как се пробужда този огън на Кундалини в органа на сърцето.за това може да се говори само при окултното обучение, иначе за това не се съобщава.

Предметите и съществата в духовния свят човек ще възприема ясно само тогава, когато може да прекарва огъня на Кундалини през своето етерно тяло, за да ги освети с този огън. От това се вижда, че предметите в духовния свят могат да се съзнават само при условие, че човек сам насочи към тях духовната светлина.

В действителност "Азът", който предизвиква тази светлина на Кундалини, съвсем не живее във физическото тяло на човека, а вън от него, както вече се каза по-горе. Органът на сърцето е само област, в която човек може да извика към дейност този огън. Ако той се запали не тук, то предизвиканите чрез неговата помощ духовни възприятия не биха имали връзка с физическия свят.

Задачата на човека е да отнесе всичко висше духовно към физическия свят, да застави духовното чрез себе си да въздейства на физическото. Органът на сърцето е преди всичко онзи проводник чрез който висшето Аз превръща чувственото Аз в свое оръдие и го управлява.

Отношението на ученика към нещата в духовния свят е съвършено различно от отношението на светския човек към явленията във физическия свят. Последният се чувства на определено място във физическия свят, а предметите възприема, като че се намират вън от него.

Достигналият духовно развитие, обратно, чувства себе си, като че съединен с предмета на своето възприятие, като че ли е вътре в него. Той действително се премества, той пътува в духовното пространство от място на място. Ето защо на езика на окултизма той се нарича чужденец. Отначало той никъде не чувства себе си като у дома. Ако закъснее при това пътуване, той не би могъл да определи правилно нито един предмет в духовното пространство.

Както във физическото пространство всеки предмет или място се определя само затова, че има изходна точка, също така трябва да бъде и във висшия свят. И там трябва да се намери изходното място, подробно да се познае и да се завладее духовно. В това място той трябва да образува своята духовна родина и тогава да сложи всичко останало в определено отношение към нея.

По същия начин човек, който живее във физическия свят, привежда всичко към представите от своята физическа родина. Берлинчанинът неволно описва Лондон различно от парижанина. Но все пак с духовната родина работата стои по-иначе, отколкото с физическа. В последната човек се ражда непроизволно.

Там по време на младостта си той инстинктивно възприема цял ред представи, с помощта на които всички явления се осветяват за него с нейната светлина. Но духовната родина човек образува сам за себе си, с пълно съзнание, и като излиза от нея, той разсъждава за нещата с пълна свобода. Това строителство на духовната родина на езика на окултизма се нарича "да се построи хижата".

Духовното зрение на тази степен обхваща преди всичко противо-образите(Под думата противообраз се разбира духовната част на все­ки предмет, която се явява като противоположен полюс на предмета и се намира в духовния свят - б.пр.) на физическия свят, доколкото тези образи се намират в астралния свят. В този свят се намира всичко, което по своята същност съответства на човешките желания, чувства, прищявки и страсти, понеже в това, което заобикаля човека във физическия свят, действат сили, сродни с човешките.

Например кристалът приема своята форма под влиянието на силите, които за висшето възприятие се представят със същия стремеж, какъвто действа и в човека. Подобни сили действат и в растенията, като движат растителния сок, който спомага за цъфтенето на цвета и за отваряне на семенните кутийки.

Всички тези сили придобиват за развитите духовни органи на възприятието форма и цвят също така, както предметите на физическия свят имат форма и цвят за физическите очи. Ученикът на описаната степен на развитието вижда не само кристала и растението, но също така и действащите в тях духовни сили. И той вижда животинските и човешки влечения не чрез физическите прояви на техните прите­жатели, а така както физическите предмети, както вижда стола и масата на земята.

Всички инстинкти, наклонности, желания и страсти на животното или на човека се виждат като астрален облак, в който е завито изпитващото ги същество, във вид на аура на това същество.

