Първото необходимо нещо, за да има истинско мислене, е внимателното и точно наблюдение. Азът като Познавател трябва да наблюдава не-Аза с внимание и точност, за да стане той познат и така да се асимилира от Аза.

Второто нещо е възприемането на предмета и задържането на образа му в умственото тяло, т.е. способността да се поддаваш на впечатления и да ги задържаш, когато бъдат получени.

Скоростта, с която се развива умственото тяло ще бъде пропорционална на вниманието и точността на наблюдението на Познавателя, както и на възприемчивостта и задържането, проявявани от самото умствено, ще бъде и скоростта на неговото развитие; скорост, с която неговите скрити възможности стават действащи сили.

Ако Познавателят не е наблюдавал внимателно мисловния образ или ако поради неразвитост умственото тяло е било нечувствително за всичко друго, освен за по-силните трептения на някой външен предмет, видоизменяйки се по този начин в един несъвършен, неточен образ, то в такъв случай материалът за размисъл е недостатъчен и заблуждаващ.

На първо време се постига едно общо очертаване, в което се губят подробностите. Като развиваме възможностите си и натрупваме по-фина материя в умственото си тяло, откриваме, че получаваме от същия външен предмет много повече впечатления, отколкото сме получавали преди.

Нека си представим двама души, изправили се сред полето пред един великолепен залез. Нека единият от тях е прост селянин-земеделец, който няма навика да наблюдава природата, освен във връзка с нивите си; който поглежда небето само за да види дали то обещава дъжд или суша и не обръща внимание на другите му страни. Нека другият е човек на изкуството, гениален художник, преизпълнен с любов към красотата и привикнал да улавя и да се радва на всяка по-специална линия и цвят.

Физическото, астралното и умственото тела на земеделеца са изправени пред великолепния залез и всички трептения, предизвикани от него, докосват носителите на неговото съзнание. Той наблюдава различни цветове по небето и забелязва, че е обагрено преобладаващо в червено, което обещава хубав ден - добър или лош за неговите посеви според случая. Това е всичко, което той е в състояние да извлече от разкриващата се пред очите му гледка.

Физическото, астралното и умственото тела на художника са изложени на същите въздействия, но колко различен е резултатът. Фината материя на неговите тела възпроизвежда милион трептения, твърде бързи и ефирни, за да задвижат грубата материя на селянина. Вследствие на това образът на залеза, отпечатващ се у художника, е съвсем различен от този у селянина. Нежните нюанси на цветовете, преливането на един цвят в друг, прозрачно синьо, розово и бледозелено, обагрени от златно зарево и напръскани с царствен пурпур - всичко това той следи с притаен дъх в екстаз от радостно вълнение.

В него се пробуждат всички възвишени чувства, любов и възхищение, преливащи в почит и радост, че такава красота може да съществува; появяват се най-възвишени мисли, когато умственото му тяло започва да се променя под въздействието на трептенията, разнасящи се в умственото поле от образа на залеза. Разликата в образите, възникващи у двамата няма външна причина, а е резултат от степента на вътрешната възприемчивост; не идва отвън, а се дължи на разликите в способността да се отговаря; не е в не-Аза, а в Аза и неговите тела. Съобразно тези разлики е и резултатът - колко малко е въздействието върху единия и колко голямо върху другия!

Тук виждаме от какво голямо значение е еволюцията на Познавателя. Цяла вселена от красота може да съществува наоколо ни, нейните вълни да ни обливат от всички страни и все пак за нас тя да не съществува. Всичко, което е в ума на Логоса на нашата система, непрестанно ни бомбардира - нас и нашите тела. Броят на трептенията, които можем да възприемем от него, показва степента на развитието ни. Онова, което е необходимо за израстването, не е промяна във външните условия, а промяна вътре у нас. Дадено ни е всичко, а ние трябва да развием способността да възприемаме.

От казаното дотук можем да заключим, че основното необходимо нещо за ясното мислене е внимателното наблюдение. Трябва да започнем да работим за развиването на тази способност във физическото поле, където телата ни се срещат с не-Аза. Ние вървим нагоре, а всяко развитие започва от по-нисшето поле и преминава към по-висшето; ние възприемаме най-напред външния свят и едва тогава трептенията преминават нагоре, или навътре, извиквайки вътрешните сили.

Внимателното наблюдение е способност, която трябва съзнателно да се култивира. Повечето хора по света ходят така сякаш са със затворени очи. Можем да проверим дали и ние влизаме в това число като се попитаме какво забелязваме, вървейки по някоя улица. Много хора не забелязват почти нищо, не им остава почти никакъв ясен образ; други - само някои неща, а трети - много. Худен разказва как се е обучавал да наблюдава през витрините стоките в магазините на Лондон, покрай които минава, докато стига до положение, когато вниманието му обхваща и регистрира цялата стока на един магазин без да спира, просто с един поглед. И обикновеното дете, и дивакът са наблюдателни, но според равнището на тяхната способност да наблюдават е и оценката за ума им.