По-нататък ясновидецът на тази степен от своето развитие възприема също и неща, които не са достъпни за чувственото възприятие. Той може, например, да вижда астралното различие между пространството, изпълнено с хора, които имат низки чувства, и това, в което има хора с възвишени настроения. В болницата не само физическата, но и духовната атмосфера е съвършено различна от тази, която изпълва танцувалния салон. Търговският град има различен астрален въздух от университетския.

По-висшата придобивка за ясновидеца, достигнал описаната степен, се състои в това, че за него стават видими астралните противодействия от животинските и човешки стремежи и страсти. Действието, изпълнено с любов, се придружава от по-друго астрално явление, отколкото действието, породено от омраза.

Чувственото желание поражда и отвратителен астрален противообраз, обратно, чувството на възвишено настроение дава прекрасен противообраз. Тези противообрази по време на физическия живот на човека се виждат слабо,понеже тяхната сила намалява от живота във физическия свят.

Например желанието за някой предмет създава в астралния свят освен своето собствено отражение, и съответния противообраз. Но ако желанието се удовлетвори или само ако се предвиди такова удовлетворение, противообразът ще се отбележи съвсем слабо.

Своето пълно отражение то достига само след смъртта на човека, когато душата, като признае своята природа, все още храни желанията, но не може да ги удоволетвори, понеже отсъствува предметът на желанието и съответният физически орган. Човек, който обича вкусното ядене и след смъртта си ще се стреми към това. Но сега той няма възможност да удоволетвори своята страст, понеже вече няма небце. Вследствие на това желанието предизвиква особено светъл противообраз, който измъчва душата.

Тези изпитания след смъртта, благодарение на противообразите на нисшата човешка природа, се наричат преживявания в Камалока, т.е. в областта на въжделенията. Те изчезват само тогава, когато душата се освободи напълно от всички влечения, насочени към физическия свят. Чак тогава душата възлиза във висшата област (Девакана).

Но макар че тези противообрази у физически живия човек са слаби, те все пак съществуват и го съпровождат в астралния свят като ас-трални наклонности, подобно на Кометата, която се съпровожда от нейната опашка. И ясновидецът може да ги види, ако е достигнал съответната степен на развитие.

По-далеч от тези преживявания ученикът, стоящ на тази степен на развитие, още не може да отиде. От тук той трябва да се издигне на по-висока степен.


ЗАКЛЮЧИТЕЛНА ГЛАВА
Следващото, което ученикът достига, е да възприеме Стража на Прага. Стражът на Прага се явява на човека при неговото висше развитие и му напомня за преминатия път, за останалите в него недостатъци, за чувството на страх, което се появява при мисълта, че на висшите степени на развитието много от това, което го е подкрепяло в неговите търсения,се отделя и странстването в по-нататъшния път трябва да се поддържа самостоятелно.

Стражът на Прага се явява с неописуемо сияние пред посветения и му говори приблизително следното:


"Ти се освободи от чувствения свят, ти придоби права на гражданство в свръхчувствения. От тук ти сега можеш да действаш. Ти не се нуждаеш повече лично за себе си от телесен живот. Ако ти би искал само да придобиеш способност, за да живееш в този свръхчувствен свят, ти не би имал нужда да се въплътиш наново във физическия свят. Но погледни мен. Погледни, колко неизмеримо високо стоя аз над всичко, което ти досега си извършил.Ти си се издигнал на сегашното свое развитие, благодарение на способностите, които си развил във физическия свят, докато още си бил органично свързан с него. Но сега за теб настъпва време, когато твоите освободени сили могат да работят над този чувствен свят.

Досега ти си работил само за своето освобождение, сега ти можеш да станеш освободител на своите близки, още свързани с чувствения свят. Досега ти си се стремил, като отделен, сега се слей в едно с цялото и води в свръхчувствения свят не само себе си, но и всичко, което се намира в чувствения свят. С мене ти след време ще се съединиш, но аз не мога да се причисля към блажените, докато има още неправедни.