Основа за ясното мислене при средно развития човек е способността точно и бързо да наблюдава. Хората, които наблюдават невнимателно обикновено са и тези, с най-обърканите мисли. Изключение прави само случаят, когато умът е силно развит, но е обърнат навътре, и когато телата са добре обучени по начина, изложен по-долу.

На въпроса защо не сме забелязали нищо, който трябваше да си зададем по-горе, би могло да се отговори: “Мислех си за друго нещо и затова не забелязах” и такъв отговор би бил правдив, ако човекът е мислел за нещо по-важно от това да концентрира вниманието си върху предметите, покрай които минава, за да си развива умственото тяло. Такъв човек може да е постъпил добре, че не е гледал; но ако неговата мисъл само безцелно е скачала от едно нещо на друго, то той е пропилял времето си напразно в по-голяма степен, отколкото ако беше насочил вниманието си навън.

Човек, дълбоко потънал в мисли, обърнат навътре, вместо навън, няма да забелязва преходни неща и няма да обърне внимание на ставащото наоколо му. За него вероятно не би било ценно в този живот да обучава телата си в независими наблюдения, защото високо развитите и дори само отчасти развитите хора имат нужда от друго обучение.
Но колко от ненаблюдателните хора са действително “дълбоко потънали в мисли”? Повечето от тях са заети с това само лениво да преглеждат мисловните образи, повтарящи се в ума им, сякаш прехвърлят съдържанието на своя гардероб или кутия за скъпоценности.

Това не е мислене, защото да мислиш, означава, както видяхме, да установяваш отношения, да прибавяш нови неща. При мисленето вниманието на Познавателя съзнателно е отправено към мисловните образи и той упражнява въздействие върху тях.

Развиването на умението да се наблюдава е част от обучението на ума и тези, които правят това, ще усетят, че умът им става по-бистър, силите му се увеличават и той става по-лесно управляем. Веднъж задвижена, способността ни да наблюдаваме продължава да работи автоматично; умственото и другите тела запечатват образите, които попадат пред погледа им, без да им обръщат внимание. Тогава вече престава да е необходимо вниманието специално да бъде насочвано към околните предмети, за да бъдат те възприети и запомнени.

Веднъж нещо простичко, но в смисъла на казаното по-горе ми се случи. При едно пътуване в Америка се повдигна въпросът какъв е номерът на локомотива на влака, в който пътувахме. Номерът веднага ми беше поднесен от моя ум и не може да се каже, че това беше случай на ясновидство. (За ясновидско виждане щеше да е необходимо да търся влака в Акашиевите анали, за да видя след това номера му.)

Без каквато и да е съзнателна намеса от моя страна, органите на астрала и ума ми са наблюдавали онова, което става край мен и са записали номера на влака при влизането му в гарата. И когато числото потрябва, умственият образ на пристигащия влак с цифрата отпред на локомотива се появи от самосебе си веднага.

Веднъж придобита, тази способност е полезна, защото това означава, че можете да си върнете образите на неща, които са минали покрай вас и не са привлекли вниманието ви, като погледнете записа, който са направили умственото, астралното и физическото тела.

Тази автоматична регистрация, извършвана от умственото тяло извън съзнателната дейност на Дживата, се наблюдава много по-често, отколкото можем да предположим, защото се знае, че едно хипнотизирано лице може да разкаже много неща, които са се случили покрай него, без да им е обърнало внимание. Тези впечатления стигат до умственото тяло чрез мозъка и се отпечатват върху него точно както и върху мозъка.

Много впечатления, които не са достатъчно дълбоки, за да влязат в будното ни съзнание, достигат умственото ни тяло по този начин - не защото съзнанието не може да ги възприеме, а защото обикновено не е достатъчно будно, за да отбележи други, освен най-дълбоките впечатления. При хипноза, бълнуване, сън, когато Дживата отсъства, мозъкът предава събираните впечатления, които обикновено са заглушавани от много по-силните впечатления, получавани от самата Джива, или предизвиквани от нея. Но ако умът е обучен да наблюдава и записва видяното, тогава Дживата може по своя воля да си спомни регистрираните чрез него впечатления.

Така, ако двама души вървят по една улица и само единият е обучен да наблюдава внимателно, въпреки че и двамата ще получат впечатления, които биха могли несъзнателно да регистрират, впоследствие обученият наблюдател ще е в състояние да си ги припомни, а другият няма да може. Понеже тази способност стои в основата на ясното мислене, за онези, които желаят да култивират и съзнателно да направляват мисловната си сила, ще бъде добре да се приучат да наблюдават и да пожертват елементарното удоволствие от това, да се носят по течението на празните фантазии.