Като отделен ти би могъл още сега да встъпиш във висшия свят, но ти ще бъдеш принуден да гледаш отгоре надолу на неосвободените още същества във физическия свят. И ти би отделил своята съдба от тяхната, вместо да бъдеш съединен с тях. Но тъй като вие всички сте свързани заедно, вие всички трябва да слезете във физическия свят, да извлечете от него сили за висшия свят.

Ако ти би се отделил от тях, би злоупотребил с онези сили, които можеш да развиеш, само като живееш общ живот с тях. Ако ли те не биха се спуснали долу, то и ти не би могъл да слезеш, без тях и в теб не би имало сили за твоя висш живот. Затова ти трябва да споделиш с тях силите, които си придобил в съвместния живот с тях. Ето защо аз не те допускам във висшите области на свръхчувствения свят, докато не употребиш всичките свои сили за освобождение на твоите близки.

Ти можеш с помощта на придобитото да се задържиш в нисшите области на свръхчувствения свят, но аз стоя пред вратите на висшите области като херувим, с пламенен меч пред вратите на рая, и ти преграждам входа, докато още в тебе има сили, неупотребени за служене в чувствения свят.

И ако ти не искаш да ги приложиш, ще дойдат други, които ще направят това и тогава висшият свят ще възприеме всички плодове на земния свят, а под твоите крака ще се измъкне почвата, с която си се сраснал. Очистеният свят ще те надрасте и ти ще бъдеш отстранен от него. Тогава твоя път ще бъде черният път, а тези, от които ти си се откъснал, ще отидат по белия път."


Ако посветеният реши да следва исканията на светлия образ, той става ръководител на човешкия род в пътя на неговото освобождение. Той пренася своите дарове на жертвения олтар на човечеството, върши своята земна работа за благото на света, като се отказва да извлече от нея каквато и да било полза за себе си.

Решението на ученика ще зависи от това - сполучил ли е да се очисти дотолкова, че никакви себелюбиви съблазни да не могат да го увличат. Защото при егоистичното обособяване съблазните са неизмеримо големи. Докато на пъ­тя на самоотричането съблазни няма. Тук егоизмът нищо не говори. Това, което той получава във висшите свръхчувствени области, е отправено не срещу него, а изтича от него- любов към околния свят.

Всичко, което изисква човешкият егоизъм, преизобилно се удовлетворява на левия път. Строго казано, всичките плодове на този път не са нищо друго освен най-съвършено удовлетворение на егоизма.

И ако някой иска блаженство за себе си, може положително да се каже, че той избира левия път, като най-подходящ за себе си. Затова никой не трябва да очаква от окултистите на белия път указания, които да способстват за развитието на собственото егоистично"аз". За спасението на отделния човек учителят на състраданието не храни ни най-малък интерес. Това може да достигне всеки сам за себе си.

Да се ускори приближаването на спасението на отделния човек не е задача на белите окултисти. Тяхната задача е развитието и освобождението на всички живи същества, на целия свят. Затова те дават само такива указания, които спомагат да се развиват сили за безкористна помощ на целия свят. Разбира се, те не преграждат входа на Пътя на никого, защото и егоистичният човек може да се очисти.

Но който иска такова очистване само за себе си, той нищо няма да намери в учителя на окултизма. Даже и когато те не го лишават от своята помощ, той сам лишава себе си от всички резултати на тяхната помощ.

По тази причина, който действително следва указанията на светлите учители, като пристъпва прага, ще разбере какво всъщност иска от него Пазителят на Прага; който пък не следва тези указания не трябва и да се надява, че някога с тяхна помощ ще се приближи към Прага.

Техните указания водят или към добро, или към нищо. Защото да се води човекът към егоистичното блаженство и към безцелното общуване със свръхчувствения свят не влиза в пределите на тяхната задача.

Тази задача изисква ученикът да остане отдалечен от свръхчувствения свят дотогава, докато не е готов да встъпи в този свят с твърдо решение да участва в самоотвержената работа на учителите.